Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 804
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20207180700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№804

 

Град Пловдив, 21.04.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 39 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на „Стоянстрой“ЕООД, с ЕИК 82539684 срещу Ревизионен акт № Р-16001618002782-091-001/21.06.2019 г. издаден от Г.Н.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите - възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП Пловдив, в неблагоприятната част, потвърдена с Решение № 702 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“  град Пловдив,  относно начислените през периодите месец 11 и месец  12/2017 г.,   месец  02 и месец 03/2018 г. лихви общо в размер на 75 520,92 лв.

В жалбата се твърди, че РА е издаден при неправилно  установена фактическата обстановка, което е довело до неправилни изводи за установяване дължимостта на лихвите по ЗДДС.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не се представлява.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. К., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 7 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията на дружеството - жалбоподател е надлежно възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618002782-020-001/15.05. 2018г., издадена от Г.Ч.- Началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.07.2017г. – 31.03.2018г. Срокът за провеждане на ревизията е продължен последователно с последващо издадени  Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, като същите са връчени редовно по електронен път.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618002782-092-001/07.05.2019г. /л. 168 и сл./. От компетентните органи по приходите и въз основа на констатациите в ревизионния доклад е издаден Ревизионен акт № 16001618002782-091-001/21.06.2019г. /л. 129 и сл./

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Извършената ревизия е относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС и обхваща периодите м.04/2017 г., от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г., като за този период дружеството е извършвало основна дейност – строителство на жилищни и нежилищни сгради.

Правния спор по делото касае допълнително начислени лихви за просрочие по ЗДДС за данъчни периоди  месец 11 и месец  12/2017 г. и  месец  02 и месец 03/2018 г. /посочени като размери в Справка за начисени лихви към РА/л.138/

С издадения РА и във връзка с осъществяване на основната му дейност „Стоянстрой“ ЕООД е бил получател по фактури, издадени от „Кампала Груп“ ЕООД, „Арсон“ ЕООД и „Хобус“ ЕООД, по които е приспаднат данъчен кредит общо в размер на 642 320,00 лв., като възоснова на събраните в хода на ревизията доказатества ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като са счели, че след като по фактурите, издадени от посочените доставчици, не е доказано извършването на плащане и доставка на стоки по смисъла на ЗДДС, то не е налице и основание за начисляване на данък.

Решаващият орган като е анализирал представените в хода на административното производство доказателства е стигнал до извода, че през м.11 и м.12/2017 г. „Стоянстрой“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 326 720,00 лв. по фактури № 138/17.11.2017 г. и № 160/01.12.2017 г., издадени от „Арсон“ ЕООД, с предмет - плащане по договор, а през м.02 и м.03/2018 г.  дружеството е приспаднало данъчен кредит в размер на 268 000,00 лв. по фактури № **********/20.02.2018 г., № **********/15.03.2018 г. и № **********/09.04.2018 г., издадени от „Хобус“ ЕООД, с предмет - по договор за доставка на машини.

Решаващият орган е приел, че „Стоянстрой“ ЕООД е представило в законовия срок всички изискани от него документи и справки свързани с получените доставки/ извършените авансови плащания - копия на процесните фактури, платежни документи за извършените плащания по доставките/ авансите, счетоводни записвания и др, и след като е анализирал и преценил същите е стигнал до извода, че не могат да обосноват спорния извод за неправомерно начисляване на ДДС по процесните фактури, поради недоказаност на реалността на продажбите по тях, а още по-малко при извършени авансови плащания за доставка.

След като е тълкувал понятието „данъчен кредит”, по същество решаващият орган е приел, че по отношение на ревизираното дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит и са били налице доставки с право на приспадане на данъчен кредит, разгледани в глава седма на ЗДДС.

Възникването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка са определени в чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС регламентира, че данъчното събитие при доставка на услуга възниква, респективно данъкът става изискуем на датата, на която услугата е извършена. Изключение от това правило се съдържа в чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, действащ след 2010 г., по силата на който, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането /цялостно или частично/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В случаите, когато е получено авансово плащане не възниква данъчно събитие, съгласно чл. 25, ал. 2, 3 и 4 от ЗДДС, но съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем от доставчика при получаване на плащането. В периода, през който подлежащият на приспадане данък стане изискуем за доставчика, за получателя по фактура с предмет „авансово плащане”, видно от нормата на ал. 2 на чл. 68 от ЗДДС, възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Задължение на дружеството - доставчик е да начисли данък за получено авансово плащане, независимо от обстоятелството, че не е настъпило данъчното събитие, тъй като изискуемостта на данъка възниква на датата, на която е извършено съответното плащане – датата на паричната авансова вноска.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл.14, т.1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл.25, ал.2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само, ако се установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки.

