Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.01.2018г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №7750/ 2017г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
ИЩЕЦЪТ- С.И.Л. с ЕГН **********
***, чрез адв.В.В.О. от Софийска
адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция : гр.София, ж.к."**********",
бл.**********, твърди,
че на 15.12.2016г., около 16.00 часа, на път III-1503-км
5+000 между с. Софрониево и с.Б., В.Л.В. ,
ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „БМВ" ,модел „318
И" , с per. №******* с посока на движение от с.Б. към с.
Софрониево. В посочения район от пътя водачът В. навлязъл в лентата за насрещно
движение, където по това време насрещно се движел лек автомобил марка
„БМВ" модел „316 И" с рег.№*******, управляван от Л. Л. В.. В
автомобила, управляван от В., на задната седалка, в ляво зад водача, пътувал
ищецът. Вследствие на произшествието ищецът получил силен удар в областта на
главата и изгубил съзнание за продължителен период от време. Сочи, че първите
му спомени са от болничното заведение, където бил откаран за преглед.
Вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие са му били причинени
следните травматични увреждания : черепно-мозъчна травма - сътресение на
мозъка; увреждания на коренчетата с травматична генеза в шиен отдел; контузия
на шийния отдел на гръбначен стълб; посттравматична листеза на С2-СЗ;
предно-коренчева увреда на СЗ-4-5 на ръцете; мозъчен оток; посттравматична
епилепсия - Grand mal припадъци. Сочи, че на 25.01.2017г. е бил прегледан от
невролог, който е поставил и основна диагноза „Grand mal припадъци
неуточнени". Сочи, че, видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с per. №288р-14703 от 16.12.2016г. и направената справка в
информационната система на Г. Ф., управляваният от В.Л.В. лек автомобил марка
„БМВ", модел „318 И", с рег.№******* няма валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.
Навежда, че във връзка с произшествието е образувано ДП № 576/2016г. по описа
на РУ-Козлодуй. Твърди, че с молба с вх.№ 24-01-98 от 08.02.2017г. е поискал от
Г. Ф. изплащане на обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, но до настоящия момент такова не е изплатено,
поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева (двеста хиляди
лева), ведно със законната лихва върху тази сума от
08.05.2017г. - датата на която ответника е следвало да изплати обезщетение на ищеца,
до окончателното й изплащане, като с настоящата искова молба претендира част от
тази сума в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, както и
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф. ***, оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че от представената с
исковата молба епикриза и
медицински документи на ищеца се установява, че същият е имал и тежки придружаващи заболявания — симптоматични
епилепсия — епи синдром с травмена генеза по ЕЕГ данни. Останалите изброени в
исковата молба увреждания,
макар да представляват самостоятелни такива, са функционално обусловени от
гореизброените.Изтъква, че ищецът С.И.Л.
постъпва на лечение месец и половина след датата на ПТП. В деня на ПТП- 15.12.2016г. -на ищеца са направени
изследвания- образна диагностика на глава -без данни за огнищни контузионни
лезии в мозъчния паренхим, както и рентгенографии на гръден кош, лицеви кости,
на таза, и на шийните прешлени, като изследванията са, че не се вижда наличие
на травматични изменения на обхванатите органи. Оспорва по размер предявената
претенция за неимуществени вреди, като счита същата за силно завишена, понеже
не отговаря на броя и тежестта на получените от ПТП увреждания, съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към
15.12.2016 г. Прави
възражение за значително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като пътник на задна лява седалка в лек
автомобил „БМВ 316И“ ДКН ******* не е използвал задължителния на основание
чл.137а от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при инерционно движение на
тялото му напред и встрани е получил увреждания на главата в части на купето на
автомобила.
Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е
конституиран- В.Л.В.,
ЕГН **********,***, който не взема становище по
иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
По
делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадал ищеца, както и че
водачът В. не е разполагал със ЗГО за лек автомобил марка „БМВ"
,модел „318 И" , с per. №*******.
