Определение по дело №1094/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 890
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510101094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

   ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

13.08.

 

            2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

            1094

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на глава XXV ГПК.

Съдът като съобрази, че срокът за отговор по чл.131, ал.1 ГПК е изтекъл и такъв е постъпил от ответника намира, че са налице предпоставките за изпълнение на процедурата по чл.312 ГПК по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на доклад и произнасяне по доказателствените искания на страните.

            Съдът на основание чл.312, ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 и 2 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

В.К.С., ЕГН:********** и С.К.С., ЕГН:**********, непълнолетни, действащи със съгласието на своята майка и законен представител Г.Х.Х., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, са предявили срещу К.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в тяхна полза издръжка, с решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, от по 140.00 лв. месечно на по 250.00 лв. месечно за всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата молба (27.07.2020г.) до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищците поддържат, че ответникът и Г.Х.Х. са техни родители, като с влязло в сила решение по гр.д.№1576/2011г. по описа на ДРС, бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер съответно на по 85 лв. за В. и 75 лв. за С.. С решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, размерът на дължимата издръжка бил увеличен на по 140.00 лв. за всеки от тях.

Същевременно твърдят, че за периода от определяне на този размер на издръжка до настоящия момент нуждите им са се увеличили, на първо място, поради обективния факт, че са пораснали, ще учат в гимназиален курс на обучение в спортно училище в гр. София, което е свързано с допълнителни разходи за общежитие, пътуване, спортни екипи, такси, режийни разходи, учебни пособия и т.н. Освен това двамата ходят на състезания в страната и чужбина, като разходите по тях не се покриват от училището. Сочат, че майка им Г.Х. получава трудово възнаграждение в размер на 523.00 лв., което е крайно недостатъчно да покрива разходите на домакинството, своите лични нужди, както и разходите по отглеждането и образованието на ищците.

Същевременно твърдят, че баща им има възможност да отделя повече средства за издръжката им, понеже живее и работи във Великобритания, където получава добри доходи, няма алиментни задължения към други лица и няма данни да е с влошено здравословно състояние.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените искове като завишени по размер. Твърди, че няма възможност да заплаща претендирания размер на издръжка, понеже от началото на 2020г. е останал без работа, поради коронавирусната пандемия и се наложило да се прибере в Р. България, към настоящия момент е безработен и не получава доходи. Оспорва твърдението на ищците, че за тяхната издръжка се грижи изцяло майка им. Заявява готовност за постигане на споразумение, съгласно което да заплаща издръжка в размер на 170.00 лв. в полза на В. и в размер на 160.00 лв.-в полза на С.. Освен това поддържа, че и самите деца нямат нужда от претендирания размер на издръжка.

На основание чл. 146, ал. 1, т.3 и 4 ГПК съдът обявява на страните, че приема за безспорно установено между тях и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищците са низходящи по рождение от първа степен на ответника, че по сила на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1576/2011г. по описа на ДРС, ответникът е осъден да заплаща на ищците месечна издръжка в размер съответно на по 85 лв. за В.С. и 75 лв. за С.С., а с решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, размерът на дължимата издръжка бил увеличен на по 140.00 лв. за всеки от тях.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищците, че в тяхна тежест е да установят, че се явяват правоимащи да получават издръжка лица, т.е. обстоятелството, че ответникът е техен родител, размера на доходите на майката, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.

Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът намира, че по делото не са налице обстоятелства относно които същите не сочат доказателства или не са поискали събирането на такива.

Съдът приема, че ангажираните от ищците със сезиращата искова молба писмени документи се явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявения иск, поради което следва да бъде допуснато събирането им като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането за разпит на свидетели, като бъдат допуснати по двама свидетели при режим на довеждане от страните.

Съдът намира за недопустимо и неотносимо към предмета на доказване и ще го остави без уважение искането на ищците за разкриване на банкова тайна наличностите по банкови сметки на ответника. Същевременно, предвид задължението на съда да следи служебно за интересите на непълнолетните деца, следва да се изиска от ТД на НАП Кюстендил за декларирани и регистрирани доходи от  ответника за 2019г. и 2020г., както и от ОбА-Дупница, отдел „Местни данъци и такси“, да представи справка относно декларирани недвижими имоти и/или МПС на името на ответника.

По горните съображения съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2020г. от 10:45 ч., за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА като доказателства по делото представените под опис с исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за разкриване на банкова тайна наличностите по банкови сметки на ответника.

ДОПУСКА разпит на по двама свидетели в режим на довеждане от страните за установяване на твърдените от тях обстоятелства.

ДА СЕ ИЗИСКА от ТД на НАП– Кюстендил, най-късно до 04.09.2020г., да представи справка за декларирани и регистрирани доходи от  К.С.С. с ЕГН: ********** за 2019г. и 2020г.

ДА СЕ ИЗИСКА от ОбА-Дупница, отдел „Местни данъци и такси“, най-късно до 04.09.2020г., да представи справка относно декларирани недвижими имоти и/или МПС на името на К.С.С. с ЕГН: **********.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от исковата молба, отговора и приложенията на ДСП по адреса на местоживеене на децата, като се укаже възможността да вземе становище.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните с Приложение №6 към чл.2, т.6 от Наредба №7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК преписи от настоящото определение, на ищците и от писмения отговор, като им се укаже възможността в едноседмичен срок от получаването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по-горе едноседмичен срок не изпълнят указанията губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: