РЕШЕНИЕ
№ 3237
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115826 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“ срещу М. А. В. и В. И. В., с
която се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в
размер на 4196.29 лева – просрочена главница по договор за заем № ***, сключен с М. А.
В., като кредитополучател и В. И. В. – солидарен длъжник, сумата в размер на 399.62 лева
– остатък от неплатена договорна лихва за периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г., 911.48
лева – начислена неустойка за забава върху незаплатената главница, предвидена в чл.18,
ал.1 от договора за периода 20.02.2020 г. до 05.10.2021 г. и 32.09 лева - начислена
неустойка за забава върху незаплатените суми за договорна лихва , предвидена в чл.18, ал.2
от договора за периода 20.03.2020 г. до 05.10.2021 г, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2021 г. до окончателното
плащане.
Падежът на задълженията е настъпил на 20.07.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А.
В..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника В. И. В.
особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва ответниците да са получавали
заемна сума по процесния договор. Оспорва с РКО от 07.08.2018 г. да е получена посочената
в него сума от М. В.. Счита, че клаузата за договора лихва в договора е нищожна, доколкото
не била определена в съответствие с правилата регламентирани в ПМС 343/2008 г. на УС на
Кооперацията, както и поради противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузите за
неустойка също са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени е осъдителни искове с правна
квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне
сумата, уговорена възнаградителна лихва, уговорена клауза за неустойка за забава за
просрочена главница и договорна лихва, размер и падеж на вземанията, че ответниците са се
задължили солидарно по договора, че клаузите за договорна лихва и неустойка са валидно
сключени. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца,
че е платил в срок задължението си, да опровергае съдържанието на РКО от 07.08.2018 г.,
подписано от М. В..
По отношение на исковете срещу М. В.:
По отношение на този ответник съдът приема, че са налице формалните предпоставки
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата
молба и приложенията към нея на 14.10.2022 г./л.28/, не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно
на 27.06.2022 г. /л.70/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал.2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отношение на исковете срещу В. В.:
Видно от договор за заем № *** /л.15/ ищецът се е съгласил да предостави на
ответника М. В. целево заем в размер на 4200 евро за закупуване на Микробус, който
последната се е съгласила да върне в срок до 20.07.2021 г. В договора е уговорена лихва в
размер на 13 % годишно, като дължимата лихва за целия период на договора е 862.11 евро,
видно от погасителния план /л.18/. В договора, в чл.18, ал.1 и ал.2, са уговорени неустойки
за забава за плащането на главницата и договорната лихва в размер на 25 % годишно върху
неплатените суми. Договорът е подписан и от В. И. В., който се е съгласил да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя М. В..
Ответникът М. В. не е оспорила, че е подписала този договор и се е задължила по
него. Липсва оспорване и от ответника В. В., че е подписал договора и се е задължил по него
като солидарен длъжник.
По искане на кредитополучателя М. В. /л.19/ кредитът е трансформиран от евро в
лева, като се отпуска сума в размер на 8214.49 лева /л.20/, видно от новия погасителен план.
Видно от представения по делото Разходен касов ордер /л.21/ ответникът М. В. се е
подписала под получил сума в размер на 8214.49 лева с основание договор за заем с № ***.
Следва да се посочи, че датата на издаване на РКО е 07.08.2018 г. /датата на сключване на
договора за заем/, а не както е оспорил ответника В. – 09.07.2015 г. – на която дата е
отразено издаване на личната карта на М. В..
Ответникът М. В. не е оспорила, че е подписала този ордер, както и че е получила
заемната сума.
2
Ответникът В. В. не е опровергал съдържанието на този документ, въпреки
указанията му в тази насока, който за съда се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила, доколкото с него се установяват неизгодни за кредитополучателя
обстоятелства.
С оглед изложеното съдът приема, че между ищеца и М. В. е сключен договор за
заем, по който на последната е отпуснат кредит в размер на 8214.49 лева при годишна лихва
в размер на 13 % или в общ размер на 1686.14 лева, по който договор ответникът В. В. се е
задължил солидарно с кредитополучателя.
В тежест на ответниците е да докажат, че са платил дължимата главница и договорна
лихва. Недоказването на тези обстоятелства водят до неблагоприятни за тях последици, а
именно уважаване на исковете.
По доводите на ответника В. В. за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
поради противоречие с добрите нрави, съдът намира, че същото е неоснователно.
Уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод съдът
достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и
рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на
договорната лихва за целия период на договора е в размер на 1686.14 лева или 13 %
годишно, размерът на отпуснатия кредит е 8214.49 лева, кредитът е отпуснат за срок от 3
години – не малък период от време, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е
съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като
небанкова институция, набираща средства от вноските на своите членове.
Наред с това са изпълнение условията по чл.14 от ПМС 343/2008 г., касаещи
дейността на кооперации, като ищцовата, като лихвеният процент е определен по решение
на УС на Кооперацията, видно от представения от ищеца Протокол от събрание № 9 от
07.08.2018 г. /л.76/.
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците дължат солидарно главница в
размер на 4196.29 лева и договорна възнаградителна лихва в размер на 399.62 лева за
периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г.
По отношение на вземанията за неустойка:
В договора, в чл.18, ал.1 и ал.2, са уговорени неустойки за забава за плащането на
главницата и договорната лихва в размер на 25 % годишно върху неплатените суми.
Безспорно е, че кредитополучателят е в забава на плащанията си по договора за
кредит за главница, считано от 20.02.2020 г. и за договорна лихва , считано от 20.03.2020 г.,
поради което дължи предвидената в договора неустойка за забава.
Следва да се посочи, че по отношение на процесния договор за заем е неприложим
Закона за потребителския кредит, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 т.13 от същия,
доколкото предвидения в договора лихвен процент е значително по-нисък от предлаганите
на пазара от останалите финансови небанкови институции, които предлагат годишен лихвен
процент в порядъка 30-45 %.
Предвид неприложимостта на Закона за потребителски кредит, уговорената в
договора неустойка не е скрепена с ограничението по чл.33 ЗПК, а именно да е в размер на
законната лихва.
В случая не е приложим и Закона за защита на потребителите, доколкото
кредитополучателят не отговаря на изискванията за потребител по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП, доколкото кредитът му е отпуснат в качеството на член кооператор, занимаващ
се със земеделие и във връзка с обслужването на извършваната от тях търговска дейност – за
закупуване на микробус.
3
Съдът намира, че уговорените в договора неустойки не противоречат на добрите
нрави. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая неустойката е уговорена за забава, нейният размер съответства на вредите,
които би търпял кредитора при неизпълнение на задълженията за плащане на кредита и
договорното възнаграждение за него. Както беше посочено по-горе средствата на ищеца не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Кооперацията разчита на вноските на член кооператорите и евентуално на финсиране по
различни национални или международни програми и фондове за конкретна дейност, а не за
отпускане на кредити, съгласно чл.1, ал.3 от ПМС 343/2008 г., поради което средствата,
които се отпускат са от фонда на Кооперацията и засягат дейността й. Действително кредита
е обезпечен с участието на съдлъжник, което не компенсира вредите на банката от
неплащане на заема и договорното възнаграждение за него.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорените неустойки отговарят на
принципите на добросъвестност и справедливост и няма за цел да доведе до неоснователно
обогатяване на кредитора, а има за цел да го обезпечи и обезщети за вредите, които търпи от
неизпълнение на главните задължения на кредитополучателя.
Ответниците не са оспорили размера на неустойката, а и изчислена служебно от съда
по реда на чл.162 ГПК, 25 % въз основа на неплатения остатък от главница и лихва, съдът
намира, че размерът е правилно изчислен, поради което и исковете за неустойка ще се
уважат в пълен размер.
Като законна последица от уважаване на исковете за главница, същите ще се присъдят
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2021 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски – 317.85 лева, платена държавна такса
/л.7/, 606.97 лева – депозит за особен представител на ответника /л.55/ и 1710 лева –
платено адвокатско възнаграждение за реалното плащане на което е представени
доказателства – договор, фактура и платежно нареждане /л.8, л.9 и л.10 /. Общо разноски за
ищеца в размер на 2634.82 лева, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН ********** и В. И. В., ЕГН ********** и двамата с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, ет.1, сумата в размер на 4196.29
лева – просрочена главница по договор за заем № ***, сключен с М. А. В., като
кредитополучател и В. И. В. – солидарен длъжник, сумата в размер на 399.62 лева –
остатък от неплатена договорна лихва за периода 20.03.2020 г. до 20.07.2021 г., 911.48 лева
– начислена неустойка за забава върху незаплатената главница, предвидена в чл.18, ал.1 от
4
договора за периода 20.02.2020 г. до 05.10.2021 г. и 32.09 лева - начислена неустойка за
забава върху незаплатените суми за договорна лихва , предвидена в чл.18, ал.2 от договора
за периода 20.03.2020 г. до 05.10.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 2634.82 лева – разноски в производството.
Решението срещу М. А. В. не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Решението срещу В. В. подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5