Оспорват се твърдените от ищеца
неимуществени вреди, вината на водача на л.а. „БМВ"
,модел „318 И" , с per. №*******, механизма на ПТП с оглед възражението на ответника за степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, размерът на обезщетението
съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка е прието заключението на АТЕ, неоспорена от страните,
според което механизмът на процесното ПТП е следният: на 15.12.2016 г.,
около 16.00 часа, на път III – 1503,
от с. Софрониево към с. Б., се движи л.а.
БМВ - 318 И. В същото време в срещуположна посока се движи л.а. БМВ - 316 При
определен момент водачът на л.а. БМВ 318 И предприема маневра наляво с цел да
избегне разположена дупка вдясно на пътното платно, като навлиза в
срещуположната лента. Опитвайки се да се върне в неговото си платно,
водачът губи управление, като автомобилът
загубва напречната си устойчивост и продължил движението си с страничната си
част напред. Последва удар между двата автомобила. Инициалният удар е в предна
лява част на автомобил БМВ 316 И като има характер на челен удар и кос в ляво.
БМВ 318 И се удря в предната лява врата. След удара следват движения на двата
автомобила до позижионирането им в покой. Скоростта на
лек автомобил БМВ 318 И преди настъпване на процесното ПТП е била 118 км/ч., а скоростта на
лек автомобил БМВ 316 И преди настъпване на процесното ПТП е била 78 км/ч.Пътното платно е двупосочно без разделителна осова
линия. Широко е 6.8 метра. Времето е било сухо с добра видимост. Пътната
настилка е от едрозърнест асфалт. В района на ПТП е имало дупка с размер около
0,6x0.5x0.02 метра. Първостепенната причина за възникване на ПТП е отклонението
на траекторията на движение на л.а. БМВ 318И с цел избягване на дупката с
висока скорост и загуба на напречна устойчивост на автомобила. Друга причина е
липсата на правоспособност на водача и ниската му квалификация. BMW 316 И с vin code *********е произведен 1995
г. Автомобилът е оборудван с обезопасителни колани на всички места в купето. На
предните седалки предпазните колани са два триточкови инерционни. На задните
седалки има два триточкови инерционни и един среден двуточков. BMW 318 И с vin code *********
(Е 46) е
произведен 1998 г. и е оборудван с
обезопасителни колани на всички места в купето. На предните седалки предпазните
колани са два триточкови инерционни. На задните седалки има два триточкови инерционни
и един среден двуточков.
По
делото е приложено като доказателство влязло в сила споразумение от
29.08.2017г. по НОХД№362/2017г. на РС-Козлодуй, от което е видно, че В.Л.В.
, ЕГН **********, управлявал лек
автомобил марка „БМВ" ,модел „318 И" , с per. №*******,
е признат за виновен по процесното ПТП и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца.
Представени са и
медицински документи, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не
следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо лиценеврохирург, ценено от съда изцяло
като неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът С.И.Л. е получил следните травмени
увреждания: Епилепсия грандмал. Черепномозъчна травма, преценена след
първоначален преглед и извършени образни изследвания (вкл. КТ на главен мозък)
в първите часове след травмата като мозъчно сътресение; Контузия на шийните
прешлени; Увреждане на коренчета с травматична генеза в шиен отдел.
Посттравматична листеза на С2-СЗ (минимална, до 1-2 мм.'); Следтравмена
епилепсия с големи епилептични припадъци. Черепномозъчната травма е протекла
със загуба на съзнание, липса на спомен за инцидента, умерено изразена
общомозъчна симптоматика, без данни за огнищна неврологична симптоматика и
синдром на менингеално дразнене. Контузията на шийните прешлени е предизвикало
болки и ограничение на движенията в шийния отдел на гръбначния стълб за срок до
20 дни. Коренчевите увреждания са предизвикали болки и страдания и затруднение
на движенията на горните крайници за 15-20 дни. Развилата се в резултат на
травмата постравматична епилепсия с разгърнати големи епилептични припадъци,
достигащи до степен на епилептичен статус, представлява по своята
медико-биологична характеристика „Постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота". Черепномозъчната травма е получена при удар на главата
в части от автомобилния интериор. Шийната травма е получена по механизма на
„камшичен удар". Получените увреждания отговарят да са получени при
конкретния механизъм на процесното ПТП от пътник на задна седалка вляво. След
инцидента спешна помощ на пострадалия е оказана от екип на ЦСМП и Спешно
отделение на МБАЛ - Враца. Извършени са необходимите изследвания и консултации,
на пострадалия е предложено стационарно лечение, което той е отказал. Лечението
е продължено в домашни условия, под наблюдение от личен лекар и невролог. Поради изявилата се епилептична симптоматика, спешна помощ и медикация е оказана от екип
на ЦСМП, а планово лечение и изследвания са проведени от личен лекар и
невролог. След пореден епилептичен пристъп пострадалият е приет за лечение в
МБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕООД - гр. Козлодуй, Неврологично отделение за
периода 03.02. - 08.02.2017 г. Периодът на възстановяване при мозъчно
сътресение е 20-30 дни. За този период ищецът е търпял болки и страдния. Възстановителният
период при травмени увреди на нервни коренчета без данни за убедителни и
значими травмени увреди на шийните прешлени е до 30 дни, респективно съпроводени
с болки и страдания. Развилата се постравматична епилепсия причинява на
пострадалия постоянни болки и страдания и представлява постоянна опасност за
живота му.Общото състояние на С.Л. към настоящия момент е задоволително. Към
момента при ищеца са налице силно оживени надкостно- сухожилни рефлекси, без
патологични, набелязани координационни нарушения - нестабилен в пробата на
Ромберг, лека дизметрия при носопоказалечна проба. Епилептичната симптоматика е
тежка, припадъците са с характер на големи епилептични пристъпи, с честота до
3-4 седмично (по анамнестични данни). Налице е и начална епилептична промяна на
личността - нарушена критичност и ориентация, забавен мисловен процес. Основното
и най-тежко усложнение в резултат на получените при процесиното ПТП травмени
увреждания е посттравматичната епилепсия. Въпреки провежданото системно лечение
припадъците продължават. Това налага извършване на допълнителни
електрофизиологични и образни изследвания, промяна на лечебната схема, при
неповлияване - обсъждане на оперативно лечение. Ищецът продължава да търпи
болки и страдания с умерен интензитет, на фона на намалена самокритичност и
самооценка.В представената
медицинска документация не са описани видимите външни Травми и наранявания на
пострадалия. От приетите в хода на лечението диагнози следва, че той е получил
травма в областта на главата, шийния отдел на гръбначния стълб, гръдния кош,
горните и долните крайници. Липсата на фрактури
на черепа, гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците говорят, че по-вероятно
ищецът е бил с поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Травмата на главата в конкретната ситуация е
възможно да се получи както с поставен, така и без поставен предпазен колан.
Шийната травма е получена по механизма на „камшичен удар", който
предпазният колан не може да предотврати. Травмата на гръдния кош е възможно да
е получена от действието на предпазния колан. По данни от представената медицинска
документация, С.И.Л. страда от епилептично заболяване - Епилептичен синдром с
травмена генеза, с големи епилептични припадъци. Заболяването по медицински
данни датира от 18.01.2017 г., а по анамнестични - от втория ден след травмата.
Заболяването е в начална фаза, без документирани трайни епилептични промени на
личността и морфологични мозъчни изменения.
По делото е
разпитан св. М.И.Л., брат на ищеца, който твърди, че брат му в процесния
автомобил се е возил на задната седалка и с поставен предпазен колан. Твърди
също, че се познават с деликвента от детските години, като последният редовно
карал кола, поради което не са подозирали, че няма свидетелство за управление.
Съдът прецени тези показания при условията на чл.172 ГПК.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ(отм.). Реализирането на отговорността
на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти: възникнали права на ищеца
/срещу причинител на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени
от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е причинено от водач на автомобил, за който липсва
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по
правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда (споразумение) от 29.08.2017г. по НОХД№362/2017г. на РС-Козлодуй, с което В.Л.В. , ЕГН **********,
управлявал лек автомобил марка „БМВ" ,модел „318 И" , с per. №*******, е признат за виновен по процесното ПТП и му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 НПК одобреното споразумение
от съда има последици на влязла в сила присъда. Тя е задължителна по настоящето дело относно деянието,
противоправността му и вината на дееца. Тя установява, че на посочените в
исковата молба дата и място той по непредпазливост е причинил телесни
увреждания на ищеца, т.е. че е извършил противоправно и виновно деяние.
Безспорно са
установени неимуществените вреди, търдяни
от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки
и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън
съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Неоснователно е
възражението за наличие на съпричиняване - в тази насока не се събраха
доказателства.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. От заключението на СМЕ се
установи, че ищецът е получил епилепсия грандмал, черепномозъчна
травма, преценена след първоначален преглед и извършени образни изследвания
(вкл. КТ на главен мозък) в първите часове след травмата като мозъчно
сътресение; контузия на шийните прешлени; увреждане на коренчета с травматична
генеза в шиен отдел, посттравматична листеза на С2-СЗ (минимална, до 1-2 мм.');
следтравмена епилепсия с големи епилептични припадъци. Имайки
предвид множеството увреждания на ищеца, остатъчните явления, прогнозата за непълното им
възстановяване, както и икономическите условия в страната,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 60 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Отговорността на Гаранционния Ф.
не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова разпоредба, израз
на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. В това отношение положението на Гаранционния Ф. е различно от
това на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност” следва
да обезщети и вредите от забавата. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ(отм.) ГФ изплаща обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице.
Срокът не може да бъде по - дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. В случая няма спор, че увреденото лице е отправило искане за
обезщетение на 08.02.2017г., поради което срокът по чл.288, ал.7 от КЗ(отм.), от който момент ответникът дължи мораторна лихва е 09.05.2017 г. /-първият
присъствен ден след изтичане на тримесечния срок.
При този изход на делото всяка от
страните по него има право на разноски, съгласно разпоредбите на чл.78,
ал.1 и 2 от ГПК /ищецът – съобразно
уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Видно от данните
по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2 т.4 от Н №1 за
размера на адв.възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира,
че адв.възнаграждение е в размер на 932 лв. Съобразно уважената част от иска
разноските от ищеца са- 32лв. от 80лв. Ищецът е освободен от разноски за
възнаграждения на вещи лица по делото- същите са изплатени от бюджета на съда,
въпреки некоректното им посочване от страна на адв. О. в сиписъка па чл.80 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от иска разноските на ответника са- 300лв. от 500лв. След компенсация
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 268лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на
2400лв., както и разноски от бюджена на съда за възн. на в.лица в размер
на 350лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на С.И.Л. с ЕГН
********** ***, чрез адв.В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция :
гр.София, ж.к."**********", бл.**********, по иск с
правно основание чл.288 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 60 000 лв./шестдесет
хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от 09.05.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000 лв. / шестдесет хиляди лева/
до пълния предявен размер от 150 000лв.(сто ипетдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв.В.В.О. от Софийска адвокатска
колегия, с адрес за кореспонденция : гр.София, ж.к."**********", бл.**********, адвокатско възнаграждение в размер на 932лв.(девестотин тридесет и два лева).
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН **********,***, чрез адв.В.В.О. от Софийска
адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция : гр.София, ж.к."**********",
бл.**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски
по делото в размер на 268лв.(двеста шестдесет и осем лева).
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 400лв.(
две хиляди и четиристотин лева), както и 350 лв.(тристо и петдесет) възнаграждения за вещи лица.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф. – В.Л.В., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: