Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
16.11.2018 година, град С.,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети октомври през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 1368 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка
с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 277957 от 27.11.2017 г., постановено по
гражданско дело № 65572 по описа за 2017 г., на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 80 състав, била издадена, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, заповед за защита срещу Ц.С.И., като същият бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Е.Р.И.; Ц.И. бил предупреден, че при неизпълнение на настоящата
заповед, полицейският орган, констатирал това, е длъжен да го задържи, като
уведоми незабавно органите на прокуратурата; при условията на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Ц.И. била наложена глоба в размер на 200 лева, платима в полза на
държавният бюджет и същият бил осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 25 лева. Със същото решение е била оставена без уважение като
неоснователна подадената молба по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, в частта, с която Е.Р.И.
търсела защита от домашно насилие в полза на малолетното си дете Н.Ц.И. срещу Ц.С.И.
и бил постановен отказ за издаването на заповед за защита в полза на малолетния
молител. Искането на страните за присъждане на разноски е било оставено без
уважение, като неоснователно.
Недоволна от така постановеното решение останала малолетната
Н.Ц.И. действаща чрез своята майка и законен представител Е.Р.И. /молител в
първоинстанционното и въззивница в настоящето производство/, която обжалва същото
като неправилно и незаконосъобразно, в частта, с която първоинстанционния съд е
оставил без уважение молбата на малолетната молителка за защита от домашно насилие
и и е отказал да издаде в нейна полза заповед за защита. Счита, че не са
обсъдени прецизно всички събрани по делото доказателства, тъй като в своята
съвкупност логично и безпротиворечиво сочели, че малолетната е претърпяла
психическо насилие от страна на ответника Ц.И.. Този извод кореспондирал и с
показанията на свидетеля – очевидец, който недвусмислено потвърдил, че детето е
присъствало на инцидента разразил се между неговите родителите. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови издаването на
заповед за защита в полза на малолетното дете. Претендира сторените по делото
разноски и пред двете съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене, чрез своята майка и
законен представител Е.И. и пълномощника си по делото адв. Х. поддържа
въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване по изложените в нея
съображения. Прилага писмени бележки с вх. № 143065 от 02.11.2018 г.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, ответникът в
първоинстанционното производство (въззиваема страна в настоящето производство) Ц.С.И.,
в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционния
съд е обсъдил прецизно всички събрани по делото доказателства, поради което решението
му е подробно, детайлно, правилно и непротиворечащо на закона, поради което моли
същото да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Претендира сторените пред
двете съдебни инстанции разноски.
В хода на съдебното дирене, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не сочи причини за неявяването си.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по
чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване допустим
съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
молба и допълнителна такава за защита от домашно насилие, предявена от Е.Р.И.,
действаща лично за себе си и като възходящ – майка на малолетната Н.Ц.И., срещу
Ц.С.И. – живеещ във фактическо съпружеско съжителство с молителката Е.И. и баща
на малолетното дете Н. – с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 2, вр. чл. 8,
т. 1 и т. 2, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Молителите твърдели, че заедно с
ответника живеели в жилище находящо се в гр. С., ж. к. *******. Поддържали, че на
14.09.2017 г., около 20.00 часа, Е.И. била заедно с дъщеря си Н. на детската
площадка. Тогава ответникът се обадил на Е. и заплашил, че ще я
"убие", че "ще й разбие зъбите" и "убие", ако не
се качи в апартамента с детето, за да го заведе на рожден ден на техен познат.
Двете молителки се качили в апартамента, където ответника бил в агресивно
състояние и със заплахи, че „ще пребие“ Е. я принудил да облече детето за
въпросния рожден ден. През цялото време в присъствието на Н., ответника не
спирал да обижда Е.. Последната го помолила да престане, за да не плаши дъщеря
им, в резултат на което ответникът я хванал за гушата и я изблъскал в коридора
на апартамента, като оставил детето само в стаята и затворил вратата. Започнал
да души молителката, като силно я стискал за врата и блъскал главата й стената,
след това което я пуснал и тя изтичала в стаята да види детето, което й казало,
че ответника бил взел телефона й от дамската чанта. В последствие, след като
молителката поискала от ответника да й върне телефона, последния я хванал за
косата, съборил я на земята и започнал да я влачи по коридора, след което
отново започнал да я души, да я блъска в мебелите и й нанесъл няколко удара с
юмрук в главата (в лявата половина). Молителката започнала да крещи за помощ, при което детето й което видяло как ответника я
удря и блъска започнало да крещи и да вика на баща си да престане. За случилото
се Е.И. позвънила на тел. 112, след което изпратили полицейски екип на
посочения от нея адрес. В последствие ответника
бил задържан, а молителката откарана в Пирогов от своите родители. Това
поведение на ответника Ц.И. молителите намирали за домашно насилие както по
отношение на Е.И., така и по отношение на малолетното дете, в чието присъствие били
извършени посочените по-горе актове на насилие. С оглед на това молели съда да
постанови решение, с което да вземе мерки за защита по ЗЗДН в тяхна полза, като
задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрани му да се приближава до жилището, в
което живеели находящо се в гр. С., кв. „Владая“, ул. „*******и до Детска
градина № 80 „Приказна Калина“, в която молителката Е.И. работела, а
молителката Н.И. посещавала предучилищна група, както и да му забрани да
посещава жилищата, които двете молителки посещавали находящи се в гр. Бургас,
ж.к. „*******и в с. Мърчаево, ул. „*******.
В хода на съдебното дирене молителите поддържали
молбата за защита от домашно насилие и пледирали за нейното уважаване, като
уточнявали, че освен детето Н. на инцидента от 14.09.2017г. са присъствали
доведеният баща на ответника и неговият дядо. Претендирали разноски по приложен
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Ц.С.И., чрез процесуалния си представител
адв. Ж. депозирал отговор по делото, в който оспорвал твърденията, че е
извършил процесните актове на домашно насилие като интерпретирал по свой начин случилото
се между страните на процесната дата.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез процесуалния
си представител оспорвал молбата за защита, като поддържал депозирания отговор и
изложените в него фактически твърдения. Признавал единствено твърденията, че с Е.И.
е живял във фактическо съжителство в
жилище, находящо се в гр.С., ж.к."*******, от което съжителство е родено
детето им Н.И., както и че на инцидента между страните на 14.09.2017г., състоял
се в това жилище са присъствали посочените от първата молителка лица. Пледирал
за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие. Претендирал разноски, за
които представял списък по чл.80 от ГПК.
За да постанови обжалваният съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка:
В производството по делото нямало спор между страните,
че молителката Е.Р.И. живеела с ответника Ц.С.И. във фактическо съпружеско
съжителство, през време на което се родило детето им Н.Ц.И.. Последното обстоятелство
се установявало и от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0360/24.03.2011 г. на Столична община, район „Красна
поляна“. Страните не спорели и, че обитавали жилище, находящо се в гр. С., ж.к.
„*******, което молителите напуснали след случилото се на 14.09.2017 г.
В молбата си, уточнена с допълнителна молба от 21.09.2017
г. Е.И. подробно описвал актовете на домашно насилие, за които търсела защита
за себе си и за малолетната си дъщеря, осъществени на процесната дата.
Към първоначалната молба по делото била представена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН подадена от първата молителка, в която
посочвала единствено трите си имена, ЕГН и адрес, както и трите имена на лицето
извършило акт на домашно насилие спрямо нея, без наличието на конкретизиране
кога, къде и в какво точно се е изразил акта на насилие.
От заключението на приложено съдебномедицинско
удостоверение № 342.09/2017г. издадено д-р М.Г., съдебен лекар от Клиника по
съдебна медицина и дентология при Медицински университет – С. се установявало,
че при извършен преглед на 15.09.2017г. в 17.00 часа на Е.И. са констатирани
следните травматични увреждания: отток в
тилно теменната част на главата, отток на лявата лицева половина, оттоци и
кръвонасядания в лявата слепоочно - предушна област и долната челюст вляво,
двустранни кръвонасядания на шията, контузия на гръдната стена отзад, изразена
в кръвонасядания и болка, охлузвания на дясното коляно, кръвонасядания на
лявото коляно и лявата подбедрица, контузия на ставите на долната челюст,
изразена в болезнени и ограничени движения, данни за контузия в шийната част на
гръбначния стълб в контекста на останалите увреждания. Според съдебния лекар
установените увреждания били получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети, каквато характеристика имали и човешките ръце, и могат да се получат
по начин и време, съобщени в предварителните сведения ( по данни на
прегледаната на 14.09.2017 г., около 20.00 ч. била бита, нанесени й били удари
с юмруци по лицето, предимно в ляво, стискана с ръце за шията, като
извършителят посочен от последната, като лицето с което живее във фактическо
съжителство, блъскал задната част на главата й в стената, влачил я по земята,
като я дърпал за косата и китките). Причинено било временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От проведеното на 13.11.2017 г. в открито съдебно
заседание изслушване на социалния работник от ДСП „Красно село“ в изпълнение на
функциите му по чл. 21, т.15 от ЗЗДет. се установило, че при социалното
проучване, след проведен разговор с молителката Е.И. и детето Н., последното
било тревожно, притеснително и според социалният работник свидетел на скандали
между родителите му. Детето споделило, че плачело, когато родителите му се
карали и затова си играело в стаята, когато те се го правели. По данни на
детето родителите му нееднократно го правили в негово присъствие. Според социалният
работник детето било силно привързано към майка си, дори спяло с нея в едно
легло, въпреки, че имало възможност да спи самостоятелно. В присъствието на социалният
работник, детето не било плакало, но
рисувало картини, на които присъствала само майката.
Събрани са и гласни доказателства с разпита на свидетелите
С. Н. и И.Д., чийто показания са преценени по реда на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля Н. се установило, че на
14.09.2017г., след 19.00ч., молителката Е.И. и детето Н. се прибрали в
съвместно обитаваното с ответника жилище, находящо се в гр.С., ж.к."*******,
като между родителите на Н. възникнал скандал. Ответника настоявал молителката
да приготви детето Н. за рожден ден, а последната започнала да го обижда ,
казала му нещо от рода "Хайде да те видя нещастник, едно дете не можеш да
облечеш". Ответникът й казал да не крещи пред детето и двамата излезли, от
тяхната стая в коридора, където започнали да се бутат един друг, с ръце в
областта на гърдите, след това влезли в стаята, която обитавал дядото на
ответника и там продължили да се карат по повод, на това кой да облече детето и
също се бутали един друг, с ръце в областта на гърдите, като свидетеля Н. ги
следвал. Същият твърдял, че в присъствието на детето Н. е започнал скандал
между родителите му, за това кой ще го облече, след което обаче, последните
излезли в коридора, а детето останало в хола (стаята от апартамента, която
ползвало с родителите си), като в присъствието на детето родителите му не са се
бутали един друг, нито обиждали. Свидетелят бил категоричен, че ответникът не е
нанасял удари с юмруци върху молителката, не я е заплашвал с убийство, както и,
че след като родителите на Н. излезли от стаята на дядото на ответника в
коридора на апартамента говорили за някакъв телефон и момче. Свидетелят сочел
още, че ответникът не е влачил молителката в коридора за косата, като уточнил,
че в стаята на дядото последната демонстративно се била свлекла на земята,
въпреки, че в този момент ответникът се бил отдръпнал от нея, за да й покажел
според свидетеля, че няма да й направи нищо. Н. се бил намесил за да
предотврати скандала, а след намесата му ответникът напуснал жилището, като
през това време детето било в стаята и плачело. След като ответникът излязъл от
жилището, молителката се обадила в полицията, а малко след това ответникът се
завърнал в жилището. Бил в нормално, спокойно състояние. Според свидетеля
молителката не била пострадала и не е имала видими наранявания, нито по лицето,
нито по врата. Дошлите на място полицейски служители "отвели "
страните в районното управление, като Е.И. тръгнала с единия полицай и
служебния им автомобил, а ответникът с другия полицай и собствения си
автомобил. От полицейското управление ответникът се бил обадил на свидетеля Н.,
че ще остане задържан. Молителката Е.И. пък, след полунощ, придружавана от баща
си и някаква жена (представена като нейна леля, сестра на баща й) се опитали да
влязат в жилището, но свидетеля не ги пуснал, поради което и втори път
молителката извикала полиция. Адреса бил посетен от други двама полицейски
служители, които свидетелят попитал дали е в правота си да не пуска лицата в
жилището си и след като получил утвърдителен отговор от последните свидетелят не
допуснал молителката и близките в дома си, но им предал дрехите на детето Н.,
който били предлога за посещението на молителката и близките в този късен час.
На свой ред от показанията на свидетелката Д. се
установило, че на следващата сутрин – на 15.09., молителката Е.И. била видимо
разстроена на работното си място, със зачервени очи, оплаквала се от болки в
тялото, било й трудно да се навежда, но нямала видими наранявания по себе си,
освен синина на едната ръка, над лакътя. Същата тази сутрин /на 15.09.2017 г./
детето Н. също било разстроено, мълчаливо и затворено при пристигането си в
детското заведение, което посещавало и в което работела майка му и свидетелката
Д..
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
Софийски районен съд постановил обжалваният съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя изцяло установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо
да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивният съд
счита за относими към предмета на доказване следните доказателства:
удостоверение за раждане на детето Н.И., декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и съдебно
медицинско удостоверение № 342.09/2017 г.
Въззивният съд, като прецени показанията на свидетелят
С. Н. по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите изцяло, като дадени
обективно, безпристрастно, логично последователни и изнасящи информация за факти
случили се между страните по делото на 14.09.2017г. в съвместно обитаваното от
тях жилище в гр. С., ж.к. „******* в
негово присъствие.
От друга страна настоящият съдебен състав преценявайки
показанията на свидетелката И.Д. по реда на чл. 172 от ГПК кредитира същите
само в частта им, касаеща лично възприетите от нея факти за липсата на видими
наранявания върху лицевата част и главата на молителката Е.И., освен синината
над лакътя на едната ръка, както и обстоятелството, че в деня след скандала
между родителите му, детето Н.И. е било мълчаливо и разстроено. В останалата
част, показанията на тази свидетелка пресъздават споделеното й от Е. или касаят
факти и обстоятелства, неотносими към предмета на спора, поради което нямат
доказателствена стойност. Предвид това, въззивният съд не счита за необходимо
да обсъжда свидетелските показания на посочената свидетелка в тези им части.
Други относими доказателства за твърденията на страните
не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна
по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните
правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи липсата на доказателства за
осъществено по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие спрямо
малолетната молителка, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт като не
счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Не се установи
първоинстанционния съд да е допуснал превратно възприемане на фактическата
обстановка по делото, което да е довело до погрешно формирани правни изводи от
негова страна.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи
следното : Разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от ЗЗДН е приложима към случаите, когато актът на домашно насилие, по правило
извършен от някое от лицата по чл. 3 от ЗЗДН е бил осъществен в присъствие на свързани с извършителя и
пострадалия ненавършили пълнолетие лица. Прякото присъствие на дете при
осъществяване на такъв акт на домашно насилие всякога и по силата на сочената
разпоредба се третира като акт на емоционално и психическо насилие спрямо
самото дете. В процесната хипотеза молителката Е.И. е твърдяла, че малолетната Н.И.
пряко е присъствала на осъществените спрямо нея актове на домашно насилие. По
делото, обаче не се събраха доказателства, в подкрепа на тази теза. За да
установи, че молбата й за защита е основателна и твърденията и не са
голословни, същата е следвало да проведе пълно и главно доказване на това
обстоятелство като създаде у съда сигурното убеждение в съществуването му. В
случая, обаче майката на малолетното дете не е проявила необходимата
процесуална активност и не е ангажирала такива доказателства, които да
установяват твърденията й за извършен акт на домашно насилие спрямо нея от
ответника в присъствието на Н., поради което същата следва да понесе негативите
от това си процесуално поведение, като съдът приеме твърденията й за
недоказани. Едновременно с това, въззиваемият е провел успешно насрещно
доказване, като е оборил твърденията и в тази насока, ангажирайки доказателства,
които създават у съда обосновано съмнение, че детето действително е присъствало
на акт на домашно насилие осъществен от ответника върху първата молителка.
В тази връзка следва да се отбележи и, че наведените
оплаквания в жалбата за неправилен анализ на доказателствения материал се
явяват неоснователни, тъй като районния съд е посочил ясно, конкретно и
мотивирано каква част от показанията на разпитаните свидетели кредитира.
Доводите в жалбата касаещи наличието на обективно извършен акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН от страна на ответника Ц.И. по
отношение на малолетната въззивница Н.И. останаха недоказани в производствата и
пред двете съдебни инстанции. Първоинстанционният съд в доклада си по делото
ясно е разпределил доказателствената тежест на страните по отношение на
воденото пред него производство по ЗЗДН. В доказателствената тежест на
молителите респ. на малолетната молителка е било да докаже изложеното в
сезиращата съда молба за извършеното от ответника спрямо нея психическо и
емоционално насилие с всички допустими доказателства по ГПК, но така също и при
наличие на доказателствените средства, уредени в чл. 13, ал. 2 от ЗДНН. От
друга страна при оспорване от ответника, че е осъществил акт на домашно насилие
по посочения в молбата за защита начин и е налице друга фактическа обстановка,
която се твърди да е налице, в неговата доказателствена тежест е да опровергае
обстоятелствата, изложени в молбата и да проведе своето доказване за
установяване на твърдените от него факти и обстоятелства. В производството пред
районният съд ответника освен, че е оспорил твърденията в молбата за защита е
проявил необходимата процесуална активност и е ангажирал гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля Н., негов доведен баща. В тази връзка, настоящият
съдебен състав следва да отбележи, че сам по себе си факта, че този свидетел е
от семейството на ответника не съставлява достатъчно основание за
дискредитиране на неговите показания дадени под страх от наказателна
отговорност. От тях се установи по категоричен начин, че детето Н. не е станало
пряк свидетел на скандала възникнал между неговите родители на 14.09.2017г. Няма
спор, че по това време детето е пребивавало в жилището, в което неговите
родители са се карали и ответника е осъществил акт на домашно насилие спрямо
неговата майка /молителката Е.И./ чрез обидни думи и бутане в областта на
гърдите, но самото то не е присъствало нито на размяната на обидите, нито на блъскането
на майката от неговия баща, тъй като е било в друга стая. Според показанията на
свидетеля Н. скандалът на процесната дата между първата молителка и ответника е
възникнал във връзка с обличането на детето по повод рожден ден, на който
ответника е искал да го заведе. Доколкото Н. е бил по това време в жилището освен,
че ясно е чул повода за скандала, е чул и думите на ответника към молителката
да не крещи пред детето, поради което двамата са напуснали стаята, в която
детето е било. Нещо повече, свидетелят явно притеснен от чутите караници е
отишъл при Е. и Ц., за да види какво се случва, което е и нормална човешка
реакция. Самият свидетел е заявил, че се е намесил, за да предотврати
евентуална физическа саморазправа между тях. Като човек присъствал от самото
начало на скандала до самия му край, Н. лично е възприел всяко едно действие и
изказване на страните по делото, което впоследствие последователно и точно е
възпроизвел в показанията си пред първоинстанционния съд. Няма основание за
съмнение в неговите показания доколкото същите са обективни и логично
последователни в пресъздаването им. Свидетелят е категоричен по отношение на
обстоятелството, че в присъствието на детето неговите родители не са се нито
бутали, нито обиждали. Неколкократно същият е посочил, че през цялото време
докато е траел скандала между родителите на Н., тя е била в хола на
апартамента, а те в коридора. Същият този свидетел е посочил още едно важно
обстоятелство, а именно, че детето е плачело. В тази връзка следва да се
отбележи, че доколкото първоначално родителите му са се скарали по повод това
какво то трябвало да облече по повод празника, на който бащата искал да го
заведе, то това се е отразило на крехката му детска психика и същото е
реагирало съвсем нормално като се е разстроило. Няма как, когато майката и
бащата на едно дете спорят, пък било то и повод неговото обличане, то да остане
равнодушно и да не реагира по някакъв начин. В случая, детето е изразило своята
реакция като се е разплакало, което е
абсолютно нормална реакция при положение, че се е стреснало от конфликта между
родителите си. Доколкото беше установено по делото, че скандала между майка му
и баща му е бил достатъчно сериозен и те не са си оправили отношенията, а се е наложила
намесата на органите на полицията, то е нормално това да се отразило негативно
върху психиката на детето и то да е било мълчаливо и затворено на следващия
скандала ден (15.09.), както е посочила и свидетелката Д. в своите показания.
Въз основа на гореизложеното настоящият въззивен
състав намира, че по делото са събрани доказателства единствено в подкрепа на
твърденията на молителката Е.И., че детето е било уплашено и стресирано от
караниците на своите родители. Липсват обаче доказателства, че плачът на
малолетната (възприет от свидетеля Н.) е предизвикан от възприемането на
действията на ответника. Дори и да се приеме, че детето е възприело шум от
караницата, съпътстваща осъществените актове на домашно насилие, разстроило се
е и започнало да плаче, те не обуславят различни правни изводи от вече
направените за липсата на домашно насилие спрямо малолетната Н.И. по смисъла на
чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. Възприемането само на шума от скандал между неговите
родители, съпътстващ осъществяването на домашно насилие, не може да се приравни
на присъствието й при осъществяване на процесния акт на домашно насилие.
Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел
защитата на пострадалите лица, последиците от установяването на извършеното
насилие имат и санкционни последици. Поради това следва по правилата на ГПК и
ЗЗДН да бъде безспорно и категорично установено наличието на извършеното
домашно насилие със съответните доказателства. Невъзможността да се установят
по безпротиворечив начин релевантните по спора факти от обективната
действителност обоснова и отказ за издаване на исканата заповед за защита на
малолетната Н., както правилно е сторил първоинстанционния съд
Прочее, други конкретни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт не са формулирани
от въззивницата в жалбата й, като при цялостната си проверка на допустимостта и
валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не констатира такива негови
пороци.
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата инстанция, въззивния
съд счита, че първоинстанционното решение е правилно, не страда от визираните
пороци и следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част.
По разноските
Претенции за присъждане на сторените в двете съдебни
инстанции разноски има и от двете страни по спора като при този изход на делото
претенцията на малолетната въззивница действаща чрез своята майка и законен
представител Е.И. се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Претенцията на въззиваемия за присъждане на разноски е недоказана, доколкото по
делото липсват каквито и да било доказателства за реално сторени такива, поради
което същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Отделно от това, предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 3, предложение второ от ЗЗДН,
доколкото същият няма право на разноски и в настоящето производство.
С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, независимо
от изхода на спора, малолетната въззивница не дължи държавна такса по жалбата
си.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл.
17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в
сила Решение № 277957 от 27.11.2017
г., постановено по гражданско дело № 65572 по описа за 2017 г., на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, в обжалваната част, с която
първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата на малолетната молителка Н.Ц.И.
за защита от домашно насилие и е отказал да издаде в нейна полза заповед за
защита срещу Ц.С.И..
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните - въззивницата Н.Ц.И., с
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.Р.И. с ЕГН
**********, и въззиваемия Ц.С.И.
с ЕГН **********, за присъждане на сторените
в двете производства разноски, като недоказани, поради което и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ:
1. …………… 2. ……………