Присъда по дело №155/2014 на Районен съд - Първомай

 

№ 14

 

град Първомай, 04.08.2015 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на четвърти август две хиляди и петнадесета година с

 

 

при участието на секретаря А.Г.,

разгледа докладваното от Председателя НЧХД № 155 по описа на Съда за 2014 година и

 

 

Признава подсъдимия А.Ф.Р., роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, земеделски производител, от *, за виновен в това, че на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, нанася на Ю.Р.К., ЕГН **********,***, леки телесни повреди – разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК), но тъй като пострадалият Ю.Р.К. отвръща веднага на дееца със също такава телесна повреда – прободно-порезна рана на гърба, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), на основание чл. 130, ал. 3 от НК освобождава и двамата от наказание.

 

Осъжда подсъдимия А.Ф.Р. да заплати на пострадалия Ю.Р.К. сумата от 2000 (две хиляди) лева за неимуществени вреди - обезвреда за нанесените от подсъдимия на пострадалия на 25.07.2014 година с деянието по чл. 130 от НК леки телесни повреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

 

Осъжда подсъдимия А.Ф.Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 80 (осемдесет) лева - държавна такса върху уважения граждански иск, и сумата от 50 (петдесет) лева – ½ от възнаграждението на вещото лице за изготвената на подсъдимия съдебномедицинска експертиза.

 

Осъжда пострадалия Ю.Р.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50 (петдесет) лева – ½ от възнаграждението на вещото лице за изготвената на подсъдимия съдебномедицинска експертиза.

 

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

СЗ / АГ

 

към присъда по НЧХД № 155 / 2014 година

 

Частният тъжител Ю.Р.К., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия А.Ф.Р., ЕГН **********,***, че около 20:30 часа на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по външно-страничната повърхност на дясната предмишница и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става – престъпление по чл. 130 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 2000 лева за неимуществени вреди - обезвреда за нанесената на 25.07.2014 година от подсъдимия телесна повреда с деянието, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на Ю.Р.К. адвокат Н.Б.Д. от Адвокатска колегия - Бургас намира, че показанията на посочените от подсъдимия свидетели са едностранчиви, необективни, даже тенденциозни и счита, че А.Ф.Р. следва да носи наказателна отговорност по смисъла на закона, по който му е повдигнато обвинение, а по отношение на приетия граждански иск - че са налице законовите предпоставки за търсене на гражданска отговорност на подсъдимия, тъй като деянието, осъществено по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, е породило болки и страдания у пострадалия Ю.Р.К. с посочен в експертизата продължителен интензитет от 25 дни. Моли за решение, съобразно закона.

Частният тъжител и граждански ищец Ю.Р.К., редовно уведомен чрез процесуалния си представител, не се явява в съдебното заседание по същество, за да упражни лично правото си на защита.

Защитникът на А.Ф.Р. адвокат М.Д.Х. *** намира повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия за недоказано, моли да бъде отхвърлен приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Счита за безспорно установено, че между семействата на страните е налице стар конфликт, предхождащ значително инкриминираната дата, а кулминацията на конфликта са действията на страните на инкриминираната дата. Изтъква, че не е установена по категоричен начин причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и посочените телесни увреждания на пострадалия, а появата на А.Ф.Р. на местопроизшествието и намесата му са единствено и само да предотврати увреждащи действия от страна на бащата на тъжителя спрямо свой близък и счита, че деянието му се квалифицира като неизбежна отбрана, за да запази живота и здравето на друго лице.

Моли за присъда, с която да бъде признат подзащитният му за невинен по така повдигнатото обвинение и да се присъдят в негова полза направените съдебноделоводни разноски.

Алтернативно моли, ако евентуално съдът приемете, че подзащитният му е действал виновно, да се приложи чл. 130, ал. 3 от НК - институтът на реторсията с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност.

Подсъдимият А.Ф.Р. се присъединява към адвоката си. Счита, че е невинен и иска да бъде оправдан.

 

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият А.Ф.Р. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, земеделски производител, от *.

 

Тъжителят Ю.Р.К. и близките му – Р. Б. К. (баща), С. Е. К. (майка), Н. П. К. (съпруга) и Е. Р.К. (брат) живеят в едно домакинство в село Буково и се препитават със земеделие (тютюнопроизводство) и животновъдство, а Р.К. е пастир и на добитъка на други хора от селото. Тютюна К. садят и обработват на арендувани ниви, някои от които собственост на подсъдимия А.Ф.Р. ***, на когото, тъй като има пункт в село Буково, семейството на тъжителя продава и млякото от животните си.

За стопанската 2014 година К. се договарят с А.Ф.Р. да ползват десет декара негова земя за тютюнопроизводство, но през месец май, когато тъжителят с разширеното си семейството започва сеитбата, подсъдимият идва до нивата с трактор и заявява, че е дадена на друг. Между него и семейство К. възниква пререкание, което достига до разправа с физически средства.

От този случай отношенията между двете семейства се изострят, уведомен е кметът на село Буково, сезирани са органите на реда.

През деня на инкриминираната дата - 25.07.2014 година, Р.К. е извел животните на паша, а свидетелите С. К., Н. К., тъжителят Ю.К. и брат му Е. К. са в близост до дома си в село Буково в предоставен на семейството от А. П. имот за съхранение на земеделска продукция и чакат да им се докара камион с жито.

В съседство с този двор е имотът на А.Р. (дели ги една ограда), в който той живее със съпругата си - свидетеля А.Ф.Р., децата им и майка си Б., като същия ден заради предстоящия мюсюлмански празник Байрам подсъдимият чака гости: сестрата на А.Р. и съпругът й – свидетелите С.Ф.Х. и К.А.К., и брата на А.Р. и жена му – свидетелите С.Ф.Х. и Х.Х.Н..

След обяд, преди да е дошло житото, тъжителят и майка му излизат с автомобил на пътя, към който гледат двата имота, минават покрай майката на подсъдимия Б., чакаща на улицата кравите си от паша, и С. К. през прозореца на колата си иска дължимото за продаденото на А.Ф.Р. мляко, защото й трябва да плати зърното, но се обръща към Б. с „курво”. Майката на подсъдимия е разстроена от грубите думи, казва на С. К., че няма да си видят парите и влиза в дома си.

Ю.К. и майка му приключват набързо с работата си навън, прибират се в двора на А. П. и обидните реплики между С. К. и Б. продължават, като жените се намират на тридесетина метра една от друга - всяка в имота си, а в подмятанията на едното към другото семейство се включват съпругата на подсъдимия А.Р. и братът на тъжителя Е. К..

А.Р. телефонира на кмета М.Р.М. и на кварталния инспектор Ж.С.Й. - съобщава, че жената на Р.К. иска пари от майка му и й говори вулгарни думи и изрази, както и че същата вечер чака гости и не желае каквито и да било разправии. Полицаят се обажда на бащата на тъжителя и му казва, след като се прибере, като глава на семейство да затвори устата на жена си и да не разрешава да се стига до каквито и да било разправии по-нататък, защото по повод пререканията през месец май 2014 година между страните за арендните им отношения е образувана преписка и след приключването й с кмета ще съберат двете фамилии да се разберат. Р.К. го изслушва и заявява: „Чакай сега, като си отида, ще видиш какво ще стане!”, а органът на реда приема думите му, че щом се прибере, бащата на тъжителя ще направи каквото трябва, за да успокои нещата.

Същевременно свидетелят М.М. отива до дома на подсъдимия и го съветва да не слуша женски приказки, да си мълчат, да се приберат вкъщи и да не се стига до конфликти, защото вече са ангажирани правораздавателните органи. Казва му и че свидетелят Ж.Й. е разговарял с Р.К., след което си тръгва.

Преди да се е върнал бащата на тъжителя, пристига камионът с житото. Тъй като улицата е тясна, С. К. моли съседката си А. Ш. С., която е при тях, да отвори портата си, за да може машината да обърне, и жената се съгласява. Тогава майката на А.Р. Б. й извиква от двора си, че отвори ли вратата, и краката си ще трябва да отваря. А. С., чийто мъж е в чужбина, се засяга, но пуска камиона да маневрира през тях и излиза на улицата с двете си невръстни деца.

Като виждат, че помага на съседката си, А.Р. и майката на подсъдимия също излизат на пътя и с дървена летва първата удря свидетеля С., но е бутната на земята. Тогава Б. взема летвата и удря А. С. по лявото рамо, идва и А.Р., който я рита отзад и бута едно от децата. Свидетелят С. избягва с децата си до кмета, но не го намира.

През това време житото е разтоварено върху постлан от семейството на тъжителя на земята найлон и Ю.К. съпругата му, майка му и брат му започват да пълнят зърното в чували.

Към седем-осем часа вечерта на 25.07.2014 година в прибирането на житото се включва и Р.К., върнал се с животните от паша, а свидетелят А. С. отново е на пътя с децата си.

Между семействата на подсъдимия и тъжителя - всяко от които в двора си - започват словесни нападки и подмятания: псуват се взаимно, от страна на К. към А.Р. са отправени обидни реплики, че не е мъж, псувни по адрес на майка му и жена му, както че вечерта ще дойдат и ще разпорят гениталиите на съпругата и майка му, Р.К. пее неприлични песни по адрес на Б., а снаха му играе кючек.

През това време на гости на подсъдимия пристигат свидетелите С.Ф.Х., К.А.К., Х.Х.Н. и С.Ф.Х., които чуват подмятанията от съседния двор към близките им. Тогава мъжете А.Р., С.Х. и К.К. решават да се разправят със семейството на тъжителя и поведени от подсъдимия, тръгват към тях. Придружават ги жената на последния - С.Х., и свидетелят А.Р., която, щом излиза на улицата и съзира свидетеля С., я нарича „курва”, а Б., майката на подсъдимия, която е на пътя, я замеря с камък.

Като вижда хората на улицата и какво се случва с А. С., С. К. остава с впечатление, че жената ще бъде бита и я вика при тях. Свидетелят С. претичва през стопанисвания от Р.К. имот, а след нея с викове и псувни влиза групата с А.Р..

Започва бой - Р.К. и Е. К. вдигат лопати към нападателите, а Ю.К. вади нож; дошлите с А.Р. мъже, един от които носи тояга, събарят и притискат Е. К. върху житото; С.Х. и С. К. се хващат за косите, А.Р. тръгва към Н. П. (бременна тогава) и я събаря на земята, подсъдимият се нахвърля с метална тръба в ръцете върху бащата на тъжителя и с нея го удря в главата. Р.К. успява да удари с лопата К.К. през ръцете, но той самият пада, ударен пак от А.Р., който му нанася още няколко удара в главата; Е. К. пък удря С.Х.. Като вижда какво се случва с баща му, Ю.К. удря А.Р. с ножа в гърба, който отвръща с удари с металната тръба през ръцете му и тъжителят се развиква, че му ги чупят, а С. К., съзирайки съпруга си на земята с окървавена глава, започва да крещи: „Убиха баща ви!”.

Подсъдимият и неговата група си тръгват и се прибират, а близките на Р.К. го отнасят в дома си в близост до двора на А. П. и телефонират на спешен номер 112, а С. К. се обажда и на свидетеля Ш.С.И. с думите: „Излизайте на площада и чакайте бързата помощ!”.

Местопроизшествието, на което идват и съседи, е посетено от кварталния инспектор Ж.Й. и двама негови колеги полицаи. Пристига и бърза помощ, която откарва Р.К., придружен от съпругата си, в спешния медицински център в град Първомай, като преди това пристигналият дежурен лекар се интересува и от здравословното състояние на А.Р. и близките му. След заминаване на линейката и полицейската кола, заради облачното време, Ш.И. и чичото на подсъдимия завиват с найлона изсипаното жито на пострадалите, от което ръцете им се покриват с кръв, а свидетелят вижда разхвърляни чехли, шапки, дървена тояга и лопата. В същото време съпругът на Ш.И. откарва тъжителя и брат му до центъра за спешна помощ в град Първомай.

На 28.07.2014 година Ю. Р. К. посещава Катедра по съдебна медицина в град Пловдив и му се издава съдебномедицинско удостоверение за травматичните увреждания: разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става, причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като в заключението се сочи, че от уврежданията, които е възможно да се получат по начин и време по предварителните сведения, разкъсно-контузната рана причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а травматичният оток и кръвонасядането – болка и страдание.

На същата дата Катедрата в град Пловдив посещава и Р. Б. К., който се оплаква от главоболие, световъртеж и повръща неколкократно, за което е насочен към консултация с неврохирург. При прегледа му са установени множество травми в областта на главата – вляво теменно има умерено напоен с кръв марлен тампон, фиксиран с три хирургически конеца; по кожата на челото вляво има почти вертикално разположена 1 см рана с неравни охлузени и кръвоснабдени ръбове, обработена хирургически (зашита); 1,5 см рана с подобни характеристики се установява по долния ляв клепач; 1 см рана има по кожата в областта на лявата скула; двата клепача на лявото око са значително оточни и кръвонаседнати с морав цвят на площ от 2,5 / 3 см; лигавицата на лявата очна ябълка е дифузно кръвонасадена с ясно червен цвят; по гърба на носа в близост до основата са вижда кръвонасядане със синкаво-червен цвят на площ от 2,5 / 3 см; по гърба на носа в средата има овално охлузване с червеникавокафеникава коричка над нивото на кожата с диаметър от 0,8 см; лявата ушна мида е дифузно оточна и кръвонаседната със синкаво-червен цвят по предната повърхност; горната и долна устни са умерено оточни, а лигавицата по вътрешната повърхност е кръвонаседната с тъмночервен цвят. Съгласно представената при прегледа Карта № 32478 / 25.07.2014 година на ЦСМП, филиал Първомай, пациентът е в съзнание без данни за ОНС. В заключение се сочи, че за Р. Б. К. се установява наличие на пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядане по клепачите на лявото око, контузия на лявата очна ябълка, сътресение на мозъка, като травматичните увреждания са причинени от удари или притискане с твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в предварителните сведения (нападение от група мъже и нанасяне на побой с юмруци, ритници и метална тръба). Сътресението на мозъка и разкъсно-контузните рани сами за себе си причиняват разстройство на здравето (зашеметяване) без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На 28.07.2014 година Р. Б. К. постъпва в хирургично отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в град Кърджали, откъдето е изписан на 01.08.2014 година и е насочен към личен лекар, като на 29.07.2014 година е освидетелстван от съдебен лекар в град Кърджали, който издава съдебномедицинско удостоверение със същите констатации, както при прегледа на лицето в град Пловдив, с допълнение, че установените кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и лицето са причинили болка и страдание.

На 30.07.2014 година А.Ф.Р., К.А.К. и С.Ф.Х. отиват до съдебен лекар в град Хасково и се снабдяват със съдебномедицински удостоверения, според които при прегледа:

·  по А.Ф.Р. се наблюдават: по хода на гръбнака на нивото на ъглите на лопатките – плитка рана с форма на цепка от 7 мм с гладки ръбове, изпълнена със засъхнала кръв, като в заключение се сочи: прободно-порезна рана на гърба; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

·  по К.А.К. се наблюдават: отвесно разположена 2 см рана с гладки ръбове в дясната тилна област на главата на 1 см от средната линия и болезнено отичане на лявата длан с невъзможност за захват и активни движения на пръстите, за което е издадено медицинско направление за наложена гипсова имобилизация за 20 дни, като в заключение се сочи: порезна рана на главата, контузия на лявата ръка със затруднени движения в областта на дланта и пръстите; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

·  по С.Ф.Х. се наблюдават: в основата по дясната странична повърхност на шията - дълбоко охлузване в средата с размери 8 / 4 см с дълбочина на плитка рана, покрито от груба надигната кора; по хода на пето ляво ребро по предната мишнична линия - продълговато охлузване с размери 2 / 04 см с надигната коричка, като в заключение се сочи: дълбоко охлузване и плитка разкъсно-контузна рана в основата на шията вдясно и охлузване на гръдния кош вляво; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На 10.08.2014 година на К.А.К., С.Ф.Х. и А.Ф.Р. от Полицейското управление на град Първомай са съставени протоколи по Закона за МВР, с които първите двама са предупредени да не се саморазправят с Р. Б. К. и семейството му и да не отправят закани и заплахи спрямо тях, а подсъдимият – да не се саморазправя и да не оказва физически и психически тормоз върху Р. и синовете му Ю. и Е. К..

На 22.08.2014 година на А.Ф.Р. също е съставен протокол за полицейско предупреждение да не се саморазправя със С., Р., Ю. и Е. К. и да не отправя закани и заплахи спрямо тях.

 

По делото са назначени и изготвени съдебномедицински експертизи на пострадалия и подсъдимия, съгласно чиито заключения се установява, че на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив:

o на Ю. Р. К. са причинени: разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става.

Разкъсно-контузната рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК); травматичният оток и кръвонасядането по лявата гривнена става по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия в тъжбата и от свидетелите – при удари с метална тръба по дясната предмишница и лявата гривнена става.

Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 20 - 25 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

Пострадалият не е преглеждан, поради големия период от време, изтекъл от инцидента до момента на изготвяне на експертизата.

o на А.Ф.Р. е причинена прободно-порезна рана на гърба.

Прободно-порезната рана на гърба е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК).

Описаното травматично увреждане е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е получено по начина, посочен от подсъдимия и от свидетелите – при нараняване с нож в гърба.

Непосредствено след инцидента подсъдимият е изпитвал незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 10 - 15 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

Подсъдимият не е преглеждан, поради големия период от време, изтекъл от инцидента до момента на изготвяне на експертизата.

В съдебно заседание експертът поддържа всяко от изготвените заключения.

За уврежданията на Ю. Р. К. уточнява, че е възможно да се получат от едно действие на твърдия тъп предмет, при положение че двете ръце са разположени една до друга, като лявата гривнена става е обърната нагоре с гръбната си повърхност, а дясната предмишница е със задновъншна повърхност нагоре и ръцете са свити пред гърдите или пред други части на тялото. В този случай, тъй като разкъсно-контузната рана по дясната предмишница е по-тежката травма, при нараняване на двете ръце едновременно дясната ръка поема по-голямата сила на удара. Но е възможно контузиите да се получат от минимум два и повече удара.

Разкъсно-контузната рана е описана като цепковидна, линейна и в медицинската документация не са описани допълнителни лъчи на раната, което говори, че контактната повърхност между ръката и травмиращия предмет е ограничена по площ - не е голям широк предмет и може да бъде както тръба – цилиндричен предмет, - така и твърд тъпоръбест предмет, т.е. ръбът на твърд тъп предмет също може да причини такава рана.

За А.Ф.Р. вещото лице сочи, че в представената по делото медицинска документация няма описано друго травматично увреждане, освен прободно-порезната рана по гърба, причинена от предмет с остър връх и режещ ръб - налице са данни за пробождане и порязване. Уточнява, че по своето анатомично разположение - на гърба, непосредствено върху гръбначния стълб на нивото на долните ъгли на лопатката - е невъзможно самонараняване, заради труднодостъпното място с ръка, освен ако човекът легне на земята и там има предмет с остър връх и режещ ръб.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на А.Ф.Р., частично от показанията на свидетелите А.Ф.Р., С.Ф.Х., К.А.К., Х.Х.Н., С.Ф.Х., А. А. С., И.Ш.Ф., С. Е. К. и Н. П. К., от показанията на В.Н.Т., Р.Х.Ю., Ж.С.Й., М.Р.М., Ш.С.И. и А. Ш. С.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 764 / 2014 година от Медицински университет – Пловдив, катедра по съдебна медицина (л. 6, л. 50 от делото), Карта № 39500 / 25.07.2014 година (рег. № 1622310) на ЦСМП, филиал Първомай (л. 51 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 370 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 53 от делото), Справка за съдимост рег. № 196 / 01.07.2015 година на Районен съд – Първомай (л. 110 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 371 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 114 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 372 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 115 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 763 / 2014 година от катедра по съдебна медицина в Медицински университет – Пловдив (л. 29 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото), Съдебномедицинско удостоверение № 184 / 2014 година от съдебен лекар в град Кърджали (л. 30 – л. 31 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото), епикризи от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД – Кърджали (л. 32, л. 33 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото), Карта № 32478 / 25.07.2014 година (рег. № 1622310) на ЦСМП, филиал Първомай (л. 34 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото), полицейски протоколи за предупреждение (л. 37 - л. 40 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото), Медицинско удостоверение (л. 42 от Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, приложена по делото) и от приложената като веществено доказателство рентгенова снимка, изготвена на Ю.Р. на 28.07.2014 година в 7:52 часа от МБАЛ „Първомай” ЕООД – Първомай, амбулаторен № 2684 (л. 52 от делото).

При постановяване на решението си настоящата инстанция не взема предвид обясненията и съдържанието на изготвените докладни записки в приложената Преписка № 644 / 2014 година на Районна прокуратура - Първомай, прекратена с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.10.2014 година, тъй като не са събрани и проверени лично от съда в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК и не представляват доказателствени средства по смисъла на закона.

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на А.Ф.Р. и показанията на свидетелите А.Ф.Р., С.Ф.Х., К.А.К., Х.Х.Н., С.Ф.Х. в насока, че просто са отишли до семейството на тъжителя, без да носят нещо в ръце, за да се разберат; че самите те са нападнати от мъжете К. и едва тогава подсъдимият идва; че никой от тях не е удрял Ю., а Р. е ударен по главата с лопата от сина си Е..

Тези думи, отчитани като теза да бъде защитен подсъдимият, заради неправомерното му поведение, са в противоречие показанията на свидетелите по време и непосредствено след инцидента и със становището на медицинските специалисти, изготвили съдебномедицинската експертиза за пострадалия и освидетелствали него и баща му. С. К. и Н. П. са категорични, че А.Р. с роднините си ги напада в двора им и че подсъдимият е лицето, нанесло неколкократно удари с метална тръба по главата на Р.К. и впоследствие ударило по ръцете и Ю.К.. Отчита се от съда, че двете жени са съпруги на бащата и големия син К., но за истинността на думите им в тази част може да се съди от показанията на свидетелите В.Т. и А. С., които виждат групата да влиза в имота, където К. пълнят жито, а Т. – и че лицата са водени от А.Р., че някой носи тояга и че жена от идващите по пътя крещи: „Удряй!”. Същевременно Ш.И., която след инцидента покрива житото с найлон, свидетелства: „В житото имаше едно дървенце (показва с ръце около 40-50 см), ама бухалка ли му казват… Имаше лопата, чехли и шапка”. От друга страна, не може да се счете, че Е. К. удря случайно баща си с лопата в главата, тъй като в Съдебномедицинските удостоверения за уврежданията на Р.К. се сочат пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядане по клепачите на лявото око и контузия на лявата очна ябълка. На пострадалия Ю.К. според Съдебномедицинската експертиза разкъсно-контузната рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, травматичният оток и кръвонасядането по лявата гривнена става са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия в тъжбата и от свидетелите – при удари с метална тръба.

Съдът не приема показанията на свидетелите С. К. и Н. П. в частта, че никой от близките им при нападението не е бил с лопата и че Ю.К. не е удрял с нож подсъдимия, защото и тук съдебномедицинските становища са категорични, че травматичното увреждане на А.Р. е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е получено по начина, посочен от подсъдимия и от свидетелите – при нараняване с нож в гърба; че травматичните увреждания на К.К. са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); че травматичните увреждания на С.Х. са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет).

Настоящата инстанция намира за изказани с цел оневиняване на противоправното поведение на А.Р. и на неговите роднини обясненията му, показанията на близките му, както и на свидетелите А. А. С. и И.Ш.Ф. (също приближени на подсъдимия) в частта, в която се твърди, че от страна на Р.К. са отправени закани, че щом се стъмни, ще грабне нож и ще разпори жените в дома на подсъдимия, откъдето ще излязат и трупове, защото тези твърдения не се подкрепят от показанията на останалите свидетели.

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира Съдебномедицинските експертизите за А.Ф.Р. (л. 79 – л. 89 от делото) и за Ю. Р. К. (л. 90 – л. 102 от делото) като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на А.Ф.Р. в деянието, за което е привлечен като обвиняем – причиняване на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, на Ю. Р. К. на разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

Но от фактически установеното по делото се констатира, че и тъжителят Ю. Р. К. на инкриминираната дата на същото място и по същото време отвръща на подсъдимия А.Ф.Р. със същото телесно увреждане: прободно-порезна рана на гърба, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК).

От субективна страна деянията и на двете лица са осъществени при наличието на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици.

Според настоящата инстанция следва да се приложи институтът на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, защото е налице взаимно причиняване на еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК между две лица, като няма значение кое от тях първо осъществява състава на престъплението. Ирелевантно е обстоятелството, че на Ю. Р. К. е причинена и лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК – обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.

С оглед на горното, Съдът намира, че следва да признае за виновен подсъдимият А.Ф.Р. в нанасяне на леки телесни повреди на тъжителя Ю. Р. К., но тъй като  тъжителят му отвръща веднага със същото такова телесно увреждане на основание чл. 130, ал. 3 от НК и двамата следва да бъдат освободени от наказание.

Съгласно константната съдебна практика, реторсията намира приложение и когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадалия след изпадане в състояние на силно раздразнение, но такова психично състояние (емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца) не се установява от обективните данни по делото нито за тъжителя, нито за подсъдимия - безспорно е, че преди А.Ф.Р. и роднините му да нападнат семейството на Ю. Р. К. двете групи взаимно се псуват, но според Решение № 46 от 09.03.2009 година на ВКС по н. д. № 654 / 2008 година, „Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни”.

Независимо от приложението на института на реторсията, предявеният граждански иск подлежи на разглеждане, доколкото освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданската отговорност за вреди по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.Ф.Р. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

При определяне на размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита причиненото на подсъдимия увреждане, но с оглед на обстоятелството, че освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на тъжителя е са причинени и болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, в следствие на които непосредствено след инцидента той изпитва умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания за около 20 - 25 дни, претендираната сума не се явява завишена и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът изцяло - 2000 (две хиляди) лева – обезвреда за нанесените от подсъдимия на пострадалия на 25.07.2014 година с деянието по чл. 130 от НК леки телесни повреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, а ако бъде признат за невинен по наказателно дело от частен характер, разноските се възлагат на тъжителя.

В случая, макар и освободени от наказание, и подсъдимият, и тъжителят са признати за виновни, за което разноските, които всеки от тях е направил, остават за негова сметка, но двамата следва да поделят по равно изплатените от Районен съд – Първомай 100 лева за възнаграждение на вещото лице за изготвената на подсъдимия съдебномедицинска експертиза (т.е. по 50 лева), а А.Ф.Р. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай и сумата от 80 (осемдесет) лева - държавна такса върху уважения граждански иск.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

 

Председател: