Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Радомир,08.05.2009 година
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на 8 април през две хиляди и девета година в състав:
Районен съдия:И. П.
при
секретаря Т.П. като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№60 по описа за 2008г. на съда,за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.14 ал.4
от ЗСПЗЗ.
По
изложените в исковата молба и в с.з. от адвокат-пълномощника си съображения както и предвид тези в представената
по делото писмена защита ишцата С.М. Е. е поискала
съда да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на
ответниците Б. Ц. П., А. В. П. ,И.В. И. ,Е. И. П., К. М. П., Е. М. П., Ф. М. П.,
Ц. С. М., В. С. М., Б. Е. Г., В. Е. Г., В. Н. С., Ю. Н. С., С. Е. Г., Р.Е. П.и Д. Е. Т. правото на собственост на наследници
на В. С. А.-б.ж. на с.Д., общ.П., починал през
Ответниците
А.В.П., И.В. И., Е. И. П., К. М. П., Е. М. П., Ф. М. П., Ц. С. М., В. С. М.,
чрез адвокат-пълномощника си по подробно изложените в с.з. доводи оспорват предявения иск и молят за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан ,както и за присъждане на направените
по делота разноски.
Останалите
ответници Б.Ц. П. , Б. Е.Г.,В. Е. Г.,В.
Н. С., Ю.Н. С., С. Е. Г., Р.Е. П. и Д.Е.
Т. редовно пизовани за с.з. не се явяват и не са
изразили становище по иска.
По
реда на чл.181 ал.1 от ГПК /отм./ в хода на производството по делото /предвид решение
№262/19.10.2006г.,постановено по
к.гр.д.№224/2006г. по описа на ВКС/е конституирано като главно встъпило лице В.
К. Ж..Последната е предявила самостоятелен иск против ищцата и ответниците с
правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за същия спорен имот.По подробно
изложените в с.з.от процесуалния си представител съображения и тези в
представената по делото писмена защита същата моли съда да постанови решение,с
което да признае за установено по отношение на първоначалните страни по
делото ,че процесният имот
част е ливада с обща площ 2,100 дка
купен в съсобственост от наследодателя й К.И. В. с н.а №58/1941г. и притежаван от него при
образуването на ТКЗС в съсобственост с наследници на Е.С..
Радомирският районен съд ,след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.188/отм./ от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
първо място ищцата М. твърди, че към момента на образуване на ТКЗС нейният
наследодател В.С. А.-б.ж. на с.Д., общ.П.,
починал през
От
приложените по делото удостоверения за наследници №92/11.10.2004г.,
№93/11.10.2004г. и №95/11.10.2004г. издадени от кметството в с.Д., общ.П., и
Удостоверение за наследници №154/13.10.2004г. изд. От Район Витоша ,гр.С.
се установява, че ответниците по делото са законни наследници на съответно на И.П. С.,
М. П.С., Е.Г. Б. и В. В. Д..
Видно
от приложените по делото писмени доказателства от ответниците , а именно
преписка №1416/27.02.1998 на ПК с.Д. на наследници на М. П. С., преписка
№1417/27.02.1998г.на ПК с.Д. на наследници на И.П. С. и преписка №2241 на ПК с.Д. на наследници на В.В.
Д. , и приложените към тях писмени доказателства, както и нот.акт
№4 ,том VІІІ, н.д. №3971/1975 г. на нотариус при П. р. с. настоящият състав на
решаващия съд намира, че между страните
по делото е налице спор за материално право, който обуславя правният им интерес
от разрешаването му по исков ред, съобразно разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.Такъв
е налице при висящо административно производство по чл.14 ал.1-3 от ЗСПЗЗ или
възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на
поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти
в реални граници или с план за земеразделяне , какъвто е и настоящият случай.Тези правни доводи на
съда се подкрепят и от Писма на ПК с.Д.
№264 от 26.07.2002г. и №414 от 08.04.2004г. адресирани до ищцата С.М. ,в които се сочи, че процесният
имот “ попада върху вече идентифицирани
и регистрирани имоти както следва: №16032 на наследници на И. П.
С., №16004 на наследници на М.П. С., №16005 на наследници на Е. Г. Б. и 16003
на наследници на В. В. Д. “.
Наличие
на спор за материално право се потвърждава и от констатациите в.лице П.П.
изготвил допусната и изслушана по делото единична съдебно-техническа експертиза.Със
заключение депозирано по делото на 14.02.2005г. и в с.з. в.лице дава
заключение, че “по цифровия модел на Общинска служба “Земеделие и гори” с.Д.,общ.П.
процесния имот
попада в съществуващи или възстановими стари реални
граници в масив 16 на землището на с.Д. ,като в изцяло с припокрива с имот
пл.№16004-ливада собственост на М. С. и изцяло се припокрива с имот №16032
–ливада собственост на И. П. С. и в малка част с имот пл.№16005 собственост на
Е. Г. Б..
Спорът
за материално право следва да бъде разрешен със сила на присъдено нещо в общото
исково производство, което следва да се развие по всички правила ,уреждащи това
производство, като за него важат общите правила на гражданския процес относно
доказателства и доказателствените средства.Административното производство
,развиващо се пред ПК и съда като орган на съдебна администрация е особено
исково производство , уредено в специалния закон ЗСПЗЗ, в който са предвидени и
специфични доказателства за установяване правото на собственост.Пред съда обаче
в обикновеното исково произвоство по
реда чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ правото
на собственост следва да се установи и докаже с допустимите и предвидени в ГПК доказателства.Ищцата твърдят,
че черпи собственическите си права върху процесния
имот от наследодателя си В. С. А.-б.ж.
на с.Д., общ.П., починал през
От
своя страна видно от данните в горецитираните писма на
ПК с.Д. на ответниците в качеството им на наследници на И.П. С., М.П. С., Е. Г.
Б. и В. В. Д. Поземлена комисия с.Д. им е възстановила правото на собственост
върху зем.имоти съответно №16032, №16004,№16005 и №16003.
Видно
от заключението на в.лице изготвило единичната съдебно-техническа експертиза и
заключението на в.лица изготвили тройната съдебно-техническа експертиза от
депозирана по делото на 21.10.2008г. същите са установили ,че претендирания от
ищцата имот се припокрива изцяло с имоти пл.№16032-ливада на И.П. С., им. пл.№16004
–ливада на М.П. С. и частично попада в имот пл.№16005 възстановен на Е. Г. Б.,но
в.лица от тройната съдебно-техническа експертиза заявяват, че при направения оглед на място ,установяват
/от това което е посочено от самата ищца на място/,че претендирания от нея имот на място има ясно изразени граници, от три
страни: от изток –слог,от север-река ,от юг-улица ,като от четвъртата страна
/запад/ границата на спорния имот е ограда от телена мрежа монтирана, на
бетонни колове.Същите констатации за припокриване на процесния
имот с тези на ответниците установило и в.лице П.изготвило единичната
съдебно-техническа експертиза по делото ,като неговите констатации и заключение
отново не са базирани ,нито на свидетелски показания събрани на място нито на
други доказателства, а само и единствено на обясненията и показанията на ищцата
посочени в исковата молба и неподкрепени с никакви
други гласни или писмени доказателства приложени по делото за наличието на
стари реални граници на процесния имот на място.Освен
това в.лице П. в заключението си сочи, че “изчертал съм комбинирана скица от
картата на съществуващи или възстановими стари
реални граници на част от масив 16 на землището на с.Д. ,като върху нея съм
нанесъл заснетия имот фиг. “АВРНА” от поддържащата фирма по молба вх.№736/05.06.2002г. на С.М. Е.”. От друга страна и
разпитаните в хода на производството по делото свидетели сочени от ищцата П.Г.и
А. Е. не сочат съществуващи на място конкретни стари /възстановими/
реални граници на процесния имот.
Предвид
на така установеното от фактическа страна и предвид ангажираните от ищцовата
страна писмени и гласни доказателства настоящия състав на решаващия съд намира,
че предявения от ищцата иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.Не бе доказано по делото,че наследодателя на ищцата В.С.А. –б.ж. на
с.Д. ,общ.П., или неговите наследници ,че към момента на образуване на ТКЗС е
притежавал правото на собственост върху процесния
имот.При иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ целта на производството е
да се установи чия собственост е бил процесния имот към момента на образуване на ТКЗС т.е. в
тежест на ищцовата страна е да докаже обстоятелството
в предвидените в ГПК годни доказателствени средства ,че тя или наследодателят
към момента на образуване на ТКЗС са притежавали правото на собственост върху процесния имот ,което в настоящия случай не е сторено по
делото от ищцовата страна.
По
отношение на искането изложено в петитума на исковата
молба , а именно съдът “да отмени от решенията
на бившата Поземлена комисия с.Д. ,с които е възстановено правото на
собственост на ответниците по делото за частите то имотите,попадащи в
претендирания от ищцата имот” ,то настоящия състав намира ,че производството по
делото в тази му част като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено
.Това е така по следните съображения:В случая се касае за административни
актове ,които подлежат на контрол по специален ред и не подлежат на отмяна в
обикновеното исково производство, каквото е настоящето.В обикновеното исково
производство единствената възможност за отмяна на актове е посочена в чл.431
ал.2 от ГПК8отм./ ,но същата касае само и единствено охранителни актове
,каквито решенията на поземлената комисия не са.Следователно съдът не би могъл да
постанови решение в настоящото производство ,с което да отмени решенията на
бившата ПК с.Д., поради което производството по делото в тази му част като
процесуално недопустимо следва да бъде прекратено.
По
отношение на предявения иск с правно
основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ от главно встъпилото в настоящото производство лице В. К. Ж. срещу
ищцата и ответниците, то настоящия състав намира,че същия следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан по следните съображения:
Ж. черпи своите собственически права и
се легитимира като собственик на процесното място с нот.акт за продажба на недвижим имот №29 ,томІІІ, н.д.№494/1943г.
,нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №58 ,том ІІІ,регистър 1796 ,н.д.№506/1941г и Решение №5313
на ПК с.Д., с което на Ж. ,в качеството й на наследник на К. В. –б.ж на гр.С. е
признато правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот
представляващ ливада от 2,010 дка , в землището на с.Д. в м.”Дървен мост”
.Главно встъпилото лице твърди ,че към момента на образуване на ТКЗС нейният
наследодател К.В.е бил собственик на процесния
имот.Настоящият състав намира, че в подкрепа на това си твърдение ищцата не е
представила гласни или писмени доказателства установяващи наличие на
идентичност между имот ,за които същата се легитимира като собственик и имота
предмет на настоящия правен спор.Напротив видно от допуснатите и изслушани от
съда два броя допълнителни тройни съдебно-технически експертизи в.лица дават
заключения ,които съдът възприема като компетентно дадени ,че “няма идентичност
между процесния имот предмет на делото и имотите
посочени в н.актове №29 ,томІІІ,
н.д.№494/1943г.и №58 ,том ІІІ,регистър 1796 ,н.д.№506/1941г .Освен това в.лица
при оглед на място на описаните имоти не са констатирали трайни знаци от рода
на посочените в нот.акт №58 от 1941г., стари каменни
и за бетонирани межди.
По
гореизложените съображения настоящият състав намира, че иска на главно встъпилото
лице като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.Показанията на разпитаните в хода на производството по
делото свидетели с нищо не променят горните правни доводи на съда.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./ ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответниците А.В. П.,И.В.
И.,Е. И. П., К. М.П., Е. М. П., Ф. М. П. Ц.С. М., В. С. М., сумата в
размер на 100 лева представляващи
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим
от греизложеното и в същия смисъл, Радомирският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният
от С.М. Е. от гр.П. иск срещу Б. Ц. П., А. В. П. и двете с адрес с.Д. ,И.В.И.от
гр.Перник ,Е. И. П., К.М.П., Е.М. П., Ф. М. П., Ц. С. М., В. С.М. всички с
адрес с.Д., Б.Е. Г.,В.Е. Г.и двамата с адрес с.Д.,В. Н.С. , Ю.Н. С. и двамата с
адрес от гр.С., С. Е. Г. от гр.С., Р. Е. П. от с.Д. и Д.Е. Т. от гр.П. , с който се моли да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на внасянето
му в ТКЗС , наследниците на В.С.А.-б.ж.
на с.Д., общ.П., починал през
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният
от В. К. Ж. от гр.С.срещу С.М. Е. гр.П., Б. Ц. П., А. В. П. и двете с адрес с.Д. ,И.
В. И. от гр.П. ,Е. И. П., К. М. П., Е. М. П., Ф. М. П., Ц.С.М., В. С.М. всички
с адрес с.Д., Б.Е.Г.,В. Е. Г.и двамата с адрес с.Д., В. Н.С. , Ю.Н. С. и
двамата с адрес от гр.С., С. .Е. Г. от гр.С., Р.Е. П. от с.Д. и Д. Е. Т. от гр.П. , с който се моли да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че към момента на внасянето му в ТКЗС , наследодателя на ищцата К.И. В.б.ж. на гр.С. е бил собственик на земеделски имот представляващ ливада с площ
от 637 кв.м. ,находяща се в землището на с.Д., общ.П.в местноста
“Дървен мост “ при граници:река
Рударска, път ,В. В.и Е.С..
ПРЕКАТЯВА
като процесуално недопустимо производството по
делото в частта му,с която ищцата С.М. Е. от гр.П. моли съда да отмени от решенията
на Поземлена комисия с.Д. ,с които е
възстановено правото на собственост на ответниците Б.Ц. П., А.В.П.и двете с адрес с.Д.,.И.В. И.от
гр.П. ,.Е. И. П., К.М. П., Е.М. П., Ф.М. П., Ц. С. М., В.С. М. всички с адрес
с.Д. Б. Е. Г.,В. Е. Г. и двамата с адрес с.Д.,В. Н. С. , Ю. Н. С. и двамата с
адрес от гр.С., , С. Е.Г.от гр.С., Р.Е.П. от с.Д.и Д. Е. Т. от гр.П. за частите от
имотите,попадащи в претендирания от ищцата имот, представляващ Ливада с площ от 637 кв.м. ,находяща се в
землището на с.Д., общ.П. местноста “Д. м. “ при
граници:река Р., път ,В. В. и Е.С..
ОСЪЖДА С.М. .Е.
с посочен адрес и ЕГН да заплати на ответниците А.В. П.,И.В. И.,Е. И. П., К.М. П., Е.М. П.,
Ф. М. П., Ц.С. М., В. С. М. с посочени адреси и ЕГН сумата в размер на 100 лева /сто лева /
направени по делото разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :