РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Павликени, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катина Минева
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Катина Минева Административно наказателно
дело № 20234140200040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. П. Г. чрез упълномощения му процесуален
представител – адвокат Л. М. Д.- Ч.- **АК срещу наказателно постановление
№ ***/05.03.2020 година на Началник на РУ към ОДМВР- ***, РУ ***, в
частта, с която на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ са
му наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 3
000, 00 лева /три хиляди лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП. Със
същия санкционен акт за нарушение с правна квалификация по чл. 100, ал.1,
т.1 ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 ЗДвП на И. Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева /десет лева/, в тази
му част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
В депозираната жалба са инвокирани подробни съображения за
несъответствие на детерминираните в акта фактически положения с
обективната действителност, допуснати нарушение на процесуалните правила
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и е отправена
1
молба за отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната му част.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат Л. Ч.- **АК, която поддържа жалбата, релевира
доводи за неправилно приложение на материалния закон. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да вземе становище по жалбата и законосъобразността на атакувания
санкционен акт. Обективирано е възражение за прекомерност на
претендираните разноски от жалбоподателя, в съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка.
Районен съд Павликени, IV-ти състав, като разгледа жалбата и
изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18
и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят И. Г. е правоспособен водач на МПС, притежаващ
СУМПС № ***, издадено на *** г. Санкциониран е два пъти чрез фишове за
нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, като и двете
нарушения са след датата на процесното такова по делото, а именно
05.02.2020 г.
На 05.02.2020 г. сутринта И. Г. отишъл с управлявания от него лек
автомобил Опрел ***, с ДК № *** до автогарата в град П., където трябвало да
посрещне приятелка си. Г. навлязъл в територията на паркинга на автогарата,
въпреки, че там било забранено влизането на МПС-та различни от автобуси и
то само тези, които са заплатили определена такса. Пътното платно било
заледено, тъй като имало сняг и лед, Г. задействал рязко спирачната система
на управлявания от него автомобил, с предно предаване, поради което
2
следствие на усложнената пътна обстановка, той се плъзнал по леда и
поднесъл. Свидетел на ситуацията станал А. А. С., който в същото време
преминавал през територията на паркинга на автогарата. Свидетелят С.
направил забележка на Г., че е навлязъл в забранена за леки автомобили
територия, при което последният го репликирал и потеглил заедно с
приятелката си. При тази ситуация не е имало други хора наоколо, които да са
били застрашени от поведението на Г..
Афектиран от поведението на Г. свидетелят А. С. записал
регистрационният номер на управлявания от Г. автомобил и сигнализирал
органите на реда. Същия ден по-късно бил помолен да отиде в служба КАТ в
РУ ***, където подписал АУАН, в качеството на свидетел, съставен от
свидетеля Х. Я. по данните предоставени му от С., по разпореждане на
Началник група в РУ ***. Свидетелят С. изобщо не прочел съдържанието на
санкционния акт, като дори не е сигурен дали не се е подписал на празна
бланка. При съставянето на АУАН И. Г. не присъствал, свидетелят С. го
срещнал след като АУАН вече бил съставен, респективно след като той го
бил подписал и той излизал от сградата на РУ ***. При срещата на Г. и С.
нарушителят се извинил, като казал, че от скоро е шофьор и поради
метеорологичните условия не е могъл да овладее автомобила си, който също
притежавал от скоро.
С акт за установяване на административно нарушение серия * №
***.2020 г., съставен от Х. М. Я. – *** при ОДМВР ***, РУ *** и в
присъствието на свидетеля А. А. С.- очевидец, присъствал при установяването
на нарушението е констатирано, че на 05.02.2020 г. около 10:00 часа в гр. П.,
на ул. "***", на паркинга на автогара гр. П., жалбоподателят Г. управлява лек
автомобил марка "Опел ***" с ДК № ***, като използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в приплъзване на
задни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС, застрашавайки
другите участници в движението. С АУАН е констатирано и че Г. не носи
СУМПС и контролен талон към него.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП,
както и тази на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Удостоверен е отказ на Г. да получи
АУАН от В. М. П., като Г. е посочил на съответното място в АУАН, че не е
3
съгласен със съдържанието на АУАН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № ***05.03.2020 година на Началник на РУ към ОДМВР- ***,
РУ ***, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Г.
са наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 3
000, 00 /три хиляди/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл. чл. 104б, т.2 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 18.01.2023 г., като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на
23.01.2023 г., видно от отбелязването върху жалбата, инициирала настоящото
производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление
/арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
4
респективно ангажиране отговорността на жалбоподателя, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на
защита.
При съставянето на процесния АУАН е допуснато неотстранимо
съществено процесуално нарушение, изводимо от нарушаване разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а именно че актът се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Свидетелят А. С. категорично заяви, че
нарушителят не е присъствал при съставянето на АУАН, като посочи, че дори
и той подозира да се е разписал на празна бланка на АУАН. По делото
липсват каквито и да било доказателства да са отправяни покани до лицето-
нарушител за съставяна на АУАН и той да не се е явил. Чл. 40, ал. 2, предл. 2
ЗАНН предвижда актът да се състави в отсъствие на нарушителя, ако след
покана не се яви за съставяне на АУАН, но в случая такава покана именно по
смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не е изпращана, а още по-малко връчвана. Тази
разпоредба, като уреждаща изключение от общото правило за "присъствие"
на нарушителя при съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 1, предл. 1 ЗАНН),
следва да се тълкува стриктно и нейното буквално съдържание не оставя
място за други изводи - нарушителят (или негов представител) следва да е
получил поканата и след нея, ако не се яви той или представителят, законът
позволява "съставяне в отсъствие" на АУАН. В разглежданата хипотеза това
не е било сторено, което съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото засяга правото на лицето да разбере обвинението срещу него,
и опорочава цялото образувано административно-наказателно производство,
което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като е
установено по делото, че Г. се е явил в сградата на РУ ***, след като е бил
поканен, но вече АУАН е бил съставен.
Тук е мястото съдебният състав да посочи, че не споделя релевираните
доводи на защитата, касателно нарушение на чл. 40 ЗАНН, касателно
съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел. Настоящият
съдебен състав счита, че са спазени изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1
ЗАНН по съставяне и връчване на АУАН относно съставянето на акта в
присъствието на свидетели, присъствали на установяването или
извършването на нарушението, както и подписването на АУАН от
актосъставителя и свидетелите, посочени в него. Обстоятелството, че АУАН е
5
съставен в присъствието само на едни свидетел- А. С. не води до извод за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като само
С. се явява свидетел, присъствал при извършването и съответно в
последствие при установяване на нарушението.
На следващо място напълно резонно е възражението на адвокат Л. Ч. на
етапа на съдебните прения за неправилно приложение на материалния закон.
Административните органи са квалифицирали възприетите от свидетеля С.
фактически положения като нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП, а
същевременно изложеното от свидетеля е за нарушение навлизане в
забранена територия на паркинга на автогарата в град П., а именно такова на
чл. 6, т.1, предл. 3 ЗДвП. За неспазване на изискванията на чл. 6, т.1, предл.3
ЗДвП обаче законодателят е предвидил изрична санкционна разпоредба, а
именно чл. 183, ал.3, т.5 ЗДвП, която не е приложена в конкретния случай,
което от своя страна е довело до санкциониране на жалбоподателя за
различно нарушение, неустановено и недоказано по надлежния ред.
Независимо от изложеното, ако констатираните съществени
процесуални нарушения условно бъдат игнорирани, според настоящия
съдебен състав детерминираната в акта фактология е останала
доказателствено необезпечена. По делото липсват фактически данни, въз
основа на които да се формира категоричен и безспорен извод, че на
05.02.2020 г. около 10:00 часа в гр. П., на ул. "***", на паркинга на автогара
гр. П., жалбоподателят Г. управлява лек автомобил марка "Опел ***" с ДК №
***, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се в приплъзване на задни моторни колела и поднасяне на задната
част на МПС, застрашавайки другите участници в движението. Тези
твърдения почиват единствено на необоснованите субективни интерпретации
на актосъставителя, който не е присъствал при извършване на нарушението и
който в разпита си на етапа на съдебното следствие заявява, че деянието е
осъществено на различно място, а именно на паркинга на магазин „***“,
както и че е сигурен, че пътната настилка не е била заледена, а времето е било
сухо. В процесна на разпита пред съда Х. Я. заяви, че всъщност не може да си
спомни къде точно е извършено нарушението, тъй като не е присъствал при
установяването му.
6
Съставеният АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно съдържащите се в него фактически констатации /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС / като в тежест на наказващият орган е да докаже твърдяното
нарушение. В конкретния случай обаче в разрез с разпоредбата на чл. 13, ал. 1
НПК административните органи не са предприели всички мерки за разкрИ.е
на обективната истина, а възприетите от тях фактически положения се
основават на формална, едностранчива и необективна интерпретация на
изложеното им от свидетеля- очевидец С., отразяващо извършено нарушение
от Г., коренно различаващо се от това, за което е ангажирана
администраивнонаказателната му отговорност.
Този съдебен състав констатира, че съобразно изложените фактически и
правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а от друга страна - твърдените от административните органи
фактически положения са останали доказателствено необезпечени.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения договор за правна защита и
съдействие от процесуалния представител на жалбоподателя е видно, че
въззивникът е заплатил в брой сумата от 600, 00 лева за процесуално
представителство от адвокат Л. Ч.- **АК. Съобразно изходът на спора
жалбоподателят има право на разноски и ги претендира в размер на 600, 00
лева за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност. Член 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в тази връзка към член 36 от
Закон за адвокатурата, въз основа на който е приета Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения. Член 18, ал. 2 от Наредбата
предвижда, че ако административното наказание е под форма на глоба или
имуществена санкция, минималният размер се определя по реда на член 7, ал.
2 от същата. Член 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че при интерес от 1
7
000 лева до 10 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 400, 00 лева плюс 10 % за горницата над 1 000 лева. Възражението за
прекомерност на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер от 600,00 лева е минималният такъв, изчислен по реда
на цитираните по-горе норми, поради което в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 600, 00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Районен съд Павликени, IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно
постановление № ***/05.03.2020 година издадено от И. Х. Т.- ВПД началник
на РУ към ОДМВР- ***, РУ ***, В ЧАСТТА в която на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя И. П. Г., с ЕГН
********** са наложени кумулативно административни наказания "глоба" в
размер на 3 000, 00 лева /три хиляди лева/ и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция
на МВР – гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя И. П. Г., с ЕГН
********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600, 00 лева /шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново, на основанията предвидени в
НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8