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО/ от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция, съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Т.е. данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките /реално извършените услуги/ и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл.154, чл.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. За преценката, дали е осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва, дали е налице предвиденият в чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно, прехвърляне правото на собственост върху стоката, респ. правото на разпореждане със стоката или извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.6, ал.1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.12, ал.1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 ЗДДС).

Няма спор между страните че предмет на процесните фактури, издадени от  „Кампала Груп“ ЕООД, „Арсон“ ЕООД и „Хобус“ ЕООД не са машини и съоръжения, а авансови плащания по договори за доставка на машини и съоръжения.  За „авансово плащане“ следва да се приеме всяко плащане по договор, което предхожда изпълнението му.

Данъчното събитие съставлява фактически състав, който следва да бъде доказан - конкретно в случая става дума за факта на авансовото плащане.

Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС съдържа в себе си задължение за данъчно задължените лица да издават фактури след настъпване на данъчно събитие, съответно след получаване на авансово плащане. Чл. 113, ал. 4 от ЗДДС посочва само крайния срок за издаване на фактура, без да поставя изрични изисквания или забрани по отношение на началния момент, в който следва да се издава фактурата.

Аминистративният орган е взел предвид всички настъпили факти от значение по случая към момента на издаване на административния акт, като  приел, че фактурата, издадена преди датата на данъчното събитие или датата на авансовото плащане, не посочва по достоверен начин наличието на данъчно събитие или авансово плащане към датата на нейното издаване, но  последващото настъпване на данъчното събитие, съответно авансово плащане, валидира така издадената фактура.

В хода на административното обжалване и при преглед на приложените по преписката и към делото договори за доставка на машини, сключени с „Кампала Груп“ ЕООД, „Арсон“ ЕООД и „Хобус“ ЕООД, е установено, че съгласно клаузите на договорите, настъпването на данъчно събитие във връзка с облагаема доставка на машини и съоръжения, осъществена между „Стоянстрой“ ЕООД, в качеството му на получател и „Кампала Груп“ ЕООД, „Арсон“ ЕООД и „Хобус“ ЕООД, доставчици е договорено да настъпи в един по-късен момент, т.е. след договорените срокове на извършване на авансови плащания, което от своя страна обосновава извода, че в случаи като разглеждания предмет на изследване следва да е не само наличието или липсата на авансово плащане, но и установяване дали действително, в по-късен момент, между разглежданите субекти е настъпило данъчно събитие, във връзка с облагаема доставка.

Решаващият орган след като е приел настъпило в по-късен момент, данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС по издадените от „Кампала Груп“ ЕООД, „Арсон“ ЕООД и „Хобус“ ЕООД фактури, е направил извод, че отразеният в тях ДДС в размер на 642 320,00 лв. е начислен от доставчиците с основание, макар и в един по-ранен момент.

В тази насока правилно е обосновано решението, че след като  дължимостта на данъка в размер на  531 720,00 лв. отразен в спорните фактури, издадени от „Арсон“ ЕООД през м.11 и м.12/2017 г. и от „Хобус“ ЕООД, през м.02 и 03/2018 г., с предмет авансово плащане, не произтича от издаването на същите, а от факта на извършени облагаеми доставки, но в по-късен момент, а именно през м.09 и м.11/2019 г., т.е. след издаване на спорния РА, то „Стоянстрой“ ЕООД за по-ранното приспадане на данъчен кредит именно по тези фактури са дължат лихви в размер на 75 520,92 лв., съответстващи на начислените с процесния ревизионен  лихви за м. 11, м. 12/2017 г., м. 02 и м. 03/2018 г., прилежащи към сумата от 531 720,00 лв.

На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се установиха в размер на 2 795.63 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 63 стотинки/, на основание Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, Х   състав

                                        Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стоянстрой ЕООД, с ЕИК 82539684 срещу Ревизионен акт № Р-16001618002782-091-001/21.06.2019 г. в неблагоприятната част, потвърдена с Решение № 702 от 09.12.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“  град Пловдив,  относно начислените през периодите месец 11 и месец  12/2017 г. и   месец  02 и месец 03/2018 г. лихви общо в размер на 75 520,92 лв.

ОСЪЖДА „Стоянстрой“ЕООД, с ЕИК 82539684, да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 2 795.63 лв. /две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и 63 стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

              

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/