Решение по дело №1146/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

27.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1146

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2793291, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Д.Г.Ш. с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Серта България“ АД гр.Кърджали, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 26.04.2019 г. в 11.12 часа в гр.Кърджали.  

Жалбата срещу електронния фиш е подадена от Д.Г.Ш., чрез упълномощен защитник, който го намира за незаконосъобразен и съставен в нарушение на материалния закон. Сочи, че в обжалвания фиш неправилно се твърдяло, че Д.Ш. е законен представител на „Серта България“ АД гр.Кърджали към датата на извършване на нарушението. Жалбоподателят никога не бил представляващ това дружество, което обстоятелство лесно можело да се провери в Търговския регистър. За определен период от време той бил член на Съвета на директорите, но не и законен представител на акционерното дружество. В случая липсвала пасивна процесуална легитимация, тъй като била нарушена нормата на чл.182, ал.2 от ЗДвП. В тежест на наказващия орган било да докаже, че жалбоподателят е законен представител на фирмата, чиято собственост е автомобила. Моли атакувания електронен фиш да бъде отменен, като претендира и за направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.  

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез защитника си е депозирал молба по делото, в която поддържа жалбата по изложените в същата съображения.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2019 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 11.12 часа на 26.04.2019 г. бил заснет движещ се по бул.„Беломорски“, в посока от ГПЧЕ „Христо Ботев“ към с.Калинка, лек автомобил „Нисан Х Трейл“ рег.№ СВ 1876 МА със скорост 72 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на Д.Г.Ш.-законен представител на „Серта България“ АД гр.Кърджали, в графа собственик, на когото е регистрирано МПС или ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 72 км/ч. – превишаване с 22 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.      

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 26.04.2019 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; Справка за собственост на МПС; Списък от 24.01.2018 г. на служители от сектор ПП за проведено обучение със СПУКС; Протокол от проверка № 58-С-ИСИ от 11.10.2018 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 26.04.2019 г.; Снимков материал на заснето техническо средство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящата инстанция прие, че жалбата е депозирана в срок, предвид липсата на доказателства за датата, на която електронният фиш е връчен на адресата.

Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Тъй като е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 22 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишението е от 21 до 30 км/ч. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 26.04.2019 г. с автомобила „Нисан Х Трейл“ рег.№ СВ 1876 МА е извършено процесното административно нарушение. Автомобилът е собственост на „Серта България“ АД гр.Кърджали, а съгласно правилото на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е бил собственик на превозното средство, нито законен представител на юридическото лице-собственик на МПС, нито пък има данни да е бил посочен като лице на което е предоставено управлението на МПС, с което е извършено нарушението. Д.Г.Ш. към процесната дата е бил единствено член на съвета на директорите на „Серта България“ АД гр.Кърджали, а представляващи са били съответно С.К. и Б.А.К.. Всичко това се установява от справка в Търговския регистър, който е публичен. След като жалбоподателят не е законен представител на юридическото лице-собственик на моторното превозно средство, то необосновано и в противоречие с нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП на него е наложено административното наказание. Ето защо, обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2793291, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на Д.Г.Ш. с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Серта България“ АД гр.Кърджали, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано техническо средство на 26.04.2019 г. в 11.12 часа в гр.Кърджали.        

 ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Д.Г.Ш. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.    

 

                                             Районен съдия: