Решение по дело №716/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на П.И.В. *** срещу Заповед №4074з-629/15.05.2023г. на Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В обжалваната заповед била описана подробна фактическа обстановка, както било взето предвид и че жалбоподателя ползвал отпуск и бил определен негов заместващ. Изрично посочва, че за времето от намирането на дрона до връщането му на работа след отпуск никой не му докладвал за намирането на дрона. След като разбрал за случая веднага бил докладвал на Директор РДГП Смолян, който бил разпоредил да не завеждат ЗМ по случая, тъй като нямало данни за престъпление и да продължат по линия ОИД. Провереният автомобил бил от едната страна на магистралата, а намереният дрон – от другата страна. От едното до другото място трябвало да се изминат 10 км. Освен това автомобилът бил проверен доброволно, а не чрез ОДЧ, като самата проверка после била описана в докладна записка. Не следвало да се съставя протокол за намирането на дрона, тъй като това бил безпризорен предмет и не можел да обоснове извършване на престъпление. Дронът бил вещ, която не била забранена за притежание. До такъв извод достигнала и РП Хасково, ТО Свиленград с Постановление за отказ да се образува наказателно производство поради липса на извършено престъпление. Дисциплинарнонаказващият орган не посочил обстоятелствата,при които било извършено нарушението и така ограничил правото на защита на жалбоподателя. Дисциплинарнонаказващият орган при определяне вида и размера на наказанието не взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици, формата на вина и цялостното поведение на държавния служител. Приетите обяснение пък не били коментирани и не било разяснено защо не са приети, поради което и заповедта се явявала немотивирана. Неправилно било квалифицирано нарушението, тъй като нормата на чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР съдържала седем форми на изпълнително деяние, както това било и при нормата на чл.200, т.1 от ЗМВР, в която се съдържали две различни проявни форми. В правната квалификация било посочено и нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР, но пък било наложено едно наказание, а така не било ясно колко са нарушенията, за кое е наказан, а ако били няколко, то на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР следвало да се определи наказание за всяко нарушение, при което впоследствие да се определи общо наказание. В обжалваната заповед били въведени и нови форми на вина, освен известните на жалбоподателя умисъл и непредпазливост. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед№4074з-629/15.05.2023г. на Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Смолян, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална Дирекция Гранична полиция Смолян, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Заповедта била издадена от компетентен орган и била в рамките на преклузивните срокове. Не били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на заповедта, а наказанието било с цел да се въздейства за спазване на служебната дисциплина. Претендират направените по делото разноски и възразяват по размера на адв.възнаграждение за представляващия жалбоподателя.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Директор РД ГП Смолян и в изпълнение на негова Заповед рег.№4074з-170 от 08.02.2023г. - за изясняване на постъпили данни и установяване на нарушения, е постъпила Справка рег.№ 40740р- 2756 от 28.02.2023г. На 03.02.2023г. постъпили данни от ДЗ, съставена от Гл.инсп.В. – л.37 от делото, че на 29.10.2022г., около 23,42ч., в района на 105 км на АМ М. била извършена проверка на ла Рено Клио и пътуващите две лица, като след неоткриване на вещи и предмети, представляващи интерес, ГПН пропуснал автомобила. При извършения впоследствие оглед на района било намерено Безпилотно летателно средство – Дрон, с прикрепени към него пластмасови касетки, за което са уведомени ПОД и ст.инспектор Г.Г. от ГПУ Ново село, а дронът бил прибран от ГПН в ГПУ. На 15.11.2022г.там се явило лице, което заявило, че му бил откраднат дрон, а бил получил информация, че в Гранична полиция има намерен дрон. Предложени са наказания за двама младши инспектори – Д. и З., за жалбоподателя В. – за неупражнен контрол и за неизпълнение на задължения, както и за мл.експерт К. и също за Г.Г. – за неупражнен контрол.

Въз основа на тази справка е издадена Заповед №4074з-286 от 09.03.2023г. – за извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни, касаещи Гл.инспектор В., като е определен състав на комисия и срок на проверката, удължен със Заповед №4074з-308 от 13.03.2023г. Със заповедта и справката жалбоподателят се е запознал и положил подпис за това върху представения пред съда екземпляр.

На 15.03.2023г. В. е получил покана да посочи писмени обяснения и доказателства относно намирането на дрон на 29.10.2022г., като е било изискано и отговор на конкретни въпроси – л.13 от делото. Депозирано е писмено обяснение рег.№4537-3413 от 16.03.2023г. от В. до Директор РД ГП Смолян, в което сочи, че за 29.10.22-31.10.2022г. бил в отпуск и ръководството и контрола на ГПУ Ново село се осъществявал от Г.Г. На 01.11.2022г. му било докладвано, а той докладвал на Директор РДГП Смолян Г., който разпоредил да не се завежда ЗМ, тъй като нямало данни за престъпление. Изрично се сочи, че ЗМ се завежда не по-късно от първия работен ден, следващ почивни и празнични дни, т.е. до 31.10.2023г.

Със Справка рег.№4074-4285 от 30.03.2023г. след извършената проверка било предложено на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.200, ал.1, т.6 и т.11, чл.204, т.4 от ЗМВР на Гл.инсп. В. да бъде наложено наказание Порицание, като видно от отбелязването върху самата справка с нея се е запознал адресата – Директор РДГП Смолян на 03.04.2023г., като отбелязал с резолюция „Съгласен съм“ и определил „срок 6 месеца“ върху предложението. Жалбоподателят се е запознал на 05.04.2023г. със справката.

С Покана рег.№4074-4767 от 07.04.2023г. В. е бил поканен да даде писмени обяснения или възражения по справката от 30.03.2023г., като датата на връчване на поканата е от 11.04.2023г. От представеното писмо рег.№4537р-5340 от 18.04.2023г. се установява, че няма постъпили допълнителни сведения, обяснения или възражения от В. – л.42.

В постъпилата от административния орган преписка е приложена Заповед №4074з-1794 от 14.10.2022г., с която на гл.инсп.В. са възложени правомощия по осъществяване на общо ръководство и контрол на ГПУ Ново село, считано от 18.10.2022г. до 16.11.2022г. – л.20; Заявление от В. за ползване на един работен ден отпуск на 31.10.2022г., с разрешение да бъде ползван отпуск; Заповед №4074з-1843 от 26.10.2022г. – за възложени правомощия по осъществяване на общо ръководство и контрол на ГПУ Ново село, считано от 8,30ч. на 30.10.2022г. до 20,00ч. на 31.10.2022г. – л.23; Заповед №3282з-3379 от 28.09.2022г. за възлагане на комисар Ц.Г. да замества комисар Ц.С. – Директор на РДГП Смолян за периода от 29.09.2022г. до 28.10.2022г.; Съобщение от МОД ГПУ Ж. за извършена справка на две лица на 29.10.2022г., като след проверката бил извършен оглед и намерен дрон в района; Ежедневен бюлетин от оперативен дежурен Б. – на 29.10.2022г. бил намерен дрон, извършена проверка на л.а.; ежедневна ведомост и ежедневен инструктаж от 29-30.10.2022г.; Докладна записка от мл.инсп Д. и З. за 29/30.10.2022г. и докладна записка от мл.инсп.Д.Д..

В преписката е приложена кадрова справка на оспорващия.

По делото за изясняване на фактическата страна на спора е разпитан св.Г., приложени са Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер и Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 13.04.2023г. на РП Хасково, ТО Свиленград.

С оспорената Заповед №4074з-629/15.05.2023г. на Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Смолян на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, , чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР на гл.инсп П.В. е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. В заповедта се сочи, че фактическата обстановка се доказва от събраните в хода на проверката документи, описани в справката от 30.03.2023г., с които безспорно се доказвало нарушение на процедурата при намирането на безпилотно летателно средство – дрон, на 29.10.2022г. – около 23,42ч, в района на 105 км на АМ М. и последващото транспортиране до ГПУ Ново село – не са съставени протоколи за оглед на местопроизшествието; не е заведен ЗМ по случая; липсват приемно предавателни протоколи за оставяне на съхранението на намерената вещ. Описано е, че от 29.10.2022г. – датата на намирането на дрона, до момента на извършването на проверката, не са предприети каквито и да било действия по изясняването на конкретните обстоятелства, при които дронът е намерен и дали се касае за подготвяне или извършване на престъпление. Прието е че гл.инсп. В. не е осъществил контрол - не е извършил проверка дали ГПИ е съставил необходимите документи за намирането и прибирането му в ГПУ Ново село и предаването му за съхранение – нарушение на дисциплината по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители“, съставомерно на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР „неупражняване на контрол над подчинение“, за което е предвидено наказание порицание“. В заключителната част на заповедта е описано: „Предвид изложеното и на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, , ал.2, т.1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители“ /не е осъществил контрол – не е извършил проверка, дали ГПН е съставил необходимите документи за намирането на дрона, прибирането му в ГПУ Ново село и предаването му за съхранение и не е назначена съответната проверка по реда на ЗМВР или на Вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски материали, утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на МрВР, чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР „неупражняване на контрол над подчинени“ и т.11 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения или на заповедите и разпорежданията на МрВР, зам.-министрите и гл.секретар на МВР и преките ръководители“ налагам дисциплинарно наказание Порицание за срок от 6 месеца на гл.инспектор П.И.В..“

Заповедта е връчена на служителя на 15.05.2023г., а жалбата срещу заповедта е подадена чрез РД ГП Смолян до Административен съд Хасково на 18.05.2023г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №4074з-629/15.05.2023г. на ЗА Директор на Регионална дирекция Гранична полиция Смолян е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР. На основание чл.33, ал.2 от ПУДМВР при отсъствие на ръководител на звено в структура на МВР, който е държавен служител със статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, по-горестоящият ръководител определя със заповед длъжностно лице, което да замества отсъстващия служител, като длъжностното лице, определено за заместване. В случая по силата на Заповед №3282з-634/08.02.2023г. на Директор ГД Гранична полиция - МВР, за времето от 08,30 часа на 07.02.2023г. до завръщане на титуляра, комисар М. – Зам.директор на РДГП Смолян замества комисар С. – директор на РДГП Смолян /л.10/.

Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички изискуеми по силата на чл.210, ал.1 от ЗВМР реквизити. Съгласно тази норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която не е посочено ясно и конкретно времето на извършване на нарушението. Описани са фактическите обстоятелства, свързани с намирането на безпилотното въздухоплавателно средство – дрон, на 29.10.2022г. на АМ Тракия, като е посочено, че служителят не е изпълнил служебни задължения и не е упражнил контрол на подчинени. Въпреки посочването на дата на намирането на дрона и описателното посочване, че до момента на извършване на проверката „не са предприети каквито и да са действия, от страна на …В.“, то в оспорената заповед няма конкретизация за времето – датата, на която се приема от ответника, че В. не е изпълнил задълженията си. Липсващия реквизит на заповедта е съществен, доколкото с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР същият има отношение към спазването на процесуалните правила по издаването на акт от вида на оспорения и по-конкретно за спазването на сроковете за издаването му. Коя дата или период са приети от дисциплинарния орган за установени като дата на извършване на дисциплинарното нарушение не може да бъде установено и от съдържанието на другите актове, част от административната преписка по издаване на заповедта. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта е съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма, което препятства възможността да се извърши пълна и адекватна преценка за съответствието на акта с процесуалните правила и материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

Освен това от съдържанието на обжалваната заповед се установя, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание Порицание за две отделни дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължения и неупражняване на контрол над подчинени. Двете деяния, осъществени, посредством бездействие, са квалифицирани по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, без да посочено коя от всички посочени хипотезите в случая е приложима, като допълнително се сочи, че неизпълнението на задължения е съставомерно на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР – „неупражняване на контрол над подчинени“ и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“. Неизпълнението на задължения предполага такива, които са определени с разпоредбите на закона, подзаконовите нормативни актове, на заповеди и разпореждания на горестоящи изрично посочени органи, както и на служебни задължения, определени със съответната длъжностна характеристика, но в случая не може да се установи какви задължения наказващият орган е приел, че не са изпълнени. От текста на заповедта не само е неясно кое е неизпълненото задължение, а и кога е следвало да бъде осъществен контрола, как е следвало да бъде осъществен, по какъв ред е следвало да протича проверката, която не е била извършена и в какъв срок. Не са обсъдени съществени обстоятелства, имащи отношение в случая, като това кога е бил в отпуск наказания, от кого е заместван, как са разпределени между замествания и заместващия задълженията по отношение на конкретния случай, както и не са изследвани и събрани доказателства с оглед разпоредено от по-горестоящ орган да не се завежда ЗМ по случая, а и относно обстоятелствата, че ГПН са изготвили докладна записка, ежедневен бюлетин и ведомост относно случая. По отношение на дисциплинарното обвинение, че не е упражнен контрол над подчинени следва да се има предвид, че хипотезата за "неупражняване на контрол над подчинени" по чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР е приложима тогава, когато административен ръководител е осъществявал системно, трайно длъжността си по начин, довел до лошо изпълнение като цяло, на функциите на самата структура. Липсата на ясно, конкретно и недаващо основание за многозначно тълкуване дисциплинарно обвинение представлява съществено нарушаване правото на служителя да се защити. Този дефицит нарушава и изискването за форма на заповедта със задължително посочване на разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, квалификацията на правното основание на нарушението. Формулирането на дисциплинарно обвинение трябва да бъде по начин, съответстващ от обективна и от субективна страна на деянието и на материалноправната норма, която го определя като дисциплинарно нарушение. Но в случая не само не може да бъде установено дали действително се имат предвид две нарушения, но и дали е приложима и приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, касаеща служител, за който е установено, че е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина. Напълно неясно е и дали органът е изпълнил задължението си като наказващ - след като определи наказание за всяко нарушение, то да наложи по-тежката санкция или общо наказание.

На последно място, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.

В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, а така жалбата като основателна следва да се уважи.

С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 600 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.И.В., ЕГН **********,***, Заповед №4074з-629/15.05.2023г., с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция да заплати на П.И.В., ЕГН **********, направените по делото разноски общо от 610 лева.

Решението е окончателно и на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: