Р Е
Ш Е Н
И Е № . . . .
гр. Велинград, 17.12.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 633
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Илинден“, ул.“Кукуш№1, чрез пълномощника му
адв.В.Г.от САК, срещу А.Д.К., ЕГН **********
***.
Предявен
е установителен иск по
чл.415 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД, за установяване наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата от общо 232,93лв., в това число:
210,72лв. -главница, представляваща сбор от 86,52лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги и 124,20лв. –неустойка за прекратяване на договора,
както и 22,21лв. – мораторни лихви,
което задължение е установено в издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 30/2018г. по описа на ВлРС.
С молба от 11.06.2018г. е направен
частичен отказ от иска и производството по делото е прекратено частично
с определение на съда от 12.06.18г. в частта и по отношение на иска за установяване
наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от 22.21 лева - мораторни
лихви за периода 12.06.2015г. - 18.12.2017г.,
което задължение е установено в издадена Заповед № 20/05.01.2018г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 30/2018г. по описа на ВлРС и заповедта в тази част в частта е обезсилена.
Ищецът твърди, че между него и длъжника – ответник А.Д.К. е съществувал и
валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4207289 от дата
26.08.2014 г., с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „заплащането на услугите
се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на
абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело
да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми.
В срока на
действието на договора за мобилни услуги М4207289 от 26.08.2014г., по него били
издадени следните фактури: 1. Ф. №
*********/28.04.2015 г., с падеж на плащане 13.05.2015г., за отчетен период от
23.03.2015г. до 22.04.2015г. - за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 65.94лв.; 2. Ф. № *********/27.05.2015г., с падеж
на плащане 11.06.2015г., за отчетен период от 23,08,2015г. до 22.05.2015г. - за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 20.58лв.; 3. Ф. № *********/02.10.2015г., с падеж
на плащане 02.10.2015г., за отчетен период от 23.08.2015г. до 22.09.2015г. - за
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги от 124.2лв.
Длъжникът не
е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната -длъжник
А.Д.К. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо, и
на осн. чл.86 от ЗЗД, претендира и мораторна лихва за забава начислена върху
главницата в размер на 22.21лв. за периода от 12.06.2015 г. до 18.12.2017 г.
Настоява се
на това, че претендираната сума в размер на 232.93 лв., посочена като главница
била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 86.52лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
договор за далекосъобщителни услуги №М4207289 от 26.08.2014г. и сума в размер
на 124.20лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4207289 от
26.08.2014 г. и мораторната лихва в размер на 22.21 лв. -начислена върху
фактура № *********/27.05.2015 г.
Твърди също,
че Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги., както и имал право да получава в срок всички
суми по т.З4.а-З4.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните
услуги, предоставяни на абоната била отразена в представените фактури. В случая
клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които
били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за
страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка
фигурирала в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел
Отговорност и гласяла: „В случай че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в
това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в
това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички
Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане
на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало
и от чл.27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел има
право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния
договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно
чл.54 от ОУ- „Мобилтел имал право едностранно да прекрати Договора за услуги
или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. За самото
прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора, поради неизпълнението
на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури довело до прекратяването на индивидуалните договори на и до
начисляването на договорна неустойка. От представените договори било видно, че
ответникът се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. З7а от Общите Условия,
(Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел имал право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги.37.б. Мобилтел имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в
от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставял на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловило правото на
Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А.Д.К..
Неизпълнението на ответника обусловило и правото на мобилния оператор да
начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по договора. Обезщетението за
неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е
изрично посочено в раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите - да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от
Абоната за съответната СИМ карта до изтичал на посочения в договора срок”.
Настоява се и на това, че така наречената неустойка имала обезщетителен
характер, а не санкционен. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Твърди още,
че съгласно чл. 27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение". В
конкретният случай ответникът А.Д.К. с ЕГН: ********** била подписала договор
за мобилни услуги, ползвала предоствените й мобилни услуги, но не е изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение изпаднала в забава. Издадени са му фактури, които не са заплатени в
срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник
бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не
си заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска да
се признае за установено по
отношение А.Д.К. с ЕГН: ********** ***, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „МОБИЛТЕЛ „ ЕАД за следните суми: 210.72лв. - главница,
представляваща сбор от 86.52лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за далекосъобщителни услуги №М4207289 от 26.08.2014г. и 124.20лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор М4207289 от 26.08.2014г. Претендира и разноски
направени в настоящото исково производство за
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, поради
което и му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно
заседание, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то
може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови
неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът с писмена-становище молба подържа
иска и иска уважаване на същия, по съображения изложени в нея, като прави и искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не
взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и молба
уточнение, и доказателствата към тях, са връчени на ответника на 01.08.2018г. по реда на чл.44, ал.1, предл.посл. от ГПК, с
указания да подаде писмен отговор в месечния срок, като са разяснени и последствията от неподаване на
такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено следното: От
приложеното ч.гр.д. № 30/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 20/05.01.2018г.,
се установява да е разпоредено А.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД с ЕИК
********* -гр.София, следните суми: сумата
от 210.72 лева – главница, от която 86.52лв.,
представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга и 124.20 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със законна лихва върху нея, считано от 04.01.2018г. до изплащане на вземането,
сумата от 22.21лв. - мораторна лихва за
периода от 12.06.2015г. до 18.12.2017г.,
както и разходи по делото в размер на общо 205лв., в това число 25.00
лева -държавна такса и 180.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 30/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника А.К. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и
на осн. чл. 415 вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 30/2018г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено
от него на 16.04.2018г., а настоящият установителен иск е предявен на 17.05.2018г.,
изпратен по пощата с клеймо от 15.05.2018г. Изложеното сочи, че установителният
иск е допустим.
От представените в тази насока
писмени доказателства – Договор за
далекосъобщителни услуги от 26.08.2014г. се установява, че между „Мобилтел“ЕАД,
като продавач и А.К., като купувач, е бил сключен договор, по силата на който на А.К.
са предоставени далекосъобщителни услуги
и въз основа на който за нея е
възникнало задължение да заплаща сумите въз основа на издадени месечни фактури
на нейно име като абонат. Представени са и приложение № 1 към него; приложение
№ 3 и копие от общи условия. В
изпълнение на договора на А.К. дружеството е издал следните фактури- Ф. № *********/28.04.2015г., за сумата от 65.94 лв. – стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги за отчетен период от
23.03.2015г. до 22.04.2015г. с падеж на плащане 13.05.2015 г., и Ф.№ *********/27.05.2015 г. за сумата от 20.58
лв. – стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги за отчетен период от 23,08,2015г. до 22.05.2015г. с падеж на плащане 11.06.2015г. Фактурите заедно с Приложение А към тях са представени
от ищеца.
Представена
е Сметка-фактура № *********/02.10.2015 г. в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 124.2лв., с падеж на плащане 02.10.2015 г.
Ответникът не е ангажирал каквито
и да било доказателства, с които да оспори така изложеното, поради което
следва да се приеме, че налице валидно възникнало правоотношение,
произтичащо от посочените договори.
Както вече бе посочено
по-горе, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по делото по смисъла на чл.238, ал.1 ГПК. Освен това и от представените доказателства може да се заключи, че искът е
вероятно основателен.
Горните констатации налагат
извода, че предявеният от ищеца установителен иск е не само допустим, но и
вероятно основателен. Тоест налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. А съгласно чл.238, ал.2 неприсъствено решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже наличие на предпоставките за
постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и
съдът постановява неприсъствено решение,
с което се установява наличие на задължение на ответника А.Д.К. към ищеца за заплащане на следните
суми: сумата от обшо 210.72лв.
–главница, от която – 86.52 лева,
представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга и 124.20 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, за които суми е издадена Заповед № 20/05.01.2018г. по
ч.гр.д.№20/2018г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, като е
представляван от адвокат и представил доказателства за направени такива в
размер на 75 лева държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 180
лева. При което и общия размер на направените от ищеца разноски в настоящото
производство е 255 лв., която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До
колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 30/2018г. на ВлРС на ищеца са
присъдени разноски в размер на общо 205 лв.,
а искът се уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски
за заповедното производство в размер на 205.00лв., която сума ответникът ще се
осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора
ответникът няма право на разноски, а и като не неправил искане за присъждане на
такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, ул.”Кукуш” №
1, ЧЕ
А.Д.К., ЕГН ********** ***, му ДЪЛЖИ Сумата от 210.72 лева / двеста и десет лева и седемдесет и
две стотинки/ - главница, от която – 86.52 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и 124.20 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, произтичащи от Договор
за мобилни услуги № М4207289 от 26.08.2014г., КОЯТО СУМА е разпоредено А.Д.К. да
заплати със Заповед № 20/05.01.2018г. по
чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№30/2018г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА А.Д.К.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ”МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1, Сумата от 205 лева /двеста и пет лева/, представляваща разноски направени в заповедното
производство, както и Сумата от 255.00 лева / двеста петдесет и пет лева/,
представляваща разноски направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................