Решение по дело №841/2017 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

 

гр. Казанлък, 25.05.2017 година

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 841 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание  чл. 127 ал.2 и чл. 143, ал. 2 от СК.

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника заживели на съпружески начала в средата на юли 2015г. Установили се да живеят в жилището му на адрес гр. К…  *** По време съвместното им съжителство на ***.****. се родил синът им –П.В.И. с ЕГН **********.

Сочи, че първоначално отношенията им били нормални и живеели в разбирателство. Проблемите им с ответника започнали още по време на бременността на ищцата, когато ответникът започнал да злоупотребява с алкохол. Съвместно с тях,  в жилището живеела и неговата майка. След раждането на детето,  майката започнала  да се намесва и да съветва ищцата как да гледа детето си. Сочи, че  споделила с ответника, че поведението на майка му я унижавало. Ищцата заявява, че многократните упреци от страна на майка му и пълното безразличие от страна на ответника, обострили до краен предел отношенията им. Почувствала се отегчена и унизена, тогава ищцата  твърдо решила да го напусне с детето им.

Сочи, че на 10.03.2017г. събрала личните си вещи и тези на детето им и се установили да живеят в жилището на баща й в гр. К…*******. Твърди, че от тази  дата до настоящия момент с ответника живеели разделени, като изцяло тя полагала грижи по отглеждането на детето им. Значителна помощ и подкрепа получавала от баща си и съпругата му, с които живеели съвместно в едно домакинство. За времето, в което живеели разделени, ответникът два пъти осъществил контакт с детето им в жилището, в което живеели, за интервал от около 10-15 минути.

Твърди, че на 16-ти март 2017г., ответникът й  се обадил и й предложил да се видят в парка пред блока, за да поговорят. В хода на разговора, той й заявил, че бил  изтеглил кредит на стойност 4000лв, които бил готов да ги даде на неин 3-ти братовчед на име – Х. и на негов приятел, които щели да разбият входната врата на жилището им, да пребият баща й и втората й майка, нея да я обезобразят и да отвлекат детето. Заявява, че се изумила от казаното от него и му заявила, че не мисли трезво и не знае, какво говори, след което се прибрала. След този разговор категорично се убедила, че той няма да се промени, че е невъзможно да оправят отношенията си и да заживеят отново заедно и съвместно да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на детето им.

МОЛИ съда  да постанови решение, с което да предостави детето  П. В. И. с ЕГН **********  да остане да живее при нея на адрес: гр. К.; да й предостави  упражняването на родителските права, като определи режим на лични контакти на ответника със сина им както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч., без преспиване, с оглед малката възраст на детето; да осъди ответника да заплаща, чрез нея като майка и законна представителка на малолетното дете – П. В. И. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от депозирането на исковата молба в КРС до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез упълномощения адв. Т.Д. ***.

 Счита  заведения от ищцата иск за допустим, но неоснователен, тъй като обстоятелствата, на които се основавал, не съответствали на действителното фактическо положение. Твърди, че със С.В.М. заживели на семейни начала в края на 2015 г. в дома на родителите му заедно с неговата майка. От съвместното им съжителство имали едно дете П. В. И., родено на ***г. Сочи, че живеели добре, като той и майка му, работили и осигурявали средствата за дома и издръжката им. След раждането на сина им, неговата майка си взела двумесечен отпуск, за да помага в грижите за детето. Твърди,че  С.М. отказвала  да кърми сина им и още от раждането си се наложило да го хранят с адаптирано мляко. Твърди, че изцяло се съобразявал с нейните желания  и при всяка възможност гледал да я отменя в грижите за детето, тъй като тя започнала да проявява признаци на неустановен здравословен проблем - получавала пристъпи на силен световъртеж, ставала неадекватна, лежала с часове, не се хранила и почти не говорила. Според него в такива моменти майката реално застрашавала живота на детето. Това наложило  той  или майка му да си взимат отпуск, за да не оставят детето само с ищцата, която не била в състояние да се грижи за себе си, а още по-малко за невръстно дете. Въпреки настояването на ответника, ищцата не желаела  да потърси медицинска помощ. Твърди, че приемала лекарства, които считала, че и помагат.

Сочи, че близките на М. не се интересували нито от нея, нито от техния внук. Твърди, че отношението на бащата на ищцата  и неговата втора  съпруга били хладни и  че контакт между тях почти липсвал. Заявява, че по думите на ищцата, това се дължало на обстоятелството, че е напуснала дома им, тъй като не можела да издържа напрегнатата обстановка там, дължаща се на ежедневни скандали, викове и тормоз. Сочи, че въпреки всичко той искал детето им да контактува и с баба си и дядо си по майчина линия. По негово настояване ищцата ги потърсила и предложила да идват на гости, за да виждат детето им и да му се радват, като баба и дядо. Твърди, че родителите на ответницата започнали да говорят, че това било тяхно дете, че искали да си го вземат и да се грижат те за него. Ищцата му споделила, че близките й били изразили готовност и желание да отгледат сами сина им, който наричали „своя наследник".

Сочи, че  без ясна причина, на 10.03.2017г. ищцата напуснала дома им, като взела сина им със себе си. Когато я търсил, за да разбере защо и къде е отвела детето, тя заявявала: „на сигурно място е". Говорила несвързано. В следващите дни продължил да я търси, като звънял и на баща й, за да й съдейства да види детето им. Останал изненадан, когато той му казал, че ищцата С.М. и детето нямали ключ и стояли  заключени в дома му, докато той или втората му съпруга не се приберат от работа. По негово настояване ищцата излизала с детето навън само в тяхно присъствие. Ищцата и родителите й умишлено възпрепятствали срещите му с детето.

Заявява, че решил да ги посети, и заедно с Х. Т. П./братовчед на ответницата/ и Х. Н. К. /негов вуйчо/ отишли до дома им, за да видят детето. Бащата на ищцата ги поканил вътре. Говорили спокойно, но съпругата му без повод извикала полиция, като крещяла истерично, че са ги нападнали. Дошлите на място полицейски служители установили, че твърденията й  не отговаряли на истината.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето П. В. Д. с ЕГН ********** на бащата В.И.И., като занапред то да живее с него, на адреса на който е живяло до сега, а именно:гр..К.., а на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето;да осъди ищцата да заплаща на В.И.И. като баща и законен представител на детето П.В. Д.с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от влизане в сила на решението по делото до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5 - то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка.

МОЛИ съда на основание чл. 323 ГПК да определите привременни мерки относно грижата за детето П. В. Д. с ЕГН ********** съгласно петитума.

 

Заинтересована страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане“, гр. Казанлък – редовно призовани, не се явяват в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

            В откритото съдебно заседание от 22.05.2017г. страните представят споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо същото, личните контакти с другия родител, както и за размера на издръжката на детето. Считат, че споразумението не противоречи на закона и интересите на детето, като молят съда да го утвърди.

В съдебно заседание молителите лично и чрез упълномощените адв. Н. и адв. Д. поддържат споразумението и молят съда да го утвърди.

 

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Детето П. В. И., ЕГН ********** е родено от майка С.В.М., ЕГН ********** и баща В.И.И., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *********. от община К.

Родителите на детето не са сключили граждански брак и не живеят в едно домакинство.

Видно от Удостоверение за доход, с Изх. № 002185 от 17.03.2017г., майката С.В.М., ЕГН **********  работи на трудов договор в ….. до месец …..., като след това и до момента е в отпуск по майчинство, като средното й парично обезщетение е в размер на ****0 лева, видно от Удостоверение №23-00047844/22.03.2017г., издадено от НОИ ТП– Стара Загора.

Видно от Удостоверение за доход с Изх. № HR02793/17.05.2017г., бащата В.И.И., ЕГН ********** работи във „*******, като средното му трудово възнаграждение е в размер на ****00 лева.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “ Соц. подпомагане”, гр. Казанлък, в заключението на който се посочва, че от раждането си, детето П. В. Д. до 10.03.2017г. било отглеждано и от двамата си родители, като превес в грижите имала майката. След настъпилата фактическа раздяла между родителите, майката полагала основно грижи за детето. Същата съумявала да му осигури подходящи битови условия и адекватно задоволявала неговите базисни потребности. На този етап майката била поела изцяло издръжката на детето П. В. И., разчитала и на подкрепата на близкия си роднински кръг. Между детето и майката била изградена силна емоционална връзка  и привързаност, като майката проявявала загриженост и обич към детето и силно желаела да го обгрижва. По отношение на бащата В.И.И. е констатирано, че е в добро здравословно състояние, получавал стабилни доходи и също разполагал с много добри битови условия. Макар и контактите му с детето да не били ежедневни, емоционалната им връзка била  съхранена. Бащата демонстрирал готовност и желание да обгрижва сина си и също имал подкрепата на близките си.

Родителите постигнали съгласие детето да живее при майката и тя да упражнява родителските права спрямо него, а бащата да има възможност да осъществява режим на лични контакти със сина си, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца  с преспиване от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, а всяка втора и четвърта събота от 10,00 до 18,00 часа, като го взима от дома на майката и го връща пак там; всяка нечетна година да прекарва с преспиване Коледните празници с майката, а Новогодишните празници с бащата;  всяка четна година да прекарва Великденските празници, съобразно църковния календар при майката, считано от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване, а всяка нечетна година при бащата, считано за същия период; един месец през лятото, във време, различно от платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето през четните години детето ще бъде с бащата, а през нечетните – с майката.

Родителите се съгласяват бащата В.И.И., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на детето П.В. И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител С.В.М., ЕГН **********  в размер на 120,00 лева, считано от влизане на решението по делото в сила до настъпване на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането на всяка закъсняла издръжка.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните изводи:

Постигнатото съгласие между родителите не противоречи на закона, отговаря напълно на интересите на детето П.В. И. и съдът го възприема изцяло.

            По разноските в производството:

            Направените по делото разноски за първоначална държавна такса и адвокатски възнаграждения следва да останат в тежест на всяка от тях така, както са ги направили.

            Следва да бъде осъден бащата да заплати по сметката на РС- Казанлък държавна такса в размер на 86,40 лв. върху размера на месечната издръжка, която ще заплаща на малолетния си син П. В. И..

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                 

                 

ПОСТАНОВЯВА детето П.В. И., ЕГН ********** да   живее при майката С.В.М., ЕГН **********, на адрес: ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето П. В. И., ЕГН **********  на майката С.В.М., ЕГН **********, като дава възможност на бащата В.И.И., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с малолетното дете, както следва:

всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, а всяка втора и четвърта събота от 10,00 до 18,00 часа, като го взима от дома на майката и го връща пак там; всяка нечетна година да прекарва с преспиване: Коледните празници с майката, а Новогодишните с бащата; всяка четна година да прекарва Великденските празници  съобразно църковния календар при майката, считано от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване, а всяка нечетна година при бащата, считано за същия период; един месец през лятото, във време, различно от платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето през четните години, детето ще бъде с бащата, а през нечетните – с майката.

 

ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка на детето П. В. И., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител С.В.М., ЕГН ********** *** в размер на 120,00лв./ сто и двадесет лева и 00 стотинки/, считано от влизане на решението в сила  и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като плащането се извършва на 5-то число от текущия месец.

 

 ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Казанлък окончателна държавна такса в размер на 86,40 лв. /осемдесет и шест лева и 40 стотинки/ за размера на присъдената месечна издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: