№ 27
гр. Н., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100855 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК с обективно
съединени установителни претенции, от страна на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от ***
Я.М.Д., Д.Д. и П.С.С., с процесуален представител юрисконсулт М. М., против ответницата
ИР. В. АФ. с ЛНЧ ***, от гр. К., обл. Ш..
В исковата молба ищцовата страна твърди, че оветницата била клиент на ищцовото
дружество, във връзка с продажбата на електрическа енергия. Обектът на потребление се
намирал в гр. Ш., ул. ***, клиентски номер **********, абонатен №***. Съгласно чл.17,т.2
от тези общи условия ответницата имала задължение да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят изпадал в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането
на изрична покана за заплащане на дължимата сума. Към момента на подаване на исковата
молба ответницата А. дължала главница по неплатени фактури, издадени в периода от *** г.
до *** г. в размер на 182,89 лв., мораторна лихва в размер на 1,27 лв. за периода от падежа
на фактурата до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението на 04.03.2021 г. до окончателното плащане, както и
направените в заповедното производство разноски и тези в настоящото установително
производство. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК и в НПРС било образувано
ч.гр.д. №*** г. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение №** от *** г., за
претендираните суми. Длъжницата не била намерена на адреса си, като връчителят
отбелязал, че тя е непозната за съседите на адреса. Залепено е уведомление на адреса, но
1
никой не се явил да получи книжата. Затова и на основание чл.422 от ГПК съдът дал срок на
ищцовата страна да предяви установителни претенции и това инициирало настоящото
установително производство. Предвид това ищцовото дружество моли, съдът да признае за
установено спрямо ответницата А., че тя дължи сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
На ответницата са връчени съдебните книжа, на адрес гр. К., ул.***, и й е указан
законовия срок за отговор. В този срок отговор не е депозиран. Ответницата не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени
следните документи: справка за потреблението от *** г. за кл. №**********; извлечение за
фактури и плащания за същия клиентски номер; фактура /заверено копие/ №********** от
*** г.; Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про
Продажби – АД; решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране;
заявление №*** от *** г. за продажба на ел. енергия за обект офис в гр. Ш., ул. ***, обект
№***, приет от служител на ищеца на *** г.; справка от Служба по вписвания №*** от ***
г. за собственост на имот, находящ се на ул. *** в гр. Ш.; съгласие на собственик на имот
ползвателят ИР. В. АФ. да встъпи в договорни отношения с Електроразпределение –Север
по отношение на имот гр. Ш., ул. *** с дата *** г. и констативен протокол от *** г.
Приложено е и ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н..
От така представените от ищцовата страна документи се установява безспорно, че
ищцовото дружество и ответницата са били в договорно отношение за продажба на ел.
енергия, в периода *** г. - *** г. за обект, находящ се в гр. Ш., ул. ***, **, клиентски номер
**********, обект №***. Установява се, че имотът е собственост на „***“ ООД, с ЕИК ***,
чийто представител е дал писмено съгласие ползвателят по договор за наем от *** г. и
настояща ответница, да подаде заявление, да встъпи в договорни отношения и да стане
клиент на „Електроразпределение-Север“ АД по повод достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи. Заявлението на ответницата е подадено и прието на *** г.
На *** г. е била извършена проверка на средството търговски измерване на ел.енергията в
обекта на ответницата, за която проверка е издаден горепосочения констативен протокол.
Констатирано е, че средството е с правилна схема на свързване, че отчита потребената
енергия и не са установени неизправности.
За отчетния период *** г. - *** г. ищцовото дружество на *** г. е издало фактура №
**********. В същата като получател фигурира ответницата, за дължима сума на стойност
182,89 лева за потребена ел. енергия за периода от *** г. до *** г. Адресът на посочения
обект е гр. Ш., ул. ***, **, т.е. именно адресът, за който ответницата е подала заявление при
ищцовата страна и то е било прието. Срокът за плащане на това задължение е *** г.
Въпросното задължение не е оспорено по основание и размер от ответницата. След като не
постъпило плащане ищцовото дружество подало в РС – Н. заявление по реда на чл.410 от
ГПК, с което изявило претенциите си за сумата от 182,89 лева – главница, както и за
2
мораторна лихва, за периода от *** г. - 12.02.2021 г. в размер на 1,27 лева. По повод
заявлението е било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н..
Предвид гореустановените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:
Доказано е по делото наличието на договорно правоотношение между ответницата и
ищцовото дружество по повод доставка на ел. енергия за посочения обект на потребление,
както и че ответницата не е заплатила сума за потребена ел.енергия от 182,89 лева за
периода от *** г. до *** г. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва върху
главницата от 04.03.2021 г. до изплащане на вземането. Предвид забавата в плащането
ответницата дължи и мораторна лихва, която е в размер от 1, 27 лева. Поради това
предявените установителни искове от ищцовото дружество се явяват основателни и
доказани и като такива следва да се уважат.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата ИР. В. АФ.
следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски по ч.гр.д №*** г. на НпРС,
които са в размер на 75 лева и разноските по настоящото, които възлизат на 225 лева, от
които 75 лв. – държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.,
съгласно представения списък с разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИР. В. АФ. , с ЕГН ***, с постоянен адрес в гр. К.,
обл. Ш., ул. *** ДЪЛЖИ на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от *** П.С., Я.Д. и Д.Д., с
пълномощници по делото *** М.Й. М. и Л.М., сумата от 182,89 лв. (сто осемдесет и два
лева и осемдесет и девет ст.) – главница и 1,27 лв. (един лев и двадесет и седем ст.) -
мораторна лихва от *** до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
04.03.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ИР. В. АФ. , с ЕГН ***, с постоянен адрес в гр. К., обл. Ш., ул. ***, да
заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” – АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”,
Варна Таурс Г №258, представлявано от *** П.С., Я.Д. и Д.Д., с пълномощници по делото
*** М.Й. М. и Л.М., направените по ч.гр.д. №*** г. разноски в размер на 75 лв. (седемдесет
и пет лева).
ОСЪЖДА ИР. В. АФ. , с ЕГН ***, с постоянен адрес в гр. К., обл. Ш., ул. „Д. Благоев”
№ 1А, да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” – АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.“Владислав
Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от *** П.С., Я.Д. и Д.Д., с пълновощници
по делото *** М.Й. М. и Л.М., направените по настоящото дело разноски в размер на 225
лв. (двеста двадесет и пет лева).
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен
съд – Ш..
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4