№ 657
гр. Разград, 27.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕ.ЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕ.ЕВА Гражданско дело №
20213330100872 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:43 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, уведомен, явява се лично и с адв. Кр. К..
ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, за него адв. Пл. Х. отпреди.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, уведомено, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р М.Б., лично.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на второ четене в 13:43 часа.
АДВ. Х.: Представям удостоверение от НОИ Разград и справка за получените от
ищеца обезщетения за трудова неработоспособност и за пенсия, които имат отношение към
спора. Съгласен съм да се изслуша вещото лице преди да се разпитат свидетелите.
АДВ. К.: Запознат съм, да се приемат. Няма да соча доказателства. Съгласен съм да се
изслуша вещото лице преди да се разпитат свидетелите.
1
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства: удостоверение и справка
от НОИ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението на вещото лице.
СНЕМА самоличността на същото.
М. Д. Б. – неосъждана, без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
СЪДЪТ ПРОЧЕТЕ заключението на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението си изложено писмено. Изготвеното от
мен заключение дава диагноза на състоянието на подекспертния, която се нарича
„разстройство в адаптация“, това не е точно посттравматично стресово разстройство.
Свързано е с дегенеза с преживяване стресогенни събития, това е основен причинен фактор
за това „разстройство в адаптация“. Всъщност касае се за една реакция на тежък стрес и в
следствие на това настъпило „разстройство в адаптация“. Отбелязала съм, че към момента
са налице признаци на протрахирана депресивна реакция. Когато тя продължи повече от 2
години обичайно започва да се вписва в симптомите на посттравматично стресово
разстройство. Това е континитет от състояния, които настъпват като последователност -
отначало има остра стресова реакция, впоследствие разстройство в адаптацията и
впоследствие, ако не се преодолеят симптомите на това „разстройство в адаптацията“ и
протрахираната депресивна реакция се разгръщат симптомите на посттравматично стресово
разстройство. Различна продължителност, изключително индивидуално. Все още не са
преодолени, има преживявания, които са от депресивния спектър - преживявания за
малоценност, преживявания за безполезност, чувство на вина спрямо близките на
освидетелствания, т.е. все още са налице депресивни симптоми, които ми позволиха да
поставя диагнозата протрахирана депресивна реакция. Ако те продължат и периода от време
надмине няколко години може би ще се случи посттравматично стресово разстройство,
зависи от помощта, от подкрепата, която получава лицето, как се справя с кризисните
ситуации. Към момента се установя тенденция към балансиране, към възвръщане на
социалната активност, но са налице все още на чисто идиаторно ниво депресивни
преживявания. Депресивните преживявания се дължат, основната причина за тях е
настъпилата промяна във физическото му състояние вследствие на трудовата злополука, има
пряка връзка. Не само на преживяното тогава, но и на последиците. Опитах се да обясня
част от симптомите, но общо взето емоционално е подтиснат, детрениран е, лабилен,
2
тревожен. По отношение на идеаторната сфера мисленето, условно процеса е затормозен,
доминират идеи за малоценност, чувство на вина спрямо близките, защото ще бъде обект на
грижи от тук нататък. И в този аспект предимно са негативните му изживявания. Предимно
чувство на вина, чувство на безполезност, непълноценност, те продължават и ще ситуират.
Не може да се предвиди какъв период от време ще присъстват в живота му. Като цяло
подобен вид травма остава следи за целия живот. Чувството на вина е породено от факта, че
той е променил социалното си функциониране, не би могъл да работи пълноценно, сменена
е социалната му роля, т.е. в позиция е на човек нуждаещ се от грижи. Чувството на вина е за
моментното му състояние и за това, че трябва да бъде обект на обгрижване от страна на
близките си и не би могъл да участва пълноценно в семейния живот – да работи, да има
доходи, с които да подкрепя семейството. Той минава в позицията на инвалидизиран човек и
има необходимост от непрекъсната подкрепа. На практика в момента съпругата му участва
изцяло във физическото му обгрижване. Почти всички дейности от елементарния бит са
свързани с необходимостта да има подкрепяща фигура – неговата съпруга. И в такъв смисъл
той се чувства виновен за това. Много чести са преживяванията, че ангажира близките си с
необходимостта да полагат непрекъснати грижи за него. Вина не, че е бил причина за самото
събитие.
АДВ. К.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
АДВ. Х.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА същото да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в размер на 312,00 лв .
(изд. РКО)
АДВ. К.: Моля да допуснете до разпит двама свидетели, които водим С.Т.С. - майка
на ищеца и Ш.И. И. – съпруга на ищеца, за обстоятелствата какъв е бил семейния живот
преди събитието и как се е променил след събитието, действителните болки и страдания по
отношения на последиците от събитието.
