Решение по дело №130/2021 на Окръжен съд - Видин

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 50

 

гр.В**, 15.02.2022 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети октомври      две хиляди двадесет и първа  година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   АН**  П**    

                                                            

при секретаря   А** А**  в присъствието на           прокурора      като разгледа докладваното от съдия     АН** П**  гражданско дело № 130 по описа за 2021   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД

Делото е образувано по искова молба от С.И.М., ЕГН **********, чрез баща й и законен представител И.И.М., ЕГН ********** чрез адв. Й.Д., от САК  срещу ЗК „Л** И*/*" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „С** ш**" № **, с размер на иска: 27 500,00 (двадесет и седем хиляди и петстотин) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимиуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 23.08.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника до окончателното заплащане на обезщетението.

 Подържа се в исковата молба, че на 23.08.2020 г., около 10:30 часа, в с. Д**, общ. Р**, обл. В**, по ул. „Г** Д**", с посока на движение от с. Т** към с. Р**, Р** М.С. управля­вал л.а. „А**А4", с per. № ***.

По същото време на същата улица се намирала и малолетната пе­шеходна С.И.М., която предприела пресичане на същата пред № 120 заедно с баба си М.Ц., за да отиде до намира­щия се отсреща магазин за хранителни стоки, като М.Ц. вървяла напред, а С. ***, в района пред № 120, водачът на лекия автомобил възприел пресичащата отдясно наляво по посоката му на движение жена, но поради неопитност и движение с несъобразена скорост не видял или не реагирал адекватно на наличи­ето на пътното платно на малолетно дете и реализирал ПТП, като го блъснал с предната си лява част. От удара, момичето полетяло и паднало на земята, като получила множество телесни увреждания.

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР – В** и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители съставили Конс­тативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/30.08.2020 г., а на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно произ­водство № ЗМ248/2020 г. по описа на ОД на МВР – В**, пр.пр. № 2155/ 2020 г. по описа на РП-В**.

Поддържа се , че от събраните по воденото досъдебно производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че незави­симо от заявената защитна позиция, Розалии С. е имал техничес­ката възможност да предотврати настъпването на ПТП, но не го е сторил.

Вследствие на гореописаното ПТП е пострадала малолетната С. М., която е получила следните травматични увреждания:

               Средна телесна повреда, представляваща мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание - разстройство на здраве­то, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

               Подкожен хематом на челото, с кожни екскориации - разстройс- во на здравето, причинило физически болки и страдания за пе­риод по-дълъг от 30 дни;

               Множество екскориации в дясна лакътна област, долна коремна област, както и в областта на носа, горна и долна устни - разстройство на здравето, причинило физически болки и стра­дания за период по-дълъг от 30 дни;

               Множество охлузвания по двете подбедрици и ходила - разст­ройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

Веднага след настъпване на ПТП, С. е транспортирана от екип на СПМ в МБАЛ „Св.Н.Ч**" ЕООД - гр. Л**, където е нас­танена в Хирургично отделение за лечение. Детето е откарано в без­помощно състояние, без да има ясен спомен за случилото се. Извър­шени са й множество прегледи и изследвания, с цел диагностициране на състоянието й. Извършени са параклинични изследвания, както и компютърни томографии на глава и прешлени. След извършване на всичко необходимо, медиците установили наличните травматични ув­реждания. Веднага й е приложено медикаментозно лечение.

Излага се в исковата молба, че на 27.08.2020 г., детето е изписано от лечебното заведение, ка­то са дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Поради наличното мозъчно сътресение са дадени пре­поръки за спазване покой и избягване на всякакви психически нато­варвания, с цел спомагане оздравителния процес.

Въпреки проведеното консервативно лечение, С. продължавала да не се чувства добре, болките й така и не отшумявали. Тя изпитвала непоносими болки в главата, които вече станали хронични. Чувствала замаяност, светлочувствителност и позиви за повръщане. В допълние, чувствала постоянна тревожност, отпадналост и нестабилност. Изпитвала затруднение да се концентрира и задържи вниманието си при изпълне­нието на най-елементарни ежедневни дейности, като са налице и па- метови смущения.

След настъпване на ПТП, С. вече не била същото изпълнено с енергия и радост дете. Поведението й значително се променило. Тя станала неспокойна и раздразнителена. Събуждала се през нощта и из­пада в непрестанен плач, сънувала кошмари на преживяното ПТП. Освен това, изпитвала страх да излиза от дома си, като дори не желаела да общува и играе с връстниците си. Страхувала се, че ПТП ще се повто­ри отново.

Всичко гореизложено било влошило драстично качеството й на живот като цяло, чувствайки се едно непълноценно дете в своето ежедне­вие.

Всички тези физически болки и страдания, неудобства и затруд­нения, които С.е търпяла и продължава да търпи, се явявали неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 23.08.2020 г. и с оглед справедливостта, те следвало да бъдат репарирани.

Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „А** А4" с per. № СВ ***РА е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/22/120001588993, със срок на действие от 11.06.2020 г. до 10.06.2021 г., сключена при ЗК „Л** И**" АД, то това дружество се явявало па­сивно легитимирано да отговоря по така предявената претенция.

С оглед императивните разпоредби на Кодекса за застраховане­то, с искане от 02.11.2020 г., предявили пред застрахователното дружество доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, търпени от ищцата, като била образувана щета № 0000-1000-04-20-7725.

С писмо Изх. № 12360/06.11.2020 г., ЗК „Л** И**" АД поискали представяне на допълнителни документи, документи, с които не раз­полагали ищците и не били в състояние да се снабдят в законоустановения 3-месечен срок за произнасяне.

След изтичане на тримесечния срок, ответникът нито платил, нито отказал плащане, поради което, за ищцата бил налице пра­вен интерес от предяваване на настоящата претенция.

И.М. счита, че сума в размер на 27 500,00 лв., би успя­ла до някаква степен да обезщети претърпените от дъщеря му С.М. неимуществени вреди, в следствие на преживяното ПТП.

С оглед разпоредбата на чл. 4 96 от КЗ, във връзка с чл. 4 09 от КЗ във връзка с чл. 84, ал.З от ЗЗД застрахователят по застра­ховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на добровалната претенция, до датата на плаща­нето на обезщетение.

 Постъпил е писмен отговор от ЗК „Л** И**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „С**ш*" № **;  с който се оспорва предявения иск  като  неоснователен. Оспорва се механизма на ПТП, като считат, че не е налице осъществено от Р.С. виновно противоправно поведение при управление на лек автомобил марка „А**“ модел „**“ с рег № ** РА , изразило се в нарушаване на правила за движение по пътищата, от което да е настъпило пътнотранспортно произшествие от 23.08.2020 г. , както и твърдението , че по причина от осъществяване механизма на ПТП за С.И.М. са настъпили телесни травми, от които се поддържа за нея да са възникнали и  и да са били търпени нематериални вреди.

Излага се , че от приложените към исковата молба преписи на писмени доказателства/ в частност Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/2020 г. било видно, че по случая е образувано наказателно производство, но няма данни за това как е приключило, поради което изцяло се оспорва наличието на елементи от фактическия състав на деликта, а именно: противоправност и вина на действията на водача, причинно следствена връзка между действията на застрахования към ответното дружество водач и настъпилия вредоносен резултат, като наличието на същите е изцяло в тежест на доказване на ищцовата страна.

Трръди се , че не е установен механизма на настъпване на произшествието , съответно се оспорват твърденията за механизма, изложени в исковата молба, тъй като приложените доказателства не го установяват.

Поради това , ответната страна счита , че не са установени елементите от фактическия състав на непозволено увреждане и оспорват настъпването на деликт с механизъм, който се твърди от ищцовата страна.

Алтернативно се прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на собствените травми поради движение в нарушение на разпореждането на чл.114 ,т.1, чл.108, ал.1, чл.113 хот ЗДвП, респективно нейните законни представители, или лицата , грижещи се за нея към момента на ПТП не са спазили тези разпоредби, пресичайки с ищцата /дете на 9 години към датата на ПТП/ не по указания начин- не са се движели по тротоара или банкета на пътното платно, внезапно са навлезли на платното за движение, пресичали са пътното платно не на пешеходна пътека, което представлява съпричиняване. Бабата на ищцата, която  е полагала грижи за нея  към момента на настъпване на процесното ПТП  не била спазила разпоредбата на чл.8,ал.8 ЗЗд, като е оставила без грижа и надзор детето, с което е създала опасност за нейното физическо, психическо и нравствено развитие. Ответната страна оценява приноса от страна на пострадалата респ. нейния законен представител или лицето , което е полагало грижи за нея в момента  на ПТ на 75 %, което считат че следва да се отчете при определяне на обезщетението.  

С отговора се оспорва и размерът на претенцията за неимуществени вреди. Оспорват се твърденията в исковата молба аза тежесттта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно следствената им връзка с процесното събитие. Поддържа се , че от приложената към исковата молба епикриза на С.И.М., ЕГН ********** е видно , че ищцата е била в леко увредено общо състояние, адекватна , контактна в момента на прегледа, като липсват данни за загуба на съзнанието. Посочва се , че видно от заключението на КАТ на глава нативен, ищцата е с нормално презентиращи се структури на ЦНС корелиращи с възрастта.

Поддържа се, че претенцията за неимуществени вреди е в изключително завишен размер, предвид обективните данни за състоянието на ищцата.

На самостоятелно основание се поддържа недължимост на исковата сума, поради самоувреждане на ищцата, респ. на лицата , полагали грижа за нея, като претендираната сума е прекомерна по аргумент на чл.51,ал.2 ЗЗД.

Оспорва се и претенцията за лихва и началния момент, от който се претендира. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове. Оспорва исе и искането за разноски.

 

ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото не се спори относно факта на настъпило ПТП.

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/30.08.2020 г. по ДП ЗМ248 по описа за 2020 на ОД на МВР , прокурорска преписка № 2155 /2020 г. на РП В**.  От направената служебна справка съдът констатира , че производството по делото е прекратено и същото е изпратено на РУ за съставяне на АУАН , такъв е издаден и е влязъл в сила.

Не се спори, че виновният за настъпилото ПТП водач Р.М.С. попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със ЗК „Л** и**" АД по застрахователна полица № BG/22/120001588993, със срок на действие от 11.06.2020 г. до 10.06.2021 г.

Претенцията на С.И.М. е надлежно заведена пред ЗД „Б** И**" АД на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, за което застрахователят образува преписка по щета № 0000-1000-04-20-7725, което е видно от  писмо с Изх. № 12360/06.11.2020 г.

ЗК „Л** И**" АД не направил предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и изплащане на имуществените вреди на пострадалата.   

 

За изясняване обстоятелствата по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

Видно от заключението на АТЕ, механизма за настъпване на ПТП е следният:

Произшествието е настъпило в с. Д**, обл. В**, на ул. „Г** Д**” пред дом № 120, съвпадаща с трасето на път Ш-114 (гр. Л** - гр. Б***) през светлата част на денонощието при отлична видимост, суха пътна настилка, хоризонтален прав пътен участък.

Вдясно от пътя е намерена затревена ивица с ширина 3 м и след нея вдясно е намерен тротоар от бетонни плочи с ширина 2,20 м, който граничи с ограда на предприятие със силози „Зърнени храни”. Намерената вдясно на пътното платно затревена площ е на нивото на пътната настилка.

В участъка на произшествието не са намерени обемисти предмети, съоръжения, високи храсти или дървета, които да ограничават видимостта на водача към движещите се пешеходци по тротоара.

Лекият автомобил се е движил по ул. „Г** Д**” в посока Към гр. Б**. Пешеходецът С. И.М. (дете на 9 г.) се е движил по тротоара вдясно от водача, като е предприел пресичане на пътното платно напречно на оста му. Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът се е движил по тротоар, чиято ширина е 2,20 м и за да достигне до пътното платно, е трябвало първо да премине през затревена площ, която е на нивото на пътната настилка и е с ширина 3 метра, и след това да навлезе на пътното платно.

В условията на произшествието водачът е управлявал със скорост 48 км/ч.

 Според експерта, при тази скорост на движение от 48 км/ч водачът различава добре и най-малките подробности върху пътното платно на разстояние 300 метра напред и встрани. При тази скорост, както е посочено в заключението, водачът е в състояние да възприеме всички обекти, намиращи се в полезрението му, може своевременно ще предприеме действия за аварийно спиране и има възможността да успее да спре преди мястото на удара, т.е.няма да настъпи неизбежен удар и произшествието е предотвратимо.

При наличие на отлична видимост и благоприятни пътни условия водачът на лекия автомобил не е упражнил непрекъснат и адекватен контрол при управление и не се е съобразил с обстоятелството, че в близост до пътното платно се намира дете-пешеходец, което се е намирало в полезрението му.

Според заключението, пешеходецът/ищецът С./ е пресичал пътното платно, като е тичал. Водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца като опасност, едва след като го е блъснал, като не е оставил спирачни следи от автомобила си.

Водачът е имал пряка и непосредствена видимост в полезрението си напред и вдясно към тротоара, като е могъл да възприеме пешеходеца като опасност и се съобрази с обстоятелството, че пешеходецът е дете, да предприеме своевременно действия за намаляване на скоростта и при необходимост да спре при неочаквани и непредвидими действия от страна на детето.

Механизмът на произшествието определя като основна причина за настъпването му неупражненият непрекъснат и адекватен контрол при управление на автомобила от водача му при възникналата опасност за движението от пресичането на детето-пешеходец, като не е предприел своевременно действия за аварийно спиране с цел да предотврати удара.

В участъка на произшествието не са намерени обемисти предмети, съоръжения, високи храсти, стълбове или дървета, които да ограничават видимостта на водача към движещите се пешеходци по тротоара вдясно. Между тротоара, по който се е движил пешеходецът и пътното платно има затревена площ с ширина 3 м, но тя е от ниска трева на нивото на пътната настилка и в никакъв случай не е ограничила видимостта на водача.

Пешеходецът С.И.М. (дете на 9 г.) от тротоара до мястото на удара върху пътното платно е изминал разстоянието 5,75 м. Детето е пресичало, като е тичало и скоростта на тичащ пешеходец за възрастовата граница от 8 до 10 години е около 8 км/ч (2,22 м/с) - ИЛ 2.1., Таблица 1, Приложение 2, стр. 207. Средният ръст на дете-момиче на 9 г. е около 134.2 см.

В условията на произшествието лекият автомобил се е движил със скорост 48 км/ч (13,33 м/с). Опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост на движение е 31 м (Оз = 31 м).

Вдясно от пътната настилка е намерена затревена ивица с ширина 3 м и след нея вдясно е намерен тротоар от бетонни плочи с ширина 2,20 м, който граничи с ограда на предприятие със силози „Зърнени храни”. Намерената вдясно на пътното платно затревена площ е на нивото на пътя..

При тази пътнотранспортна обстановка водачът на лекия автомобил е имал пряка и непосредствена видимост в полезрението си напред и вдясно към тротоара, като е могъл да възприеме пешеходеца като опасност и се съобрази с обстоятелството, че пешеходецът е дете с ч непредвидими реакции, да предприеме действия за намаляване на скоростта и при необходимост да спре при неочаквани и непредвидими действия от страна на детето.

Детето е тръгнало да пресича пътното платно, като от тротоара се е насочило напречни към пътя. В същото време в дясната пътна лента на ул. „Г** Д**” в посока към гр. Б** се е движил лекият автомобил.

Настъпил е удар, като мястото на удара е показано от водача на л.а. по време на извършване на огледа на местопроизшествието, който е на 1,70 м вляво от десния ръб на пътя.

Настъпилият ударът е бил неизбежен поради неупражненият непрекъснат и адекватен контрол при управление на автомобила от водача му при възникналата опасност за движението от пресичането на детето-пешеходец, като водачът не е предприел своевременно действия за аварийно спиране с цел да предотврати удара. Водачът на лекия автомобил е възприел детето като опасност едва в момента на удара в него, като е предприел действия за аварийно спиране без да е оставил спирачни следи върху асфалта.

 

Във връзка с установяване на претърпените от пострадалата телесни увреждания в хода на делото е допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К., която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.

Видно от заключението на СМЕ на д-р К. и от приложените с ИМ писмени доказателства, е че вследствие на инцидента пострадалата С.М. е получила следните телесни увреждания : След настъпилото ПТП пострадалата е откарана в МБАЛ“ Н.Ч**“ гр.Л**. При приемането се оплакала от болки в главата, гадене, позиви за повръщане, няма ясен спомен за случилото се. Леко увредено общо състояние. От обективното състояние - адекватна и контактна в момента на прегледа, подкожен хематом на челото с кожна екскориация. Множество малки екскориации в областта на носа, долна и горна устни. Кожна екскориация 2/3 см. на дясна лакетна става, в дясна странична долна коремна половина, множество малки охлузвания на двете подбедрици и ходила. Извършени са параклинични изследвания , образни изследвания, КАТ на глава и цяло тяло без данни за патологични огнищни изменения в мозъчния паренхим, без травматични изменения на костите на черепа и скенираните шийни прешлени и другите сегменти на тялото. Консултирана с невролог - не е установена патология. Назначена съответна терапия- вливания и обезболяващи. Изписана на 27.08.202 год. в добро общо състояние без оплаквания. Дадени са указания за ХДР и контролни прегледи.

Към делото няма данни за по-нататъшно проследяване състоянието на детето, наблюдение от ОПЛ или специализирани такива.

Вещото лице заключава, че е получила СЪЧЕТАНА ТРАВМА - глава, корем, долни и горни крайници. Налице е мозъчно сътресение с множество охлузни наранявания. Проведено стационарно лечение с препоръка за домашно амбулаторно за срок от около 30 дни. Налице е причинно - следствена връзка между ПТП и получените увреждания. Механизмът на увреждане е - удар от или върху тъп предмет в случая пътното платно. Охлузните наранявания се дължат на триене в пътната настилка. Причинено е ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА, БОЛКИ И СТРАДАНИЯ. Срокът за пълно възстановяване е от 30 до 60 дни.

        Съдът не възприема заключението на СМЕ , в частта , в която е направен извод, че е налице при пострадалата мозъчно сътресение. Този извод на експерта не съответства на обективните данни по делото и медицинската документация , както и не кореспондира с останалата част от заключението. Налице са само субективни оплаквания на пострадалата при снемане на анамнезата, без изводите за комоцио да се потвърждават впоследствие от изследванията.

 

За установяване на причинените неимуществени вреди в хода на делото е разпитана свидетелката М.И.Ц. баба на  ищцата.

Свидетелката М.Ц.  депозира показания, че в деня на инцидента  излязла с детето да му вземе закуска от магазина, тръгнала да пресича и се огледала като не видяла никой на пътя. Изведнъж дошла кола отляво и блъснала детето , като от удара го ментал на капака и след това паднало на земята. При падането свидетелката , установява , че детето е било в съзнание. Детето плачело и било с много охлузвания , на целото и на крачето имала рани. Пристигнала линейка , която откарала ищцата в болницата в Лом, където била в продължение на няколко дена-7-8. Бабата била с нея в болницата. Мажели я с мехлеми. Имала много охлузвания по краката , боляло я отстрани от удара в колата. След изписването не можела да се облича сама, плачела от болки, тъй като имала множество рани. Свидетелката депозира показания, че детето си намалило успеха след катастрофата, преди това било отличничка , забравяло.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е неоснователно и недоказано. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже при условията на главно и пълно доказване твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Несъбирането на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на увреденото лице и настъпилия вредоносен резултат води до обоснован извод, че направеното от ответника възражение за съпричиняване не е доказано и не следва да бъде възприето от решаващия съдебен състав.

По делото безспорно се доказа от приетата АТЕ и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача. Настъпилият ударът е бил неизбежен поради неупражненият непрекъснат и адекватен контрол при управление на автомобила от водача му при възникналата опасност за движението от пресичането на детето-пешеходец, като водачът не е предприел своевременно действия за аварийно спиране с цел да предотврати удара. Водачът на лекия автомобил е възприел детето като опасност едва в момента на удара в него, като е предприел действия за аварийно спиране без да е оставил спирачни следи върху асфалта.

По делото не се събраха доказателства за извършени от пострадалата нарушения на правилата за движение по пътищата. Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не се установиха нарушения извършени от нея, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.

За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от него действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.

Задължителната съдебна практика - например Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т.д. № 44/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на чл. 290 Г11К) и Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г, II т.о., ТК (постановено по реда на чл. 290 ТПК), приема следното: „Задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване."

Следователно, от всичко гореизложено се установява категорично, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е неоснователно.

Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла начл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г.. постановено по т. д. № 387/2008 г„ ВКС, II ТО.

Спорен в случая е единствено въпросът какъв е размерът на неимуществените вреди, Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.

По делото не се установи наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат от деянието на водача на лек автомобил .

Заключението на автотехническата експертиза в тази насока е категорично и не е оспорено от ответника.

 

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата С.И.М. търпи болки и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента СЪЧЕТАНА ТРАВМА - глава, корем, долни и горни крайници. Налице са множество охлузни наранявания. Проведено стационарно лечение с препоръка за домашно амбулаторно. С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. След настъпване на ПТП, С. вече не е същото изпълнено с енергия и радост дете. Поведението й значително се променило. Тя станала неспокойна и раздразнителена. Събужда се през нощта и из­пада в непрестанен плач, сънува кошмари на преживяното ПТП. Освен това, изпитва страх да излиза от дома си, като дори не желае да общува и играе с връстниците си. Страхува се, че ПТП ще се повто­ри отново.

Всичко гореизложено е влошило драстично качеството й на живот като цяло, чувствайки се едно непълноценно дете в своето ежедне­вие .

Всички тези физически болки и страдания, неудобства и затруд­нения, които С. е търпяла и продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от настъпилото на 23.08.2020 г. ПТП и следва да бъдат репарирани.

 Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи в размер на 2000 лева, като в останалиа размер до предявените 27500 лева искът следва да се отхвърли.

 

Относно предявения от ищцата иск за дължима лихва, начислена върху претенцията за неимуществени вреди и тази за имуществени.

Ищцата претендира лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди  по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Застрахователят отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе казано - правилата и практиката по отношение на непозволеното увреждане следва да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по своя характер.

В исковата молба се претендира лихвата да бъде присъдена от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника-02.02.2021 г.  до окончателното изплащане на обезщетението. Ответното дружество не оспори това обстоятелство, а от своя страна то не е изплатило на пострадалите извънсъдебно диреното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въпреки заведената пред него като отговорен застраховател претенция, поради което съдът приема , че е доказано изпълнението на процедурата на рекламационно производство по КЗ и претенцията за лихва следва да бъде уважена, тъй като Длъжникът - застраховател е в забава.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

В чл.497, ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ /т.1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ /т.2/.

По делото е представено искане от И.И.М. като баща и законен представител на детето Стефани, ведно със известие за доставяне , от което е видно , че е получено от застрахователя на 02.11.2020 г.  

По делото е представено писмо изх.№12360/06.11.2020г.от ответника до ищците с което ги уведомява, че ще се произнесе окончателно по претенцията след представяне на изброените документи, а именно : протокол за оглед и фотоалбум от оглед на местопроизшествие, протокол от разпит на свидетели, автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза, изясняващи механизма на настъпване на произшествието, вината на водача и причинно –следствената връзка между настъпилото увреждане и произшествието.

Настоящата инстанция приема, че в цитираното писмо е  обективиран отказ от произнасяне от страна на ответника, доколкото изисканите документи представляват доказателствен материал по образувано и водено наказателно производство, които обезпечават именно това производство и непредставянето  им не е пречка за произнасяне на застрахователя по предявена застрахователна претенция.

Настоящият състав счита, че законна лихва следва да бъде присъдена върху уважената част от исковете, считано от 02.02.2021 г., след изтичане на тримесечния срок.

По разноските Ищцата е освободена от д.т., поради което ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати  по сметката на ВОС сумата 80 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и депозит за ВЛ в размер на 450 лева, заплатени от бюджета на съда.

Ответникът следва да заплати на процесуалният представител на ищеца адв.Й* Д* дължимото адв. възнаграждение за един адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а именно 440лв.

 

Водим от горното, ВОС,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л** И**" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „С** ш**" № 67А, да заплати на малолетната С.И.М., ЕГН **********, чрез баща й и законен представител И.И.М., ЕГН ********** следните суми:

-      2 000,00 (две хиляди ) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимиуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от 23.08.2020 г., ведно със        законната лихва върху присъдената сума от 02.02.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника до окончателното заплащане на обезщетението;

ОСЪЖДА ЗК „Л** И**" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „С** ш**" № 67А да заплати в полза на съдебната власт по сметката на ВОС сумата 80 лева , д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и депозит за ВЛ в размер на 450 лева , заплатени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА ЗК „Л** И**" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „С*** ш**" № 67А да заплати на процесуалният представител на ищеца адв.Й.Д. от АК П** дължимото адв. възнаграждение за един адвокат предвид чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а именно 440 лв.

Решението подлежи на обжалване пред сас  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: