МОТИВИ
към решение по НАХД № 828 по описа на
Карловски районен съд за 2019 година
Н.Д.Б. с ЕГН ********** *** е привлечен
като обвиняем и предаден на съд за това, че:
На 12.08.2018 г. в гр. К.. по хулигански
подбуди е причинил лека телесна повреда на А.В.Р.с ЕГН **********, в качеството
му на длъжностно лице, при изпълнение на функцията му като „с.п.“ в „Л.. гр.
С.., изразяваща се в контузия на главата и лицето в тилната и скуловата област,
с което му е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, пр. І-во и т.12, пр. І-во
във вр. с чл.130, ал.1 от НК.
В съответствие с правомощията си по
чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия докладчика по НАХД 828/2019г. е преценил, че са
налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК по отношение на обв.Б.,
поради което с разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на
глава 28 от НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв.Б. е автор на престъплението
за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да наложи
административно наказание „Глоба“ в размер ориентиран към минимума.
В с.з. обвиняемия се явява лично,
признава вината си, не оспорва изложената в предложението на РП Карлово фактическа
обстановка и моли за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият Н.Д.Б. е … и с ЕГН **********.
Свидетелят А.В.Р.с ЕГН **********
работил по трудов договор с „Л..“ Е.. като „с..“ на б.. - „Б. Л. С.“,
стопанисван от това дружество, находящ се в гр. С., обл. П.. Съгласно
длъжностната характеристика, Р. следвало да следи за реда в, и около басейна.
Съгласно утвърдените правила на комплекса – „Б. Л. С.“ на територията на
комплекса било забранено влизането с кучета и други домашни любимци. Правилата
за вътрешния ред в комплекса били поставени на видно място на входа на
комплекса.
На 12.08.2018 г. св. Р. бил на работа за
времето от 10:00 ч. до 19:00 ч. Около 18:00 ч. на територията на комплекса пристигнала
св.С.Д.Б.. Б. била с куче. При влизането на Б. в комплекса, Р. забелязал, че тя
е с куче, което водела вързано на каишка, приближил се към нея като и й казал,
че на територията на комплекса не се допускат домашни любимци. Въпреки това, Б.
продължила, влязла в ресторанта и си поръчала кроасан. Р. отново се приближил
към Б. и я помолил да напусне територията на ресторанта и комплекса, тъй като е
с куче. Обяснил й, че може да остави кучето отвън и да се върне обратно, за да
бъде обслужена. Въпреки че Р. обяснил на Б., че това се налага заради
утвърдените в комплекса правила, Б. го попитала „от кога спазват правилата“. Р.
продължил да настоява Б. да напусне територията на ресторанта, но тя отказала и
заявила, че ще изчака поръчката си и му обяснявала, че в чужбина не било така и,
че е бременна. След като поръчката на Б. била изпълнена тя излязла от
ресторанта. На излизане от заведението Б. заявила на Р., че „ей сега щяла да го
оправи“.
Излизайки, Б. се обадила на своя приятел
– обв. Н.Б. и му обяснила, че спасителят на басейна й е направил забележка да
напусне комплекса, тъй като била с куче и такива били правилата. Обяснила му,
че и преди това е ходила с кучето на басейна, но никой не й бил правил
забележка и заради държането на спасителя била разстроена. С оглед казаното от Б.
и тъй като по телефона тя звучала разстроено, обв. Б. се притеснил за нея и
тръгнал към гр. С...
Около 18:30 ч. на 12.08.2018 г. Б.
влязъл на територията на комплекса и минавайки през входа се насочил към
заведението като междувременно се оглеждал. Тогава св. Р. отишъл при него и го
попитал дали търся някого и може ли да му помогне с нещо. Обв. Б. попитал св. Р.
дали той е спасителят, на който въпрос Р.
отговорил утвърдително. Обв. Б. се приближил до Р. като започнал да му
обяснява, че няма право да се държи така с приятелката му, че тя и друг път е
ходила с кучето в комплекса и, че не е имало проблем. Обв. Б. се опитвал да
предизвика Р. и му казал да се пробва да се държи по този начин и с него и да
се опита да го изгони от басейна. Р. и Б. се приближили един до друг на малко
разстояние. Обв. Б. с ръка вдигнал слънчевите очила с които бил Р., като
последният вдигнал ръка, за да хване очилата си, при което Б. отново посегнал
към тях. В този момент Р. се опитал да се раздалечи от Б., но преди да успее да
стори това, обв. Б. му нанесъл два удара по лицето – първият с дясната си ръка,
а вторият с лявата. Р. се отдръпнал назад и се опитал да изблъска Б. от себе
си, при което Б. отново го ударил /за трети път/ с дясната си ръка по лицето. Р.
направил опит да се отдалечи назад, но залитнал и паднал. Тогава се намесили намиращи
се наоколо лица и ги разделили.
В резултат на нанесените му от Б. удари
и вследствие на падането, на св.Р. била причинена контузия на главата и лицето
в тилната и скуловата област, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за категорично и безспорно установена от събраните по делото
доказателства, както от свидетелските показания на разпитаните на досъдебното
производство лица, така и от самопризнанията на обвиняемия от съдебното
производство.
Всички тези показания са логични и
последователни, както и еднопосочни по отношение на основните факти от значение
за разследването и съответни на събраните писмени доказателства.
При постановяване на решението си съдът
стъпва върху събраните писмени доказателства и доказателствени средства,
каквито са протокол за доброволно предаване, трудов договор, длъжностна
характеристика, докладна записка, медицински документи, справки за лица от АИС „БДС“, справка за съдимост и
характеристична справка за обвиняемия.
В подкрепа на установените факти се
явява и изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни.
Същата приема, че е на
пострадалият Р. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в следните
травматични увреждания - контузия на главата и лицето в тилната и скуловата
област. Травматични увреждания са причинени чрез удар или притискане с, или
върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по механизма на нанасяне на
удари в скуловата
област с последващо падане и удар в тилната област на 12.08.2018г.
Описаните увреждания, по своята
съвкупност, като медико-биологичен признак са причинили разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съдът кредитира медицинската експертиза
като изготвена с необходимите професионални знания и опит.
По същата причина съдът кредитира и
съдебно-техническата експертиза от ДП.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че обв.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, пр. І-во и т.12, пр. І-во във вр. с
чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 12.08.2018 г. в гр. К. по хулигански подбуди е
причинил лека телесна повреда на А.В.Р.с ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице, при изпълнение на функцията му като „с…“ в „Л..гр. С.., изразяваща се в контузия на главата и
лицето в тилната и скуловата област, с което му е било причинено разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна е налице извършване
на действия, свързани с посегателство срещу личността на свидетеля Р., като
чрез нанасяне на удари с ръце в скуловата област на лицето му, вследствие
на което е паднал и наранил тилната си област, обвиняемия е причинил
травматичните увреждания на пострадалия, описани в експертизата и при това е
действал по хулигански подбуди.
Посоченото се установява категорично, както
от показанията на свидетелите от досъдебното производство, така и от
самопризнанието на обвиняемия от съдебното производство. Свидетели са видели
лично как обв.Б. нанася удари с ръце по лицето на пострадалия Р. и как
последният пада и се наранява в тилната област.
Всички свидетели възприели агресивното
поведение на обвиняемия, непредизвикано по никакъв начин от постр. Р., като
това и демонстрираното от обв.Б. незачитане на правовия ред и изразеното явно
неуважение към обществото, предизвикало възмущение у тях от поведението на последния.
С оглед вида на травматичните
увреждания, установени с експертизата, всяко от тях съставлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Предвид факта, че са получени при
едни и същи обстоятелства и в изпълнение на едно и също намерение на извършителя,
правилно е бил инкриминиран общият престъпен резултат, като е отчетено, че и
поотделно и в своята съвкупност всички травматични увреждания са довели до
причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Налице е посочения в постановлението на
прокуратурата белег на деянието по т.1, пр.1-во на чл.131, ал.1 от НК, а именно
обвиняемия да е причинил на пострадалия Р. лека телесна повреда в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на функцията му като „спасител“, на когото,
съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика е било възложено да
съблюдава за спазването на утвърдените в комплекса правила.
Според съда, от доказателствата по
делото се установява наличието на този квалифициращ белег на вмененото на
обвиняемия престъпление.
За да е налице този състав на престъпление,
следва телесната повреда от една страна, да е нанесена на длъжностно лице,
каквото безспорно е св. Р. по смисъла на чл.93, т.1, б. “б“ от НК, тъй като,
видно от длъжностната му характеристика, основната му функция е била да съблюдава за
спазването на утвърдените в комплекса правила, като следи за реда в, и около
басейна, поддържа хигиената в, и около басейна, включително и да не допуска
домашни
любимци - животни в района на комплекса. Пострадалия има сключен трудов договор
с юридическо лице – фирма „Л.. и на 09.07.2018г. на същият е връчена длъжностна
характеристика за длъжността „С..“ и безспорно работата му е свързана с това да следи за реда в
и около басейна, както и за спазването на утвърдените в комплекса правила, съгласно
които не се допускат домашни любимци-животни в и около басейна.
От друга страна наличието на длъжностно
качество на пострадалия, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове
правната квалификация на стореното от обв. Б. по чл.131, ал.1, т.1 от НК, тъй
като е необходимо телесната повреда, нанесена на това длъжностно лице да е
причинена, респективно, нанесена именно при или по повод изпълнение на службата
или функцията му.
За да е налице тази връзка - по повод
изпълнение на функцията му, каквото обвинение е предявено на обв. Б., е
необходимо обстоятелствата, свързани с нанасянето й да са свързани именно с
изпълнение на функцията от страна на пострадалия, а не само той е да бил на
работното си място и да е осъществявал трудовите си функции. В конкретния
случай постр. Р. е изпълнил стриктно служебните си задължения, като казал на
св.Б., че на територията на комплекса не се допускат домашни любимци,
включително и кучета и именно поради това му е бил нанесен побой от обв.Б..