АДВ. Х.: Свидетелите, които водим от четиримата допуснати днес можем само
трима да представим, четвъртия е болен. Това са Ив. П. Е.., Т.Х.Х. и П.С.Т. колеги на
пострадалия, които са присъствали по време на инцидента и могат да дадат показания за
начина на настъпване на трудовата злополука. Четвъртия свидетел е фактически-очевидец.
Държим на разпита и на четвъртия свидетел – Х.М.А.. Моля да се разпитат свидетелите,
които водим.
3
АДВ. К.: Моля да бъдат редуцирани свидетелите до двама да има реципрочност. Не
сме представили доказателства във връзка със злополуката.Предполагам, че ситуацията ще
бъде изяснена от свидетелите на ответника.
АДВ. Х.: И.Е. е шофьорът управлявал превозното средство причинило телесната
повреда. Т.Х. е техническия ръководител на обекта и отговаря за правилата за безопасност и
охрана на труда. П.Т. е очевидец на произшествието, доколкото разбрах той е управлявал
машината асфалтополагащата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите С.Т.С., Ш.И. И., Ив. П. Е.., Т.Х.Х. и П.С.Т..
СНЕМА самоличността на свидетелката С.Т.С..
С.Т.С. от с. *****, неосъждана, майка на ищеца.
СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Желая да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и
същата обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА С.С.: Аз живея в с. Г. на ул. *****. Синът ми живее на ул. ***** в
с. Г.. Имах огромен син, много добър, много работлив. Мога да кажа за пример. Беше
намерил едно портмоне с всички документи и го предаде на човека. Синът ми беше много
работлив. Много добър човек, не пиеше, не пушеше. Сега живота обратно се преобърна.
Злополуката стана на 10.10.19 г. около 2 часа племенникът ми се обадил на съпруга ми.
Племенникът ми се казва Н. И. и казва „Елате веднага в гр. Разград в бърза помощ, камион
смаза крака на сина ви“. Това ми го каза племенника. Понеже той е бил с него и е извадил
под камиона сина ми. Племенникът ми също работи в това предприятие. После с дъщерята
на племенника ходихме в гр. Разград – аз, съпруга ми, етърва ми бяхме пред бърза помощ
ходихме. Н. чакаше и питахме какво стана, той - ужас. Питах „Жив ли е?“. Само крака му.
Не ни пуснаха да го видим. След време го изпратиха в гр. Русе. Преди да го изпратят в гр.
Русе бая чакахме да го превържат, същия ден стана може би час, час и половина чакахме. В
гр. Русе го изпратиха, защото крака му бил много лошо, даже един доктор каза „Изобщо не
стойте тук, може би ще му трябва кръв, може би ще му ампутират крака“. От бърза помощ
беше този доктор. След това с линейка го изпратиха в гр. Русе като придружител беше
снахата. И снахата беше с нас като ходихме в бърза помощ. Името на снахата е Ш. -
съпругата на С.. И сина го приеха в реанимацията в „Медика“ в Русе. Там около 40 дни стоя
4
сина. Всеки ден ходихме при него. Макар, че нямаме кола, с чужди коли ходихме и по това
време все искаха същата група кръв. Осигурихме кръвта, макар че има добри хора – цигани,
но много добри хора, те ми намериха кръв. 13 банки кръв му преляха, някой път плазма
слагаха, някой път кръвта. По това време не ни пускаха вътре. Искахме да го виждаме
понеже съм майка, не мога да бъде успокоена, исках да го видя. Казваха име време,
успокоите се. Излекуваха го. Обаче един ден по телефона той ми се обади от реанимацията
„Майко, обади се на 112, елате тук нещо ще ми правят тези лекари“. Аз се учудих, при него
няма телефон от къде е намерил. После пак се обадиха и старшата сестра дала телефона на
сина, за да се обади понеже измъкнал всичките кабелаци, превъртял, нещо му станало.
Сестрата каза „Елата веднага, ние не можем да го успокоим“ Ходихме, той извадил всичките
апарати от себе си, където му преливат кръв, кабели имаше залепени по него, системата
извадил. После ние ходихме, искахме да го успокоим, но той не се успокоява. Той казва „
Не, те ще ми правят нещо. Вижте колко прах се насипва върху мен“. И през това време една
психоложка извикаха от там и тя дойде при нас. Аз му казвам „Майко, недей да правиш
така, имаш млада жена, син“. Не може да го успокоим. След време му казвам, че ние сме с
тях, да е спокоен. Той ми казва „Майко по добре да бях починал“. Преди това не е изпадал в
такива ситуации сина ми. Синът ми стоя там в реанимация 40, 45 дни. После в друго
отделение, в хирургия го преместиха. Когато отиваше да чистят гнилото месо го виждахме,
но той беше упоен, спеше. Синът ми стоя и в хирургия около месец, два. На село го
докараха, но му сложиха едни железа на крака му и трябваше да стои с железата. Само
лежеше, не можеше и на тоалетна да ходи. Снахата се грижеше за него. И аз ходих всеки
ден да помагам. С железата лежа така докато ампутират крака. Той влиза, излиза от
болница. Той не искаше да му ампутират крака, трудно го накарахме да се съгласи, имаше
микроб в крака, и ако не бяха го ампутирали по-лошото щеше да стане. Убедихме го и
ампутираха крака. И като го докараха всеки ден го носихме на превръзки на раната. Ние
викахме лекар в нас да превърза за път пари, за превързване. Накрая нямахме сили. Мъжът
ми с 300 лв. пенсия. Снахата с 150 лв. и тя е оперирана от става. И снахата почна сама да
чисти раната и да превързва. Само една превръзка струваше 100 лв. Синът никъде не може
да отиде, с подлога беше. След ампутацията пак съпругата го носи, но сам не може, трябва
придружител, боли го крака, където бяха забити железата. Не може в тоалетна сам да ходи,
да се изкъпе. Горните дрехи може да облече, но на долу не може. Снахата помага. Обувките
му завързва. Като ходи на баня да го облече, съблече, снахата помага. Накрая разбрахме, че
няма подобрение и почнахме да търсим и ни предложиха да ходим във Варна и доктора каза
да помислим, че без ампутация няма да мине. Протеза му направиха на сина след
ампутацията. Той пишман стана заради протезата, понеже не мислеше, че толкова ще боли.
Като му отрязаха крака нея вечер толкова ужасни болки имаше, викаше „Майко, ако
издържа до сутринта, ще ми мине ли?“ През 10 минути ме търси по телефона и вика „Не
мога да бъде спокоен“. И така 3 дни адски болки имаше, после постепенно се пооправи.
Синът има и патерици, но снахата все помага, макар че има протеза сам не може да се
обслужва. Протеза слагаха два пъти. Четвъртия чорап носи. Болеше го крака и понеже е
пълен трябвало да отслабва и през време му направихме другата протеза. Докторите казаха,
5
че трябва друга протеза. Синът ми сега е съвсем друг човек, моят син не е същия. Казва
„Майко правя само трудности, отнемам от времето ви“. Почна да пуши цигари. Синът ми не
може да върви. На телефона, телевизора, интернета е. Снахата винаги при него. С количката
го носи у нас, имаме и количка. Обаче много трудно ни беше докато нямаше ТЕЛК не ни
дадоха количка. В момента синът ми не може да помага вкъщи. Преди градинката той
окопаваше, поддържаше цялата къща. Преди помагаше и на нас. Имам и друг син в
Германия, къщата им празна, режеше лозята, окопаваше Г.та, помагаше на баща си. Понеже
мъжът ми е на 70 години и той прекара катастрофа и той не може. Докато беше в болницата
в гр. Русе синът ми беше паднал веднъж понеже се плъзнал, беше в ортопедията понеже
докторите го караха да върви по малко, по малко с патерици, това беше преди ампутацията.
Тогава не стана нищо лошо, само го беше боляло, но нямаше някакви поражения. Като
падна в ортопедията на сина не му правиха нищо, само казаха да не ходи сам.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетелката Ш.И. И..
Ш.И. И. от с. Г., общ. Л., ул. В***** съпруга на ищеца.
СВИДЕТЕЛКАТА Ш. И.: Желая да бъде свидетел.
СВИДЕТЕЛКАТА предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и
същата обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Ш. И.: Със С. сме женени от 1996 г. Оттогава живеем заедно в с.
Г.. През лятото ходя да бера малини, бях на работа и свекърът ми се обади, че мъжът ми
претърпял злополука камион минал през краката му. Аз изпаднах в шок и като се съвзех
заедно със свекърва ми и свекъра с една кола отидохме в бърза помощ. Там са направили
каквото трябва и ни изпратиха с линейка в „Медика“ в гр. Русе и го приеха в реанимация.
Братовчед му Н. И. съобщи на семейството, че е станала злополука. Той работи в същата
фирма. Срещнахме се с него, той бил с линейката като се обадили от работа и го придружил
до спешна помощ в гр. Разград и там се срещнахме с него. Н. ни разказа, че той и друго
момче са го взели изпод камиона. Разбрах за злополуката като на работното място
шофьорът си играел с телефона, без да даде знак, от С. трябвало да се даде знак и да тръгне
и без да е даден знак, той тръгнал и минал през краката му, през единия крак, той спасил
другия. Имаше ужасни болки, загуби много кръв по пътя, стисна ми ръката и едвам издържа,
имаше много болки и го приеха в реанимация в „Медика“. В реанимация стоя 45 дни. Там
беше сам. Само по телефона имахме възможност да вземем информация какво е състоянието
6
му. С него не сме се чували. В него нямаше телефон. Само един път поискал от старшата
сестра, обадил се на майка си имал проблеми там, щели да го убит ли, психично отклонение
направил и тогава ни пуснаха. Ходихме тогава до болницата и ни пуснаха със свекъра и
свекървата да го успокоим. Беше в лошо състояние, не знаеше какво прави и едвам го
успокоихме. Лекарите казаха, че отказвал да се лекува, отказвал лечението. Мъжът ми
разбрал, че ще му вземат бъбреците ли, нещо ще му вземат. Психиката му не беше както
трябва, беше друг човек. След като излезе от реанимация в хирургия от там в ортопедия към
два месеца беше в „Медика“ с изписване и връщане пак. Като излезе от болницата се прибра
на село и към два месеца с подлога го гледах като дете. Сама му правех превръзки, защото
нямах възможност за сестра. Той не можеше да става изобщо сам. Превръзките ги правих
преди ампутация и след ампутация. Преди и след ампутация аз правих превръзки. Имаше
външен фиксатор - отвън железа, крака да стои стабилно, понеже едната кост я нямаше,
счупила се и му сложили външен фиксатор да подържа крака му. Имаше голяма инфекция и
приемаше постоянно антибиотици и се наложи да се ампутира. От предприятието не се
обаждаха да ни предлагат пари като правех превръзките на мъжа ми. Външния фиксатор
минаваше през костта от четири места с болтове беше поддържано. Тази фиксатор стоя до
ампутацията на крака. Ходихме във гр. Варна военна болница там лежа една седмица. От
там ни изпратиха в „София Мед“ при доцент К., там ходихме 3, 4 пъти на преглед. И от там
се свързахме с доцент И. за ампутация, нямахме друга възможност. Използвахме всички
възможности за лечение. Каквато ни казаха докторите всичко направихме, където ни
пращаха ходихме. Отначало съпругът ми не искаше ампутация, постоянно плачеше. Стана
друг човек, затвори се в себе си. Казваше „По-добре да умра, отколкото да живея, в тежест
изпадам“. Аз съм с изкуствена става, с Бехтерев и постоянно с количката го носех навсякъде
и на мен ми беше тежко. Съжаляваше ме мен. Казваше „Ти си болна и аз съм ти в тежест“.
Изгуби си интереса да живее. Имаме син извън България, вместо да му помогнем, ние му
станахме в тежест. Той гледа майка си и баща си тук. Искахме да се ожени там и да има
деца. „Но вече няма файда от мен и по-добре да умра“ - все за самоубийство мисли. След
ампутация след три месеца направиха първата протеза. Носи я три месеца. След това друга
направиха, но пак крака се сви още повече и сега трябва пак, но нямаме право безплатно,
трябва да се заплати. Имало и по-хубави протези казва доктора, но ние като нямаме
възможност от социалните с подпомагане ги правим. С протезата мъжа ми пак го боли, без
канадки не може да върви. В банята, обличането всичко с мен. Не може без човек до него.
От начало мъжът ми беше с патерици, след това с канадки. Докторът каза, че може да махне
канадките след втората протеза, но не може да върви, боли го. Понеже има пластична
операция на крака му и с по специална протеза трябвало да е и с доплащаме взехме
силиконова протеза и пак го боли.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетелката.
7
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля Ив. П. Е...
Ив. П. Е.. от гр. ***** неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и същият
обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Е.: По време на инцидента с ищеца работих като шофьор във фирма
„Път консулт“. Камионът натоварен с камъни и минавам покрай С. аз бях шофьор на този
камион, отсреща Х. опъва кордата и аз трябва да заобиколя кордата от ляво и да вляза пред
разтоварващия камион, който е пред мен. И Х. по едно време ми мята и спрях и погледнах
на огледалото и С. лежи между задните гуми. Питам „Какво става“. П.. дойде каза да не
бутам камиона, С. така и така. Скочих от камиона и отидох при С. държи се за крака и това
е. Като тръгнах с камиона да се нареждам за разтоварване С. беше пред мен от дясната ми
страна. Заобиколих С. минах от ляво. Пред кордите да мина и да мога да вляза пред
разтоварващия камион се изчакваме. С. работата му беше да гледа в коша дали има камъни
и да ръкомаха на шофьора да дигне ли, да смъкне ли, да даде напред ли. Това е на
разтоварваща машина. Самосвала разтоварва в машина. И С. като свърши, мята на шофьора
да сипи пак. С. трябва да стои в ляво до машината и да гледа коша има ли, няма ли чакъл ли,
каквото и да е. Предните дни С. седеше все там до машината и между самосвала трябва да
гледа коша. И него ден беше пак там, където седеше и предните дни. Не се е случвало
такива застрашаващи ситуации. Имахме инструктаж от механика на мен ми го провежда, на
обекта като отидем техническо лице и той ни провежда инструктаж. Не усетих от дясната
ми страна, аз не мога да го видя. Не съм го блъскал С.. Имаше силен вятър него ден и ми се
струва от пушилката се е дръпнал настрани и се ударил от дясната страна на камиона. Не
съм го усетил и не съм го видял. Много силен вятър имаше и от самия кош камъните,
пушилка. Хем ги пръскат с вода, фадромата ги обръща да се намокрят, но като са много
мокри става кал, явно пушилка се дигна и вятъра и това помогна да стане белята. С. му
казвахме много пъти да се пази, всички шофьори сме му казвали. Казвахме му да се пази,
защото не се пазеше. Влиза в машината да бута камъните, да ги обере, а ние даваме назад
през това време, на тези огледала той е зад коша, по средата на коша и не го виждаме. Ако
го бутнем в нея машина ще го смелим като ярмомелка е. Този път беше, където трябваше да
стои С., не беше зад коша. Има и друго място, от където може да си върши задълженията С.
и е по-защитено. На предните курсове му казахме „С.чо от дясно застани, ще те виждаме на
огледалото, поне ще избягаш пушилката, от дясно наляво ще отива пушилката“. От дясната
страна, ако беше стоял може би нямаше да стане инцидента. Автомобилът ми е с две
странични огледала. Не са ми казвали на инструктажите, че трябва да спазвам стриктно
знаците на сигналиста. Знам, че С. е там. Няма такъв, които сигнали да ми дава. Всеки си
минава един след друг. Вървят камионите. С. гледа като свърши разтоварване и казва на
8
другия камион, оня излиза, другия камион влиза, Х. смъква кордата и влиза другата. Преди
да се приближа към машината, където трябва да сипвам не видях С. да ми дава сигнал.
Както винаги се приближих, както всеки от колегите. Никой не ми казва кога да мина. Като
влезем пред колата, като разтовари колата, като излезе С. тогава ни казва - идвай на заден
към машината. Машината, която камиона разтоварва и той гледа като дигне и казва тръгвай
на шофьора, който разтоварва и вика другата кола. Аз минавах, отивах да влизам пред
предния камион. Досега не е било да чакаме С. да ни каже да влизаме, няма такава
практика, всички влизаме. На Сезждан работата беше да вика шофьора на заден, да каже
колко да сипе в машината и след като свърши от машината камъните, казва „тръгвай” и С.
на следващия казва давай на заден. Аз влязох на преден. Аз минавах да се наредя да чакам за
разтоварване. Като минавах покрай С. той беше от дясната страна на камиона. Препятствия
има, малко по напред кордата е опъната, има железни фарове забити и Х. опъва кордата
през това време, аз трябва да заобиколя кордата от ляво да мина и да се наместя за
разтоварване. Кордата служеше самият път примерно 5 метра, на 2,5 м. първо правят едната
лента, после втората лента. Кордата разделя пътя на две правим едната част, после другата.
До камиона нямаше корда. Тя се опъваше напред, пред разтоварващия камион. Когато стана
инцидента не съм си гледал телефона.
АДВ. К.: Имам искане да дадем лист и химикал на свидетеля и да начертай къде се е
предвижвал.
СЪДЪТ предостави на свидетеля лист и химикал.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Е.: Това е предницата на машината. Това е едното платно. Това е
асфалтополагаща машина. Машината се движи напред. Това е коша отпред. Камионът е тук,
който е сипал. С. стои тук някъде. И шофьорът го гледа на огледалото. Той казва „дигай” и
шофьора дига, сипва машината, дай напред и се мести напред. Аз съм в другото платно през
това време и минавам от тук, кордата е тук на центъра. Аз минавам, продължавам и стигам
до този камион и трябва да се натисне кордата, минавам от ляво да пресека кордата, излиза
този камион отпред и аз трябва да вляза. Като се изравних с камиона и този отпред Х. ми
мята. Х. опъва самите корди. Х. трябва да натисне кордата, но той ми мята и спирам и
гледам на дясното огледало С. лежи зад гумите ми страничните. С. лежеше там, където по
принцип си работеше. Гумите са две отпред и две отзад. С втората дясна предна гума е
минато през крака на С.. П.. седи до самата машина, встрани има уреди, които командват
колко да пусна наляво или надясно да отиде. Каза ми да не тръгвам, че С. е отзад. Казах, че
съм видял на огледалото. Скочих от камион. Отидох при С., видях бела станала. Махнах
камиона и докато дойде линейката бях със С.. Питах го какво е станало, но момчето го боли
крака нищо не може да каже. С. трябва да стои отстрани между машината и камиона, трябва
да вижда кога падат. Като минах в тази посока видях С. там. Предните дни също седеше там
С.. Казахме му на С. да мине от дясно, защото вятъра духа от дясно наляво, казахме му да
мине в дясно и че ще го виждаме на огледалото. Камъчките на самата база в гр. Кубрат идва
9
водоноска и пръска с маркуча и фадромата ги преобръща и в камиона са готови за полагане.
Явно е имало необъркани, пушилка е станало. Всяка сутрин имаме инструктаж да
внимаваме да не стане инцидент. Всяка сутрин във фирмата имаме инструктаж, второ в
обекта преди да се подпишем ни прави техническото лице инструктаж и на нас. Ние си
знаем задачите, не ни казват кой къде ще бъде. Не знам кой е казал на С. да седи там,
техника трябва да му е казал. Знаем, че постоянно е там С., работим заедно дълги години. На
страничното огледало дясното видях отзад като лежи С.. На страничното огледало се вижда
машината. Виждам много малко гумите в дясно. Последните гуми виждам. От трети,
четвърти мост, от първите два не се вижда нищо. Нямам допълнително огледало, да се
виждат първите два моста. Не са ми казвали, че трябва да има друг човек освен С., който да
ни напътства в обекта. Ние си знаем задачите от сутринта ни казват това и това. Няма нужда
някой ди ни дава сигнали, единствено С. ни дава сигнали кога да влезем, да разтоварим, да
дръпнем напред и да излизаме да може да влезе другата кола. Не съм видял С. да дава
сигнал на другата кола пред мен да се отдръпне. Той имаше камъни този камион, не беше
разтоварен, коша беше вдигнат имаше камъни, това го видях като слязох от камиона. С.
използва лопата за работата си, от време, навреме, ако остане в коша го събаря, в коша си
влиза и си чисти, в коша на машината и го чисти да се положи на земята, кой му е казал не
знам. Като стана инцидента бях в камина. Строителна машина я управлява името на човека
не се сещам. Човекът от машината сам си управлява. Има зад машината отстрани стои
едното момче, от дясната страна друго момче да натискат други бутони за асфалта. Там си
бяха по местата всичките. П. се казва едното момче, другото С.. Този който кара машината
му забравих името. Т.Х. беше по назад като се случи инцидента. Беше на 50, 60 метра Т..
Имаме примерно днес 500 м., отпускат кордата 500 м. и се прави днес, утре зависи може и
по-малко. Някой път ни казват какъв участък ще правим за деня. За особеностите на терена
ги знаем постоянно вървим от там, не ни е за първи път. По този път вървим, който ще го
правим. Не ни запознават с маршрута, който ще правим. Първо аз отидох при С.. Той беше
легнал и си държеше крака и викаше „боли ме, боли ме крака ми” и го прегърнах да го
утеша. Едното момче донесе вода и му дадохме. С. се обади на 112. Линейка дойде и
помогнах да го сложим в количката и да дигнем да го сложим в линейката.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ се освободи от залата.
СЪДЪТ ПРИОБЩАВА лист А4 с чертеж предоставен от свидетеля И.Е..
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля Т.Х.Х..
Т.Х.Х. от с. *****, неосъждан, без родство.
10
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и същият
обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.Х.: Аз съм техник транспортно строителство по време на инцидента
със С. изпълнявах длъжността техник по асфалтополагането на този обект в „Пътно
строителство” АД Разград. По време на инцидента се намирах в единия край на обекта във
връзка с работа ми замерване, възстановяване на точки по трасето. Получих обаждане от
машиниста, че нещо е станало и трябва да се придвижа до мястото на инцидента.
Инструктажа ежедневния на работници за безопасност на труда влиза в моите задължения
ежедневен и тримесечен инструктаж се провежда от мен. По принцип най-общо има
набрани теми във връзка със спецификата на работа - за работник строителство, за
машинисти и за определени специалности на определени фирми. Докато за работник
асфалтополагане основните неща са работника да е дошъл на работа отпочинал, с
необходимите предпазни средства - работни дрехи, сигнално елече и други. Да се пази от
движението по време на работа на обекта, и да пази колегите си, да не навлиза между
разтоварващия камион и машина, да не се качват по машината, да не почиват под спрели
машини, да работят със здрави инструменти. С. е на работа в „Пътно строителство” повече
от 3 години предполагам. Със сигурност мога да потвърдя, че С. беше изпълнителен
работник, който си спомням, че беше с работните си дрехи, с елечето, с това което е
необходимо. Забележки към работата му на този обект е нямало. Беше изпълнителен
работник. Правил съм му забележки да не застава между камиона и не само на него, защото
подведен от работата си вглъбяваше се в работата и забравяше да се пази и колеги са му
подвиквали „Дръпне се назад камион едва”. След обаждането отидох на мястото на
инцидента. Мисля, че от машиниста, от П. С. знам за инцидента по техни думи, че по време
на разтоварването на камиона той е дигнал коша тръгнал е да пада материал и той се
отдръпнал като в същото време минавал камина на И.П. зад него, ударил се е в бронята
завъртял се. Като пада материал не всеки път се отдръпва работника назад. Материалът е в
различно състояние понякога има прахоляк, понякога няма. Явно тогава се е случил прашен
материал и в него момент така да се е получило. Инструктирам шофьорите на камионите,
които носят материала за полагане да карат бавно като минават покрай машината, да
намаляват скоростта, да не използват алкохол. По време на инцидента имаше корда. Това е
променливо на каква височина от нивото на терена е кордата би трябвала да бъде на около
20 см., 25 см., защото пласта на полагания чакъл беше 10 см. и слагаме коефициент 10 см. да
се достигне ниво и да се замерва самия пласт, би трябвало да е било 20 см., 25 см. По време
на инцидента не съм бил там. Аз в такъв момент не съм обърнал внимание на кордата.
Кордата, когато подхожда камион да се намести пред машината се настъпва и като мине
камиона се отпуска, като премине камион се отпуска. В него ден Х. М. беше в т. нар.
другия край на кордата, на разстояние, че да се разминат камионите да може пълния камион
да застане пред разтоварващия. С. дали е бил от страната на машината, която полага камъни
11
или от другата страна, не знам, той трябва да бъде от външната страна. Кордата е по оста на
пътя. С. е трябвало да бъде извън кордата, в лентата за движение, не където е машината.
Сигналист в случая може да се нарече С., защото той посочва на камионите кога да
подходят към машината, кога да дръпнат напред, кога да изсипят, да отпуснат коша. За тези,
които се движат по свободната лента няма човек, който да регулира. Шофьорът на камиона,
с който е станал инцидента дали е получил сигнал от някого да влезе в лентата където се
строи пътя, в момента не би трябвало да е получил сигнал, защото е далеч от мястото,
където трябва да подходи за влизане от дясната лента. Сигнал се дава само когато трябва да
се подходи към частта, която трябва да се ремонтира. Пътят си работеше. Беше около 600 м.,
за деня определяхме. Максимума, който може да изпълним за деня бяха 600 м. двустранно да
се направи настилката в едната и в другата лента. Другата лента, където се движеха
автомобили не беше направена. Първо работим дясна лента, машиниста кара по оста и да се
ръководи и да следи кордата, има ограничение да върви право и да следи машината. С.С.К.
беше машинист него ден. П. С. беше на така ги наричаме на копчета, от двете страни на
машината има двама човека, които движат дъската да се уширява настрани, или нагоре-
надолу за регулиране на дебелината. П. е свидетелят, който е пред залата. Другият е С. Н.,
който е от другата страна, но предполагам, че не е видял, защото машината препречва. Н. е
другия работник, който не знам в него момент какво е правил, може би с Х.М.А. да са
местили колчетата, които след като мине машината ги взема и премества по напред.
Шофьорите на камионите понеже са от друга фирма техния механик ги инструктира. Той ги
инструктира при излизане на камионите от механизация. Шофьорът Е. работи от доста
време повече от 5 години. На участъка Е. работи откакто сме започнали обекта, той е носил
и друг път, като излезе друга работа ги пращат и на други места. По принцип е работил при
нас. Може и предни дни, трябва да е работил. С особеностите на участъка - особености на
релефа, особеностите на ширината на участъка, дължината, има ли канавки, как трябва да
подхождат, трябва ли и какви сигнали от сигналисти да получават, за да се движат, нямаме
практика да запознаваме шофьорите, понеже то не е нещо покрито, това е нормален път
отворен, има видимост, има ограничение. Не съм правил такъв инструктаж. Сигнали за
нарушение на свидетеля Е. може би закъсняваше, примерно няколко пъти го извикахме,
когато се налага да подходи, друго не мога да се сетя. Има пет работника необходими за
производствения процес на машината полагащата. Машината има водач. На машината има
двама са на копчетата. Машинистът е водача на машината. С. ръководи разтоварването на
камиона и другите двама Н. и Х. се занимават с кордата и колчетата. Машината има шум.
Двама човека от двете страни на машината при по-силно обръщение може да се чуят, ако си
викат може да се чуят. Комуникацията около машината, когато се виждат и си подвикват
около машината, а при разтоварване на камионите комуникацията с разтоварващия и
шофьора на камиона е с ръчни движения разбираеми. Шофьорът Е. трябва да е минал преди
инцидента покрай С., там му е пътя, на какво разстояние и как и минал не съм го видял. Не
работим за първи ден. По този начин работим от години. Единствената разликата е че до
тогава сме разтоварвали асфалт, а него ден и предните разтоварвахме камъчки. Досега е
предвидено така съм го заварил работници по асфалтополагането са с жълти работни
12
костюми, плюс сигнални елечета - жълти или зеленикави, работни обувки чепици с метални
бомбета и шапка. Според мен сигналните елечета правят достатъчно видими работниците от
50 м., 60 метра. Камионите като минават покрай машината ми е трудно да определя
скоростта, имало е случаи, когато минават сравнително и по-бързо, някои и по-бавно. Един
спрямо друг ги сравнявам, не мога да определя скоростта. Няма как да се кара бързо. Как да
кажа карал е бавно.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ се освободи от залата.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетеля П.С.Т.
