Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1063
гр.Бургас, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 1444 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на М.И.И. ЕГН **********
против наказателно постановление № 19-0769-006627 от 07.02.2020г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал.
1,т. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
С
жалбата жалбоподателят оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка, оспорва
да е управлявал автомобила, сочи лицето, което го е управлявало и че още в
момента на съставяне на акта е възразил, че не е управлявал МПС. Моли да се
отмени обжалваното наказателно постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него се явява адв. П., който поддържа жалбата,
претендира разноски и представя договор за правна защита и съдействие.
За
Административнонаказващия орган, не се явява
представител, депозирано е писмено становище по същество, с което жалбата се
намира за неоснователна, правои се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 20.03.2020 г., а
жалбата е депозирана на 26.03.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На
14.12.2019г., рано сутринта – около 04,00 часа, свидетелят Х.Д.Х. бил изпратен
да провери сигнал за ПТП на ул. „Ч.“ като се съобщило за автомобил, който
преминал през кръговото кръстовище и счупил две-три лампи на кръговото
кръстовище. На място установил жалбоподателя, който бил до моторно превозно
средство с рег. № ****, собственост на C.F. от Германия. Автомобилът бил с изгасен
двигател. Жалбоподателят бил близо до колата, но извън нея. По автомобила имало
следи от произшествие. Жалбоподателят
казал, че някой друг карал, някаква жена. Имало следи от ПТП по автомобила, свидетелят
направил снимки и съставил акт и протокол на лицето, установено на мястото. М.И.
написал възражение в АУАН, че не е управлявал автомобила. На произшествието не били
установени свидетели очевидци, тъй като било рано сутринта, а свидетелят след
преглед на камерите, не успял да види кой управлява автомобила, тъй като било
тъмно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на актосъставителя,
справка от ОД на МВР за водач, протокол за ПТП, талон за регистрация на МПС.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН
съдържа формално реквизитите по чл. 42 ЗАНН, но същият е съставен без да са
изяснени обстоятелствата по случая и конкретно кой е управлявал моторното
превозно средство, посочено в него. Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възприета безкритично от АНО без да извърши преценка на възраженията и без да
възложи допълнително изясняване на обстоятелствата. От разпита на актосъставителя се
установи, че същият не е възприел лично и непосредствено нарушението, като
свидетелите, посочени в акта, също не са възприели кой е управлявал МПС, а са
били извикани от него впоследствие. На мястото не е имало свидетел очевидец, но
още при посещение на място жалбоподателят е възразил, че не е управлявал той
автомобила. Същият не е негова собственост и е посочил, че е управлявало друго
лице, което административнонаказващия орган не е
положил усилия да установи, поради което фактическата обстановка е останала
неизяснена. Съгласно чл. 52, ал. 4 ЗАНН
преди да се произнесе по преписката наказващия орган проверява АУАН с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорните
обстоятелства. В случая АНО е допуснал процесуално нарушение като е издал НП
без да обсъди възражението в АУАН, че не И. е управлявал МПС, а друго лице. С
посоченото е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат, от което
неправилно е прието, че И. е управлявал автомобила и е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От
разпита на актосъставителя се установява, че
действително е било налице ПТП, посочени са нанесените щети, но не може да се
направи категоричен извод, че именно И. е автор на деянията, за които е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Свидетелят посочи, че не е имало очевидци, прегледал е камерите и не е успял да
установи кой е управлявал МПС. Ето защо съдът намира, АНО е допуснал съществено
процесуално нарушение като не е обсъдил възраженията на И. и е издал
наказателното постановление без да изясни фактическата обстановка, в резултат,
от което неправилно е прието, че жалбоподателят е този, който е допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Нещо повече, не може
да се твърди, че И. е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП - не е спрял и не е
установил последиците от ПТП, след като именно той е бил на място на ПТП и е
съдействал на контролните органи. Съгласно представения талон на МПС собственик
не е жалбоподателя като това обстоятелство е отразено и в съставения АУАН, но
АНО не е направил опит да установи собственика и да събере сведения. Тези
процесуални нарушения не могат да се отстранят в съдебната фаза на процеса.
По
тези съображения наказателното постановление като незаконосъобразно следва да
се отмени. На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските
като с оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, който е
заплатил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. АНО е
направил възражение за прекомерност. Жалбата е изготвена и подадена лично от И.,
поради което се дължи възнаграждение само за процесуално представителство по
делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на ДВ, бр.
45 от 2020 г., действала към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие и приключване на съдебното производство, минималния размер на
възнаграждението е 100 лева, поради което възражението за прекомерност е
основателно и следва на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 100
лева.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0769-006627 от 07.02.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на М.И.И. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на М.И.И.
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ **** да заплати на М.И.И. ЕГН ********** сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.