Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV – 125 14.12.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На трети
декември, две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ЕВТИМОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Н.ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1704 по описа за 2018 година
Производството
е по реда на чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на по
въззивна жалба на З.Г.К. *** - ответник в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представител адв.Кокаларова, срещу Решение №1691/03.08.2018г.
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3618 по описа за 2018г., с което в
полза на молителката И. Л. Т. – К. и К.Г.К. са наложени
мерки за защита срещу осъществен на 19.05.2018г. в 15.30 часа в апартамент,
находящ се в *** от въззивницата акт на домашно насилие, изразяващ
се в отправяне на заплахи с думите „ще те убия, ще ти отрежа гърлото, защото
искам да умреш“, псуване и заплюване в лицето, ритане и счупване на играчка на
непълнолетния молител, в присъствието на последния, като въззивницата е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие; забранено й е да
приближава молителите, жилището им в ***, местоработата,
училището и местата за социални контакти и отдих, за срок от шест месеца; на
предупредена е, че при неизпълнение на заповедта, полицейския орган,
констатирал нарушаването й задържа нарушителя и уведомява незабавно
прокуратурата; на въззивницата е наложена глоба, в размер на 200 лева.
Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата за защита да
бъде отхвърлена, а издадената заповед – отменена.
Пунктуално са изложени подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение: от
декларацията, приложените към нея писмени доказателства и свидетелските
показания не се установява да е налице непосредствена опасност за живота и
здравето на молителите, напротив – установява се, че е възникнал скандал,
провокиран от молителката. Съдът е
основал изводите си само на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, без да се вземат
предвид свидетелските показания, дори в частите, в които са непротиворечиви и
съвпадат с твърденията на въззивницата.
Анализирани са целите и функциите
на ЗЗДН, както и правното значение и доказателствената сила, които законът придава
на декларацията по чл.9, ал.3, вр. л.13, ал.3 ЗЗДН, за да се формира извод, че
в случая законът се използва не за защита, а за уреждане на сметки и
разчистване на отношения; в тази връзка са налице писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които опровергават декларацията –
искова молба за развод, свидетелски показания – извършен е анализ.
Изложена е хронология в
отношенията между молителката, ответницата, бащата на ответницата – съпруг на
молителката и сестра на ответницата, за да се обоснове извод, че молителката е
обвинявала ответницата за разрива в отношенията между съпрузите; имала е
негативно отношение спрямо нея, обиждала я и е провокирала скандала.
Отношението на молителката било демонстрирано и в съдебно заседание.
Според въззивницата по делото не
е установено да е извършила акт на домашно насилие спрямо въззиваемите на
посочената дата – изложени са съображения. Прилага като доказателство преписи
от искова молба за развод.
Препис от
въззивната жалба на ответника е връчен на молителката И.Т. – К.. В срока по
чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени
възражения. В тях са изложени съображения за потвърждаване на решението. В
тях са изложени съображения за потвърждаване на решението. Споделени са
изводите на първоинстанционния съд, подкрепени с практика и на други съдилища,
досежно кредитиране на представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и са
изложени съображения, че са ангажирани и гласни доказателствени средства, които
я потвърждават. Въззивницата не е ангажирала доказателства, опровергаващи
доказателствената стойност на декларацията, в каквато насока се споделят
аргументите на районния съд.
Според
въззиваемата, изложената фактология, предхождаща процесния инцидент е
ирелевантна за настоящото производство, но се излага от собствена гледна точка
развилата се преди инцидента фактическа обстановка, за да се опровергае
твърдението на въззивницата, че молителката има негативно отношение и я
провокира.
В контекста
на анализа на въззивницата, досежно функциите и целите на ЗЗДН, е направен
собствен анализ, за да се обоснове извод, че в случая мерките за защита са
уместни и необходими.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което същата е
допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Бургаски районен съд е образувано по молба на И.Т. – К. лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетния К.Г.К., с правно основание чл.8, т.1 и 2 ЗЗДН - за защита от домашно насилие
извършено върху нея и синът й на 19.05.2018г. В молбата като извършител на
домашно насилие е посочена З.Г.К. – дъщеря от друг брак на съпруга на
молителката.
В
молбата за защита, молителката сочи че на 19.05.2018г. в дома й на ***, ответницата дошла за разговор с баща си; по повод
изречени думи от детето К. и направена
забележка от съпруга, ответницата се развикала, псувала, заплюла молителката и
я заплашила с думите „ще те убия, ще ти отрежа гърлото, защото искам да умреш“;
ритала, блъскала и счупила акумулаторна количка на детето, в негово присъствие.
Тези
обстоятелства молителката е декларирала и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Претендира
да й бъде дадена защита срещу поведението на ответницата, което според нея
съставлява домашно насилие.
Ответницата
З.Г.К. оспорва молбата за защита. Заявява, че твърденията на молителката не
отговарят на истината – всъщност на посочената дата, по повод посещение на
молителката на адреса и изречени думи от детето К.,
бащата направил забележка на молителката, а тя предизвикала скандал и обиждала
ответницата на руски език, т.к. се дразни от силната емоционална връзка баща –
дъщеря и я обвинява за провала на брака им.
За
установяване твърденията на стрините в качеството им на свидетели са разпитани
А.Т. – майка на молителката и Г.К. – съпруг на
молителката и баща на ответницата.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред
настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
допълнение по изложените в жалбата съображения следва да се каже: Според
нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства, дори
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение
за съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност
на твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от
случаите, домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която
присъстват само осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие
на свидетели. Тогава за постигане целите на закона, на твърденията на
пострадалия се придава значението на оборима презумпция. Декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в случаите, когато липсват други
доказателства, установяващи обратното. Само ако ответната страна представи
доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията следва да се
преценява на база всички доказателства по делото.
В
настоящия случай и двете страни са ангажирали гласни доказателствени средства
за установяване на твърденията си, чрез разпита на заинтересованите свидетели Т.
и К.. Свидетелите установяват съществуването на конфликтни отношения между
молителката и ответницата, като случилото се на 19.05.18г. не е изолиран
случай. Макар свидетелят К. да заявява, че поведението на молителката е
предизвикало реакцията на ответницата, следва да се отбележи, че мястото на
конфликта е жилището, където живеят молителката и малолетният Кристиан. Видно
от представения нотариален акт, това е недвижим имот - апартамент, собственост
на последния. Поради това и предвид обтегнатите отношения между страните, идването
на ответницата там, независимо от предлога, е създало предпоставка за нарастване
на напрежението помежду им за пореден път, като катализатор в този случай е
била реплика на детето.
Доколкото
с показанията си свидетелите се опитват да оневинят страните, по чието искане
са разпитани, въззивната инстанция намира, че следва да се кредитира
декларацията на молителката, досежно извършените от ответницата действия, които
имат характер на домашно насилие. Тук не следва да се споделят съображенията на
въззивницата, че не е налице насилие, след като не се доказва непосредствена
опасност. Отправянето на закани, ритането и блъскането са действия, създаващи
негативни емоции, които по легалната дефиниция на чл.2 ЗЗДН съставляват
психическо и емоционално насилие. За пълнота следва да се каже, че дори опитът
за такова насилие се санкционира от нормите на Закона.
Поради
това правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е формирал изводите си и
е приел че акт на домашно насилие се е осъществил, като е наложил мерки за
защита по чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН и глоба, в размер близък до минималния по
чл.5, ал.4 ЗЗДН. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На
осн. чл.11 ЗЗДН, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса
за въззивно обжалване, в размер на 15.00 лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
В
полза на въззиваемата следва да й бъдат възложени направените от нея във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1691/03.08.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№3618 по
описа за 2018г.
ОСЪЖДА
З.Г.К. ***, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Т. – К.,*** сума, в размер на 300.00
(триста) лева – съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
З.Г.К. ***, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за въззивно обжалване, в
размер на 15.00 (петнадесет) лева по сметка на Бургаски окръжен съд.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.