РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530101864 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.92 ЗЗД, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка С
чл.205, ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е упражнил предоставеното му от закона право да
поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като
на 30.11.2018 г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на
образуваното ч.гр.д. 6095/2018 г. Районен съд Стара Загора издал заповед за
изпълнение, като осъдил ответницата, да заплати на ищеца следните суми:
1268,59 лева - главница; 110,76 лева - законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 645,33 лева за периода от 28.12.2016 г. до 29.11.2018 г.;
законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.; 28,59 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса и банкова комисионна. Видно от получено по ч.гр.д.
1
6095/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора, Разпореждане № 260334
от 08.04.2022 г., за което ищецът бил надлежно уведомен на 18.04.2022г.,
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Предвид горното, ищецът, разполагал с правен интерес и
основание да предявил иск за установяване съществуването на вземането си.
На *** г. между ищеца и ответницата бил сключен Договор № *** за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, който договор
бил с рамков характер. Номерът - ***, представлявал индивидуален
клиентски номер и реферирал към услугите, които ползвал абонатът.
Съгласно Общите условия, на един клиентски номер можело да се
предоставят множество услуги. По този клиентски номер се издавали
месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната
бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на
оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения,
сключени между ищеца и абоната. В настоящия случай, ответницата
фигурирала в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) ***.
Отделните услуги и продукти по него били предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни договори, анекси и приложения към същите.
С исковата молба се претендирали суми по следните договори и
приложенията към тях: Договор за електронни съобщителни услуги и
продукти от ***г., като с Приложение № 1 от същата дата била избрана
разширена пакетна услуга - фиксиран интернет през мобилна мрежа (NET
BOX 75) за телефонен номер ********** и телевизия през сателитна
технология (Мтел ТВ). Месечна абонаментна такса за пакета била в размер на
27,99 лв. (23,32 лв. без ДДС). Същата се състояла от месечна абонаментна
такса за интернет услугата в размер на 8,40 лева (7,00 лева без ДДС) и
месечна абонаментна такса за услугата Мтел ТВ в размер на 19,59 лева (16,32
лева без ДДС). Съгласно чл. 5 от Приложението, абонатът получавал за
временно ползване, в рамките на срока на действие на Приложение № 1,
следните устройства: LTE рутер, в комплект със SIM карта и сателитен
приемник, заедно със смарт карта, необходими за ползване на пакетната
услуга. При прекратяване на Договора по отношение на Услугите по соченото
Приложение, абонатът се задължавал да върне оборудването, в противен
случай следвало да заплати неговата цена, съгласно действащия ценоразпис
на мобилния оператор. Съгласно чл. 6.2.1. от Приложение № 1, срокът на
2
ползване на услугата бил 24 месеца, считано от датата на подписване и изтича
на 27.09.2018 г. За посочения договор от *** г. и Приложение № 1 към него,
на абоната бил предоставен и допълнителен сателитен приемник, за който
съгласно чл. 4.2.2. и чл. 4.2.3. от Приложение № 1, последният заплащал
единствено цената за ползването му, като имал право да ползва действащия
пакет за услугата по основния приемник без да заплаща допълнителна
месечна абонаментна такса. В тази връзка и съгласно действащия към
съответната дата ценоразпис на Мобилтел, абонатът дължал месечна такса за
ползване на допълнителен сателитен приемник в размер на 4,99 лв. без ДДС.
На *** г. абонатът подписал и друг Договор за електронни съобщителни
услуги, като с Приложение № 1 към същия, за телефонен номер **********,
бил избран тарифен план Мтел Безкрай L с месечна абонаментна такса в
размер на 19,99 лв. (16,66 лв. без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1. от Приложение №
1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, считано от датата на
подписване и изтичал на 27.09.2018 г. (чл. 6.2.2.) Към посочения телефонен
номер ********** бил закупен и продукт на изплащане с Договор за
продажба на изплащане от ***г. По силата на този договор, ищецът,
прехвърлил на ответницата, правото на собственост върху една или няколко
вещи, а последната се задължила да му заплати уговорената цена на вноски
при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В чл. 4
от Договора били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от
които била в размер на 7,98 лв. Първоначалната вноска била платима при
предаването на вещта, а всяка следваща била описана в приложения към
Договора погасителен план (Приложение № 2). Съгласно чл. 11 от Договора,
същият се сключвал за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването
му. Предмет на същия бил пакет LG К8 4G White + Pspd 48К Trio MAT 20.
1.4. C Приложение № 1 от 19.12.2016г. за телефонен номер **********, бил
избран ценови пакет за пренос на данни Мтел моб. интернет Сърф S с месечна
абонаментна такса в размер на 9,90 лв. (8,25 лв. без ДДС). Съгласно чл. 5.2.1.
от Приложение № 1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, считано
от датата на подписване и изтичал на 19.12.2018г. (чл. 5.2.2.) Към посочения
телефонен номер ********** бил закупен и продукт на изплащане с Договор
за продажба на изплащане от 19.12.2016г. По силата на този договор, ищецът,
прехвърлил на ответницата, правото на собственост върху една или няколко
вещи, а последната се задължила да му заплати уговорената цена на вноски
3
при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. В чл. 4
от Договора били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от
които била в размер на 1,98 лв. Първоначалната вноска била платима при
предаването на вещта, а всяка следваща била описана в приложения към
Договора погасителен план (Приложение № 2). Съгласно чл. 11 от Договора,
същият се сключвал за срок от 23 месеца, считано от датата на подписването
му. Предмет на същия бил таблет ALCOT Pixi3 7 инча Black. 2. Абонатите на
мобилния оператор разполагали с правото да активират допълнителни услуги
към своите договори. В тази връзка, за телефонен номер ********** и за
телефонен номер ********** били активирани допълнителни еднократни
пакети за мобилен интернет, както и екстри за интернет услуги, чиято
стойност била отразена в съответните фактури. Всички услуги, които не били
посочени в описаните по-горе приложения се таксували съгласно действащия
Ценоразпис за съответната услуга без тарифен план. В тази връзка били
начислени и суми за изпратени от страна на абоната СМС-и, както и
активационна такса в размер на 8,25 лв. без ДДС (която била намалена със
сумата от 4,13 лв., представляваща 50 % отстъпка от посочената сума),
отразена във фактура № ********** от 12.01.2017 г. за телефонен номер
**********. 4. Поради незаплащане в срок на уговорените суми по
горепосочените договори, от страна на мобилния оператор били изпращани
SMS за уведомяване на абоната за просрочени задължения, които били
отразени като отделна такса в съответните фактури. Начислените суми били в
размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС) за SMS, съгласно действащия
Ценоразпис за съответния период. Поради неплащане на уговорените суми в
срок, предоставянето на услугите било спряно, съгласно т. 27.2 от Общите
условия за взаимоотношенията между А1 България и абонатите. В тази
връзка, видно от представените фактури, при възстановяване на услугите
били начислени такси за повторно включване в размер на 1,90 лева (1,58 лева
без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за съответния период. За
неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите
и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел"
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите
условия“). Те имали задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало
чрез подписа им под договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия.
4
Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по
посочените договори, ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните
услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не
изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите. В настоящия случай
били налице незаплатени задължения по горепосочените договори по
следните фактури за периода от 12.12.2016 г. до 12.06.2017 г. за фактура както
следвало: Фактура № ********* по договор *** от *** г., издадена на
12.12.2016 г., с падеж 27.12.2016 г. на стойност – 134,57 лв. остатък; Фактура
№ ********* по договор *** от *** г., издадена на 12.12.2016 г., с падеж
27.12.2016 г. на стойност – 7,98 лв.; Фактура № ********* по договор *** от
*** г., издадена на 12.01.2017 г., с падеж 27.01.2017 г. на стойност – 108,76
лв.; Фактура № ********* по договор *** от *** г., издадена на 12.01.2017 г.,
с падеж 27.01.2017 г. на стойност – 9,96 лв.; Фактура № ********* по договор
*** от *** г., издадена на 13.02.2017 г., с падеж 28.02.2017 г. на стойност –
58,18 лв.; Фактура № ********* по договор *** от *** г., издадена на
13.02.2017 г., с падеж 28.02.2017 г. на стойност – 9,96 лв.; Фактура №
********* по договор *** от *** г., издадена на 13.03.2017 г., с падеж
28.03.2017 г. на стойност – 57,88 лв.; Фактура № ********* по договор *** от
*** г., издадена на 13.03.2017 г., с падеж 28.03.2017 г. на стойност – 9,96 лв.;
Фактура № ********* по договор *** от *** г., издадена на 11.04.2017 г., с
падеж 26.04.2017 г. на стойност –57,88 лв.; Фактура № ********* по договор
*** от *** г., издадена на 11.04.2017 г., с падеж 26.04.2017 г. на стойност –
9,96 лв.; Фактура № ********* по договор *** от *** г., издадена на
12.05.2017 г., с падеж 27.05.2017 г. на стойност –14,94 лв. – остатък; Фактура
№ ********* по договор *** от *** г., издадена на 12.05.2017 г., с падеж
27.05.2017 г. на стойност –9,96 лв.; Фактура № ********* по договор *** от
*** г., издадена на 12.06.2017 г., с падеж 27.06.2017 г. на стойност –155,34 лв.,
като общата стойност на фактурите била 645,33 лв. Задълженията по
издадените фактури били станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от
Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок
след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през
който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение
по реда на ГПК. Издадените от ищеца фактури относно задълженията на
потребителя за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно
5
т. 26.6 от Общите условия, според който месечните сметки на Потребителя
можели да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок
след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не било
налице. Ищецът бил изпълнил задължението си по горепосочените договори,
поради което възниквало и задължението на потребителя за заплащане от
негова страна на получените услуги. Поради неизпълнение в определения
срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги,
горепосочените договори за услуги били прекратени едностранно от страна
на ищеца, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия, както и на
основание чл. 6.3. от Рамковия договор от *** г. В тази връзка били
начислени неустойки за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите и съгласно чл. 6.3.1. от Приложения №
1 от *** г. чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 19.12.2016г. Неустойката била
изчислена в трикратен размер на месечната абонаментна такса за услугите на
срочен абонамент, по нейния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза
била въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба,
подписана между КЗП и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014г. по описа на
Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т.1 от
същата се посочвали правилата за изчисляване на неустойката, като било
уговорено в т. 2 тези правила да се въведат в договорите за предоставяне на
електронни съобщителни услуги от 1 юли 2016 г. В тази връзка, неустойката
за незаплатените задължения била в общ размер на 144,69 лв., разпределена
както следва: 21.0лв. (3 месечни абонаментни такси х 7,00 лв.) - за интернет
услуги по Приложение № 1 от *** г. по сметка № ********** от 17.05.2017
г.; 48,96 лв. (3 месечни абонаментни такси х 16,32 лв.) - за телевизионни
услуги по Приложение № 1 от *** г. по сметка № ********** от 17.05.2017
г.; 49,98 лв. (3 месечни абонаментни такси х 16,66 лв.) - за мобилни услуги по
Приложение № 1 от *** г. за телефонен номер ********** по сметка №
********** от 17.05.2017 г. и 24,75 лв. (3 месечни абонаментни такси х 8,25
лв.) - за мобилни услуги по Приложение № 1 от 19.12.2016 г. за телефонен
номер ********** по сметка № ********** от 17.05.2017 г. Във връзка с
изложеното и съгласно чл. 6.3.2 от Приложение № 1 от *** г., абонатът
дължал заплащане на цената на невърнатите устройства, с оглед на което
били начислени следните неустойки в общ размер на 355,00 лева: 140.00 лв. -
оборудване за предоставяне на интернет услуги по Приложение № 1 от *** г.
6
по сметка № ********** от 17.05.2017 г.; 125.00 лв. - оборудване за
предоставяне на телевизионни услуги по Приложение № 1 от *** г. по сметка
№ ********** от 17.05.2017 г. и 90.00 лв. - оборудване за предоставяне на
телевизионни услуги за допълнителен сателитен приемник по Приложение №
1 от *** г. по сметка № ********** от 17.05.2017 г. По отношение на
Договорите за продажба на изплащане от *** г. и 19.12.2016 г. следвало да се
има предвид, че същите се прекратявали при неплащане в срок на най-малко
2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай
била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на
договорите ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези
суми (в случая това била горепосочената Фактура № ********** от
12.06.2017 г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от Договорите за продажба на
изплащане. Договорите се считали за прекратени от датата на фактурата, като
прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на
дължимите суми. При предсрочно прекратяване на договорите по вина на
Абоната се дължало възстановяване и на част от стойността на отстъпката от
пазарните цени на закупените устройства, без абонаментен план, съгласно
действащия ценоразпис на Оператора към дата на подписване на съответните
договори за продажба на изплащане. В тази връзка и съгласно чл. 6.3.2. от
Приложение № 1 от *** г. и съгласно чл. 5.3.2 от Приложение № 1 от
19.12.2016 г. били начислени неустойки за отстъпка от цената на закупените
крайни устройства в общ размер на 123,57 лв., разпределени както следва:
53,14 лв. - за LG К8 4G White + Pspd 48К Trio MAT 20 по сметка №
********** от 17.05.2017 г. и 70,43 лв. - за таблет ALCOT Pixi3 7 инча Black
по сметка № ********** от 17.05.2017 г. Към датата на депозиране на
исковата молба, ищецът имал изискуемо и непогасено вземане от ответницата
по гореописаните фактури. Претендираната от ищеца с подаденото на
30.11.2018 г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се формирало като сбор
от посочените суми във фактурите - в размер на 645,33 лева и начислените
неустойки в общ размер на 623,26 лева. При неизпълнение в срок на
задълженията си, потребителят дължал на ищеца обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Това
7
давало право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна
лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на
падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на исковата молба
(дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която
лихва за този период възлизала на сума в общ размер на 110,76 лева. Исковата
молба се подавала във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и
следващите от ГПК и залепено уведомление по адрес на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 1 ГПК, в резултат на което бил приложен чл. 47, ал. 5 от ГПК, и
следвало да се има предвид, че сама по себе си представлявала доказателство
за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК, от
което следвало, че за ищеца било налице задължение само да довнесе
дължимата държавна такса. За начален момент на предявяване на исковата
молба следвало да бъде приета датата на подаване на заявлението с
произтичащите от това законови последици. Съобразно изхода от настоящия
спор съдът следвало да се произнесе и по отношение на отговорността за
направените в заповедното производство (ч.гр.д. 6095/2018 г., PC Стара
Загора) разноски.
Искането е да се признае за установено, че ответницата С. С. А., дължи
на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми: Сумата от 1268,59 (хиляда двеста шестдесет и
осем цяло и петдесет и девет стотни) лева - главница; Сумата от 110,76
(сто и десет цяло и седемдесет и шест стотни) лева - законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 645,33 лева за периода от 28.12.2016 г. до
29.11.2018г.; Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение - 30.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се разноски в заповедното и в исковото
производство.
С представена по делото молба от ищцовата страна се конкретизира
петитума на иска, а именно: Ищцовата страна иска да бъде признато за
установено, че ответницата С. С. А., с ЕГН **********, дължи на „А1
България“ ЕАД, със седалище в гр.София и адрес на управление: район
„Илинден“, ул.Кукуш“ №1, с ЕИК №********* присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение суми:
сумата от 1268,59 лева (хиляда двеста шестдесет и осем лева и 59
8
стотинки) - главница, формирана както следва:
645,33 лв. - сума за предоставени електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане за периода от 12.12.2016 г. до 12.06.2017 г.,
21,00 лв. (3 месечни абонаментни такси х 7,00 лв.) - за интернет услуги
по Приложение №1 от *** г. по сметка №********** от 17.05.2017 г.;
48,96 лв. (3 месечни абонаментни такси х 16,32 лв.) - за телевизионни
услуги по Приложение №1 от *** г. по сметка №********** от 17.05.2017 г.;
49,98 лв. (3 месечни абонаментни такси х 16,66 лв.) - за мобилни услуги
по Приложение №1 от *** г. за телефонен номер ********** по сметка
№********** от 17.05.2017 г.
24,75 лв. (3 месечни абонаментни такси х 8,25 лв.) - за мобилни услуги
по Приложение №1 от 19.12.2016 г. за телефонен номер ********** по сметка
№********** от 17 05.2017 г.
140,00 лв. - оборудване за предоставяне на интернет услуги по
Приложение №1 от *** г. по сметка №********** от 17.05.2017 г.;
125,00 лв. - оборудване за предоставяне на телевизионни услуги по
Приложение №1 от *** г. по сметка №********** от 17.05.2017 г.
90,00 лв. - оборудване за предоставяне на телевизионни услуги за
допълнителен сателитен приемник по Приложение №1 от *** г. по сметка
№********** от 17.05.2017 г.
53,14 лв. - за LG К8 4G White + Pspd 48К Trio МАТ 20 по сметка
№********** от 17.05.2017г.
70,43 лв. - за таблет ALCOT Pixi3 7 инча Black по сметка №**********
от 17.05.2017 г.
сумата от 110,76 (сто и десет цяло и седемдесет и шест стотни) лева –
законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 645,33 лева за периода от
28.12.2016 г. до 29.11.2018 г. и законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не е представила
писмен отговор.
В първото по делото съдебно заседание страните не се явяват.
9
От фактическа страна:
Представена по делото е молба от ищцовата страна в случай, че
ответника не се яви в първото по делото заседание, не направи искане за
разглеждането му в негово отсъствие и предвид, че не е депозиран отговор от
последния да бъде постановено неприсъствено решение.
Приложени по делото са договор №*** от ***г. сключен между сочени
страни: ответницата и „Мобилтел“ ЕАД, както и договор №*** от ***г.
сключен между сочени страни ищцовото дружество с предишно търговско
наименование „Мобилтел“ ЕАД и ответницата.
Приложени са Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи
на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS, LTE.
Налице по делото е Приложение №3 към договор№*** от ***г.,
приложение №1 към договор№*** от ***г.-Цени и условия за ползване на
пакетна услуга /пакет/-фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box и
телевизия през сателитна технология /Мтел ТВ/, и допълнение към
приложение №1-допълнителни декларации.
Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от ***г., като е
налице поставен подпис върху, над, под и срещу реквизита „за ползвателя“,
под който са печатно изписани имената: С. С. А.. Протокола касае
предоставено крайно устройство „Huawei B310s-22“.
Налице по делото е приложение №1 към договор №***/***г. –Условия
за ползване на тарифни планове Мтел безкрай S M L XL-налице е положен
подпис на място за полагане на подпис на абоната, като абонат е посочена
ответницата.
Налице по делото е Допълнение към Приложение №1 към договор
№***/***г. –Избор и условия на роуминг тарифен план Мtel Europe Unlimited
Налице по делото е Договор за продажба на изплащане №*** от ***г.,
приложение №2 към него.
Налице по делото е приложение №1 към договор №***/19.12.2016г. и
приложение №3 към него, и договор за продажба на изплащане от
19.12.2016г. и приложение №2 към последния договор.
Приложени по делото са: фактура №********** издадена на името на
10
ответницата, с посочена обща стойност на фактурата 144,55лв, фактура
№********** издадена на името на ответницата, с посочена обща стойност на
фактурата 108,76лв, фактура №********** издадена на името на ответницата,
с посочена обща стойност на фактурата 58,18лв, фактура №**********
издадена на името на ответницата, с посочена обща стойност на фактурата
57,88лв, фактура №********** издадена на името на ответницата, с посочена
обща стойност на фактурата 57,88лв, фактура №********** издадена на
името на ответницата, с посочена обща стойност на фактурата 57,88лв,
фактура №********** издадена на името на ответницата, с посочена обща
стойност на фактурата 0,00лв.
Приложени по делото с получател ответницата са: Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойка месечни такси; Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойки отстъпка от цена на устройство;
Сметка №**********/17.05.2017г.-за неустойка месечни такси; Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойка отстъпка от цена на устройство;
Сметка №**********/17.05.2017г.-за неустойка устройство; Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойка месечни такси; Сметка
№**********/17.05.2017г.- за неустойка месечни такси; Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойка устройство; Сметка
№**********/17.05.2017г.-за неустойка устройство.
Приложена по делото е справка за актуалното състояние на ищцовото
дружество от където е видно, че същото е с ЕИК *********, което е
идентично с това на „Мобилтел“ ЕАД фигуриращо като оператор по договор
№***/***г., по договор № ***/***г., по Договор за продажба на изплащане
№*** от ***г., по договор за продажба на изплащане от 19.12.2016г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6095/2018г. по описа на
Старозагорски Районен съд ищеца е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал
заповед за изпълнение № 3474 от 03.12.2018г., с която е разпоредил длъжника
С. С. А. да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД следните суми: сумата
от 1268,59лв главница, 110,76лв законна лихва за забава за периода от
28.12.2016г. до 29.11.2018г., законна лихва от 30.11.2018г. до изплащане на
вземането и разноски по делото. С разпореждане на осн. чл.415 ал.1 т.2 ГПК
на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си в
11
едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответника. От същия не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в откритото съдебно
заседание по делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не
е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
С Определението на съда за насрочване на делото са приети само тези
писмени доказателства приложени към исковата молба, като в първото
съдебно заседание единствено е извършен доклад по делото, тъй като не са се
явили и двете страни.
Безспорно установено в настоящото производство е, че между
ищцовото дружество с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и
ответницата са били сключени договор № *** от ***г., договор №*** от
***г., Договор за продажба на изплащане №*** от ***г., договор за продажба
на изплащане от 19.12.2016г., налице са и приложения към договорите,
приемо- предавателен протокол.
Липсват доказателства за заплащане на претендираните суми.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание-с разпореждане от 23.05.2022г. Освен това
съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК -
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представени документи.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски, като за тях е представен списък по
чл. 80 ГПК.
Видно обаче от материалите по делото е, че е внесена държавна такса от
ищеца на 07.03.2019г. в размер на 73,15лв. На 11.03.2019г. е депозирана
искова молба в РС Ст. Загора от ищеца срещу ответницата посочено е сред
приложенията, че се прилага документ за платена държавна такса. По така
12
внесената искова молба е образувано гр. д. №1542/2019г., което обаче с
Определение №1037/19.03.2019г. е прекратено.
Настоящото производство е образувано по Искова молба депозирана
13.05.2022г. по същото е приложено Преводно нареждане/вносна бележка за
плащане от/към бюджета касаещи сумата от 73,15 и от дата 07.03.2019г.
Предвид горното се обосновава извод, че сумата от 73,15лв е внесена за
депозирана на 11.03.2019г. в РС Ст. Загора искова молба по гр. д. 1542/2019г.,
поради което ответницата следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 27,59лв –тъй като същата се явява дължима по настоящото
производство, и тъй като същата не е заплатена от ищеца, разноски в тази
насока по настоящото производство не следва да му се присъждат. Следва да
бъдат присъдени на ищцовата страна разноски по заповедното производство в
размер на 27,59лв.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „А1
България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София ул. Кукуш“ №1, че ответника С. С. А. ЕГН: ********** с адрес *** му
дължи сумата от 1268,59лв главница, 110,76 лв законна лихва за забава за
периода от 28.12.2016г. до 29.11.2018г. ведно със законната лихва от
30.11.2018г., до окончателното изплащане на вземането за които суми е
издадена в полза на „А1 България“ ЕАД с ЕИК:********* и адрес: гр. София,
ул. „Кукуш“ №1, против С. С. А. ЕГН: ********** заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3474 от 03.12.2018г. по ч.гр.д.
№6095/2018г. по описа на РС Ст. Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. А. ЕГН: ********** с
адрес *** да заплати на „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София ул. Кукуш“ №1, направени деловодни
разноски в общ размер 27,59лв по ч. гр. д. 6095/2018г. по описа на РС Ст.
Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. А. ЕГН: ********** с
13
адрес *** да заплати по сметка на РС Ст. Загора сумата от 27,59лв държавна
такса по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14