Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На двадесет и пети ноември две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Елена Янакиева
Членове: 1.Кремена Данаилова
2.
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Ангелина
Георгиева
Прокурор: Силвиян
И.
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2066
по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”-Варна против Решение №37/15.07.2021г. по НАХД №131/2021г. на
Районен съд- Девня, с което е отменено НП №23-0000021/18.01.2021г. на Директора
на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”-Варна, с което на В.А.И. от гр.Варна за нарушение на чл.43,
ал.1, б.„б“ от Наредба №Н-32 от 16.01.2011г. на МТИТС на основание чл.178а,
ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500лв. С Решението РД „АА“ е осъдена да заплати 407лв. на В.А.И. за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че Решението на РС е незаконосъобразно.
Неправилно съдът отразил фактическата обстановка и приложил закона. В разрез с
процесуалните правила и материалния закон РС постановил решението единствено
въз основа на свидетелските показания на Н. Н., които касатора счита за неясни
и необосновани, целящи благоприятен изход на делото за наказания техническия
председател. До постановяване на решението обстоятелствата по извършване на
същинския техническия преглед не били обект на доказване. Приетото в съдебното
решение породило необходимостта от представяне с касационната жалба на технологична
карта за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС за Пункт №054, в който било извършено нарушението. От
мотивите на решението касаторът узнал, че обективната истина е останала неизяснена
и недоказана в цялост. Технологичната карта щяла да способства за разкриване на
обективната истина. Тя съдържала дейностите, които трябва да бъдат извършени и
мястото, на което това трябвало да стане. Твърденията и възраженията на
наказания били противоречиви, а защитната му теза – неясна и недоказана – от
становището, че такова замерване на теглича не се дължи при прегледа до
позицията, че това замерване е направено на двора пред пункта. Пунктът бил от
категория III, в която съгласно чл.4, ал.2, т.3 се съдържала категория N3 от която
било МПС във връзка с което било извършено нарушението. Оспорва изводите на
въззивния съд. Поддържа, че АУАН и НП са правилни и законосъобразно издадени.
Моли за отмяна на Решението на РС-Девня и потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на ИА“АА“ на възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът В.А.И. от гр.Варна чрез процесуален представител
депозира отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението
на РС за законосъобразно и постановено в съответствие със събраните писмени и
гласни доказателства. Оспорва твърдението на касатора, че изводите в решението
се основават само на показанията на техническия специалист. Другите двама
свидетели не били очевидци на проверката на посоченото ППС и показанията им се базирали само на изгледания
от тях видеозапис. Излага доводи поради които счита представените с
касационната жалба писмени доказателства за неотносими. Представената
технологична карта, защото на пост №3 се извършвала проверка на ремаркета от
категория О1 и О2, а за ремаркета и полуремаркета от категория О3 и О4 се
извършвала проверка на пост №1, което будело съмнение защо касаторът редва в
касационната фаза представя само част от свитъка с технологични карти. Възприемането
на довода на касатора обосновавало извод, че в случая не е спазена
технологичната карта на пункта като е извършено измерване на различен пост,
каквото не е обвинението. Това подкрепяло извода, че не е извършено
необходимото за да се установи цялата фактическа обстановка, а при неизяснена
такава е предприето издаване на АУАН и на НП. Поради това моли решението на
РС-Девня, с което е отменено НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение и моли
да бъде определено в минималия размер.
Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна предлага
Решението на РС-Девня да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи
на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК.
Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на основанията
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
В съответствие с доказателствата е установеното от РС-Девня и
посочено в решението, че през м. октомври 2020г. на свид. Б. И. – ст.
инспектор в РД”АА”– Варна бил предоставен видеоклип от извършена на 30.07.2020г.
в пункт за технически прегледи „СУАБ – СБА”ЕООД, клон Варна, находящ се в
гр.Девня, кв. „Повеляново” проверка на МПС марка „Ивеко“, с рег. №В **** КТ.
При преглеждането на клипа свид. И. установил, че на него не се вижда да е разкачено
тегленото от влекача ППС и да се извършва проверка за определяне степента на
износване на основните елементи на теглително–прикачното устройство /седлото/
със съответните калибри и шублери. Той приел, че В.А.И. в качеството на
Председател на комисията е нарушил чл.43 ал.1 т.1 б.„б” от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС за извършване на ГТП, като на посочената дата и място допуснал
извършването на периодичния преглед на посоченото ППС в нарушение на
изискванията за извършване напериодичните прегледи, определени в цитираната
Наредба. РС установил, че на следващия ден свид.И. посетил въпросния пункт за
извършване на ГПТ в гр.Девня заедно с колегата си - свид. Б. И., където на място
съставил на В.И. АУАН за нарушението, който му връчил. И. подал възражение
срещу акта, което било преценено от Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”-Варна за неоснователно. Директорът въз основа на акта издал НП
№23-0000021 на 18.01.2021г., с което на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1
от ЗДвП наложил на В.И. административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. на
В.А.И. за нарушение на чл.43, ал.1, б.„б“ от Наредба №Н-32 от 16.01.2011г. на
МТИТС. РС установил, че НП е връчено и в срок е оспорено от И.. РС констатирал, че страните не спорят, че на записа не се вижда
разкачване на влекача от тегленото ремарке, тъй като това останало извън
обхвата на камерите. Не било спорно, че нарушението не е установено на място, а
при преглеждане на видеоклипа от извършения преглед. РС-Девня е кредитирал показанията
на разпитаните свидедели и не установил противоречие помежду им, нито с
представените писмени доказателства. При преценката на показанията е отчетено
обстоятелството, свид. Н. е в служебни отношения с наказания В.И., а другите
двама свидетели са в служебни отношения с издателя на НП. От показанията на
актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта установил, че техните
възприятия за проверката на ППС са единствено от видяното от клипа заснет от
камерите в пункта, тъй като не са присъствали на място. РС установил, че
актосъставителят е направил извода, че при прегледа не е извършва
проверка за определяне степента на износване на основните елементи на
теглително–прикачното устройство /седлото/ със съответните калибри и шублери от това, че на видеозаписа не се вижда разкачване на ремаркето
от влекача. Правилно РС установил и посочил в решението, че
твърденията в жалбата, че тази проверка е извършена на процесното ППС, че
такова замерване на износеността на прикачното устройство обичайно се извършва
извън пункта – на външната площадка зад входа към него, която камерите не
обхващат се потвърждава от показанията на свидетеля Н. Н.. Съдът кредитирал заявеното
от него, че лично той е извършил проверка на степента на износване на основните
елементи на теглително–прикачното устройство със съответните калибри и шублери,
като отчел че в показанията си подробно описал къде е осъществил тази проверка
и защо според него това не се вижда на видеоклипа. РС съпоставил показанията на
този свидетел и установил, че те не противоречат на писмените доказателства по
делото, нито на показанията на другите двама свидетели.
Въз
основа на тези фактически установявания след извършена по отделно и в
съвкупност преценка на събраните доказателства, РС направил изводите, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, но НП е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, тъй като не се доказало по категоричен и безсъмнен
начин, че е извършено нарушението, за което е издадено. Тези изводи се споделят
изцяло от касационният състав като правилни и законосъобразни.
По аргумент от чл.303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно
установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на
предположения. След като събраните писмени и гласни доказателства не опровергават
твърденията и доказателствата ангажирани от наказания, че поради габаритите на
процесното ППС проверката на прикачното му устройство е извършена в двора на
пункта, както обичайно се е процедирало за ППС от неговата категория,
обвинението за неизвършване на такава проверка и измерване се явява основано на
предположение, направено въз основа на запис на камера, която е вътре в пункта
и не обхваща площадката му. Поради това правилно въззивния съд заключил, че от
доказателствата не се установява еднозначно и безсъмнено председателят на
пункта да е допуснал преминаване на технически преглед от процесното МПС без да
е разкачено тегленото от него ППС и без да се измери степента на износване на
прикачното му устройство, за каквото нарушение на чл.43, ал.1, б.„б“ от Наредба
№Н-32 от 16.01.2011г. на МТИТС с НП на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложено административното наказание. Поради това като е отменил НП, РС
е постановил акт в съответствие със събраните доказателства, въз основа на
правилната им преценка и е направил изводи в съответствие с приложимите
разпоредби от ЗДвП и ЗАНН и не е налице основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК
за отмяна на решението.
Представените с касационната жалба писмени доказателства не могат
да обосноват извод, различен от направения в решението на РС-Девня. Представена
е извадка от Технологична карта за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС, категория М1, M1G, N1, N1G със съответната схема. От
съдържанието на картата е видно, че с нея е регламентиран реда за провеждане на
периодичен технически преглед на ППС от категориите - М1, M1G, N1, N1G, но не и
от категорията N3, каквото е превозното средство, във връзка с техническата
проверка на което в пункта е издадено НП. Поради това представеното в
касационната инстанция писмено доказателство не свидетелства, че при
извършването на техническата проверка на конкретното ППС от категория N3 не е
извършена проверка и замерване на тегличното устройство, тъй като е била извършена
такава на площадката на пункта, вместо вътре на поста на който по технологична
карта се извършват проверките на други категории ППС.
РС не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. По делото в
РС-Девня е проведено едно открито
съдебно заседание, в хода на които са разпитани като свидетели актосъставителя
и свидетеля по саставяне на акта, както и свидетел воден от нарушителя.
Страните са призовани редовно за делото и са имали възможността да изразят становище
по доказателствата и да направят доказателствени искания. РС е приел
административно-наказателната преписка по издаване на НП и правилно е
съобразил, че страните нямат други доказателствени искания и не сочат други
доказателства и като счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните
писмени и гласни доказателства дал ход на съдебните прения. Решението е мотивирано. В него установяванията за
релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред наказващия орган са основани на преценка по отделно, но и в
съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с фактическите
установявания РС-Девня е формирал правните изводи за наличие на основание за
отмяна на НП. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че РС е постановил решението си кредитирайки единствено показанията
на свид. Н. Н.. Както е изложено в Решението на РС-Девня, тези показания са
преценени и в съвкупност с останалите доказателства и е установено, че не им
противоречат. Освен това фактическите установявания на РС са основани и на
показанията на другите двама свидетели и на писмените доказателства, вкл. на
представената от наказващия орган преписка. Поради това от РС не са допуснати нарушения,
които да са съществени и да са основание за отмяна на Решението на основание
чл.348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
В обобщение правилно и законосъобразно с Решение
№37/15.07.2021г. на РС-Девня е отменено НП и е присъдено на В.А.И. заплатеното
адвокатско възнаграждение. Не се установиха твърдяните в касационната жалба
основания за отмяна, поради което на Решението на РС-Девня следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно направеното искане от
представителя на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде
уважено. На основание чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ИА„Автомобилна
администрация”-София следва да бъде осъдена да заплати на В.А.И. сумата от 370лв. за заплатено
съгласно договора от 19.08.2021г. и списъка по чл.80 от ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от което и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №37/15.07.2021г. постановено по НАХД
№131/2021г. на РС-Девня.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”- София да
заплати на В.А.И. от гр.Варна с ЕГН ********** сумата от 370лв.(триста
и седемдесет лева) за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.