Обвиняемия е знаел че постр. Р. е „спасител“,
и именно него търсел за саморазправа.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено от обвиняемия, като същият напълно е съзнавал характера на
поведението си и е целял настъпването на престъпния резултат на престъплението,
предвид факта, че целта му е била именно да се саморазправи физически с
пострадалия, и то в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на функцията
му, т.е. на служебните му задължения. За горното съдът прави изводи от самите
обективни действия на обвиняемия, които по своя характер, насоченост и сила са
били достатъчни, за да се причинят описаните от медицинската експертиза
увреждания на пострадалия. Действията на обвиняемия са били агресивни и
необуздани, без особено съобразяване и с мястото на осъществяването им и
установения ред за разрешаване на конфликти.
Относно посочения в постановлението на
прокуратурата белег на деянието и по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно
деянието да е извършено по хулигански подбуди, според съда, от доказателствата
по делото се установява наличието и на този квалифициращ белег на вмененото на обвиняемия
престъпление.
Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК
изисква, като своя специфична характеристика на състава наличието и на
хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на
извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му
за саморазправя, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието,
като обвиняемия действително следва без конкретна причина да е насочил
действията си към пострадалия, като изрази и неуважението си и незачитането на
обществените порядки. В конкретния случай е установено по делото, че
пострадалият и обвиняемия изобщо не са се познавали от по-рано, като не е
установено да са имали някакви предхождащи инцидента влошени лични
взаимоотношения. Следователно, в поведението на обвиняемия не може да се търси
някакъв траен личен мотив, при това свързан конкретно с личността на
пострадалия, за осъществяване на престъпното му поведение. Установява се
действително от доказателствата по делото, че е обв.Б. е решил да се
саморазправи със св.Р. само за това, че последният, изпълнявайки служебните си
задължения по повод службата си е казал на св.Б., приятелка на обв.Б., че на
територията на комплекса не се допускат домашни любимци, включително и кучета.
Изложеното по никакъв начин не може да очертае
наличието на някакъв чисто личен мотив у обвиняемия, доколкото обективните му
действия, предизвикани единствено от този факт на поведението на св.Р., който
факт стои извън конкретната личност на пострадалия, демонстрират именно
неуважение и незачитане на обществените порядки и на личността като цяло.
Цялостното поведение на обвиняемия, насочено към саморазправа, вместо
изясняване на ситуацията по предвидения ред, с проява на груба сила и показване
на надмощие над пострадалия, очертава характеристиките на посочения
задължителен елемент от субективната страна на деянието, а именно хулиганският
мотив. Друг мотив и друга цел не се установява да е имал обв.Б. тогава, когато
се е нахвърлил срещу пострадалия, освен да покаже себе си като по-силен, както
и необвързан с каквито и да било правила за нормално общуване и поведение. В
крайна сметка, обвиняемия е демонстрирал именно това, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за прилично и сдържано поведение,
като е предприел разрешаване на възникналата спорна според него ситуация по
начин, който не е приемлив и е в противоречие с установените правила за
прилично и сдържано поведение на обществени места.
Установява се, че като цяло поведението
на обв.Б. е било еднопосочно и подбудено от една конкретна цел, да покаже
надмощието си над св.Р. по груб начин и да се саморазправи с този, който си е
позволил да направи забележка на приятелката му да спазва правилата в „Б. Л. С.“.
Ясно изразен е хулиганският мотив, при
който действията на обвиняемия са били агресивни и необуздани, без особено
съобразяване с мястото на осъществяването им и установения ред за разрешаване
на конфликти. Наличието на хулиганският мотив, чието проявление в случая се
описа именно като липса на съобразяване с реда и установения в обществото начин
за разрешаване на спорни ситуации, не изисква като отделна съзнателна цел у
дееца засягането на обществения ред или скандализиране на обществото, защото
при това престъпление се уврежда личността, но на практика, поради характера на
този особен мотив у извършителя, подобни последици са включени имплицитно при
неговото реализиране. Затова и за наличието на този хулигански мотив се съди
преди всичко от фактическото поведение на извършителя на деянието.
За така извършеното от обвиняемия
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Обв.Б.
не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди. При наличието на материално-правните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. С оглед степента на обществена опасност на
извършеното, както и данните за имотното състояние на обвиняемия, като съобразява
иначе добрите му характеристични данни, съдът счита, че най-справедливо е за
престъплението да му бъде наложено административно наказание глоба в
предвидения минимален размер. Затова и с решението си съдът наложи наказание
глоба от 1000 лева, което счита, че е справедливо и ще способства за
предупреждаване и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите, добрите
нрави и правилата за нормално общуване, като освен това държи сметка и за
характера и степента на обществена опасност на извършеното конкретно
престъпление.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди ОБВИНЯЕМИЯ Н.Б., да заплати в
полза на държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР гр.Пловдив сумата от общо
390,94 /триста и деветдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ за Съдебно -
медицинска експертиза и Съдебно - техническа експертиза явяващи се разноски по
делото от досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.