№ 1478
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110172351 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД .
Производството е образувано по искова молба от ..., ЕИК ... със седалище в гр. София
1000, р-н ... срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
296,39 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане по платено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № 440221213001727, за
л.а. „.. „...“, рег. № ..., за причинени вреди вследствие на ПТП от 19.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 17.12.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че на 19.05.2021 г. е настъпило ПТП в гр. София, на кръстовището
на ул. „...“ и ул. „....“, в непосредствена близост до ...., при участието на лек автомобил с
марка „.. „...“, рег. № ..., с водач Е. В. М. и товарен автомобил с марка „..“ с ..., с водач Т. Т.,
което било причинено от водача на втория автомобил, като на л.а. били нанесени
материални вреди. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от
19.05.2021 г., според който причина за настъпване на инцидента било поведението на водача
на т.а. „..“ с ..., тъй като последният предприел маневра навлизане в лентата за насрещно
движение и в резултат на това ударил лек автомобил с марка „.. „...“, рег. № ..., за който към
датата на ПТП-то имало при ищеца валидно сключена имуществена застраховка „Каско +“
по застрахователна полица № 440221213001727. Ищецът заявява, че за вредите, причинени
по л.а. „.. „...“, рег. № ..., е заведена Щета № 44012132114251, по която е бил извършен оглед
1
и опис от 20.05.2021 г., като вредите били отремонтирани в доверения сервиз „.., за което
била издадена фактура № **********/31-05-2021 на стойност 592,78 лв. Ищецът поддържа,
че след като е изплатил посочената сума на сервиза с преводно нареждане №
213_20210623_100157, е изпратил на ответника регресна покана за заплащане сумата от
общо 607,78 лв., представляваща заплатеното обезщетение в размер на 592,78 лв. и
ликвидационни разноски на стойност 15 лв., тъй като последният е застраховател по
„Гражданска отговорност“ на лицето, причинило вредата на застрахованото имущество.
Поканата била получена от ответното дружество на 08.07.2021 г., като на 13.08.2021 г. от
страна на последния е било извършено плащане за част от претенцията в размер на 311,39
лв., с оглед което останал неразплатен остатък в размер на 296,39 лв., която сума
претендира ответника да бъде осъден да му плати в настоящото производство. Ищецът е
представил писмени доказателства и посочил относими доказателствени средства, в т.ч.
гласни такива и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърдените от него
факти и обстоятелства.
Ответникът ...., ЕИК ..., е подал писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за т.а. „..“, с рег. № .., валидна
към датата на процесното ПТП. Не оспорва, че на 19.05.2021 г., в гр. София, на
кръстовището на ул. „...“ № 43 и ул. „....“- улицата на ...., е настъпило ПТП при посочените в
исковата молба участници. Поддържа, че е изплатена сумата в размер на 311,39 лв., която
представлява одобрената от него регресна претенция за плащане на обезщетение за
причинени вреди на лек автомобил с марка „.. „...“, рег. № ..., вследствие на ПТП от
19.05.2021 г., като не твърди плащане за остатъка. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Възразява срещу твърденията, че претърпените вреди по л.а. „... ...” са в следствие на
процесното ПТП, включително оспорва характера и степента на уврежданията. Оспорва
претендирания размер за авторемонтни дейности, като поддържа, че същият е прекомерно
завишен. Счита за недоказани извършването на ликвидационни разноски от страна на
ищеца. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на т.а. „.. ТГЛ“, като
добавя, че същият се е движел по път с предимство. Поддържа, че отговорността за
настъпване на инцидента се носи изцяло от водача на л.а. „... ...”, като същият при маневра
завой надясно е отнел предимство на т.а. „....“, включително не е спазил достатъчно
дистанция при разминаването с другото МПС. При условията на евентуалност твърди
съпричиняване от страна на водача на л.а. „... ...”. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на разноски. Също е посочил
относими доказателства и доказателствени средства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, 1. че със собственика на увредения л.а. „... ...“ с рег. № ... има
сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско+”, действащ
към датата на застрахователното събитие, настъпило на 19.05.2021 г., което се явява покрит
от същата риск; 2. плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или
трето лице /автосервиз/; 3. механизмът и причината за настъпване на ПТП; 4. размерът и
видът на щетите, както и 5. елементите на деликтната отговорност като основание за
ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена
връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на
противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже въведените с отговора на исковата
молба правоизключващи обстоятелства, да обори презумпцията за вина на водача на товарен
автомобил „..“ с ..., както и да докаже твърдяното съпричиняване.
С доклада още съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от
допълнително доказване, че на 19.05.2021 г. е настъпило ПТП в гр. София, на кръстовището
на ул. „...“ и ул. „....“ до ...., при участието на лек автомобил с марка „.. „...“, рег. № ..., с
водач Е. В. М. и товарен автомобил с марка „..“ с ..., с водач Т. Т.. За описания в исковата
молба л.а. „.. „...“, рег. № ..., към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Каско
+“ при ищеца, съгласно полица № 440221213001727, а за описания в исковата молба товарен
автомобил „..“ с ... към датата на ПТП е съществувала валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника. Последният е заплатил на ищеца
доброволно извънсъдебно сума в размер на 311,39 лв., представляваща одобрената от него
част от регресната претенция за плащане на обезщетение за причинени вреди на л.а.„.. „...“,
рег. № ..., вследствие на ПТП от 19.05.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че след завеждане на
Щета № 20701427708/20.05.2021 г. пред ищцовото застрахователно дружество, от страна на
последния е извършен оглед, опис на щетите и е издадено възлагателно писмо към
официален за марката „...“ сервиз „.. за отстраняването им. След извършен ремонт е
издадена фактура № **********/31.05.2021 г. на стойност 592, 78 лв. с ДДС от страна на
автосервиза, която сума след изготвен доклад по щетата, е заплатена от страна на ищеца с
платежно нареждане от 31.08.2021 г.
С регресна покана от 07.07.2021 г., връчена на ответника на 08.07.2021 г., ищеца
поканил ответното дружество да му възстанови изплатената от него сума от 592,78 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски, като приел, че виновен за ПТП е изцяло водача на товарния
автомобил, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Ответникът приел, че е налице съпричиняване /при 50 % участие на всеки от
участниците в ПТП/, поради което одобрил за изплащане сума от 311, 39 лв., която изплатил
на 13.08.2021 г.
3
С оглед твърденията на страните и ограничаване на спора до това при какъв механизъм
е настъпило произшествието, кой от водачите е виновен за настъпването му и налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат, както и за размера на щетите и необходимата
стойност за възстановяването им, съдът приема, че всички останали възложени в
доказателствена тежест на ищеца факти, посочени в доклада и по-горе в настоящото
решение се установяват по безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства,
поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.
Във връзка с механизма на ПТП, размера на претендираните за възстановяване вреди
по увредения лек автомобил „... i10“ с рег. № ... и причинна-следствената връзка между
процесното ПТП и причинените му вреди, по делото е изслушана САТЕ.
Видно от заключението на вещото лице всички увреждания по процесния автомобил
„... i10“ с рег. № ..., отразени в описа на застрахователя-ищец са в пряка причинно—
следствена връзка с ПТП от 19.05.2021 г., и при посочения в ДКП и схемата към него,
механизъм, а именно на 19.05.2021 г. около 12,20 ч. л.а. „... i 10“ с рег. № ..., с водач св. Е. М.
се движи по ул. „....“ с посока към кръстовището с ул. „...“ и при наличието на пътен знак
„Б-1“ (Пропусни движещите се по пътя с предимство) водачът предприема маневра за десен
завой и траекторията му на движение се пресича с тази на т.а. „..“ с ..., с водач Т. Т., който в
същото време се движи по ул. „...“ с посока от ул. „...“ срещу пътен знак „Б-3“ (Път с
предимство), като в района на .... предприема маневра за ляв завой към ул. „....“ и така
между двете ППС настъпва съприкосновение, при което по лекия автомобил са
констатирани щети по лявата част на автомобила, изразяващи се в: охлузвания по капачка на
странично ляво огледало, по външна дръжка на задна лява врата, панел на заден ляв калник;
стоп ляв, капаче на резервоар, задна броня в ляво, лайсни триъгълни в панел заден ляв,
подкалник PVC заден ляв.
Предвид възрастта на увредения автомобил към датата на ПТП /2 г., 3 м. и 21 от
първоначалната му регистрация/ според вещото лице фактурата за отремонтирането в
официален сервиз, какъвто се явява „.. следва да се приемат изцяло по отношение
стойността на детайлите, нормовремената, стойността на сервизния час и материалите за
боядисване. Съобразявайки горното, вещото лице е определило, че стойността необходима
за възстановяване на лек автомобил „... i10“ с рег. № ..., на база пазарни цени към датата на
ПТП е 592,78 лв.
Останалите две стойности, установени от в.л. като средни пазарни цени и при цени на
алтернативни доставчици, съдът не кредитира и счита за неотносими към случая доколкото
процесния автомобил е нов, по-малко от 3 г. от първоначалната му регистрация и с пробег
33 199 км. към датата на ПТП, същия е собственост на лизингово дружество „... и
задължително се ремонтира в официален сервиз. Видно от заключението на САТЕ, съгл.
чл.17, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
чл.249, т.1 и 2 от КЗ /отм./ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетения на
вреди, причинени на МПС, за автомобили до 3 години от първоначалната си
регистрация /какъвто е процесния автомобил/, фактурите за отремонтиране в
4
официални сервизи се приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите,
нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване, поради което стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „... i10“ с рег. № ..., изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е именно фактурната стойност от 592,78 лв., колкото е
заплатил и ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил по делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на двамата
водачи, участници в процесното ПТП, в качеството им на свидетели.
Видно от показанията им, и двамата твърдят предотвратимост на произшествието, ако
насрещния водач бил изчакал другия да приключи с предприетата маневра. Това се
потвърждава и от заключението на автотехническата експертиза, съгласно което
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от
скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между
превозните средства в момента на възникване на опасността. Така водачът на л.а. „... i10“ е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е спазил пътен знак
Б-1 и е изчакал товарния автомобил „.... 12,240“, идващ от път с предимство, да завърши
маневрата си за ляв завой, след което да довърши своята предприета маневра за десен завой.
По същия начин, водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати ПТП, ако е изчакал
завършването на маневрата десен завой от страна на водача на лекия автомобил и след това
да завърши своя ляв завой. При съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът
приема, че в конкретния случай е налице твърдяното от ответника съпричиняване,
доколкото и двамата водачи са предприели маневрите, при очевидната невъзможност за
безпрепятствено разминаване, предвид тясната улица „....“, интензитета на движението по
нея, габаритите на автомобилите. Водачът на увредения лек автомобил е бил длъжен да
пропусне идващия от път с предимство товарен автомобил, но съгласно показанията му е
бил в невъзможност да го стори, тъй като пред него и зад него е имало други автомобили,
които са ограничавали възможността му за други маневри /отбив в дясно или спиране преди
завоя, както твърди св. Т./. От друга страна и водачът на товарния автомобил, ако и да се
5
движи по път с предимство е следвало да прецени правилно пътната обстановка и
габаритите на собственото си ППС, при което да не започва маневрата за ляв завой преди
изтеглянето на колоната от автомобили, идващи от тясната улица „....“ сред които и
процесния лек автомобил. Като не са предприели адекватни на пътната обстановка действия
и двамата водачи са нарушили правилата за движение по пътищата, с което си поведение са
и допринесли при равно участие /по 50%/ за настъпване на вредоносния резултат.
При този краен извод на съда, правото на регресна претенция на ищеца е възникнало
само за ½ от изплатеното от него застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ или до размер от 303,89 лв.
Съобразявайки обаче доброволно платеното извънсъдебно обезщетение от страна на
ответника /до размер от 311,39 лв./, съдът счита, че същия е погасил изцяло дължимото от
него обезщетение по предявената му регресна претенция, в съответствие с дължимото съгл.
чл.499, ал.2 от КЗ обезщетение, като разликата от 296,39 лв. се претендира неоснователно от
ищеца.
Предвид изложеното и съобразно с доказателствата по делото, в т.ч. заключението на
САТЕ, съдът намира предявения иск по чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 296,39 лв.,
представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение от застрахователя по ЗЗ
„ГО“ за неоснователен и като такъв същия подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответника, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Ответникът претендира разноски в размер на 200 лв., от които 150 лв. – депозит за
САТЕ и 50,00 лв. – депозит за свидетел, като представя списък по чл.80 от ГПК. Относно
размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, съобразно с фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът определя на
ответника дължимо юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.,
определен съобразно с разп. на чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, на ответника се следват
разноски в общ размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от ..., ЕИК ... със седалище в гр. София 1000, р-н ... срещу ...,
ЕИК ..., иск по чл.411 от КЗ за заплащане на сумата от 296,39 лв., ведно със законната лихва
от 17.12.2021 г., представляваща невъзстановен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, платено от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ за причинените на л.а.
..... имуществени вреди в резултат на ПТП от 19.05.2021 г., предизвикано по вина на водача
т.а. „..“ с ..., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при
6
ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК, ..., ЕИК ... да заплати на ...., ЕИК ...,
сумата от 300,00 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7