РЕШЕНИЕ
№2154/12.11.2021г.
гр. Пловдив,12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
XXVI касационен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА
и с участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от
съдия Матеева КАНД № 1933 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във
връзка с чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по касационната
жалба на адв. Т.Е. и адв. К.Б.,
като пълномощници на С.М.С., ЕГН **********, срещу
постановеното по АНД № 863/2019 година по описа на Районен съд - Карлово,
Решение № 260035/26.10.2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 36-0000604/05.12.2019 г. на главен инспектор при Областен отдел
„Автомобилна администрация" -гр. Пловдив, с което на С.С.,***,
на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 2 000.00лв. за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на
Министерство на транспорта.
Жалбоподателят твърди, че така постановеното решение е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди, че са налице нередовности
при връчване на съобщението за изготвено съдебното решение на първоинстанционния съд, както и неправилност на решението,
произтичащи от неправилното прилагане на материалния закон, свързано, на първо
място, с некоректно посочена и неточна санкционна разпоредба, което води до
засягане правото на защита на жалбоподателя.; на второ място, нарушение на
принципа на пропорционалност при налагане на санкцията, като явно несправедлива
и в пълно противоречие с принципа на съразмерност, закрепен в чл.4 от АПК; на
следващо място се твърди, че е налице нарушение на чл.28 от ЗАНН във връзка с
чл.9 ал.2 от НК, както и противоречие на забраната за извършване на таксиметров
превоз на територията на общината, за която няма издадено разрешително, с
правилата на конкуренцията и икономическите свободи на движение, като се
излагат подробни доводи, включително и практика на СЕС. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
адв. Е., която поддържа жалбата и претендира разноски
по делото.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив е на
становище за неоснователност, поради което решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено.
Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, след преценка на
наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на въззивното производство доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства въззивният съд е
приел, че на 19.11.2020 г. около 11:45 ч. в гр. Карлово, на спирката за
автобуса за гр. Пловдив, на улица „***" № **, С.М.С., като водач на лек
таксиметров автомобил с peг. № ****, собственост на Б.С.С., с ЕГН **********, извършва таксиметров превоз на
пътници на територията на община Карлово, като не отговаря на изискванията да
притежава удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил", което да
е валидно за съответната община - Карлово.
За горното нарушение е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано
като такова по чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г на МТ. Актът е подписан с
възражение от лицето, но допълнително такова в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Така изложената фактическа обстановка е възпроизведена
изцяло и в оспореното наказателно постановление.
Настоящият състав намира, че въззивният
съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление се
съдържат датата и мястото на извършване на нарушението, точно и ясно описание
на извършеното и обстоятелствата, при които е извършено. Деянието е
квалифицирано като такова по чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 1999 година за
таксиметров превоз на пътници и на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози е санкциониран. Съобразно посочената, като нарушена
разпоредба на чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 1999 година за таксиметров превоз на
пътници водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение
"Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община -
ощ. Карлово; обстоятелство, което не е оспорено и от
самия жалбоподател. Решението е правилно.
Жалбоподателят не е представил такова удостоверение,
нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на съдебното следствие, поради което административнонаказаващият орган и съдът правилно са
приели, че е извършено административно нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № 34
от 1999 година за таксиметров превоз на пътници.
Следва да се отбележи, че
размерът на наказанието е определен в абсолютен размер, с оглед характера на
засегнатите обществени отношения. Нарушаването на съществуващите правила за
гарантиране опазването на живота и здравето на участниците в движението не може
да обоснове извод за маловажност на деянието. В този смисъл, неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.28 от ЗАНН, както и на
принципа за пропорционалност при налагане на санкцията. Чл.93 ал.1 т. 1 от ЗАвП е категоричен, че водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение.
Неоснователно е възражението относно неправилна квалификацияа
на нарушението - не по чл.18 т.5 от Наредбата, а следва да бъде по чл.45 т.1 от
Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, тъй като, в чл.18 т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници /Наредбата/ изрично е посочено,
че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: - да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за
съответната община /приложение № 7/. Съгласно разпоредбата на чл.93
ал. 1 от ЗАвтП, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с: т.1 - глоба 2000 лева - при
първо нарушение.
Установява се от представените
по делото доказателства - писмени и гласни, че към момента на извършване на
проверката С.М.С. е осъществявал таксиметров превоз на пътници в хипотезата на
чл.З, ал.2 от Наредба №34/06.12.1999 г. (действаща разпоредба, ДВ, бр.29 от
2004 г.), като в случая автомобилът е бил оборудван за такъв превоз, водачът е
имал пътна книжка серия ****/18.11.2019 г., попълнен пътен лист за деня - № ***/19.11.2019
г., и автомобилът е тръгнал от спирката на автобуса за гр. Пловдив с трима
пътници, освен водача. Освен това, каза се, не е спорно, че към посочения
момент водачът С. не е притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно за общ.
Карлово. Правилно за виновно извършеното нарушение по чл.18 т.5 от Наредба
№34/06.12.1999 г. лицето е санкционирано на основание чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвтП,
а размерът на наложеното му административно наказание „глоба" е точно
определен в съответствие с нормативно установения такъв, поради което в случая
няма възможност да бъде намален.
В този смисъл неоснователно е и възражението за
нарушение на принципа на пропорционалност при налагане на санкцията.
Неоснователно е възражението и по отношение сочено противоречие на
забраната за извършване на таксиметров превоз на територията на община, за
която няма издадено разрешително, с правилата на конкуренцията и икономическите
свободи на движение. Това е така, тъй като въпросът за конкуренцията и
икономическите свободи на движение, защитени от Договора за функциониране на
Европейския съюз, в националното законодателство е разрешен със Закона за
защита на конкуренцията. Така в чл.1 ал.1 от ЗЗК се определят целта на защита и
условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в
стопанската дейност, а чл.2 указва неговото приложение, като в ал.1 т.3 от последно
сочения текст, този закона се прилага и за предприятия, на които държавата или
общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес, доколкото
прилагането на закона не препятства фактически или юридически изпълнението на
задачите, които са им възложени, и конкуренцията в страната не се засяга в
значителна степен. В случая се касае именно за такава услуга от обществен
интерес, за който разрешителният режим се упражнява от всяка една община. В
този смисъл не може да се приеме, че е налице ограничаване правото на свободна
икономическа дейност на субектите.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно
и законосъобразно.
Пи този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски о делото, съдът намира, че такива не се
следват.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260035/26.10.2020 г., постановено по АНД №
863/2019 година по описа на Районен съд - Карлово, III н. с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.