Определение по дело №1673/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2368
Дата: 29 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530101673
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер  2368               Година   29.07.2020         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юли                                                                              Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1673 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

С оглед исканията на ответника за назначаване на експертизи, следва с оглед задачите им, да се назначи една комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, която да се изготви от две вещи лица – икономист и електроинженер, които да отговорят на всички поставени в отговора въпроси към тези експертизи, за отговор на които съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи ответника да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложението към него. За съдебното заседание следва да се призоват и вещите лица, след внасяне от ответника в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се изразяват в това, че бил потребител на електрическа енергия към ответника с клиентски номер **********. С писмо с изх. № 8708628-1/22.05.2020 г. последният го уведомил, че при извършена проверка на меренето на електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 4111176 в -, на клиент с клиентски номер **********, било констатирано, че електромерът бил без точен измерител на грешката. Вследствие на това и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС била направена корекция на следните данъчни фактури: № **********/30.04.2017 г., № **********/31.05.2017 г. и № **********/30.06.2017 г., в резултат на която корекция било направено преизчисление на фактурите за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., като допълнително била начислена ел. енергия на стойност 1411.99 лева. Предвид това ответното дружество издало и дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г. Допълнителната електрическа енергия, начислена на ищеца била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и Общите условия на Е. ЕР и Е. ЕС, както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Потребителят не бил уведомен за проверката и не присъствал на същата. Липсвал и констативен протокол от въпросната проверка. На първо място, следвало да се отбележи, че не бил получавал никакви документи, за извършена експертиза и др., от които да било видно, че действително процесният електромер бил този, за който се твърдяло и че същият бил манипулиран. Единственото, което било предоставено, били посочените писмо и дебитно известие. Не било ясно въобще как „Е. С. установило неточността при измерването, а отделно от това и периодите. Следвало да се отбележи, че съгласно чл. 54 от Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза установи несъответствие на метрологичните и технически характеристики, да бъде съставен констативен протокол и клиентът да бъде уведомен в 7-дневен срок за преизчислените количества електрическа енергия. В настоящия случай тези срокове не само, че не били спазени, но и такъв протокол не бил пращан на самия клиент. Ответното дружество нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. С., напълно неправомерно начислило допълнителна ел. енергия на стойност 1411.99 лева. За ищеца не ставало ясно как ответникът изчислил и периода, за който била коригирана сметката ни - от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установяло, че средството за търговско измерване не измервало или измервало с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислявал количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за корекция. Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на потребителя, от което да били настъпили вреди за дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, т.е. следвало да е налице действие или бездействие на потребителя С.. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на абоната не били извършвани. Още повече, електромерът се намирал извън имота и никой освен служители на Е.Р. нямал физически достъп до тях. Дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 ЗИ лицата, които използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. Не му била предоставена каквато и да било информация за това кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можел да се определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество, каквото впрочем било налице към настоящия момент, тъй като сумата щяла да бъде недължимо платена. Поради гореизложеното, констатациите за неизправност в отчитането на електромера били недоказани. Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и ел. енергия на стойност 1411.99 лева не била ползвана/потребена от ищеца. На следващо място, липсвало каквото и да било основание за извършената корекционна процедура. Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Посочената разпоредба регламентирала единствено счетоводното отразяване на изменение на данъчната основа, но по никакъв начин не оправомощавала доставчик на ел. енергия да извършва корекционна процедура. Нямало как доставчикът да обоснове корекция на сметка за доставена, но неплатена ел. енергия с норма на ЗДДС. Разпоредби в тази посока към периода, за който била направена корекцията, съществували в отменените към настоящия момент ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Според чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установяло грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не било известно кога се била появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи, задължително се съставял протокол, който следвало да бъда подписан както от представители на оператора, така и от клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били въведени с Правилата, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013 г., по арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация, предвидена в чл. 83 ЗЕ. С тази норма на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно, била изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била възложена, можел да я упражнява само в границите, определени в законовата разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗНА, според който компетентността за издаване на нормативни актове не можело да бъде прехвърляна, от което следвало, че делегирането било изключение, като обхващало само изрично предвидени в закона предели. Той се потвърждавал и от чл. 12 ЗНА, според който актът по прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл. 83, т. 6 ЗЕ водил до извод, че комисията била компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел. енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То засягало единствено способите, по които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране. Тоест разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите, отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъде установено, че неизмерването било резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване /в случая електромерът/ било собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗНА можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да бъде в съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито били чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА. От гореизложеното следвал извод, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил ЗЕ. Подзаконовият акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следвало да става преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвала каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия. Самите разпоредби от ПИКЕЕ, регламентиращи правото на корекция, били отменени от ВАС, поради неспазване на административнопроизводствената процедура при приемането им с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2015 г. на Върховния административен съд - 5-членен състав, както и с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на Върховния административен съд. Последното било потвърдено с решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав. На следващо място следвало да се посочи и това, че както, когато не била налице доказана нерегламентирана намеса от страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият в писмото, изпратено до потребителя, „отчетен период“ бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на базата на какви данни бил формиран. В този смисъл клаузата на чл. 48, чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, които регламентирали едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй като създавала в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречала и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречала и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че фактурирането на консумираната ел. енергия да се базирало само на действително потребление, без значение дали ставало дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Директивата/. Тъй като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, съответно - съда - с приложението й. Поради това ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен точен период и не била отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на потребителя. Следователно за ищеца възниквал правен интерес да предяви против ответника отрицателен установителен иск, с който да се признаело за установено, че ищецът не му дължал сумата 1411.99 лева съгласно дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие № ********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г. за отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., представляваща допълнително начислена ел. енергия, за която се твърдяло, че била ползвана от ищеца, но неизмерена, съответно незаплатена.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1411.99 лева по дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие №********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г., за отчетен период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск – нормата на чл. 124, ал.1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявения иск бил допустим, но неоснователен, поради което го оспорвал изцяло по основание и размер. Оспорвала изцяло и твърденията на ищеца в исковата молба. Уточнявал, че исковата сума била дължима за изразходвана електроенергия за периода от 1.03.2017 до 25.05.2017 г. Тази сума била дължима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на ответника, която бивала измервана от СТИ. Следвало да се отбележи, че сумата не била допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения навеждал ищеца. Вън от всякакво съмнение било, че ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. С., одобрени с решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (ОУ Е. ЕС) и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., одобрени с решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕР), представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия. Предявеният иск бил допустим, но неоснователен, като в тази връзка го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. С исковата молба се искало от съда да постанови решение, с което да се осъди „Е.С. да заплати на ищеца сумата в размер на 1411.99 лева, представляваща стойността на консумираната от същия електрическа енергия, ведно с предоставените от оператора на разпределителната мрежа услуги. Твърдели се различни факти и обстоятелства. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба. Сумата в размер на 1411.99 лева била дължима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на клиента, която бивала измервана от средство за търговско измерване за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. съгласно дебитни известия с №№ **********/21.05.2020 г., № **********/21.05.2020 г. и **********/21.05.2020 г. Слепвало да се отбележи, че сумите не били допълнително начислени по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения навеждал ищецът. Вън от всякакво съмнение било, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. С., одобрени с решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (ОУ Е. ЕС) и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., одобрени с решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕР), представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с продажбата и доставката на електрическа енергия. Общите условия на двете дружества - Е. Р. и Е. С., били публични и били достъпни свободно в Интернет. Същите общи условия на двете дружества, с оглед спазването на процедурата по влизането им в сила, съгласно изискванията на Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, били публикувани в пресата. Предвид това, Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. С., одобрени с решение № ОУ-13 от 10.05.2008 г. на ДКЕВР (ОУ Е. ЕС) и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., одобрени с решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г. (ОУ на Е. ЕР), били общоизвестен факт, както на страните, така и на съда, който бил публикуван в пресата. На основание чл. 187 ГПК не било необходимо представянето им на хартиен носител, с оглед екологични и процесуално-икономични и целесъобразни съображения, тъй като както съдът, така и заинтересованите страни можели да ги открият на посочените по-горе издания и интернет-адреси. На 25.05.2017 г. на основание чл. 35, ал. 3 от ОУ на Е. ЕР за осигуряване на съответствието на средствата за търговско измерване (СТИ), служители на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД посетили сградата, в която се намирал имотът на клиента, и извършили проверка на електромер № 46080012, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота му. Служителите на Е. ЕР подменили собствения на дружеството електромер с друг, тъй като била налице необходимост предходният електромер да бъде предаден за метрологична експертиза. Предвид това, електромерът бил демонтиран в присъствието на представител на ищеца, поставен бил в безшевен чувал и бил запечатан с пломба със знака на Е. ЕР и уникален номер - Е. № 449651. Всички действия по проверката на СТИ, описана по-горе, били закрепени в съставения констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 359056/25.05.2017 г. Тъй като в хода на проверката не бил открит клиентът, същата била извършена в присъствието на двама свидетели и по този начин изцяло било изпълнено изискването на чл. 63, ал. 2 от ОУ на Е. ЕР. На клиента било изпратено копие от протокола и видно от известие за доставяне с номер № ИД PS 6100 0OCRSH 0, същото било получено от наследодателя на ищеца и заведен като потребител Г.Т.П.на 27.02.2017 г. Демонтираният електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. П. (БИМ) за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията. Резултатите от тази проверка били обективирани в констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 87/20.02.2020 г. на БИМ, където било записано, че електромерът бил постъпил за експертиза в чувал с пломба № 449651, а в т. 5. „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп било записано, че: „При отваряне на електромера не бяха констатирани изменения във вътрешността му. Манипулирана е тарифната таблица по часови зони: по време на работния ден по часовника на електромера от 7:50 до 8:00 електромера не отчита на нито една от двете тарифи (1.81.1. и 1.8.2.) от 08:00 до 16:00 отчита на втора тарифа (1.8.2.)“. Предвид изложеното и на основание обстоятелството, че в паметта на електромера били запаметени реалните количества електрическа енергия, използвана от клиента, както и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС били издадени дебитни известия с №№ **********/21.05.2020 г., № **********/21.05.2020 г. и 123139375W21.05.2020 г., с които били коригирани фактури с № **********/30.06.2017 г., **********/31.05.2017 г. и **********/30.04.2017 г., според които на база платените от него суми за същите периоди следвало да довнесе 1411.99 лева, съобразно реалното му потребление, отразено в горепосоченото дебитно известие. Видно от приложената по делото справка за отчетените, но нефактурирани количества ел. енергия за периода от 1.03.2017 г. до 25.05.2017 г. клиентът бил потребил, но не бил заплатил общо 8491 kWh електрическа енергия на стойност 1411.99 лева с ДДС. „Е.С., в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. С., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. По силата на чл. 7, т. 1 от ОУ на Е. ЕС, дружеството поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ищеца: обект с ИТН 4111176, находящ се в гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ 37. Потребителят, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на Е. ЕС, имал задължение към Е. ЕС да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Електроразпределение ЮГ ЕАД /ЕР ЮГ/ извършвало дейността разпределение на електрическа енергия и предоставяло на своите клиенти съпътстващите тази дейност мрежови услуги като достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на ел.енергия през същата. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на Е. ЕР тези услуги се предоставяли при условията на всеобщо предлагана услуга при публично известни Общи условия и при съблюдаване на принципите на равнопоставеност и прозрачност. Съгласно чл. 42 от ОУ на ЕР ЮГ, клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги, предоставени от ЕР ЮГ на „Е. С.. В чл. 43, ал. 1 от ОУ на Е. ЕР било посочено изрично, че клиентът заплащал на „Е. С. стойността на услугата пренос през електроразпределителната мрежа, извършена от Е. ЕР, в определените срокове в Общите условия на „Е. С., като тази разпоредба била основана на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ. Предвид изложеното, претендираната сума била основателно начислена и дължима на „Е.С.. В изпълнение на своето задължение на краен снабдител, произтичащо от чл.98а ЗЕ във вр. с чл.7, т.1 от Общите условия на Е. ЕС, ответното дружество доставило в обекта на ищеца за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. количество електрическа енергия за сумата от 1411.99 лева. За доставената електрическа енергия в обекта на потребление, собственост на ищеца, било издадено дебитно известие с номер **********/25.03.2019 г. на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която била издадена фактура, доставчикът бил длъжен да издаде известие към фактурата. В настоящия случай, с оглед нефактурираните количества ел. енергия за периода от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., се била увеличила данъчната основа, поради което съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 3, пр.1 ЗДДС било издадено дебитно известие. Сумата била формирана в съответствие с действащото за съответния период решение на КЕВР. Клиентът следвало да донесе сумата от 1411.99 лева, тъй като останалата част била платена съобразно фактури с № **********/30.06.2017 г., **********/31.05.2017 г. и **********/30.04.2017 г. Предвид изложеното, претендираната сума в размер на 1411.99 лева за доставената електрическа енергия и мрежови услуги в обекта на потребление, собственост на ищеца, за която сума било издадено дебитно известие с номер издадени дебитни известия с №№ **********/21.05.2020 г., № **********/21.05.2020 г. и **********/21.05.2020 г., било основателно начислена и дължима на „Е.С.. Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен, като му присъди сторените деловодни разноски.

Тежестта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно – основанието за възникването и съществуването му, и неговия размер и изискуемост.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. Р., както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо изх. № 8708628-1/22.05.2020 г., дебитно известие № **********, дебитно известие № **********, дебитно известие № **********, справка от ТР – 2 бр., констативен протокол № 359056/25.05.2017 г., протокол от 25.05.2017 г., констативен протокол № 79/18.02.2020 г., справка за коригиране на сметката за електроенергия, известие за доставяне, Рийд Аут на електромера – 2 бр., фактура № **********/30.04.2017 г., фактура № **********/30.06.2017 г. и фактура № **********/31.05.2017 г.

 

          НАЗНАЧАВА по делото комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, като за вещи лица определя Д.Д.Д. и Г.Д.К., които, след като се запознаят с доказателствата по делото, извършат необходимите огледи на процесния обект, както и проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представят по делото заключение, с което да отговорят на всички въпроси на ответника към тази експертиза в отговора, при депозит в размер на 200 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му в цялост, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозитът не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.10.2020 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призоват и вещите лица, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: