О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ВОС гражданско
отделение
в закрито заседание
на 02 март две хиляди двадесет и втора
година в състав :
Председател: Ан** П**
Членове:
при секретаря
……………………………………………..и с участието
на……………………прокурора………………..изслуша
докладваното
от съдия П** гр.д. № 408
по описа на ВОС за 2018 година.
Съдът се е произнесъл по
делото с Определение за прекратяване на производството, постановено на 11.01.2022г.
След постановяването му е постъпила молба от М.И.Х., чрез адв Г.Б.Х. за
изменение на определението в частта за разноските. С молбата се иска, с оглед
правомощията на Съда по чл.248 от ГПК, същия да измени решението в частта за
разноските, като отмени определението в
частта , в която е осъдена молителката да заплати разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 690 лева в полза на ответника. Алтернативно, в случай,
че не уважи това искане, да измени този размер на 280 лева съобразно чл.37 ЗПП
вр. с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Разпоредбата на чл.80 от ГПК
предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да
представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това
процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да
иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък по
чл.80 от ГПК не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за
присъждане на направените разноски, съобразно с доказателствата по делото, а
само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на
въпроса за размера им. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР №6/2012г. от
06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 8 и т.9, като изрично в
т.8 е посочено, че липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата,
при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се
откаже допълване на решението в частта му за разноските.
Следователно, за да се отговори
на първия правно значим въпрос, а именно, дали молбата на дружеството, подадена
по чл.248 от ГПК е допустима, следва да се прецени дали същата има за предмет
искане за изменение на решението в частта за разноските или за допълването му,
тъй като страната, направила искането не е представила списък по чл.80 от ГПК.
Допълването на един съдебен акт по същество представлява произнасяне по
основателността на надлежно заявена и допустима претенция, по която липсва
произнасяне поради пропуск на съда. Настоящият случай не е такъв, тъй като в постановеното
определение от 11.01.2022г. е налице произнасяне – искането за присъждане на
разноски е уважено .
Съдът, констатира, че от ответната
страната е направено искане за присъждане на разноски по делото с молба от
04.10.2021 г.,където подробно са описани разноските по смисъла на чл.80 ГПК.
Задължение на страната, изпълнимо
до приключването на делото пред съответната инстанция, е да посочи, че
претендира да й бъде присъдено по този ред възнаграждение и в определен от нея
размер, в който счита, че съдът следва да се произнесе. Подобно становище се
поддържа и в практиката на ВКС /макар и с незадължителен характер - опр. №
9/7.01.16 г. по ч. т. д. № 3590/15 г. на второ т. о., опр. № 195/6.06.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1033/2017 г., трето г. о., опр. № 321/26.09.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3437/2017 г., на трето г. о., опр. № 97/3.04.2017 г. по ч.
гр. д. № 860/17 г. и др./, която настоящият състав споделя.
Списъкът
би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ,
но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното
вземане за разноски да бъде определено /или определяемо по посочен от страната
ясен начин/ по вид и размер и да е адресирано до съда.
В случая постъпилата
преди съдебното заседание молба
от 04.10.2021 г., съдържа изрично искане на пълномощника
на ищците да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение . Т.е. посочената
молба представлява и списък по чл. 80 ГПК, в който търсените разноски са
определени по вид и размер /последният е посочен в цитираната разпоредба от
наредбата/.
При това положение и с оглед
чл.78,ал.4 вр.с ал.8 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на
направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение и са поискани от страната до прекратяване на производството по делото. Производството
по делото е прекратено , поради което ответникът има право на разноски съгласно ал.4 , а съгласно ал.8 на чл.78 ГПК размерът
на ЮК възнаграждение следва да се определи съобразно чл.37 от Закона за правна
помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С представената молба от 04.10.2021 г. ответната страна е
претендирала разноски в размер на 240 лева за свидетели и вещи лица , както и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лева. Ищцата , независимо от това , че е освободена от д.т. не е освободена
от разноски по делото , поради което при този изход , дължи на ответната страна
разноски по делото за експертизи и свидетели.
Съгласно чл.25
ал.2 НЗПП за защита по дела с материален интерес над 10
000 лв., възнаграждението, което според ал.1 е в граници
от 100 до 360 лева, може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Делото е с материален интесрес от
40000 лева предявени като частични от 150000 лв. Следователно страната има
право на 540 лева /360 + 180/ , а съдът е присъдил 450лв., което в
никакъв случай не е прекомерно.
С оглед изложеното, Съдът
намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Предвид горното ,
Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без
уважение молбата на М.И.Х., чрез адв Г.Б.Х. за отмяна или изменение на
определението от 11.01.2022 г. в частта
за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: