О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
ГО,V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.09. 2018
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1209 2018
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от П.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу И.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Процедурата
по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно
разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че в началото на 2013г. И.Л.К. депозирал срещу него тъжба пред РС-Дупница за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, във връзка с чл.147, ал. 1 от НК, за това, че на 22.11.2012г. в гр. Дупница разгласил позорни обстоятелства за него, а именно че е: „Създал обръч от фирми, любими и на братя Галеви” и че: „Не е вярно, че И.К. *** столицата с благородна цел да управлява и помага на града, както се опитва да убеждава съгражданите си. Той е тук с единствената цел да се облагодетелства”, като клеветата е нанесена публично, разпространена чрез електронни медии и е нанесена на представител на обществеността по повод на изпълнение на функцията му и от представител на обществеността по повод на изпълнение на функцията му. С тъжбата било предявено и второ обвинение, за това, че на 29.11.2012г. ищецът казал унизителни за честта и достойнството на ответника думи, а именно, че: „К. е комплексар и егоцентрик, селски първенец”, като обидата е нанесена публично, разпространена чрез електронните медии и е нанесена на представител на обществеността по повод на изпълнение на функцията му и от представител на обществеността по повод на изпълнение на функцията му-престьпление по чл.148, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4, във връзка с чл.146, ал. 1 от НК. По повод на тъжбата било образувано НЧХД № 7/2013г. по описа на РС-Дупница. По това дело бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск за 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева неимуществени вреди, които тъжителят е претърпял в следствие на инкриминираното деяние.
С присъда по НЧХД № 7/2013г. съдът признал ищеца за невиновен за описаните в тъжбата деяния и отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен. Тази присъда била обжалвана от К. и по повод на депозираната жалба било образувано ВЧНХД № 486/2013г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил, който с Решение от 02.01.2014 година отменил постановената първоинстанционна присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредително заседание. По този повод делото било върнато на РС-Дупница и образувано НЧХД № 16/2014г., което започнало отначало. По делото били извършени многобройни следствени действия, като разпит на многобройни свидетели, изслушване на запис, назначаване на експертиза. По наказателното дело били проведени около 20 на брой съдебни заседания. С присъда от 23.11.2016г. състав на Дупнишкия районен съд по НЧХД № 16/2014г. постановил, че признава подсъдимия П.А.Д. за невиновен за описаните в тъжбата деяния и отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен. Тази присъда на РС-Дупница отново била обжалвана от К. и било образувано ВЧНХД № 257/2017г. по описа на ОС-Кюстендил. С Решение от 19.10.2017г. ОС-Кюстендил отменил Присъда № 97/23.11.2016г. на РС-Дупница и прекратил наказателното производство, поради това, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, като потвърдил присъдата в частта относно гражданския иск.
Ищецът твърди, че през петте години, през които текло делото и проведените повече от 30 съдебни заседания, от ответника му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в срам, унижение, че се налага да се явява в качеството на подсъдим по делото, което било следено от местните и регионални медии. Почти всеки месец имало насрочено съдебно заседание, което било свързано с множество статии, както в пресата, така и в електронните медии и интернет. На всяко дело присъствали множество граждани и журналисти, като част от тях били там, за да подкрепят ищеца, но други използвали ситуацията, за да го заклеймят и да му се подиграват, че скоро ще влезе в затвора. Ищецът изживял страхотен стрес, който се отразил на личния му живот, на семейството му, на приятелите и на кариерата му, както в качеството му на ветеринарен лекар, така и като обществена личност. Имало сериозен отлив на клиенти и на хора, които преди завеждане на делото го подкрепяли безусловно. Близките му били в шок от факта, че срещу него има предявен граждански иск на стойност 50 000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на инкриминираното деяние-22.11.2012 година. Само мисълта, че има голяма вероятност да бъде осъден, да понесе не само наказателна отговорност, но и гражданска такава за сума в размер от 50 000 лева, му се отразила много сериозно на здравето и нервите. Станал избухлив и сприхав и било много трудно общуването с него. По-късно пък имало период от време, през който се затворил в себе си и трудно допускал до себе си хората. Не можел да спи нормално, събуждал се от неспокойни сънища и кошмари. Стресът, който бил принуден да търпи цели пет години, му се отразил сериозно, имал усещането, че това дело е скъсило живота му с 10 години, побелял изцяло. В следствие на воденото дело, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижението и неудобството, което изпитвал в рамките на пет години, срещайки близки и съграждани. Неоснователните обвинения отправени срещу него оказали негативно въздействие върху честта, достойнството и доброто му име като човек и гражданин. Опозорили го пред хората, които са му гласували доверие и го избрали за Кмет на Община Дупница за мандата 2003-2007 година и в качеството му на общински съветник за два поредни мандата.
Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки, страдания, срам и унижение, на които бил подложен в период от пет години в качеството си на подсъдим по НЧХД № 16/2014г. по описа на РС-Дупница. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че по тъжба на първия срещу втория е било образувано НЧХД № 7/2013г. по описа на РС-Дупница, впоследствие преобразувано в НЧХД № 16/2004г. по описа на същия съд, по което с присъда от 23.11.2016г. ищецът е бил признат за невиновен, като същата присъда е отменена поради изтичане на абсолютна давност. Сочи обаче, че не е налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправност на деянието, понеже всеки гражданин, почувствал че са засегнати негови права и законни интереси, има право да ги защити, предявявайки иск/жалба/тъжба пред съда. Освен това счита, че претендираните от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно дело от частен характер. Излага подробни правни съображения. Претендира разноски.
Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
3. Права и обстоятелства, които се признават: На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът обявява за безспорно между страните, че по тъжба на И.Л.К. срещу П.А.Д. е било образувано НЧХД № 7/2013г. по описа на РС-Дупница, впоследствие преобразувано в НЧХД № 16/2004г. по описа на същия съд, по което с присъда от 23.11.2016г. ищецът е бил признат за невиновен, като същата присъда е отменена поради изтичане на абсолютна давност.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда
факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5. Разпределение на доказателствената
тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между противоправното деяние и вреди в конкретен размер. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на
доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да
бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба
документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в
настоящото производство, както и да се допуснат трима свидетели в режим на
довеждане на ищеца, които да дадат показания относно твърденията, изложени в
исковата молба.
Следва да се изискат НЧХД № 7/2013г. и НЧХД № 16/2014г. по описа на РС-Дупница.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 10:15 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депоизиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит на ищеца трима свидетели в режим на довеждане за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ НЧХД № 7/2013г. и НЧХД № 16/2014г. по описа на РС-Дупница.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на
споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите
държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва
да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: