РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №1025/27.5.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и седми май                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 379  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  М.Д.Д. с ЕГН ********** ***-0439-000354/12.12.2018 год. на Началник РУ към ОД МВР Варна, 03 РУ Варна, с което за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

            В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че АУАН е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на доказателства, установяващи извършеното нарушение. В жалбата се твърди, че поради дупка на пътя, жалбоподателя се е принудил да заобиколи, поради което не е забелязал полицейските служители.  В условията на евентуалност се иска намаление размера на наложените наказания.

В  съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Т. С.,ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

            Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН с бланков № 450490/28.09.2018 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на  22.09.2018 год. около 09.20 часа в гр.Варна , бул.”Цар Освободител” до „Дом на Камиона” , посока магазин „Метро” жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320 И” купе с рег. № ***, като не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка – нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения  отразил,че не е видял да има полицай с палка, който да иска да го спре, както и че часът не съответства на посочения час / 09.20 часа/.

В срока по чл.44 от ЗАНН  не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя Д.  за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.П., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че водачът не е спрял на подаден сигнал до „Дом на камиона“ на бул.“Цар Освободител“. Свидетелят посочва, че той и колегата му се намирали до „Дом на камиона“, като от светофара излязло бяло БМВ, колегата му забелязал, че водача е без обезопасителен колан и подходил към автомобила, който вече завивал за да го спре. Според свидетеля водачът на автомобила за да избегне полицейския служител от ляво, с риск да навлезе в насрещното движение се прикрил зад един пикап и се направил че не вижда подадения от полицейския служител сигнал със стоп-палка. На мястото били  трима униформени полицейски служители.  Обявили автомобила в ефир за да бъде засечен и спрян, записали номера на автомобила, като впоследствие след установяването му собственика бил призован и му били съставени два акта за административно нарушение.

С показанията на св.Д. се потвърждава казаното от П.. Потвърждава, че когато колегата му излязъл на пътното платно, нарушителят почти навлязъл в насрещното движение, за да се направи, че не вижда полицейските служители и продължил движението си.

По искане на защитата съдът е допуснал и разпитал в качеството на свидетел Р.С.. Същия в показанията си твърди, че е пътувал с жалбоподателя  на процесната дата. Твърди, че по пътя по който се движили имало доста дупки, движили се зад кафяв на цвят джип, завили към Дом на камиона, джипът който се движил пред тях намалил, за да избегне дупка и в този момент се разминали с полицейска кола.Свидетелят твърди, че не и видял стоп-палка, видял полицаи, но не видял някой от тях да навлиза в пътното платно.

От показанията на св.П. се установява, че процесния автомобил правел ляв завой по посока Метро и  този момент свидетелят излязъл на платното и вдигнал стоп-палка. Свидетелят твърди, че пред автомобила на жалбоподателя се е движил друг автомобил и с риск да извърши ПТП жалбоподателя навлязъл в насрещното движение и продължил, неспирайки на подадения му сигнал. След това бил обявен в ефир.Свидетелят твърди, че когато е излизал за да спре автомобила управляван от жалбоподателя е имал директна видимост към него и твърди, че водачът е бил сам в автомобила.

Свидетелят е категоричен, че е вдигнал високо стоп-палката и в същия момент водача на автомобила подал рязко газ и навлязъл в насрещното.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П., Д. и П.,  като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията на св.С. ги намира за заинтересовани и не кореспондиращи с останалите гласни доказателства, поради което не ги кредитира.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П., Д. и П. дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото съдебно – почеркова експертиза и писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Началник РУ към ОД МВР Варна, 03 РУ Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и свидетели при установяване на нарушението и  при съставянето му, както изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес, ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът, счита че съгласно всички приложени по делото писмени и устни доказателства –отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно заседание доказват по безспорен начин извършеното нарушение.

Съгласно цитираната разпоредба   при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.

При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът намира като безспорно установено от обективна и субективна страна, че жалбоподателят Д., като водач на МПС лек автомобил „БМВ 320 И” купе с рег. № *** не е спрял плавно на посоченото място, или в най дясна част от платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Посоченото се подкрепя от показанията на разпитаните по делото  актосъставител П. и свидетелите Д.и П..  

Възраженията на жалбоподателя, че при сигнализиране от контролния орган, жалбоподателят е бил зад друг автомобил, поради което не видял, че към него е бил отправен сигнала за спиране е неоснователно.Данни в горния смисъл, а именно – наличие на друг автомобил, до този на жалбоподателя не се установиха по делото. Напротив – свидетелите П., Д.и П. са категорични, че сигналът е подаден по начин, ясно видими за водача, който именно за да избегне спирането е навлязъл зад движещ се пред него автомобил в насрещното движение.Не се установиха данни, които да пораждат съмнение в обективността на горните свидетелски показания.

На следващо място, не може да бъда споделено и възражението, че е нарушеното правото му на защита, тъй като не можело да разбере в какво се състои нарушението му – „как не е спрял плавно, след като въобще не бил спрял” .

В разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е описано едно задължение за водача и то се изразява в това, че  при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре, като намали плавно. Това спиране, съгласно същата разпоредба, водачът е длъжен да извърши това в най-дясната част на платното за движение, или на посоченото от представителя на службата за контрол място. В настоящия случай се установява, че жалбоподателя поначало не се е подчинил на указанието да спре, изобщо не е намалил скоростта, а рязко е уваличил същата и е продължил движението си, като дори е създал опасност за настъпване на ПТП. В този смисъл извършеното от жалбоподателя  се изразява в отказ  да изпълни подадения сигнал за спиране от контролния орган, който отказ е възприет от актосъставителя и описан в съставения АУАН и съответно – издаденото въз основа на същия наказателно постановление. 

На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения, както и обстоятелствата по същите разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.103 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. В случая се установява, че жалбоподателят не се е подчинил на подадения му сигнал, което е наложило неговото издирване от служителите на МВР.

Предвидената в чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административна санкция е глоба в размер от 50 до 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая АНО е наложил наказанието глоба и лишаване от права, клонящи към средния размер/срок.  

Състава на съда намери, че така определения размер на наказанията е  необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца.

Наказанията, определени към минималния размер на предвидения в закон диапазон, според състава на съда се явяват справедливи и адекватни на тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  НП № 18-0439-000354/12.12.2018 год. на Началник РУ към ОД МВР Варна, 03 РУ Варна, с което на М.Д.Д. с ЕГН ********** *** ршено нарушение на чл. 103 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба на 50 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от един месец.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                       СЪДИЯ :