№ 127
гр. Велико Търново, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Д.А
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20224001000080 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 63/ 21.12.2021 г., постановено по т.д. № 27/ 2021 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, ответника „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, да заплати в полза на ищеца Й. В. Р.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, сумата 40 000 лева като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – травми, болки и страдания
вследствие на ПТП, причинено виновно от А. М. А., ЕГН **********, като
водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с ДК № ЕН 03****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, съгласно Полица № 26/ 1120002390741, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 04.01.2021 г. до
окончателното му изплащане, а иска за разликата от 40 000 лева до
претендираните 80 000 лева и за законна лихва върху обезщетението за
1
периода от 02.10.2020 г. до 03.01.2021 г. е ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен
и недоказан; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника да
заплати в полза на Плевенския Окръжен съд сумата 1 600 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част на иска, както и сумата
146,50 лева, представляваща разноски за депозит за възнаграждение на вещо
лице, съобразно уважената част на иска; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА, ответника да заплати в полза на адвокат Г. Й. от АК – гр. София,
сумата 1 730 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
иска; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца да заплати в
полза на ответника сумата 450 лева, представляваща разноски за депозити за
възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, според
отхвърлената част на иска.
Недоволен от постановеното Решение в неговата осъдителна част,
ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. ЗДР., е подал
въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваната част. Навежда се довод за липса на противоправно поведение на
деликвента. Твърди се, че е налице случайно деяние, което изключва
наличието на деликт. При условията на евентуалност се твърди, че е налице
съпричиняване, което обстоятелство не е било взето предвид от съда, както и
че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева
е прекомерно. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията.
Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени
решението, в обжалваната част, алтернативно – да уважи възражението за
съпричиняване и намали присъденото обезщетение с 80%. Претендират се
разноски, като в жалбата е инкорпориран списък на разноските.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалвана осъдителна част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
2
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба от ищеца Й.
В. Р., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез пълномощниците адвокат Д. и
адвокат Й. от АК – гр. София, срещу ответника „ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с правно
основание - чл. 432 от КЗ и с цена – 80 000 лева. В исковата молба ищецът
твърди, че на 17.09.2020 г., в с. Ставерци, на *********, лек автомобил
„Пежо-307“, с ДК № ЕН 03****, с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
управляван от А. А., движейки се в посока с. Брегаре, поради недостатъчното
внимание и наличието на животни на пътното платно, блъска преминаващия
от дясно наляво кон и претърпява ПТП. Вследствие на него е пострадал
ищецът, който бил откаран с кола на „Бърза помощ“ в Клиниката по
неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, където
установили: счупване на черепа във фронталната област на няколко места,
фрактура на зигоматичната кост, тавана на лява орбита, базотемпорално
вляво; контузио капитис ет корпорис; фрактура рании региофронталис ет
осис зигоматици синистра; контузио церебри; проникване на въздух в
мозъчния паренхим; кръвноеквивалентни колекции вдясно фронтално,
контузионни огнища с размери до 12/ 10 мм; кръвноеквивалентни колекции
във фронталния синус; луксация ІІІ степен на горните резци, подлежащи на
екстракция и където бил лекуван за периода от 17.09.2020 г. до 21.09.2021 г.
Ищецът твърди, че получените, вследствие на ПТП, открито счупване на
свода на черепа, контузията на мозъка и разкъсно-контузна рана, му носят
постоянна болка, пречат му да спи, изпитва силен световъртеж при изправяне,
като травмите крият риск от тромбозиране, което в нередки случаи е
животозастрашаващо. Ищецът разчита на помощта на своите близки за
обикновените си ежедневни нужди. Вследствие на отстранените горни резци,
към днешна дата пострадалият не може да се храни пълноценно и изпитва
постоянни болки и неудобство, страда от нарушения в паметта, като забравя и
моменти от ежедневието си. Възстановителният период за пострадалия
тепърва предстои, като му предстоят редица изследвания. Инцидентът се е
отразил и на психиката на пострадалия ищец, като той страда от нарушения
на съня, понижено настроение, тревожност, нарушение на паметта и
вниманието, затруднена концентрация. Поради изживения стрес ищецът е
постъпил на 25.09.2020 г. в МБАЛ „Кнежа“ ЕООД, на фона на остра хронична
3
сърдечна недостатъчност и захарен диабет, където е бил подложен на
медикаментозна терапия и наблюдение до 02.10.2020 г. На 02.10.2020 г.
ищецът е отправил към ответното застрахователно дружество писмена
застрахователна претенция, по която не му е било изплатено обезщетение.
Ищецът иска от съда да осъди ответника, да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
писмената застрахователна претенция – 02.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната по
реда на чл. 38 от ЗА безплатна адвокатска помощ.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 21/ 2021 г. по
описа на съда, като ищецът е бил освободен от заплащане на държавни такси
и разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение, като е оспорил основателността на
исковете поради наличието на случайно деяние. Отделно от това е възразил за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца поради непоставянето на
обезопасителен колан, възразявайки и срещу размера на обезщетението, като
прекомерен и срещу началния срок на претенцията за лихва за забава.
От фактическа страна се установява следното:
Към исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от съдържанието на който се установява, че на 17.09.2020 г.,
в с. Ставерци, на *********, е станало ПТП между лек автомобил „Пежо-
307“, с ДК № ЕН 03****, с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от А. А.,
който движейки се в посока с. Брегаре, се сблъскал с кон, който пресичал
улицата, при което е пострадал пътника на предна дясна седалка Й. В. Р.,
който е бил транспортиран в болница в гр. Плевен с черепно-мозъчни травми.
Съдът служебно е изискал образуваното във връзка с ПТП Досъдебно
производство ЗМ № 226/ 2020 г. по описа на РУ на МВР – гр. Долна
Митрополия /Преписка № 6605/ 2020 г. по описа на РП – гр. Плевен/, от което
се установява, че същото е прекратено по изрично искане на пострадалия
ищец с Постановление от 30.03.2021 г. на районен прокурор.
Във връзка с установяване механизма на ПТП съдът е допуснал
4
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. Б. И. Б. е отговорил на поставените му
задачи, като в о.с.з. на 15.11.2021 г. е заявил, че го подържа. Съдът е допуснал
допълнителна задача, на която вещото лице е отговорило с допълнително
Заключение, което не е било оспорено и е прието от съда.
За установяване на получените от ищеца травми и във връзка с
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия ищец,
поради непоставяне на предпазен колан, съдът е допуснал извършването на
съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р
Н. М. е обсъдило доказателствата по делото, включително и представената с
исковата молба медицинска документация и е отговорило на поставените му
задачи, като заключението не е било оспорено и е прието от съда.
По делото е бил разпитан един свидетел.
При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да
са налице едновременно следните предпоставки: деликт, валидно
застрахователно правоотношение и отправена застрахователна претенция по
чл. 380 от КЗ.
Сложният фактически състав на деликтната отговорност включва
следните елементи: виновно и противоправно извършено деяние, вреди,
причинна връзка между деянието и вредата.
В заключението си по допуснатата от съда САТЕ вещото лице посочва,
че А. А. е управлявала лекия автомобил със скорост от 76,4 км/ час при
разрешена скорост от 50 км/ час, което представлява нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. При скорост на движение от 76,4 км/ час опасната зона за спиране
е 58,3 метра, а при разрешената скорост на движение – 30,7 м. В о.с.з. на
06.12.2021 г. вещото лице заявява, че при разрешената скорост ударът е могъл
да се предотврати, а при скорост от 76,4 км/ час – не, с оглед показанията на
А. А. в о.с.з., че е забелязала коня на около 40-50 метра встрани до пътя. В
свидетелските си показания А. А. заявява, че „По начало там има животни,
които пасат“, което означава, че пасящият край пътя кон е бил предвидимо
препятствие и не е налице твърдяното от ответника „случайно деяние“, като
5
въззивният съд изцяло споделя мотивите на първостепенния съд и с оглед
избягване на преповтарянето им, препраща към тях. В резултат на виновното
и противоправно деяние на деликвента, на ищеца са причинени травми, във
връзка с които ищецът е претърпял болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с деянието, т.е.
налице е съставът на деликтната отговорност.
Съгласно СМЕ, която въззивният съд кредитира като неоспорена от
страните и обективна, ищецът е получил следните увреждания: много-
фрагментно счупване на черепа; контузия на мозъка; загуба на съзнание;
посттравматичен САХ, причинили му разстройство на здравето, временно
опасно за живота и избиване на горните резци, причинило му трайно
затруднение на дъвченето и говора за срок по-голям от 30 дни, които
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Тези
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания, по-силни
непосредствено след получаване на уврежданията и за периода от 1,5-2
месеца след ПТП, които представляват неимуществени вреди и следва да
бъдат обезщетени. Вещото лице посочва, че вследствие на настъпилото ПТП
са налице трайни последици за здравословното състояние на ищеца,
изразяващи се в затруднение на дъвченето и говора му, а в открито съдебно
заседание заявява, че претърпеният стрес е отключил заболявания на
сърдечно-съдовата система и от диабет при ищеца, които обстоятелства също
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението.
От свидетелските показания на А. А., която живее с ищеца на семейни
начала се установява, че около шест месеца помагала на ищеца да се къпе и
облича; храната се пасира, тъй като всичките му зъби са избити при ПТП и
дъвченето му е затруднено; станал по-нервен и по-сприхав, забравял
елементарни неща, мозъкът му не работел, както трябва. Свидетелката
заявява, че определено ищецът е труден за живеене и не се е възстановил
напълно. Въззивният съд кредитира показанията на свидетелката като
обективни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото и
приема, че изброените обстоятелства представляват неимуществени вреди,
които следва да бъдат обезщетени. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че във връзка с получените увреждания от ПТП, е бил
променен досегашния начин на живот на ищеца, който не е възстановен
напълно и му предстоят по-нататъшни изследвания.
6
С оглед на претърпените от ищеца неимуществени вреди, техният
интензитет, наличието на последици за здравословното му състояние и
непълното възстановяване на ищеца, както и обществено-икономическите
условия в страната към датата на ПТП – 17.09.2020 г., намираща отражение в
нивата на застрахователно покритие, въззивният съд намира за справедлив
размер на обезщетението – сумата 40 000 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване, поради непоставяне на предпазен колан от пострадалия ищец.
Във връзка с това възражение на СМЕ са били поставени конкретни
задачи. Вещото лице е посочило в заключението си, че с оглед мястото на
удара – върху предната част на стъклото и тавана на автомобила, при което
тялото на пострадалия не е придобило инерционен момент на отклонение,
при ищеца няма медицински документирани наранявания от поставен
предпазен колан и не може да се каже с категоричност дали биха настъпили
такива, като при огледа е констатирано, че предпазния колан на мястото на
пострадалия е провиснал извън купето и е работещ. В о.с.з. на 15.11.2021 г.
вещото лице е заявило, че подържа заключението си, както и че при този
механизъм на настъпване на травмите, поставеният предпазен колан не би
могъл да предотврати травмите.
Налице са и показания на свидетелката А. А., че пострадалият ищец
бил на предната седалка до нея, с колани били и двамата и след ПТП
откопчала колана му и му извикала да слиза.
Съпричиняването следва да бъде установено по делото при условията
на пълно доказване, каквото липсва, поради което въззивният съд приема, че
то е недоказано.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение, което обстоятелство е било
обявено от съда, с доклада по делото, за безспорно, поради което въззивният
съд приема наличието на тази предпоставка от застрахователната
отговорност.
Не е спорно обстоятелството, че на 02.10.2020 г. пострадалият е подал
писмена застрахователна претенция пред ответното застрахователно
дружество, по която няма данни за изплатено обезщетение за неимуществени
вреди, поради което въззивният съд приема наличието и на тази предпоставка
7
от застрахователната отговорност.
При наличието едновременно на всички предпоставки, искът по чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата 40 000 лева.
До същия правен извод е достигнал и Плевенския Окръжен съд,
поради което решението му следва да се потвърди изцяло в обжалваната част.
По отношение на разноските:
С оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, на въззивника не
следва да се присъждат разноски по делото.
Във връзка с осъществената безплатна правна помощ на въззиваемия
по делото, изразяваща се в изготвяне отговор на въззивната жалба и
представения договор за правна защита и съдействие, на адвокат Й. от АК –
гр. София следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1 730 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/ 21.12.2021 г., постановено по т.д. №
27/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
47А, да заплати на адвокат Г. Й. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр.
София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет. 2, ап. 6, сумата 1 730
/хиляда седемстотин и тридесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9