П.С.Т. от с. *****, неосъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, и същият
обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Т.: Познавам С.И.. Видях какво се случи на инцидента с него. С.
показваше на камиона как да се намести. С ръка показваше, с лявата ръка му мяташе. Това
не е камиона на първия свидетел. Като почна да дига, излезе пушилка от камина и той се
дръпна назад и в същия момент минаваше Иван и тогава го удари. С предницата отстрани
дясната страна на камиона го удари, С. се завъртя и падна. Не помня по кое време на деня се
случи. Имаше преди това и други камиони, които да се разтоварвали. При тяхното
разтоварване имаше пушилка. С. не съм гледал дали се предпазва от пушилката, аз си гледам
копчетата да въртя чакъла. Скоростта на Иван шофьора не беше нито бавна, нито бърза.
Малко по-бързо от другите камиони, които са зареждали. Сутрин ни правеха инструктаж как
да се предпазваме. От Т. се правеше инструктажа. Той ни казваше да се оглеждаме и да
внимаваме. Т. по време на работа е правил забележки. На С. е правил забележки. Правил му
е забележки да се оглежда повече. Не мога да кажа дали се е оглеждал. По време на
инцидента С. беше на мястото, където беше обикновено по принцип. С. не мога да кажа как
се е предпазвал от другите камиони. По време на работа са правени забележки на С.. Моето
работно място, от работното място на С. е около 2 м, 3 метра. Около машината е шумно.
Машината не е толкова шумна, че да не се чуваме. При нормален разговор може да се чуем,
малко по-силно трябва да викаме. На шофьора Е. е правена забележка за начина, по който
подхожда към строителната площадка, на всички шофьори е правена забележка. Ние
работниците им правихме забележка, защото карат понякога бързо и се дига пушилка.
Всички може да стоим там където беше С., там е мястото на гледача на камиона, който е
13
свободен гледа камиона. Там е мястото на гледача на камиона. Той е бил по свободен заради
това. Иначе Х. гледаше на този ден камионите. Х. също беше там, но оправяше кордата. С.
трябваше освен да гледа камионите да почиства и отпред коша. Трябваше и да подава
сигнали на камионите с ръка напред, вдигни. Камионите, които се приближават към
строителната площадка ние ги контролираме. Те са нареждат отпред на лентата, единия като
свърши, смъкваме кордата, излиза и пълния дава назад. Разбрах как се случи инцидента. Бях
от лявата страна същата от която е и С.. От сутринта като почнахме работа до инцидента С.
беше с едни и същи дрехи, с работно облекло. Има елечета, има оранжеви панталони,
светлоотразителни жилетки. Не се сещам дали имаше жилетка него ден С.. Мога от 50 м.,
100 м да видя колегата си облечен с такова облекло. Него ден сутринта нямаше видимост,
имаше мъгла, но като се случи случката имаше хубава видимост. Нямаше мъгла, нямаше
дъжд. Имаше друго по защитено място, където С. можеше да си върши дейностите то се
намира както е коша има разстояние и може да се навреш там и да му показваш на камиона.
Не мога да кажа дали някой е казал на С. да отиде на по- защитеното място. Можеше и от
дясната страна на асфалтополагашата машина да седи С., но там е по-неудобно за гледача.
Т. по време на инцидента е работил като техник, ръководител на обекта. Т. не е казвал на
човека, който ще работи до машината на кое място ще застане. Не знам дали Т. е казвал на
С. такова нещо, на мен не ми е казвал. Аз по принцип като трябва да показвам на камионите
заставам от страни, където е по-защитено място, не където беше С., но съм заставал и
където беше С..
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ се освободи от залата.
АДВ. Х.: Заявявам, че държа на разпита на свидетеля Х.М.А., който беше визиран и в
показанията на някои от свидетелите и очевидец на инцидента за изясняване на
обстоятелствата. В момента е болен от Ковид и в сериозно състояние.
АДВ. К.: Имам доказателствено искане не сме ползвали свидетели по отношение на
механизма на причиняване на злополуката, но от днешните свидетели стана ясно, че на
място е бил свидетелят Н. Н. И., както единия свидетел заяви е бил човека оказал помощ на
пострадалия, издърпал го е изпод камиона. Моля да бъде призован в с. Г., обл. Разград, не
можем да посочим адрес.
АДВ. Х.: Аз мога да кажа адреса на този свидетел с. Г., ул. *****. Не се
противопоставям по отношение на разпита на свидетеля Н. И.. Свидетелят Х. А. ще го
водим.
СЪДЪТ
14
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 25.11.2021 година от 9:00 часа, за която дата
страните уведомени.
ДА СЕ призове свидетелят Н. Н. И. на адреса в с. Г., обл. Разград, ул. *****.
СВИДЕТЕЛЯТ Х. А. при режим на водене.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:48 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
15