РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Горна Оряховица , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200007 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Т. Ч., чрез адв. К. Т. от ВАК обжалва
Електронен фиш серия К № 4236969, издаден от ОД на МВР - Велико
Търново, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. В
жалбата излага, че видно от обстоятелствената част на фиша е засечено
превишение на разрешената скорост при движение на ремарке. В
действителност ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е
пътно превозно средство. Всяко полуремарке или ремарке е предназначено да
бъде задвижвано от МПС, какъвто явно е настоящият случай. Следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в която освен останалите
задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да
бъде посочен регистрационния номер на моторното превозно средство.
Поради това счита, че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП подлежат само собствениците на моторни превозни средства, но не и
лицата, притежаващи друг вид пътни превозни средства. Моли съда да
1
отмени електронния фиш. Претендира разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО - ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.09.2020 г. в 23:55 часа на ПП I-4 /София – Варна/, км. 153+343,
общ. Лясковец, в посока към гр.Варна, със стационарна видео-радарна
система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0, била засечена скоростта на
движение на състав от пътни превозни средства - лек автомобил и прикачено
към него ремарке за лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. **********,
като е отчетена скорост на движение от 87 км/ч, възприета от контролния
орган като такава от 84 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс,
съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/,
при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч. Констатирано
е превишение от 24 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал №
S0000806F623.
Издаден е Електронен фиш серия К № 4236969 от ОД на МВР - Велико
Търново за налагане на глоба в размер на 100 лева на жалбоподателя Р. Т. Ч.,
в качеството й на законен представител „ВИКИ 1 “ ООД – собственик на
ремарке за лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. № ******** /съгласно
приложената справка за собствеността на автомобила – л. 12/, за нарушение
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.3
от ЗДВП.
Видно от писмо на ОД на МВР - Велико Търново № 366000-
1651/20.01.2021 г. /л.38/ до момента в сектор ПП не е получаван документ,
2
удостоверяващ датата на връчване на фиша.
На 18.12.2020 г. Р. Ч. депозирала по куриер жалба срещу електронния
фиш, заведена с вх. № 127500-23898/18.12.2020 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, с оглед
твърденията в жалбата и предвид липсата на доказателства, представени от
административнонаказващия орган. Жалбата е подадена от лице, което има
право да обжалва електронния фиш и е сезиран компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и
начините за доброволното плащане. Електронният фиш не съдържа данни
за датата на неговото издаване и за органа, който го е издал /име и длъжност/,
но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш.
Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните
правила.
От приложените на л.10 и л.11 от делото разпечатки „Преглед фиш” е
видно, че електронният фиш е издаден на 08.12.2020 г., т.е. 2 месеца и 17 дни
след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото заснемане. Поради това към момента на издаване на
3
електронния фиш не е изтекъл шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
броен от заснемането на нарушението.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
151+000 до км 156+000 /л.35-л.37/, посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 в посока към гр.Варна попада в зоната на
действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че
посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на
движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана
стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/.
Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от
видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на ремаркето. От друга
страна, от данните в т.1.4 на Методическите указания за реда за работа със
стационарна система „MultaRadar SD 580” /л.15–л.24/ се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението автомобил с
прикачено ремарке на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на
радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при
км 153+337.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-
2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Велико Търново до директора на дирекцията /л.13/ и от данните на интернет
страницата на МВР, общодостъпна на адрес
http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че
мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в
„Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото удостоверение 10.12.4888, издадено от БИМ /л.14/, се
установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система
4
„MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е
измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за
одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020г. и
включва датата на установяване и заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020 г. /л.12/ е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е
преминала последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с изискванията.
Независимо от изложеното по - горе обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен по същество.
От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от
видеозапис /л.8/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 21.09.2020 г.
в 23:55 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
процесният състав от ППС - лек автомобил и прикачено към него ремарке за
лек автомобил „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ с рег. № ******** се е движел със скорост
87 км/ч. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП обаче, съдът констатира, че е налице
основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В последния е посочено,
че нарушението е извършено с МПС „ЖД ТРАВЕЛЕР Т“ вид ремарке за лек
автомобил регистрационен номер В3185ЕН. В действителност ремаркето не
представлява моторно превозно средство, а е пътно превозно средство.
Съобразно легалната дефиниция на § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е
пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно
средство. От своя страна § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП съдържа легална дефиниция
на понятието „моторно превозно средство“, като посочва, че такова е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко
такова ППС, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото
5
очевидно не представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11
от ДР на ЗДвП. Поради това процесното нарушение на скорост не би могло
да бъде осъществено посредством ремарке, тъй като същото не подлежи на
управление и няма водач. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, в която освен останалите задължителните реквизити на
електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен регистрационния
номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е очевидно,
че на административно наказване по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подлежат
само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата,
притежаващи друг вид пътни превозни средства. Действително, в случая е
било невъзможно установяването на теглещото моторно превозно средство,
тъй като ремаркето закрива лекия автомобил и изключва заснемането му от
техническото средство. Невъзможността да бъде индивидуализирано
теглещото моторно превозно средство обаче води и до невъзможност да бъде
установен неговият собственик, а според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, т.е.- на
собственика. Напълно е възможно МПС, с което е извършено нарушението,
да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е регистрирано
съответното ремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на
ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете
ППС да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме,
че санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на
моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, а е налице
само предположение в такава насока.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отмени обжалвания
електронен фиш.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът намира за неоснователно възнаграждението за
6
прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв. Поради
това следва да осъди ОД на МВР – Велико Търново да заплати от бюджета си
в полза на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 10.12.2020 г.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4236969, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Р. Т. Ч.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО да заплати на Р. Т. Ч. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***********, разноски по делото в размер на 300 лв. /триста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7