Мотиви към
присъда по НОХД № 1242 по описа за 2011г.
на ШРС
На 26.08.2011г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 182/2011г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу И. М.А. с ЕГН **********,***, за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.207 ал.1 от НК
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
17.02.2011г. в гр.Шумен намерил чужди
движими вещи – мобилен телефон “Самсунг Галакси ЕС АЙ 9000”, ведно с находящите
се в него сим карта и мемори карта, на обща стойност 482 лева, собственост на С.В.Е.
*** продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика или на властта
– престъпление по чл.207 ал.1 от НК
С разпореждане от 26.09.2011. обвиняемият
Ахмедов е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение,
но предлага на съда подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му бъде наложено административно наказание “ глоба” в размер на 300 лева.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен, но не се възползва от
правото си да не дава обяснения. В последната си дума заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна следното:
До настоящият момент подсъдимият И. М.А. не е осъждан за извършени
престъпления, не е освобождаван и от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
През м. февруари 2011г. живеел в с. Друмево. На 17.02.2011г. посетил гр.
Шумен. В обедните часове на деня влязъл в заведение за хранене в гр. Шумен,
находящо се в близост до сградата на “Водно строителство”. По същото време посоченото заведение било посетено и от св. С.В.Е.
***. Известно време след като напуснал заведението св. Е. установил, че липсвал
мобилният му телефон “Самсунг
Галакси ЕС АЙ 9000”, ведно с находящите се в него сим карта и мемори карта.
Излизайки от
заведението подсъдимия намерил на земята телефонът на свидетелят и го взел.
Изхвърлил сим картата, поставил в него своя сим карта, с която използвал
телефонът до 04.07.2011г., когато след разкриването от органите на МВР, го
предал доброволно на полицейските служители, ведно с поставената в него мемори
карта. Причинените с деянието щети са в
размер на 482 лева, възстановени изцяло на пострадалия – св. Е..
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия Ахмедов, показанията на св. С.Е. приобщени по
реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.5 от НПК, събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият Ахмедов е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.207 ал.1 от НК. защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия – намирайки вещ
собственост на св. Е. в продължение на седмица не съобщил на собственика или на
властта, а я задържал;
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - задържайки чужда вещ, подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитане
от страна на подсъдимия обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността
на чуждата собственост.
При определянето
на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на дееца ,която с оглед
данните по делото съдът намира за ниска, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подс. Ахмедов:
*смекчаващите
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, самопризналия, осъзнава вина
си, добросъвестно поведение в наказателното производство;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът
не констатира такива
За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено,
Наказателният кодекс предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева. Същевременно се
установи, че подсъдимият, който е пълнолетен, не е осъждан за престъпление и не
е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII
от НК. Причинените в резултат на деянието имуществени вреди са възстановени,
поради което подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед
определяне размера на предвиденото наказание, съгласно разпоредбата на чл.78а
ал.5 от НК, административното наказание не може да надвишава размера на глобата
предвидена като наказание за извършеното престъпление, т.е. административното
наказание “глоба” не може да бъде повече от 300 лева. Съдът след като взе
предвид наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства счете, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а
ал.5 от НК "глоба" в размер на 100 лева.
По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: