Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 20.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор М.Георгиева
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 221 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от П.С.П. ***, депозирана
срещу Решение № 300/16.05.2019г. по ВАНД № 992/2019г. на Районен съд - град
Шумен. С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 6049/25.03.2019
г. на Началник отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ
на риска и оперативен контрол, Агенция «Пътна инфраструктура», гр.София, с
което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на П.С.П. е наложена
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с
приложимия материален закон. В тази връзка се твърди, че касаторът не е субект
на вмененото му административно нарушение, тъй като в качеството на водач на извънгабаритното
ППС не е знаел, че същото е надхвърля максимално допустимото натоварване, както
и с оглед факта, че субект на вмененото му нарушение е собственикът на
превозното средство, или превозвачът, извършващи превоз на товари, а не водачът
на същото. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призована, се
представлява от П.К.- началник отдел "Административно обслужване" в
Областно пътно управление - гр.Силистра към Агенция "Пътна
инфраструктура" и правоспособен юрист, която пледира за неоснователност на
жалбата, отправяйки искане за оставяне в сила на атакуваното с нея решение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 6049/25.03.2019 г. на Началник отдел «Контрол по
републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция «Пътна инфраструктура», гр.София, с което на основание чл.53, ал.1 от
ЗП на П.С.П. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, а именно за това, че на 11.03.2019г. в 13,50 часа на път I-2, км.115, на 1,5 км. преди разклон
за кв.Макак в посока гр.Разград – гр.Каспичан, управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси с рег.№ Р9510ВК и
полуремарке с три оси с рег.№ Р6546ЕХ, като при извършено измерване било
установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба № 11), както следва: 1.
Измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 13,180 тона,
при максимално допустимо натоварване 11,5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“
от Наредба № 11; 2. При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26,880 тона, при
максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредба № 11. За
описаното нарушение на 11.03.2019г. срещу П.С.П. бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000675/11.03.2019г., за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от ЗП. Актът
бил връчен на нарушителя, който го подписал без
възражение. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства било издадено
процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянието на касатора съставлява
административно нарушение по приложения административнонаказателен състав. В
тази връзка е приел за безспорно установено, че оспорващият е нарушил чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, доколкото е управлявал тежко съчленено ППС по смисъла на чл.3, т.2, във
вр.с чл.7, ал.1, т.3, б."б" и т.4, б."а" от Наредба № 11. С
оглед на това съдът е заключил, че деянието на нарушителя правилно е
квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл.53, ал.1 от ЗП и
същото не представлява маловажен случай. По изложените съображения съдът е
потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението
си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено описаното в НП нарушение
(което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и
обстоятелствата, при които е осъществено. Предходният съдебен състав е проявил
необходимата процесуална активност при събиране на доказателствения материал,
необходим за установяване на обективната истина по спора. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните
свидетели И.А.
и Г.Г., които лично са установили извършването на нарушението, както и приобщените писмени доказателства, като обосновано е приел за установени фактът на
извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство.
Събраните по делото доказателства установяват по безсъмнен начин съставомерността на санкционираната деятелност на
плоскостта на визирания в чл.53, ал.1 от
Закона за пътищата административнонаказателен състав, доколкото е безспорно
установено, че санкционираното физическо лице е допуснало нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП.
В тази връзка съдът е изложил подробни аргументи, които се
споделят от касационната инстанция.
По-конкретно, от събраните по
делото доказателства се установява, че по време на извършване на проверката от
органите на Агенция «Пътна инфраструктура», управляваното от дееца ППС, ведно с
превозвания с него товар не е съответствало на изискванията на чл.7, ал.1, т.4,
б."а" от Наредба № 11, доколкото натоварването на задвижващата
единична ос на управляваното от него ППС е надхвърляло максимално допустимото
натоварване от 11,5 тона; както и на изискванията на чл.7, ал.1, т.3,
б."б" от Наредба № 11, доколкото сумата от натоварването на тройната
ос на полуремаркето е надхвърляло максимално допустимото натоварване от 24
тона. Това
обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетели – очевидци
на нарушението, които сочат, че са направили замерване на управляваното от П.П.
ППС, заедно с товара му. Нещо повече, нарушителят е присъствал по време на
извършване на измерването, не се е противопоставил на установеното при
проверката и описано в АУАН, съставен непосредствено след това, не е възразил
срещу направените констатации и в срока по чл.44 от ЗАНН, с оглед на което
обосновано въззивният съд е приел, че в случая е налице ППС, попадащо в кръга
на визираните в чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП, за движението на които
в обхвата на пътя е било необходимо разрешение на администрацията, стопанисваща
пътя.
По делото е установено също, а и
по същество не се оспорва, че тежкото по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 ППС
не е било снабдено с разрешение на администрацията, управляваща пътя – Агенция «Пътна
инфраструктура».
При това положение обосновано
въззивният съд е приел, че с деянието си П.П. е нарушил разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б. "а" от ЗП, като по този начин е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, състава на административното нарушение
по чл.53, ал.1 от ЗП.
На следващо място,
обосновано въззивният съд не е споделил тезата на нарушителя, че не той е
субект на вменената му административнонаказателна отговорност, а собственикът
на МПС или превозвачът, наредили извършване на превоз с извънгабаритно ППС.
Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба регламентира отговорност
както за лицата, наредили извършването на превоза, така и за тези, които пряко
го извършват – водачите на ППС. От друга страна, изцяло и само в правомощията
на административнонаказващия орган е да прецени кой правен субект да подведе
под административнонаказателна отговорност – водачът на извънгабаритното ППС
или лицето, което е наредило извършването на превоза. Независимо обаче спрямо
кого е отпочнато и реализирано административнонаказателното преследване, след
като съответното лице е субект на визираното в приложената нормативна
разпоредба нарушение и деянието му притежава всички признаци от
административнонаказателния състав, наличието и на други лица, които могат да
бъдат подведени под отговорност за същото деяние, не изключва отговорността на
санкционирания субект.
Не може да се сподели и
застъпената в касационната жалба теза, че деецът не е знаел, че управляваното
ППС е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11, доколкото според показанията
на св.И.А., водачът не е отрекъл това обстоятелство, твърдейки, че дължимата на
Агенция "Пътна инфраструктура" такса е преведена онлайн, което ясно
сочи, че е бил наясно с установеното от контролните органи претоварване.
Напълно се споделят и
доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е индивидуализирал
наложеното административно наказание глоба, доколкото го е определил в
минималния предвиден от законодателя размер, при липса на каквито и да било
основания за квалифициране на деянието като маловажен случай. С оглед на това
размерът на наложеното административно наказание се явява определен при
съблюдаване на правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27
от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 300/16.05.2019г., постановено по ВАНД № 992/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 20.11.2019г.