Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 27.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при секретаря К.Г. разгледа
докладваното от съдията адм д.
N 933/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след изпращането му по подсъдност от
Административен съд-Кърджали, на основание чл.135, ал.2, вр. чл.135, ал.1 от АПК, вр. пар.19, ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ, бр.39/2011г./, за разглеждане от
РС-Кърджали на Жалба на Т.Г.Х. *** против Уведомително писмо с изх. N 94-01-6 от 09.02.2016г., издадено от кмета на Община Черноочене,
обл.Кърджали, представляващо индивидуален административен акт съгласно дадените
от Върховен административен съд задължителни указания с Определение N 9261/27.07.2016г. по адм.дело N 5680/2016г., трето
отделение.
Подадена е жалба срещу Уведомително писмо с изх. N 94-01-6/09.02.2016г. на Кмета на Община Черноочене, за прекратяване на сключен
с жалбоподателя Договор N 16/10.05.2013 год. за индивидуално ползване на общински мери и пасища, при
твърдения, че основанието на което договора се прекратява, посочено в уведомителното писмo- пар.15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, е в противоречие с правото на ЕС и с вътрешното право на Република
България, тъй като едностранно се променят условията, при които е бил сключен
договора, при което са нарушени чл.10 от Договора за функциониране на ЕС, чл.8
от дял II от Договора от Лисабон, както и Делегиран Регламент на ЕС N 639/2014г. на Комисията
от 11.03.2014г. за допълване на Регламент на ЕС N 1307/2013 год. на Европейския Парламент и на Съвета, като приложеното
правно основание за прекратяване на договора е в противоречие с чл.4, ал.1, 2 и
3 от Закона за защита от дискриминация, поради което искането е обжалваното
писмо като индивидуален административен акт, да бъде отменено.
С отговора на жалбата Кметът на Община Черноочене счита, че договорът е прекратен поради
неизпълнение на законовите задължения на жалбоподателя, да приведе договора в
съответствие с изискване на закона в срок съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ във вр.
пар.15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Производството е по чл.132, ал.2, вр. чл.135 ал.1 от АПК, вр. §19, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на АПК, вр. чл.37и от ЗСПЗЗ.
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес от обжалването-страна
по договора, който се прекратява с обжалваното уведомително писмо на Кмета на
Община Черночене, и е подадена в предвидения в закона 14-дневен срок от
връчването на оспорения индивидуален административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез адвокат
пълномощник.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
С доклада по делото съдът призна за безспорно, че между страните е сключен
Договор N 16/10.05.2013 год. за индивидуално ползване на общински мери и пасища, за
който Кметът на Община Черноочене с Писмо №94-01-6/09.02.2016год. е направил
изявление за прекратяването му на основание чл.37м, ал.4, т.4 от ЗСПЗЗ и §15,
ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл.37и от ЗСПЗЗ.
Сключеният договор е за отдаване на Т.Г.Х. в качеството й на ползвател на временно
и възмездно индивидуално ползване на общински пасища и мери в землището на
с.Петелово и с.Пчеларово, общ.Черноочене, за срок от пет години, считано от
09.05.2013г. до 09.05.2018г., от общинския поземлен фонд, при поето задължение
ползвателят да ползва и поддържа имотите в добро земеделско и екологично
състояние.Договорът е сключен на основание чл.25, ал.1 и чл.37о, ал.1 от ЗСПЗЗ
и т.3.1 от Решение N 31/07.05.2013г. на Общински съвет-с.Черноочене, и изявлението
на кмета на община Черноочене за прекратяването му е основано на чл.37м, ал.4
т.4 от ЗСПЗЗ, пар. 15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/обн.ДВ, бр.61/2015г./ поради
това, че към 01.02.2016г. ползвателят не е привел договора в съответствие с
чл.37и от ЗСПЗЗ, установено след проверка и анализ на справките от електронната
система на Българска агенция за безопасност на храните, с Протокол N 4/05.02.2016г. на комисията, назначена със Заповед N 44/01.02.2016г. на Кмета на община Черноочене, за извършване на проверка
за спазване на условията на пар. 15, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Преди прекратяването, кметът на Община Черноочене е изпратил писмо до Т.Г.Х./получено
на 13.01.2016г./, че съгласно пар.15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/обн.ДВ,
бр.61/2015г./ като ползвател, сключил договор за наем или аренда на мери,
пасища и ливади от общинския поземлен фонд преди 24.02.2015г., е длъжна в срок
до 01.02.2016г. да приведе договора в съответствие с изискванията на чл.37и от
ЗСПЗЗ, съгласно който е необходимо да разполага с регистриран животновъден
обект в землището на с.Пчеларово, общ.Черноочене и необходимия минимален брой
животни, в противен случай съгласно измененията в закона кметът е задължен да
прекрати договора.
На 05.02.2016г. е проведено заседание на комисията по чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ
и пар.15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, назначена за извършване на проверка за
спазване на условията на чл.37и от ЗСПЗЗ по сключени договори за наем на
пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд, която анализирала разпечатани
справки от електронната система на Българска агенция за безопасност на храните
и Министерство на земеделието и храните, и установила, че Т.Г.Х., сключила
договор N 16/10.05.2013г., към 01.02.2016г. няма собствен обект със селскостопански
животни, поради което предложила на кмета на община Черноочене да издаде
заповед за прекратяване на договора й на основание пар.15, ал.3 от ПЗР на ЗИД
на ЗСПЗЗ.За заседанието на комисията, състояща се от председател и четирима
членове, е съставен Протокол N 4/05.02.2016г., подписан
от целия състав на комисията.
Съгласно чл.37п от ЗСПЗЗ/отм./, в редакцията му от ДВ, бр.62/2010г., мерите
и пасищата-общинска собственост могат да се отдават под наем или аренда само на
земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели
задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от
5 години, при спазване изискванията на чл.37и до 37о от ЗСПЗЗ.С решение на
общинските съвети, всяка година се определят размера и местоположението на
мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване, в зависимост от броя и
вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище,
както и правилата за ползването им, на територията на съответната община.Към
решението се прилага списък с данни за земеделски стопани, отглежданите от тях
животни, както и други данни, необходими за кандидатстване за подпомагане по
схемата за единно плащане на площ.Договор за наем, аренда или ползване на
общински мери и пасища, може да бъде сключен само със земеделски стопанин,
включен в списъка.По делото е представено от ответника по жалбата Решение N 31/07.05.2013г. на ОбС-Черноочене, с което на основание чл.21, ал.1 т.8 и
ал.2 от ЗМСМА, вр. с чл.25, ал.1, чл.37о, ал.1 и чл.37п, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ,
са определени общия размер и местоположението на мерите и пасищата за общо и
индивидуално ползване на 47 землища на територията на Община Черноочене, за
които е дадено съгласие да се отдадат под наем за индивидуално ползване на
земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, поели задължение да
ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, съгласно Приложение N 2 към решението, в който списък фигурира земеделски производител Т.Г.Х. с
определени за предоставянето й за индивидуално ползване 28 имота с обща площ
964.366 дка.
Проверката за законосъобразност на оспорения административен акт включва
инвокираните в жалбата оплаквания, както и останалите основания по чл.146 от АПК, доколкото такава обвързаност съществува при действието на чл.168 от АПК.С
оспореното писмо кметът на община Черноочене е посочил, че сключеният договор
не е приведен в съответствие на чл.37и от ЗСПЗЗ, след проверка на условията за
това от назначена за целта комисия, като не се оспори от жалбодателя, че
изложените в писмото основания за прекратяване на договор отговарят на
действителното положение, при което и с оглед посоченото правно основание за
прекратяване на договора чл.37м, ал.4 т.4 и пар. 15, ал.3 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ съдът приема, че оспореният акт, с който едностранно от страна на кмета
се прекратява сключения договор за наем на общински пасища и мери е
индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в надлежна
писмена форма, на предвидено в закона основание и в съответствие с него, при
липса на оспорване, с оглед настъпилите законодателни промени след сключване на
договора в режима на отдаване под наем на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд, жалбоподателят да е покрил новите изисквания за
това-да разполага с регистриран животновъден обект на територията на Община
Черноочене със съответен брой пасищни селскостопански животни, под угрозата,
ако кметът не прекрати договор с лице, което не отговаря на новите изисквания
на закона/лице, което не е правоимащо по тези нови изисквания/, да бъде наказан
с глоба от 5 000 до 10 000 лв.
съгласно чл.42, ал.2 от ЗСПЗЗ/ДВ, бр.61/2015г./.При това оспореният акт
отговаря на изискванията по чл.146 от АПК, в т.ч. при издаването му са спазени
административнопроизводствените правила за издаването му, тъй като в
съответствие със закона кметът е назначил и комисия, която да извърши проверка
дали жалбоподателят има качество на правоимащо лице съгласно настъпилите
законодателни промени.
Договорът между страните е сключен на 10.05.2013г. основание чл.25, ал.1 и
чл.37о, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.Собствеността на общините върху мерите и
пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при
промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОС в определените
случаи, както и общинският съвет може да определя такса за ползване на
общинските мери и пасища, приходите от която се използват за поддържането
им.Съгласно чл.37о, ал.1 от ЗСПЗЗ Общинският съвет определя с решение, прието с
мнозинство от общия брой на съветниците местоположението на мерите, пасищата и
ливадите за общо и индивидуално ползване.
В горецитираното решение на
общинския съвет като основание за издаването му освен чл.25, ал.1 и чл.37о,
ал.1 от ЗСПЗЗ, е посочен и чл.37п, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ/отм. с изменението на закона от ДВ, бр.38/2014г./,
съгласно който мерите и пасищата-общинска собственост, могат да се отдават под
наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или
на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и
екологично състояние за срок от 5 години, или за по-кратък срок по искане на
арендатора или наемателя, като отдаването на мерите и пасищата се извършва при
спазване на изискванията по чл.37и-37о.
Към датата на сключване на
процесния договор е действала редакцията на чл.37и от ЗСПЗЗ от ДВ, бр.62/2010г.,
след което разпоредбата е изменяна неколкократно-ДВ, бр.38/2014г., ДВ,
бр.14/2015г. и ДВ, бр.61/2015г., като в последната й редакция е предвидено, че
пасища, мери и ливади от ОПФ се предоставят под наем или аренда на собственици
или ползватели с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни и на лица,
които нямат данъчни задължения, както и задължения към ДФ „Земеделие“, ДПФ, ОПФ/ал.1/.В
чл.37 ал.4 oт ЗСПЗЗ /редакция от ДВ, бр.14/2015г./ е регламентирано, че пасища, мери
и ливади се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните
пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на
правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 10 дка за 1 животинска
единица в имоти от първа до седма категория и до 20 дка за 1 животинска единица
в имоти от осма до десета категория.В ал.14 е предвидено, че останалите
свободни пасища, мери и ливади се отдават чрез търг на собственици на пасищни
селскостопански животни и на лица, които поемат задължение да ги поддържат в
добро земеделско състояние, по ред, определен в правилника на закона, като
договорът се сключва за една стопанска година.
С пар.15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
от ДВ, бр.61/2015г. е регламентирано, че ползвателите, сключили договори за
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд
преди 24.02.2015г., са длъжни в срок до 01.02.2016г. да приведат договорите в
съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. В ал.3 на
посочения параграф е посочено, че договорите за наем или аренда на пасище, мери
и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в
съответствие в срока по ал.1 или 2, се прекратяват от кмета на общината,
съответно от директора на областната дирекция „Земеделие“, при което в
настоящия случай кметът на община Черноочене е действал при условията на
обвързана материална и териториална компетентност и в границите на правомощията
му по пар.15, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, след установяване въз основа на данните
в системата на БАБХ, че жалбоподателят няма регистриран животновъден обект,
легална дефиниция на който дава пар. 12 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от ДВ, бр.61/2015г.,
с който е създадена нова алинея 3-та на
пар.2в от ДР на ЗСПЗЗ- „Животновъден обект“ е обект, регистриран по реда на
Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат
пасищни селскостопански животни.Правомощията на кмета следват директно от закона-пар.15,
ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като некоректно в оспореното писмо е посочена и
разпоредбата на чл. 37м, ал.4 т.4 от ЗСПЗЗ, която е неотносима към случая на
жалбоподателя, при липса на твърдения да е имала регистриран животновъден
обект, който да е заличен впоследствие, но посочването на пар.15, ал.3 и
липсата на съответствие на договора с чл.37и от закона/да е приведен съответно
на законовите изисквания/, обосновават и надлежно мотивират волята на
упражнените от кмета административни правомощия, свързани с упражняването на
контрол по спазването на изискванията по отношение на сключените договори за
наем или аренда на земи от общинския поземлен фонд, произтичащи пряко от закона.Мотивите
са обективирани и въз основа на констатациите на комисията, отразени в
цитирания протокол от 05.02.2016г., който е неразделна част от самата заповед,
който от своя страна съдържа по негативен начин данните по чл.37м, ал.1 и ал.2
от ЗСПЗЗ, като липсата на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за
всички регистрирани към първи февруари на текущата година в Интегрираната
информационна система на БАХБ за животновъдни обекти, собственици/ползватели на
регистрирани животновъдни обекти и пасищни селскостопански животни в
животновъдните обекти, която справка да е утвърдена със заповед на
изпълнителния директор на БАБХ, се дължи на липсата на регистриран на името на
жалбоподателя обект, при което не е налице нарушение на административно-производствените
правила.
Оплакването на жалбоподателя
за дискриминация с въведените законодателни промени, основано на чл.10 от
Договора за функционирането на ЕС и чл.8 от Дял II от Договора от Лисабон от 13.12.2007г., с който се променя ДЕС и ДЕО, е
неоснователно.Съгласно така посочените разпоредби при определяне и
осъществяване на своите политики и
дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана
на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждение, възраст или
сексуална ориентация, зачитайки принципа на равенство между гражданите, които
се ползват от еднакво внимание от страна на институциите, органите, службите и
агенциите на Съюза.На първо място, оплакването е неконкретизирано-не се сочи от
жалбоподателя каква от посочените в разпоредбите форма на дискриминация е
допуснал националният законодател.На второ място, не е налице форма на
дискриминация, защото пасищата и мерите от ОПФ са публична собственост на
общините, и националният законодател суверенно може да регламентира начина на
разпореждане и управление на публичната собственост, в т.ч. и под формата на
отдаване под наем или аренда, осъществявайки национална политика в областта на
селското стопанство.Това обсъдено във връзка с оплакванията относно прилагането
на двата Регламента, на които се позовава жалбоподателя, не засяга по никакъв
начин плащанията от еврофондовете, тъй като не е налице нарушаване на
свободната конкуренция на земеделските стопани във връзка с притежавани от тях
земеделски земи – частна собственост, като актовете на ЕС, част от вътрешното
ни право не задължават държавите-членки, в т.ч. и Република България относно
начина по който да отдават под аренда или под наем притежаваната от държавата/в
частност от общините земеделска земя-публична собственост.Друго би било ако
държавата ограничава свободната инициатива и конкуренцията при ползване на
собствени ресурси на гражданите, както и на тези, които имат качество на
земеделски стопани/производители-тогава ограничаването или толерирането на
земеделски стопани, които извършват определена селскостопанска дейност, за
сметка на други, които извършват друга селскостопанска дейност, би било
нарушение на забраната за дискриминация в широк смисъл, но несъмнено е, че с оглед
различните селскостопански дейности, които могат да извършват земеделските
стопани, е невъзможно изискванията към всички да са еднакви, поради спецификата
на различните дейности.
Съгласно чл.2, ал.1 б „е“ от
Регламент 1305/2013г. земеделска площ означава площ, която е заета от
обработваема земя, постоянно затревени площ и постоянни пасища или трайни
насаждения, определени в чл.4 от регламент 1307/2013.Съгласно чл.4 пар.1 б „а“,
„б“ и „в“ –i, ii, iii от Регламент на ЕП и на
Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за отмяна на Регламент/ЕО/ N 637/2008 на съвета и
Регламент /ЕО/ N 73/2009 на Съвета, „земеделски
стопанин“ е физическо или юридическо лице, или група физически или юридически
лица, независимо от правния им статут, чието стопанство се намира в териториалния
обхват на Договорите, определен в член 52 от ДЕС във връзка с членове 349 и 355
от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност; „стопанство“ означава
всички използвани селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин
единици, които се намират на територията на една и съща държава членка, а
„селскостопанска дейност“ означава: б „в“ i-производството, отглеждането или култивирането на селскостопански
продукти, включ. прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и
отглеждането на животни за селскостопански цели, б „в“ ii-поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща
за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на
обичайните земеделски методи и машини, съгласно определените от държавите
членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или б „в“ iii-извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки,
в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за
паша или обработване.Съгласно чл.4 пар.1 б „д“ от регламента „земеделска площ“ oзначава площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени
площи и постоянни пасища или насаждения; съгласно б „з“ „постоянно затревена
площ и постоянно пасище“/наричани заедно „постоянно затревени площи“/ означава
земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено
растящи/саморазсадени/ или чрез култивиране/изкуствено засети/, които не са
били включени в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или
повече, то може да включва други подходящи за паша видове, като храсти и/или
дървета, при условие, че тревата или другите фуражи остават преобладаващи,
както и, когато държавите членки вземат такова решение, подходяща за паша земя,
по отношение на която се прилагат установени местни практики, при които тревите
и другите тревни фуражи традиционно не са преобладаващи в зоните за паша.Съгласно
чл.4 пар.2 от регламента Държавите членки: а) определят критериите,
които да се спазват от земеделските стопани, за да се счита, че са изпълнили
задължението да поддържат земеделска площ в състояние, подходящо за паша или
обработване съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка ii); б) когато
е приложимо в дадена държава членка, определят минималните дейности, които да
се извършват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или
обработване, съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка iii); в)
определят дървесните видове, които могат да бъдат включени в категорията на
дървесните култури с кратък цикъл на ротация, и максималния цикъл на
реколтиране на въпросните дървесни видове, съгласно параграф 1, буква к).
Държавите членки могат да решат да считат за постоянно затревена площ съгласно
параграф 1, буква з), подходящата за паша земя, по отношение на която се
прилагат установени местни практики, когато в зоните на паша по традиция не
преобладават треви и други тревни фуражи.Или анализа на тези
разпоредби сочи, че в областта на селското стопанство е налице споделена
компетентност между Съюза и държавите –членки, каквато е и регламентацията в чл.4
от ДФЕС/Дял I/.
В чл.9 от Регламент 1307/2013, озаглавен „активен
земеделски стопанин“, е предвидено, че не се
отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или групи
физически или юридическа лица, чиито земеделски площи са основно площи,
естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, и които
не извършват върху тези площи минималните дейности, определени от държавите
членки в съответствие с член 4, параграф 2, буква б). Следва да се има предвид, че чл.10 пар.2 от Делегиран Регламент/ЕС/ N 639/2014 на Комисията, озаглавен случаи, в които земеделските площи са основно
площи, естествено поддържани за паша или обработване, предвижда, че член 9, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се прилага за физическо или юридическо лице, или
за група физически или юридически лица, които извършват върху площи, естествено
поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, селскостопанска
дейност по смисъла на член 4, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламент
(ЕС) № 1307/2013., т.е.
производство, отглеждане или култивиране на селскостопански продукти, включ.
прибиране на реколта, доенето, развъждането на животни и отглеждането на
животни за селскостопански цели, което означава, че и регламентите диференцират
условията, при които се извършват плащания на земеделски стопани, извършващи
различна селскостопанска дейност.
Следователно, плащането на субсидии по програмите на ЕС
за субсидиране на селското стопанство, в каквато насока е изложен довод в
жалбата, че прекратяването на договора, води до прекратяване на правото на
субсидии на жалбоподателя по ПРСР, мярка 214 „Агроекология“, не е обвързано с
осигуряване от държавата/респ. общината на земеделска земя на земеделските
стопани, но държавата членка може да въвежда минимални изисквания за дейности,
които да извършва земеделския стопанин.При това не може да се сподели доводът
за допуснато от националния законодател нарушение на регламента, в т.ч. и за
дискриминация между земеделските стопани, които отглеждат животни и тези, които
не правят това, предвид възможността да получат субсидии, с оглед дадената
свобода на държавите членки да определят минималните дейности, които да се
извършват върху постоянни затревените площи от земеделските стопани, и липсата
на задължение да предоставят на земеделските стопани земеделска земя-публична
собственост под аренда или наем.Изменението на закона не противоречи на чл.39
от ДФЕС, дефиниращ целите на общата селскостопанска политика.В случая,
законодателят се е ръководил от предназначението на пасищата, мерите и ливадите
на общините като земеделски земи, предназначени за ползване за паша на
селскостопански животни, и е определил кръг от правомащи лица, на които същите
да се предоставят приоритетно под наем или аренда без търг. Следва да се има
предвид, че пасищата и мерите са земи за общо ползване от населението на дадена
община, като преди изменението на чл.37и от ЗСПЗЗ, отреждащ приоритетно място
на земеделски стопани с регистрирани животновъдни обекти, в пар.2д/ДВ.,
бр.10/2009г./ от ДР на ЗСПЗЗ е дадено легално определение на понятието „общо
ползване“-традиционна практика на жителите от населеното място с дребни
земеделски стопанства за пасищно животновъдство върху обществените мери и
пасища, включ. чрез образуване на едно или повече колективни стада, а това
означава и, че преди изменението на чл.37и от ЗСПЗЗ пасищата и мери от ОПФ са
дефинирани като земеделски земи, обслужващи пасищното животновъдство, и
предоставянето им на други лица/ за косене/ е по причина недопускане пустеенето
на тези земи.Освен това законодателят въвеждайки изрично промени в реда, начина и по
отношение на субектите за ползване под наем или аренда на пасища и мери от ОПФ,
е предоставил законова възможност и срок до 01.02.2016г. ползвателите, сключили
договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и ОПФ преди
24.02.2015г., да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.
37и, ал. 1 и 4 от
ЗСПЗЗ.Именно тези изисквания са относими към всички земеделски
стопани-както тези, чиято селскостопанска дейност е свързана с отглеждане на
животни, така и тези, чиято дейност не е свързана с такива. Така определения в
закона срок, разгледан от гл.т. на договорното право, представлява законово предизвестие
за прекратяване на договора, с възможност за запазване на същия, но при
променени условия, като пред всички земеделски стопани, които искат да им бъде
предоставено ползване на общински пасища и мери са поставени едни и същи
изисквания, при което не е налице твърдяната от жалбоподателя дискриминация, в
т.ч. по чл.4, ал.1-3 от Закона за защита от дискриминация, тъй като макар и договорите
да имат сила на закон за тези, които са ги сключили, то същите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона.В тази връзка към сключване на
договора е действала разпоредбата на чл.37л, ал.2 т.1 от ЗСПЗЗ, предвиждаща
прекратяване на договора и преди изтичане на срока, когато ползвателят не
отговаря на условията за отдаване на земеделски земи под наем или аренда.
С оглед на така изложеното, жалбата е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Х. с ЕГН **********,*** срещу Уведомително писмо с изх. N 94-01-6 от 09.02.2016г. на кмета на Община Черноочене, обл.Кърджали.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
-Кърджали в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
СЪДИЯ: