Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.08.2020г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 3875 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20209210400164 по описа на ЧСИ С.П.с рег. № 921 по описа на
КЧСИ, срещу разпореждане от 28.02.2020г. на ЧСИ П., с което е оставено без
уважение възражение на длъжника вх. № 2636/12.02.2020г. за намаляване на
размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е прекомерно,
предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде
намалено до минимален размер. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния
изпълнител и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до нормативно
определения минимум.
Взискателят „И.И.“
ЕООД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител П.,
с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително
дело № 164/20202 по описа на ЧСИ С.П.е образувано по молба от 31.01.2020г. на „И.И.“
ЕООД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД – длъжник, въз основа на изпълнителен лист от
21.01.2020г., издаден по гр.д. № 34023/2017г. на СРС, 63 с-в за принудително
събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 6 468. 90 лв. –
главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
22.05.2017г. до изплащане на вземането, сумата 1251. 50 лв. – мораторна лихва,
както и сумата 249. 49 лв. – разноски.
Молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв. Н.Б., като към
нея е представен договор за правна
защита и съдействие от 30.01.2020г., в който е удостоверено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. е заплатено в брой. С молбата за
образуване са посочени изпълнителни способи, като са възложени правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ.
По делото е
налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена
на 06.02.20202., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, както следва: сумата 6468. 90 лв., представляваща
главница, сумата 1798. 71 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода 22.05.2017г. –
17.02.2020г., сумата 1251. 50 лв. – мораторна лихва, сумата 249. 49 лв., представляваща
разноски по изпълнителен лист, сумата 800 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и сумата 1 072. 93 лв.,
представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На 12.02.2020г.
длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ П., с което е поискано да се намали
адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум.
По делото е
изпратено и получено на 27.02.2020г. запорно съобщение до ОББ АД. С платежно
нареждане от 09.03.2020г. е заплатена цялата дължима сума, като по сметка на
ЧСИ е преведена общо сумата 10 841. 68 лв., като е налице отбелязване
върху платежното нареждане, че по сметка на взискателя е преведена общо сумата
9806. 34 лв.
С обжалваното разпореждане
от 28.02.2020г. е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване
на адвокатското възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в
чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран
частният съдебен изпълнител, по делото не са предприемани никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Действително
е отправено искане за налагане на запор върху вземане на длъжника, като в случая
в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил задължението си, но
същото е изпълнено в рамките на по-малко от месец и половина след образуване на
изпълнителното производство.
С оглед липсата
на предприемани действия по осребряване на имущество и погасяване на
задължението в кратък период след срока за доброволно изпълнение, взискателят
не е доказал наличието на основание за заплащане на възнаграждение по чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева /приложима редакция ДВ, бр. 7/2019г./, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
разпореждане от 28.02.2020г. по изп.д. № 20209210400164 по описа на ЧСИ С.П., с което е оставено без
уважение възражение на длъжника вх. № 2636/12.02.2020г. за намаляване на
размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД по изпълнително дело № 20198440401941 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 по
описа на КЧСИ, от 800 лв. до размера на сумата от 200 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.