№ 570
гр. К., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101448 по описа за 2024 година
Гражданско дело № 1448/2024 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от адв. П. К., САК, като пълномощник на И. Р. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. К., ж.к. „***********“ № 4************, срещу
„***********“ ЕАД, гр. С., ЕИК **********, адрес: гр. С., бул. „********“
№ ***, с правно основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. с чл. 432 от КЗ, вр. с
чл. 86 от ЗЗД и цена на иска: 3 500 лева, частичен иск от 5 831,50 лева за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от ******* г., датата, на която
изтича срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до
окончателното изплащане на сумата.
Процесуалният представител на ищеца сочи, че в резултат на ПТП са
причинени имуществени вреди на л.а. „********“ с рег. № *********,
собственост на И. Р. С..
Сочи, че на ***** г., около 09:00 ч. по пътя от с. Е. към гр. К.,
управляваният от ищеца л.а. „********“ с рег. № *********, се намирал в
дясната /собствена/ лента за движение. Зад него пътували още 4-5 леки
автомобила. Наближавайки отбивката на автосервиз „**************“, И. С.
намалил скоростта и подал ляв светлинен сигнал за предприемане на
разрешена маневра завой на ляво, при което всички леки автомобили зад него
също намалили скоростта. В същото време л.а. „*******“ с peг. № *********,
управляван от А. А., нарушил правилата за движение по пътищата, като
започнал изпреварване с превишена скорост на цялата колона от 4-5
автомобила. При опит да изпревари всички, настъпило съприкосновение
между двата автомобила, при което били нанесени материални щети по л.а.
„********“ с per. № *********, собственост на И. С..
Бил съставен Двустранен Констативен протокол за ПТП от *****г„
1
ведно със скица на ПТП. Виновният водач А. А. се признал за виновен.
Причина за настъпване на произшествието били допуснатите от водача
на л.а. „*******“ с per. № ********* нарушения на правилата за движение по
пътищата и съществувала пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач А. и настъпилите негативни последици — нанесените
имуществени вреди на И. Р. С..
Относно увреждащия автомобил „*******“ с per. № ********* имало
сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в
полица № ************, със срок на валидност от *********г. до ********.
По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованото лице за причинените от него неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът И. С. предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
„*************“ ЕАД, за която получил отказ за изплащане на обезщетение.
Към претенцията били приложени всички необходими документи, с които
разполагал пострадалият. Образувана била преписка по щета № ********** и
бил изготвен опис на вредите по автомобила, но към настоящия момент не
било изплатено застрахователно обезщетение.
В резултат на процесното ПТП по автомобил „********“ с peг. №
********* - собственост на ищеца, били нанесени повреди, в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „*******“ с per. №
********* - А. А., за чиито вреди отговарял ответникът по делото
„*************“ ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният
граждански иск е основателен и доказан по размер и да осъди ответника
„*************“ ЕАД да заплати на И. Р. С. сумата в размер на 3 500 лв.,
частичен иск от 5 831,50 лв. - обезщетение за причинените му имуществени
вреди, за извършването на ремонт на собствения му автомобил, на който са
били причинени повреди вследствие на ПТП на *****г.
Претендира лихва от датата ******* г. - съгласно разпоредбите на чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумите за обезщетение.
Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество.
Намира предявения против „*************“ ЕАД иск за процесуално
допустим. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва обстоятелството, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на МПС *******, peг. №********* е застраховано в
ответното дружество. Относно настъпилото ПТП при ответника била
образувана щета под №**********.
Оспорва иска по основание. Оспорва твърденията от ищеца относно
механизма за настъпване на процесното ПТП в цялост, в това число и
2
твърденията му относно вината и поведението на водача на застрахованото в
„*************“ ЕАД. Счита, че застрахованият в ответното дружество водач,
няма вина за настъпилото ПТП. Твърди, че виновният водач бил именно
ищецът по настоящото дело. В тази връзка оспорва изцяло:
На самостоятелно основание, представения от ищеца Двустранен
констативен протокол за ПТП от ***** г., като твърди, че същият попада в
групата на свидетелстващите частни документи, които съдържат изявление за
знание на факти. Доколкото частните документи нямат материална
доказателствена сила, законът не предвиждал изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо
действие. Частните свидетелстващи документи имали формална
доказателствена сила по отношение на авторството, но нямат материална
доказателствена сила за фактите, които установяват. Счита, че не е налице
нормативно задължение една от страните да декларира вина при попълване на
ДКП. Според константната съдебна практика деликтната отговорност се
пораждала при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Следователно би било
противно на закона единствено въз основа на данните, попълнени в
Двустранния констативен протокол за ПТП, да може да се приеме за
установено наличието на всички елементи на непозволеното увреждане. Нещо
повече, представените от ищеца писмени доказателства, озаглавени
„свидетелски показния“ не следвало да се кредитират от съда, същите
представлявали частни документи без доказателствена сила относно
твърденията в тях, същите твърдения не били събрани и проверени по реда на
ГПК. Счита същите за неотносими, без доказателствена стойност към
настоящия спор и не следвало да се приемат от съда.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, степен на
вината и противоправното поведение на застрахования при “*************“
ЕАД водач, както и необоснованото, недоказано и декларативно заявено
твърдение, че автомобилът на водача се е движил с несъобразена скорост.
Видно и от представения от ищеца отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение изх. №******** г. ответникът обсъдил и анализирал задълбочено
всички представени относими документи, твърдения и факти по преписката
по щета №**********, като стигнал до обоснования извод, че виновен за
настъпилото ПТП бил именно настоящият ищец. Твърди, че водачът на МПС
******** И. Р. С. предприел маневра за ляв завой, без да съобрази
поведението си с актуалната пътна обстановка в момент на извършване на
изпреварване от страна на водача на ******* на разрешеното за това място.
Отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ била функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и застрахователят дължи
обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увредените лица и тяхното имущество. Счита, че по делото
не били ангажирани относими доказателства, установяващи извършването на
описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и
обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните
последици.
Предвид обстоятелството, че не била доказана вина при произшествието
3
на водача, чиято отговорност е застрахована при ответника, счита, че не е
налице и предпоставката за изплащането на застрахователно обезщетение на
ищеца.
Оспорва предявения иск и по размер.
Представените с проформа фактурата части за ремонт, труд и
консумативи били по- високи от средните пазарни цени за този вид ремонтни
дейности и резервни части. Същите не следвало да имат обвързващо действие
спрямо ответника. На обезщетяване подлежат действително направените
вреди, а същите се калкулирали съобразно средните пазарни цени за замяна на
съответния вид автомобилни части и осъществяване на ремонтни услуги.
Сочи, че акцесорните искове за заплащане на законна лихва върху
главницата за искания период не се дължат поради неоснователността на
главния иск.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
изцяло като неоснователен и недоказан.
Оспорва и иска за присъждане на законна лихва като акцесорен на
главния. Неоснователността на главния иск водила до неоснователността и на
акцесорния.
Претендира разноски по делото.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че
съществува застрахователно правоотношение между собственика на л.а.
„*******“ с рег. № ********* и ответното дружество, както и
обстоятелството, че е образувана щета към ответното дружество, предявена от
ищеца по повод причинените му имуществени вреди.
Спорни по делото са вината на водача А. А., претърпените от ищеца
имуществени вреди на неговия л.а. „********“ с рег. № *********, размерът
на предявения иск.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Не се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество „***********“ ЕАД по
отношение на управлявания от А. А. л.а. „*******“ с рег. № *********.
От заключението на вещо лице П. Н. по назначената САТЕ, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като ясно и добросъвестно изготвено, се
установява, че на ***** г., около 09:00 ч. по четвърдтокласен път *****, гр. К.
– с. Е., в посока от север на юг се е движил л.а. „********“ с рег. № *********,
управляван от И. Р. С.. По същото време, попътно зад него, се е движил л.а.
4
„*******“ с рег. № *********, управляван от А. Р. А.. На около 1 км +
******* от с. Е., водачът И. С. предприел маневра завой наляво, а в същото
време водачът А. А. започнал изпреварване на колоната от автомобили, спрели
зад л.а. „***“, и между тях настъпил удар. Първоначалният удар е настъпил с
предна дясна странична част за на л.а. „*******“ в лява странична част на л.а.
„***“. След така описания механизъм и двата автомобила получават
материални щети. Описаният механизъм отговоря на получените материални
щети на л.а. „***“.
При тази ситуация водачът на л.а. „***“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като спрелите зад него
автомобили са ограничили значително видимостта на водача и не е имал пряка
видимост зад тях.
Водачът на л.а. „***“ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като е било необходимо да намали скоростта си на
движение и да спре зад останалите автомобили. Водачът на л.а. „***“ най-
вероятно е възприел л.а. „***“ в момента на удара, а е можел да го възприеме
в момента, когато е навлязъл в източната пътна лента.
Скоростта на движение на автомобилите не може да бъда определена,
тъй като няма достатъчно данни по делото с каква скорост са се движили.
След като вещото лице е извършило оглед на местопроизшествието е
установило, че ПТП е настъпило извън населено място. Пътят е с прав и
равнинен участък, покрит с нов, дребнозърнест асфалт без неравности, състои
се от две ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия тип
„М3“, всяка от които с широчина по 3 м. От източния край на пътя започва
тревен остров с монтирани метални предпазни елементи (колчета), след което
следват последователно велосипедна алея. На този участък няма пътни знаци.
Маскималното разрешение на скоростта на движение за леки автомобили е 90
км/ч.
В резултат на настъпилото ПТП са причинени материални щети на л.а.
„********“ в следните части: задна лява врата – подмяна + боя; лайсна на
задна лява врата -подмяна; предна лява врата - ремонт + боя; страничен ляв
праг – подмяна + боя; преден ляв калник – подмяна + боя; лайсна преден ляв
калник – боя; дръжка предна врата – боя; странично огледало – подмяна + боя;
лайсна предна врата – боя; панел на калник – боя; основа на калник – боя;
задна броня – боя; лята джанта – бпя; преден ляв шенкел – подмяна; преден
ляв амортисьор – подмяна; предна лява кормилна щанга- подмяна.
За възстановяване на увредените части – закупуване на нови части и
количество труд, са били необходими 1235 лв., ремонтни дейности – 3125лв.,
боя, стенд и кит – 680 лв., или общо 5040 лв., като това са средните пазарни
цени на части и труд към датата на ПТП.
От показанията на разпитания свидетел А. Р. А. се установява, че си
спомня за настъпилия инцидент през ноември 2023 г. Движил се в посока с. Е.-
гр. К., пред него имало две коли, които се движили сравнително бавно, в
същата посока. В последния момент втората кола, пуснала аварийни светлини,
помислил си, че двете коли се теглят. Предприел в същия момент манерва
изпреварване, като в същия момент предната кола завила наляво.
5
Местопроизшествието настъпило до сервиз в ляво, в посока гр. К., до сервиаз
„**************“. Пътят бил двупосочен, с две ленти, имало пътна
маркировка - прекъсната линия. Мислил, че нямало маркировка за разрешен
ляв завой. Колите се движили бавно, а свидетелят с около 40 км/ч. Имал
дистанция от колите от около 5-6 м.
От показанията на свидетелката Д. И. Р. се установява, че си спомня за
инцидента на ***** г., в който са участвали две МПС – „********“ и „***“.
Свидетелката работила в сервиз „**************“. Била застанала в
приемната с лице към пътя. Видяла л.а., който ограничавал скоростта си, за да
завие към сервиза, идвал от с. Е., с включен ляв мигач. Имало колона от
автомобили, не помни колко. Тези автомобили започнали да намалят
скоростта си. В този момент видяла, че л.а. светлосив „***“ започнал да
завива, а л.а. „***“ , тъмносин на цвят, бил тръгнал да изпреварва колоната от
автомобили и се случил ударът.
От обясненията на ищеца И. Р. С. се установява, че си спомня за
настъпилия инцдидент. Били четири коли, една пред него и две зад него –
„***“ и процесното „***“, управлявали с около 50-60 км/ч., като наближил
сервиза пуснал ляв мигач, намалил скоростта, нямало никой зад него и пред
него и тръгнал да извършва маневра. Когато предприел маневрата-завой на
ляво, настъпил удар. Колата, която го е ударила го оставила в насрещното
движение. Пуснал мигача от по-рано, за да видели другите участници в
движението, че ще завива. Видимостта била добра, слънчево, суха пътна
настилка. Пътят бил двупосочен с прекъсната линия, нямало пътни знаци.
Разрешено било завиването и изпреварването. Водачът на л.а „***“ се
съгласил, че е виновен и подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Съдът кредитира като взаимнодопълващи се, писмените доказателства,
заключението на назначените по делото САТЕ и свидетелските показания.
Предвид горната фактическа обстановка, установена на база
визираните в хода на изложението доказателства, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове: частичен
иск с правно основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. с чл. 432 от КЗ, вр. с чл.
86 от ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя
на вредата и подаване на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ.
6
По делото няма спор по следните установени в производството факти:
че водачът на МПС, причинил увррждането е имал качество на застраховано
лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към
датата на ПТП, че застраховател по сключения договор за застраховка е било
ответното дружество „***********“ ЕАД.
По делото се установи наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, установи се и че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на ***** г., съгласно което
искът е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря.
Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в
правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени и имуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Механизмът на ПТП-то, вредите и причинно-следствената връзка между
тях и противоправното поведението на застрахования при ответника водач
съдът намира за установени от приложения по делото Двустранен констативен
протокол за ПТП, изготвената АВТОТЕХНИЧЕСКА експертиза и разпитите
на свидетелите А. А., Д. Р. и ищецът И. С., от които се установи, че
причината за процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил
„*******” с рег. № *********, който не се е съобразил със завиващия пред
него л.а. „********“ с рег. № *********, предприел е изпреварване на колона
от автомобили, навлязъл е в насрешната лента за движение и ударил л.а.
„********“.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и доколкото същата не беше опровергана от ответника, съдът я
намира за установена, предвид което съдът намира за доказано, че водачът на
застрахования при ответника лек автомобил „*******” с рег. № *********
виновно е реализирал процесното ПТП, в резултат на което е причинил щети
на ищеца, които му се дължат от застрахователя „*************“ ЕАД, при
когото е застрахован управлявания от виновния за ПТП-то лек автомобил
„*******”.
Поради което, с оглед на установените по-горе факти, съдът намира
така предявения иск за изцяло доказан и същият следва да бъде уважен. Тъй
като ищецът е претендирал сумата от 3 500 лв., частичен иск от 5 831,50 лв.,
ответникът „***********“ ЕАД, следва да бъде осъден да заплати сумата от
3 500,00 лв.
Относно възражението на ответника, че представената проформа
фактура за части, труд и ремонт са по-високи от средните пазарни цени за този
вид ремонтни дейности и резервни части, следва да се има предвид, че по
делото беше изготвена САТЕ, съгласно която средните пазарни стойности за
части на автомобила, ремонтни дейности е общо 5040 лв. Присъденото
обезщетение по никакъв начин не надвишава средните пазарни стойности на
7
описаните части и труд.
Ищецът претендира законна лихва върху претендираното обезщетение
от ******* г., която сочи като дата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от
КЗ. Съгласно 429, ал. 3 от КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя, считано отдатата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. По делото е доказано
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от ищеца по делото
на ***** г., поради което съдът приема, че началната дата на дължимост на
лихви е от ******* г. –датата, която е претенидрана и търсена в исковата
молба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени, материални, вреди на л.а. „********“ с рег. №
*********, собственост на И. Р. С., в следствие ПТП от ***** г., ведно със
законната лихва от ******* г. до окончателното изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство
на ищеца за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна
помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА.
Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това
правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П. К., САК, сумата от 780,00 лева за адвокатско
възнаграждение, заедно с ДДС.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника „***********“ ЕАД не
следва да бъдат присъждани разноски.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 140,00 лв. и 150,00 лв.
депозит за САТЕ, като следва ответникът „***********“ ЕАД да бъде осъден
да заплати на ищеца И. Р. С. направени по делото разноски, като съгласно
уважената част на иска следа да бъдат в размер на 290,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „********“ № ***, да заплати на И. Р. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. К., ж.к. „***********“ № 4************,
обезщетение по чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. с чл. 432 от КЗ, вр. с чл. 86 от
ЗЗД, за причинените му имуществени, материални вреди, на л.а. „********“ с
рег. № *********, негова собственост, вследствие ПТП, настъпило на ***** г.
по пътя от с. Е. към гр. К., причинено от водача А. Р. А., при управление на
моторно превозно средство - л.а „*******“ с рег. № ********* по
отношение, на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател „***********“ ЕАД, а именно: сумата в
размер на 3 500,00 лева за имуществени вреди - материали щети на л.а.
„********“, с рег. № *********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ******* г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата
„***********“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „********“ № ***, да заплати на адв. П. К., САК, сумата от
780,00 лева с включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „********“ № ***, да заплати на И. Р. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. К., ж.к. „***********“ № 4************, сумата
от 290 лв., направените по делото разноски за заплатена държавна такса и
депозит.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9