Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,28.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното
от съдията Ширкова гр. д. № 3831 по описа за 2019
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.500 КЗ.
Постъпила е искова молба от З. „Б.И.”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***и ***,
чрез адв.***против Р.М.М. с
ЕИГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 24.10.2016г. в района на гр.***било
реализирано ПТП с участието на МПС „***“ с рег.№ *** собственост на ***, управлявано
от Р.М.М. и МПС „***“ с рег.№ ***, собственост на М.Д.Д. и управлявано от него. Твърди се, че според представения
констативен протокол за ПТП ***. съставен от органите на КАТ, причините за ПТП
се дължат по вина и противоправно поведение на Р.М..
Твърди се, че л.а. *** бил застрахован по застраховка „ГО“ в З. „Б.И.“ АД със
застрахователна полица BG
/02/*** която била валидна към момента на събитието. Твърди се, че в
дружеството била заведена щета под № *** от собственика на пострадалото МПС.
След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 396,63 лева на собственика на увредения автомобил. Твърди се, че
ответницата Р.М. била неправоспособен водач и е напуснала мястото на ПТП, в
следствие на което виновно се е отклонила от проверка за алкохол. Ищецът
твърди, че на основание чл.500 КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че с писмо
уведомил ответницата да му заплати изплатеното обезщетение, но до момента
сумата не е платена. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати сумата от 396,63 лева. Претендира разноски.
Ответницата не е намерена на
посочения в исковата молба адрес. На адреса е залепено уведомление, след което
и е назначен особен представител. Особения представител изразява становище, че
предявеният иск е допустим и вероятно основателен. Твърди, че с оглед
представените протокол за ПТП и изготвената щета, застрахователят е установил
механизма за реализирано ПТП и няма спор за настъпилите щети, поради което не
следва да се назначава съдебно автотехническа
експертиза. Оспорва участието на ответницата в реализираното ПТП. Прави искане
да се приложи административно наказателната преписка и да бъде призован актосъставителя.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител.
Ответницата
се представлява от назначения особен представител, който изразява становище
съдът да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.
От
фактическа страна съдът приема следното :
Установява се от представената по
делото Застрахователна полица № BG/02/***,
че ответникът М.Д.Д. с ЕГН ********** *** е имал
сключена застраховка гражданска отговорност, за собствения си лек автомобил МПС „***“ с рег.№ ***, при ищцовото дружество със срок на действие 25.01.2016г. - 24.01.2017г.
По
делото е представен Протокол за ПТП № ***., подписан от двамата участника в
настъпилото ПТП – Р.М.М. и М.Д.Д..
Установява се от протокола, че същият е подписан от участниците без възражения. Установява се от същия, че ответницата е управлявала
лек автомобил *** с ДКН *** собственост
на *** от гр.***. От протокола се установява, че процесният
автомобил, управляван от ответницата е имал сключена застраховка „ГО“ с ищцовото
дружество ***с период на застраховката 08.12.2015г. – 07.12.2016г., съгласно
застрахователна полица BG02116002360086. Също
от протокола се установява, че при възникналото ПТП е увреден лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост и
управляван от М.Д.Д.. Установява се и че ответницата
като участник в процесното ПТП е напуснала мястото на
произшествието.
Не
се спори между страните и се установява от Протокола, че при възникналото ПТП
са причинени имуществени вреди и по двата автомобила. В Протокола е отразено,
че на автомобила на М.Д.Д. било причинено увреждане
на задна броня, заден ляв калник и легенче на
резервна гума. Тези щети са описани и в
изготвената впоследствие Опис на претенция от 02.11.2016г., приложена по делото
на лист 10. Установява се от представеното по делото опис-заключение по щета,
че възстановяването на причинените материални щети по увредения автомобил са на
обща стойност 381,63 лева.
Установява
се от представеното по делото платежно нареждане от 25.05.2017г., че сумата от
381,63 лева е преведена по сметка на М.Д.Д..
Установява
се, че след превода на обезщетението, застрахователното дружество е поканило
ответницата с регресна покана от 19.06.2017г. да
заплати сумата на основание чл.500 КЗ в
общ размер на 406,63 лева в петдневен срок по сметка на застрахователното
дружество. От представената разписка на лист 15 от делото се установява, че с ***,
регресната покана е била връчена лично на ответницата
на 21.06.2017г.
По
делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане на претендираната
сума.
По
делото като свидетели са изслушани М.Д. и ***. В показанията си свидетеля Д.
заяви, че е участвал в ПТП, при което на управлявания от него собствен
автомобил са били причинени материални щети. Свидетелят заяви, че ответницата,
причинила процесното ПТП е напуснала произшествието,
като впоследствие е установена от органите на Полицията. Свидетелят заяви, че
при удара между двата автомобила е паднала регистрационната табела на
автомобила, управляван от ответницата, като по същия, органите на Полицията са
установили в, че по време на пътно-транспортното произшествие, автомобилът бил
управляван от ответницата.
В
показанията си свидетелят *** заяви, че е посетил ПТП на посочената в протокола
за ПТП дата и място, като по регистрационната табела установили кой е
управлявал автомобила. Свидетелят заяви, че след протокола за ПТП бил издаден
акт за установяване на административно нарушение и съответно наказателно
постановление, които не са обжалвани и са влезли в сила. Заяви, че при
установяване на ответницата, същата не е възразила, че е управлявала процесния
автомобил и е причинила ПТП, поради което на са събирани други доказателства в
тази насока и не са взети обяснения от ответницата. Свидетелят заяви, че
ответницата е оправдала поведението си, че е напуснала ПТП, тъй като не
притежава Свидетелство за управление на МПС и е подписала протокола за ПТП,
АУАН и НП без възражения.
Съдът
кредитира свидетелските показания, тъй като същите изцяло кореспондират с
представените по делото писмени доказателства.
Фактическият състав на регресния
иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е
напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания
случай се касае за ПТП само
с имуществени вреди, поради което за
водачите, участвали в произшествието, възникват задълженията по чл.123, ал.1,
т.3, б.”б” ЗДвП, в зависимост от това
дали са постигнали
съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Така при наличие
на съгласие водачите следва да попълнят своите
данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият съставлява приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г.)
и съвместно да уведомят службата за контрол на
МВР, на територията на която е настъпило
произшествието. При липса на такова
съгласие водачите-участници
в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието,
да уведомят съответната служба за контрол на
МВР и да изпълняват дадените им указания.
Във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с
имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от
водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по
настъпването му, напусналият го водач извършва нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.”б” от ЗДвП, за което носи и административно-наказателна отговорност по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Видно от представеното влязло в сила НП, на
ответницата е наложено административно наказание за това нарушение глоба в
размер на 200 лева.
Както
от свидетелските показания, така и от подписания от участниците в ПТП-то
протокол се установява, че на двата автомобила са констатирани щети. Причинените
щети и механизма на пътно-транспортното произшествие не са оспорени от
страните, поради което съдът не е назначавал съдебно автотехническа
експертиза.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е възникнало, тъй
като са налице всички елементи от правопораждащия го
фактически състав. Ищцовото дружество е заплатило на
собственика на пострадалия автомобил обезщетението, определено в опис-щета и е поканил ответницата да заплати сумата.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата от 381,63 лева ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и разходите по определяне
стойността на щетата в размер на 15 лева, като общо дължимата сума е в размер
на 396,63 лева.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи
на ищцовото дружество разноски по делото в размер на 50
лева държавна такса, както и 300 лева за назначен особен представител.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1 Кодекса за
застраховане, Р.М.М. с ЕИГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***и ***, чрез адв.***сумата от 396,63 лева, представляваща задължение по изплатена щета № ***/27.10.2016г.
по застрахователна по застрахователна полица ***със срок 08.09.2016г. – 07.09.2017г.
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 05.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1 Кодекса за
застраховане, Р.М.М. с ЕИГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***и ***, чрез адв.***сумата от 350 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: