РЕШЕНИЕ
№ 747
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И.П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212100 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. М. против наказателно постановление
(НП) № 21-4332-009154/11.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП. Жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в НП не е описано нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Релевира
аргументи за наличието на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят отбелязва, че главно не е съгласен с наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС. Счита, че НП е издадено от
1
некомпетентен орган. Излага доводи, че се касае за първо нарушение, а не за
системност, поради което 12 месечният срок, в който жалбоподателят е
лишен от правото да управлява МПС, се явява завишен. Счита, че е налице
несъответствие между изложената фактическа обстановка в АУАН и НП, тъй
като липсва абсолютно тъждество между двата акта. Излага несъгласие с
констатацията в НП, че водачът не е спазил времето, дадено в талона за
медицинско изследване. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. В.И. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалните и
процесуални правила. Подробни доводи излага в писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 23.04.2021 г. М. С. М. управлявал лек автомобил „ВАЗ 2106”, с рег.
№ ......, собственост на М. А. Р., ЕГН ********** в гр. София, по бул. „Тодор
Каблешков” с посока на движение към бул. „България”. На кръстовището с
ул. „Родопски извор” водачът бил спрян за проверка от свидетелите СЮЗ.
ГЮЛД. Б. и В. Н. АС. - полицейските служители при ОПП-СДВР, в хода на
която не представил пред проверяващите контролен талон към СУМПС. В
03:27 ч. жалбоподателят М. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер 0216, проба номер ....., което отчело
положителен резултат от 0,86 промила в издишания въздух. Свидетелят А.
издал талон за медицинско изследване № 0006059, в който било посочено, че
М. следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна” до 120 мин. от връчването му за
вземане на кръв за изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 04:15
часа.
Свидетелката Б., на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР приела,
2
че М. С. М. е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, поради което съставила срещу него акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 371715/23.04.2021 г. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, като посочил, че
има възражения. В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
обаче не постъпили писмени възражения от жалбоподателя.
С докладна записка № УРИ 4332р-22968/ 26.04.2021 г. свидетелят В.А.
уведомил началника на ОПП-СДВР, че при съставяне на талона за
медицинско изследване е допуснал техническа грешка при изписване на
времето за посещение на медицинско заведение, като вместо 120 минути
следва да се има предвид 60 минути за посещение на МБАЛ „Св. София”, за
да му бъде взета кръвна проба. Посочва, че на водача само устно било
разяснено, че в рамките на 60 минути трябва да посети медицинско заведение
На 23.04.2021 г., в 05:45 часа, жалбоподателят М. се явил за даване на
кръвна проба за алкохол в посоченото в талона медицинско заведение -
МБАЛ „Св. Анна“, където му бил извършен предварителен преглед от д-р И.,
който в протокола за медицинско изследване отбелязал, че по данни на
лицето то било консумирало една бира предната вечер около 23.30 часа на
22.04.2021 г. След вземане на кръвните проби от жалбоподателя същите били
изпратени за анализ в специализираната лаборатория към Военномедицинска
академия, като бил съставен протокол от химическо изследване за определяне
на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. В заключението на
протокола било посочено, че в изследваната кръвна проба, взета от лицето М.
С. М. се доказва наличието на алкохол (етанол) в концентрация 0.23 g/L (на
хиляда).
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал НП № 21-4332-009154/11.05.2021 г., с което на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. АНО приел, че М. не е спазил времето, дадено в талона за медицинско
изследване. НП било връчено на 09.08.2021 г.
3
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите СЮЗ. ГЮЛД. Б. и В. Н. АС., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
талон за медицинско изследване № 0.......; разпечатка от проба с Алкотест
дрегер 7510, сериен номер ARDM0216; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози; протокол от химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол кръвта; лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 11306; докладна записка с № УРИ 4332р-22968/26.04.2021 г.;
справка картон на водача; заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; акт за встъпване
в длъжност.
Свидетелката Б. няма спомен за случая, което е житейски логично
предвид изминалия период от време и естеството на служебните й
задължения. Свидетелят А. описва хода на извършената проверка и
потвърждава констатациите по АУАН, като съдът цени показанията му като
вътрешно непротиворечиви и съответни на събрания по делото
доказателствен материал. А. няма съхранен спомен относно това дали водачът
е представил контролен талон към СУМПС, като настоящия съдебен състав
намира, че не е оборена доказателствената сила на АУАН предвид липсата на
твърдения от страна на жалбоподателя в обратна насока.
От разпечатка от проба със сериен № .........от Алкотест дрегер 7510, се
установява часът на вземане на пробата, а именно 03:27 часа и резултатът от
нея, който е отразен и в талона за медицинско изследване. Не са налице
основания за съмнение относно достоверността на разпечатката от
извършеното тестване.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно
по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
4
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Заповедта е
посочена и в издаденото НП, с оглед на което неоснователни са изложените в
жалбата доводи относно некомпетентността на АНО.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване
на нарушените разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Съдът констатира разминаване относно
часа, в който действително е спрян жалбоподателят за проверка, който
неминуемо е преди 03.27 ч., когато е удостоверено, че е изпробван с
техническо средство, и посочения в АУАН и НП час – 03.41 ч., но същото не
е съществено. Точният час на извършване на нарушението не е възведен
от ЗАНН като задължителен реквизит нито на АУАН, нито на НП, поради
което непосочването или както е в случая приблизителното посочване, не
опорочава нито АУАН, нито НП и не е самостоятелно основание за
отмяна. За да е съществено едно подобно нарушение, то действително трябва
да е ограничило правото на защита на лицето, което да не е разбрало при
какви обстоятелства се твърди да са извършени нарушенията, което в случая
не е налице.
Съдът намира обаче, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл.6, ал.6 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
5
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата)
контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като
вписва мястото, където да се извърши установяването и срока на явяването -
до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. В талон за изследване №
....... свидетелят А. е вписал срок за явяване в МБАЛ „Св. Анна“ до 120
минути, макар в случая да е следвало да предостави срок до 45 минути, тъй
като се касае за населено място. Настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си именно с
предписанието, дадено в талона, което е и сторил, като посочването на
допуснатата грешка от контролния орган в докладна записка или устно пред
проверяваното лице не може да санира същата. След като не е била
извършена поправка в издадения талон, която да бъде удостоверена по
надлежния ред с подписи до нея, с оглед съблюдаването правото на защита на
санкционираното лице, то меродавен е посоченият в талона срок от 120
минути. Жалбоподателят М. се е явил в МБАЛ „Св. Анна“ в дадения му с
талона срок и на 23.04.2021 г. в 05.45 ч. му е била взета кръвна проба видно от
приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохоли/или наркотични вещества или
техни аналози. С оглед на това съдът намира, че неправилно АНО е приел, че
лицето не е спазило времето, дадено в талона за медицинско изследване,
респективно при преценка за наличието на всички съставомерни елементи на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗдвП неправилно е взел предвид резултата
от проверката с техническо средство Алкотест дрегер. След анализ на
дадената от жалбоподателя кръвна проба е установено наличието на алкохол
(етанол) в концентрация 0.23 g/L (на хиляда), удостоверено със съставен
протокол от химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя. С оглед на това не е осъществено от
обективна страна вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на пътно
превозно средство да управляват пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
6
вещества или техни аналози.
На следващо място, съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена
и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост. Същият не е съзнавал, че не носи в себе си СУМПС, но е
бил длъжен преди да потегли да провери документите, с които е разполагал,
могъл да стори това, при което би установил липсата на СУМПС. При това
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. по реда на
чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за
носене на определени документи, включително контролен талон към СУМПС
да се налага наказание глоба в размер на 10 лева. Предвидената санкция за
извършеното нарушение е определена от законодателя в абсолютен размер от
10 лева, поради което съдът не разполага с възможност за нейното изменение.
Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което
не са налице основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и да бъде потвърдено в
частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-009154/11.05.2021 г.,
7
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, в
частта, с която на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. С. М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
009154/11.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, в частта, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП на М. С. М. е наложено административно наказание глоба в размер на
10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8