Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София,
11.07.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Христина Цветкова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 8427
по описа за 2018
година, съобрази, че:
Софийският градски съд е сезиран с предявени
от Л.Д.С. с ЕГН ********** ***,3 чрез адвокат С.Г.Д., със съдебен адрес ***
против „С.Н.Д.“ ООД с ЕИК *******, представлявано от Управителя Р.Й..К.обективно
съединени искове:
1/ с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и
договорите за присъждане на: а/обезщетение в размер на 40 000 лв. за
имуществени вреди – съставляващи стойността на разрушена вилна сграда, със
застроена площ от 54, 69 лв. идентификатор 02659.2298.355.1, със застроена площ
от 54, 69 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 02569.2298.355 по
КККР, находящ се в гр.Банкя, ул.“*******б/ обезщетение в размер на 20 000
лв. – за неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично стресово
разстройство, притеснения и негативни емоционални изживявания довели до
състояние на нетрудоспособност (за срок от 14 дни) и неуспешна процедура
инвитро в началото на 2016 г., настъпили в резултат на разрушаване на едноетажната
вилна сграда, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба;
в/обезщетение за имуществени вреди в размер на
21 627, 27 лв., съставляващи разходи, които ищцата търпи в резултат на
тегленето на кредит за финансирането на задължения по сключения договор за
строителство от № 18072012600 от 08.04.2015 г. с невъзможен предмет – лихви,
такси за разглеждане и одобрение на кредита, нотариална такса и такса за
вписване на договорна ипотека, както и такса към „Банка ДСК“ ЕАД (20 705,
27 лв. - разликата между предоставената в кредит сума и окончателната сума,
която трябвало да върне по договора за банков кредит и 922, 00 лв. за такса за
разглеждане на кредита платена на 26.03.2015 г. 567 лв. нотариални такси
платена на 01.04.2015 г., 44 лв. държавна такса за вписване на ипотека, платена
на 01.04.2015 г. и 25 лв. банкова такса),
ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба;
2/ с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите, за
сумата от 35734 лв., съставляваща
недължимо платена сума по нищожен договор № 18072012600 от 08.04.2015 г., ведно
със законна лихва считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ищцата
твърди, че с ответника са били в облигационни правоотношения по договор за
строителство № 18072012600 от 08.04.2015 г. с предмет: извършване на строително
монтажни работи в обект жилищна сграда, находяща се в гр.Банкя, че в
действителност същата сграда е била изцяло разрушена и в резултат на тези
противоправни действия ищцата претърпяла имуществени вреди в размер на
стойността на вещта и неимуществени вреди от посттравматично стресово
разстройство, влошаване на здравословното състояние, временна
неработоспособност и неуспешна инвитро процедура през м.февруари 2016 г. Освен
това ищцата се позовава на нищожност на сключения договор, поради това, че
същият е с невъзможен предмет, тъй като с клаузата на т.1 било уговорено
извършване на СМР съгласно одобрени работни проекти, а такива не са били налице
към момента на сключването му, поради което и изпълнителят не е бил длъжен да
извършва СМР, а за ищцата не е възникнало задължението да ги заплати и
платеното е без основание. Поддържа, че всяка сделка трябва да има предмет, като когато тя е с невъзможен
предмет, това е основание за нищожност по чл.26, ал.2 предл.1 от ЗЗД. Даденото
по нищожният договор, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД, е
дадено без основание и се дължи връщането му.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК от връчване на исковата молба по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не депозира писмен отговор. Съдът, на основание чл.101, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК и вр. с чл.102 и чл.32 от ГПК, приема за неизвършено процесуално действие подаването на възражение с вх.№ 138572 от 25.10.2018 г. от лице без представителна власт.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
От представените по делото доказателства нот.акт №110, том I , дело № 97 от 10.05.2014 г. на Нотариус с рег.№ 268 на НК и район на действие СРС и нот. акт № 157, том I, дело № 129 от 02.10.2014 г. на Нотариус с рег. № 539 на НК и район на действие СРС е видно, че ищцата е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентиф. 02569.22.98.355 по КККР, находящ се в гр.Банкя, СО, район „Банкя“, ул*******, с площ от 1065 кв.м. (номер по предходен план 355, кв.3, парцел XIV) при съседи: имоти с идентиф. 02659.2298.354.; 02659.2298.50; 02659.2298.356 и 02659.2298.1723 заедно със сграда – едноетажна вилна сграда, с идентиф. 02659.2298.355.1 по КККР, със застроена площ от 54, 69 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и антре, на основание дарение. Видно от скица с виза от 30.07.2014 г. по заявление на ищцата с вх. №АГ 9400-469/09.06.2014 г. и от 28.07.2014 г. от СО, район Банкя, е разрешено проучване и проектирана на: пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в поземления имот. От писмо рег. № РВ Н19-ДИП-238/22.05.2019 г. от СО, район Банкя е видно, че не са издавани и одобрени други строителни книжа относно имота.
От сключен между страните договор № 180720126000 от 08.04.2015 г. и Приложение №1 от 08.04.2015 г., е видно, че те са се съгласили изпълнителят „С.н.д.“ ООД да извърши на свой риск и отговорност строително монтажни работи на обект жилищна сграда – семейна къща с площ от 77 кв.м. в гр.Банкя, съгласно одобрени работни проекти и строителни стандарти и Приложение №1, в което са посочени по вид, количество и стойност, степен на завършеност и вида и стандартите за съответната сграда, а ищцата – възложител да заплати посочената в Приложение №1 цена. Съгласно Приложение №1 е следвало да бъдат извършени изграждане на конструкция и термоизолация, покривна хидроизолация и отводнителна система, СМР по фасада, доставка и монтаж на дограма и врати PVC, изпълнение на ел. и ВиК инсталация, монтаж на довършителни работи изграждане на фундамент и СТБ плоча, кухненски бокс, изграждане под на веранда, изграждане комин около камина, чрез изпълнение на конкретно описаните в същото СМР по наименование, количества, единична стена и стойност. Съгласно чл.3, ал.2 от договора страните са се съгласили за всички последвали изменения по проекта, направени по искане на възложителя и надхвърлящи вида, обема и др. на договорените СМР да се сключват допълнителни споразумения. Начинът на плащане на цената от общо 39152, 90 лв. с ДДС (или 35 734, 00 лв. съгласно корекциите на ръка и твърденията в исковата молба) е уговорен в чл.4, както следва: при подписването на договора – 30 %, при достигане на ниво кота 0 – 30 %, на ниво кота + 2, 75 м. – 30 % и при издаване на къщата в завършен вид – 10 %. Срокът на договора е уговорен на 3 месеца от подписването му. С Приложение №3 от 01.07.2015 г. на изпълнителя е възложено разширяване на съществуващата сграда с 16, 00 кв.м. и срокът е уговорен до посочената дата - 01.08.2015 г., уговорено и допълнително заплащане от 4500 лв., платимо на вноски, съгласно чл.3 от приложението.
На 26.03.2015 г. ищцата е сключила с „Банка ДСК“ЕАД договор за ипотечен кредит, съгласно който Банката й отпуска сумата от 44 000 лв. която се усвоява еднократно по разплащателна сметка № 0000000022511359 при условията, уговорени с договора и погасителния план за срок от 180 месеца. Договорът за кредит е обезпечен с ипотека върху ПИ с идентиф. 02659.2298.355 и едноетажна жилищна сграда 02659.2298.355.1. Кредитът е усвоен чрез получаване на сумата от ищцата по банкова сметка ***, видно от представено по делото извлечение. От представени и приети като доказателства по делото вносни документи, се установява, че ищцата е заплатила по банкова сметка ***, на основание сключения договор № 180720126000 следните суми: 11 745 лв. – на 14.04.2015 г., или 30 % от уговорената при сключването му цена; 5000 лв. – на 25.04.2015 г. и 7000 лв. – на 14.05.2015 г. От извлечението и от операционните бележки е видно, че плащанията по банковата сметка на дружеството са нареждани от банковата сметка на ищцата, по която е усвоен кредита.
От извлечението от сметка е видно, че от ищцата са били изтеглени на каса сумите от (два пъти по 2000 лв. ) или 4000 лв. - на 08.06.2015 г. и на 09.06.; 2000 лв. - на 10.06.2015 г.; 2000 лв. – на 11.06. 2015 г.; 2000 – на 16.06.2015 г.; 2000 лв. – на 17.06. 2015 г. и 2000 лв. – на 19.06.2015 г. От показанията на свид. С. – сестра на ищцата, и свид.С. се установи, че ищцата е извършила три плащания от по 4000 лв. на ръка на представителя на дружеството от така изтеглените суми. Свид.С. е присъствал на даването на парите на посочените дати в пицария „Софистар“ в кв.Сухата река. Съобразявайки чл.172 от ГПК, като взе предвид че кореспондират с писмените доказателства относно усвояването на сумите, съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни, непротиворечиви и добросъвестни.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че дарената на ищцата жилищна сграда, застроена в УПИ XIV-355, кв.3, сега поземлен имот с идентиф.02569.2298.355, е била построена през 1969 г. възоснова на одобрен архитектурен проект на вилна сграда и съгласно строителен билет №974/68 г., с площ от 54, 69 кв.м. (част работна е представена като доказателство по делото с исковата молба). От експертното заключение и от показанията на свид. С. се установи, че сградата се е състояла от две стаи (дневна и спалня) и кухня. Конструкцията на сградата е масивна –гредоредна, външните и вътрешните стени са тухлени, с дървена покривна конструкция двускатен покрив, с изпълнени ВиК инсталации и слаботокова ел.инсталация. В сградата не е имало изградени баня и тоалетна. Входното антре е било оградено с винкелна конструкция, остъклена и покрита с ламарина.
Със заключението си вещото лице определя стойността на сградата, предвид района на застрояване – в балнеокурортно селище, вида строителство и изпълнение на довършителни работи, и приложените методи на капитализиране на паричен приход и пазарните аналози и заключава, че стойността й към м.май 2015 г. е 36 500 лв. Сградата е била разрушена през май 2015 г., което несъмнено се установява, както от експертното заключение, така и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. От заключението на вещото лице се установява и размерът на наемната цена от 350 лв. към момента. За периода от м.май 2015 г. до м.05.2019 г. наемът за такъв вид имот е в размер на 15 550 лв.
Относно вида и характера на причинените болки и страдания от страна на ищцата, в съответствие с доказателствената й тежест, по делото бяха ангажирани гласни и писмени доказателства. От амб.лист №001611 от 24.09.2015 г. и болничен лист се установява, че ищцата е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство и е била в отпуск поради временна нетрудоспособност от 24.09.2015 г. до 07.10.2015 г. От епикриза от 17.02.2016 г. и от показанията на свид.С. и С. се установява, че ищцата е провеждала процедура инвитро и терапия с медикаменти (за яйчникова стимулация), но същият е бил безуспешен. Установява се, че ищцата се с трайна неработоспособност 56 % по общи заболявания – дискоординационен синдром, глиом захарен диабет; хипертония; хипертонично сърце; двустранна гонартроза, лека степен призната й с Експертно решение №1565 от 27.04.2017 г. Тя получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 234, 06 лв., видно от удостоверение изх.№ 3040-21-632/30.05.2018 г. От удостоверение №0337/11.03.2015 г. СО, район Подуяне се установява, че не е омъжена и няма деца. От свидетелските показания се установява, че тя живее на семейни начала със свид.С. от шест години.
С оглед на изложеното съдът намира, че в периода след разрушаването на вилната сграда и до есента на 2015 г. ищцата е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство и й е приложена терапия с неолексан. От показанията на свид. С. се установява, че след като сградата била разрушена и те многократно търсели представителя на дружеството - ответник и не могли да го открият, ищцата изпаднала в депресивно състояние, постоянно плачела, не могла да спи и посетила психиатър. Показанията му напълно кореспондират с писмените доказателства – амб.лист. и болничен лист.
С показанията си свидетелите установяват, че ищцата и свид. С. искали да заживеят в къщата заедно, тя мечтаела да имат деца. Средствата за отремонтирането на къщата били набавени единствено с банковия кредит. Със сключването на договора те искали да разширят къщата, като се изгради баня с тоалетна каквито нямало, както и да се извърши ремонт, тъй като всичко било старо. След като сградата била разрушена и тя била заплатила на сумата на дружеството, то не извършило никакви строителна дейност. Ищцата преживяла силен стрес, плачела, тъжала, че няма къща, нямат дете и не виждала изход от създадената ситуация.
Обстоятелствата за провеждана процедура ин винтро през 2016 г. са доказани, но при липсата на доказателства от лица със специални знания, наличието на причинна връзка между неуспешния опит ин витро процедура и факта на разрушаване на сградата не се доказва. Видно от епикризата от Ин витро АГ МД Димитров, на 16.02.2016 г. е била прекратена контролираната овариална хиперстимулация поради неадекватен яйчников отговор. От тези доказателства обаче не може да се установи причината за това и по-специално, че такава причина е психическото състояние на ищцата след извършеното деяние. Още повече, че по делото не са представени доказателства за продължителността на това състояние, а и видно от другите писмени доказателства ищцата страда и от други заболявания.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за частично основателен. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1959 г. е прието, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна. В случая правното естество на претендираното право е право на вземане от деликт, като искът е насочен срещу ответник- търговско дружество. Когато искът е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, очевидно се търси ангажиране на неговата обезпечителна отговорност като възложител на работата на непосредствения причинител/причинители, причинили вреда в процеса на извършване на работа в чужд интерес. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е установяване елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно: причинени вреди на пострадалия от лице при или по повод изпълнението на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД; осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа; настъпилите вреди за ищцовата страна и техния размер; причинна връзка между поведението на деликвента и претърпените от ищеца вреди.
Безспорно се установи по делото, че страните са били в облигационни правоотношения по повод на договор за изработка, съгласно който ответникът е следвало на свой риск и отговорност, със свои материали работна ръка и механизация, да извърши пристрояване и надстрояване на съществуваща жилищна сграда в гр.Банкя, съгласно условията на договора. Възложената по договор за изработка работа е цялостно организирана и ръководена от изпълнителя, а не от възложителя, поради което той отговаря за вредите от противоправно действие или бездействие на лицата, на които е възложил изпълнението на СМР. В този случай отговорност за непозволено увреждане, осъществено от изпълнителя при изпълнението на поръчката е негова. При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, каквото действие несъмнено е повреждането и унищожението на чуждо имущество, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело с дължимата грижа предписаните от закона действия, които е било длъжно да извърши. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението, а доказателства в тази насока не са ангажирани.
С оглед на горното съдът намира, че е налице противоправно действие/бездействие и настъпили вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото на ищцата и в морални страдания. За да е налице причинна връзка между деянието и вредата, следва да се докаже, че то предшества във времето настъпването на вредата и я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Деянието трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила- т.е. да се установява, че тя не би настъпила, ако деянието не беше осъществено. На второ място - вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Деянието по своята природа следва да е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат, вредата да е закономерна, необходима последица от деянието и да е реално възможна.
По делото се установи, че вилната сграда
е била с масивна – гредоредна конструкция, с тухлени стени и дървена покривна конструкция
с двускатен покрив. От събраните по делото доказателства се установи, че същата
е била съборена от лицата на които е възложено от дружеството изпълнител
извършването на СМР в сградата и в процесния период – м. май 2015 г., и вече не
съществува. Събарянето й не е случайно деяние, нито би могло обичайно да
настъпи при извършването съобразно стандартите на уговорените в договора СМР,
поради което съдът намира, че същото е противоправно. Ето защо, съдът намира,
че в конкретния случай ответникът неправомерно е възложил, или не е предприел необходимите
действия за предотвратяване на унищожаването на сградата, поради което следва
да отговаря на основание чл. 49 ЗЗД в качеството си възложител за причинените от виновните действия или
бездействие на неговите служители вреди.
Когато вредата е имуществена, ищецът не е длъжен да доказва вида и паричната равностойност на всяко намаляване на имуществото му и на всяка пропусната възможност за увеличаването му, а когато вредата е неимуществена той не е длъжен да доказва всяко свое психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго страдание. Когато искът е установен в своето основание (налице е вреда), но няма достатъчно данни за неговия размер, съгласно чл. 162 ГПК съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В тежест на пострадалия е докаже пълно наличието на вреда, но не и в какво точно се състои вредата. В този см. е Решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г. о., ГК.
Предвид това и доказателствата по делото, съдът счита, че размера на имуществените вреди е установен от заключението на СТЕ и се съизмерва със стойността на погиналата вещ, собственост на ищцата. От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът прие като обективно, компетентно и неоспорено се установи, че стойността на сградата към момента на увреждането м. май 2015 г. е 36 500 лв., затова искът е основателен и доказан до този размер, като в останалата му част следва да се отхвърли.
Установявайки, че притежаваната от нея сграда е съборена ищцата е преживяла силен стрес, непрекъснато плачела и изпитвала чувство на безпомощност, това довело до влошаване на психическо й състояние. Съдът намира, че ищцата е претърпяла вреди от непозволеното увреждане, изразяващи във влошаване на психическо здраве - посттравматично стресово разстройство, притеснения и негативни емоционални изживявания довели до състояние на нетрудоспособност (за срок от 14 дни), които са настъпили непосредствено след събарянето на сградата и са в причинна връзка с това. Недоказани са вреди от негативния резултат от проведената през 2016 г. ин витро процедура, поради това, че не установява причинна връзка с деликта – така че, без извършването му тези последици да не са могли да настъпят.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието „справедливост” съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства, както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика. Като взе предвид тези обстоятелства, както и фактите от личния живот на ищцата– че тя е живеела на семейни начала с партньора си, планирали са преместването си в жилището и общото си бъдеще и деца, съдът намира, че деянието е причинило вреди с по-висок интензитет от обичайните вреди от увреждане на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по справедливост съдът приема, че за претърпените от ищцата морални страдания следва да се заплати обезщетение в размер на 8 600 лв., като в останалата му част – до предявения размер от 20000 лв. искът следва да се отхвърли.
При задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД, но с
оглед диспозитивното начало и заявеното с исковата молба искане, съдът следва
да присъди горните суми, ведно със законна лихва, считано то датата посочена в
исковата молба, а именно датата на подаването й – 25.06.2018 г.
Искът с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за сумата от 35734, 00 лв., съставляваща недължимо платена сума
по нищожен договор № 18072012600 от 08.04.2015 г. е н е о с н о в а т е л е н и следва да се остави без уважение. Ищецът п
оделото се позовава на изначална липса на основание, която е специфичен белег
на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.55, ал.1
предл.1 от ЗЗД. В хипотезите на "получаване без основание"
неоснователното обогатяване обикновено е обусловено от едно преюдициално
договорно правоотношение, поради което възраженията за неговата
недействителност са допустими и обуславящи за разрешаване на спора относно
връщане на дадената по него престация. Фактическият състав на чл.55, ал.1 предл.1
от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК и разпределението на доказателствена
тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
факта на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице
основание за получаването, съответно задържане на полученото. Искът е основан на твърдения за нищожност на
сключения договор № 18072012600 от 08.04.2015 г. поради невъзможен предмет, тъй
като с клаузата на т.1 било уговорено извършване на СМР съгласно одобрени
работни проекти и че такива не са били налице към момента на сключването му,
поради което и изпълнителят не е бил длъжен да извършва СМР, а за ищцата не е възникнало
задължението да ги заплати и платеното е без основание. Сключеният договор
обаче не е с невъзможен предмет. Всяка сделка
трябва да има предмет, като когато тя е с невъзможен предмет, това е
основание за нищожност по чл.26, ал.2 предл.1 от ЗЗД. Предметът на сделката се
свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на
страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия,
нематериални правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва
да са постигнали съгласие по нейния предмет. Само ако към момента на постигне
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен,
сделката е нищожна поради невъзможен предмет. За да е налице нищожност
трябва да е изначална и абсолютна невъзможност опорочената сделка да породи
правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. В
случая когато се касае за строителни обекти, СМР следва да отговарят на
одобрения технически проект (ако няма такъв - на уговореното между страните в самия
договор) и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията
на разпоредбите на чл.169 ЗУТ. В този смисъл решение № 48/31.03.11г. по т.д.№
822/10г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. Страните по делото са сключили договор за
строителство, по силата на който (член 1) изпълнителят – ответник се е задължил
да извърши строително монтажни работи на обект жилищна сграда – семейна къща с
площ от 77 кв.м., в гр.Банкя, и видовете работи са определени по вид,
количество и стойност в Приложение №1 от 08.04.2015 г. Сградата е била съществуваща
и обект на изграждане е пристройка към жилищна сграда съгласно представения
работен проект и скица с виза за проектиране
от 30.07.2014 г. на Гл.архитект на СО, Район „Банкя“, които са
представени с исковата молба. В случая сделката има уговорен с договора предмет
и липсва фактическа или правна невъзможност (правна пречка), изразяваща се в
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта), която да обуславя изначална невъзможност на предмета
на сделката или невъзможност за неговото възникване. Ето защо, макар и от
писмото от СО, район Банкя да се установи, че липсват одобрени строителни книжа
и проекти към момента на сключването му,
договорът между страните не е с невъзможен предмет и поражда задължение за
изпълнителя да извърши уговорените СМР, респ. на възложителя да заплати
възнаграждение за работата. Затова – възоснова на изложените в исковата молба
твърдения, както и от посочените писмени доказателства, представени с исковата
молба, съдът намира, че е налице основание за плащането на сумите от ищцата и предявеният
иск за обезщетение от неоснователно обогатяване е неоснователен.
Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 21 627, 27 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, които ищцата търпи в резултат на тегленето на кредит за финансирането на задължения по сключения договор с невъзможен предмет – лихви, такси за разглеждане и одобрение на кредита, нотариална такса и такса за вписване на договорна ипотека, както и такса към „Банка ДСК“ ЕАД е неоснователен. Описаните вреди от извършени разходи не са настъпили в резултат на неправомерно и виновно поведение на ответника, нито съставляват сума с която той се е обогатил без основание. Обезщетение за тези вреди би могло да се реализира по реда на договорната отговорност за вреди, ако се докажат. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Съдът обаче не е сезиран с такъв иск, а твърденията в исковата молба са за недействителност на договорното основание, а не за договорно неизпълнение.
Като последица от изхода на дело и тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, то на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на
1804 лв. 161, 40 лв. разноски.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.Н.Д.“ ООД с
ЕИК *******, представлявано от Управителя Р.Й..К.да заплати на Л.Д.С. с ЕГН **********
***,3 чрез адвокат С.Г.Д., със съдебен адрес ***, на правно
основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите обезщетение в размер на
36500 лв. за имуществени вреди – съставляващи стойността на разрушена вилна
сграда, със застроена площ от 54, 69 лв. идентификатор 02659.2298.355.1, със
застроена площ от 54, 69 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
02569.2298.355 по КККР, находящ се в гр.Банкя, ул.“********и обезщетение в
размер на 8 600 лв. – за неимуществени вреди, изразяващи се в посттравматично
стресово разстройство, притеснения и негативни емоционални изживявания довели
до състояние на нетрудоспособност (за срок от 14 дни) в резултат на разрушаване
на едноетажната вилна сграда, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба -25.06.2018 г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за имуществени вреди в останалата му част – над уважения размер, до
размера от 40 000 лв., и иска за
обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част – над уважения размер
до размера от 20 000 лв. и за вреди от неуспешна процедура инвитро в началото
на 2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Д.С.
с ЕГН ********** ***,3 чрез адвокат С.Г.Д., със съдебен адрес *** против „С.Н.Д.“
ООД с ЕИК *******, представлявано от Управителя Р.Й..К.иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 627, 27
лв., съставляващи разходи, във връзка с тегленето на кредит за финансирането на
задължения по сключения договор за строителство от № 18072012600 от 08.04.2015
г. с невъзможен предмет – лихви, такси за разглеждане и одобрение на кредита,
нотариална такса и такса за вписване на договорна ипотека, както и такса към
„Банка ДСК“ ЕАД (20 705, 27 лв. - разликата между предоставената в кредит сума и
окончателната сума, която трябвало да върне по договора за банков кредит и 922,
00 лв. за такса за разглеждане на кредита платена на 26.03.2015 г. 567 лв.
нотариални такси платена на 01.04.2015 г., 44 лв. държавна такса за вписване на
ипотека, платена на 01.04.2015 г. и 25
лв. банкова такса), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Д.С. с ЕГН **********
***,3 чрез адвокат С.Г.Д., със съдебен адрес *** против „С.Н.Д.“ ООД с ЕИК *******,
представлявано от Управителя Р.Й..К.иск правно основание чл.55, ал.1, предл.1
от Закона за задълженията и договорите, за сумата от 35734 лв., съставляваща недължимо платена сума по
нищожен договор № 18072012600 от 08.04.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.Н.Д.“ ООД с
ЕИК *******, представлявано от Управителя Р.Й..К.да заплати на Софийски градски
съд сумата от 1804 лв. за държавна такса и сумата от 161, 40 лв. разноски, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: