Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.04.2022 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8791 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8791/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В.“ ООД *** ЕИК ******срещу решение №96507 от 20.04.2017 г постановено по гр.д.№59101/14 г на СРС , 79 състав , в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на В.С.К. ЕГН **********
от гр.София на основание чл.262 ал.1 КТ във вр.чл.150 , 143 ал.1 КТ сумата 6583,22
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 27.10.2011 г. – 30.08.2012 г., ведно със законна лихва от
31.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като размерът на
присъденото обезщетение е неправилно определен от СРС съда. Първоинстанционният
съд е квалифицирал цялата претенция на ищеца като извънреден труд по чл.262,
ал.1 КТ във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ, които
текстове касаят извънредния труд, но не и положения нощен труд по чл.261 КТ .
Такъв също се претендира, но съдът не е разграничил претенцията за извънреден
труд и за положен нощен труд. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.154а от КТ и издадената въз основа на него Наредба за организация на работното време
на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
приета с ПМС №244 от 11.09.2006 г. За лицата , които извършват транспорти
дейности законът е допуснал с подзаконов нормативен акт да се установи друга
продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния
ден и на нощния труд, различни от общите разпоредби на КТ, които в случая не
намират приложение. СРС безкритично е приел като доказателства по делото
представените от ищеца оригинали на тахографски
дискове, но според Закона за автомобилните превози, тахографските
шайби /листове/ се съхраняват в оригинал от работодателя, като по делото не
било изяснено обстоятелството, защо оригиналните тахографски
шайби се намират у ищеца и как ги е придобил, което навежда съмнение, че същите
са „манипулирани“. Приетата по делото СТЕ сочи , че е възможно тахографите да бъдат манипулирани и че е напълно възможно
други лица да са управлявали автобусите с тахографските
дискове на ищец а. Съдът необосновано е приел за доказано, че ищецът в
определени дни е шофирал по 13 часа без прекъсване, според СИЕ , а
според исковата молба-24 часа без прекъсване. Това се опровергава от
показанията на ищцовия свидетел Х.А., който заявява,
че няма такъв случай шофьор да кара 24 часа . Като се позовал на чл.7, ал.4 от
Наредбата, СРС е направил неправилен извод като е включил „времето на разположение“
като извънреден труд. „Времето на разположение“ на лицата извършващи
транспортни дейности не може да се счита за „дежурство“ и за полагане на
извънреден труд .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба . Страните са уговорили работа при пълно работно
време и нормална продължителност на работното време от 8 часа . По делото няма
представени от ответника доказателства за уговорено или установено от
работодателя друго работно време . Положен е извънреден труд , защото при
курсовете до Испания автобусът е управляван от трима шофьори , които са се
сменяли и единствените почивки са били за нощуване в Испания . Във времето , в което не са шофирали
останалите двама шофьори са били на разположение в автобуса /седнали в него
, сравни с ТР №8/13 г от 30.10.2014 г на ОСГК на ВКС / . Искът е доказан по
размер с основната и допълнителната ССЕ , като същински почивки не е имало и те
представляват част от работното време . Нощният труд по чл.261 КТ е
съобразен в размера на определеното обезщетение . Няма данни за манипулиране на
тахографските дискове .
Въззивната жалба е допустима. В първоначалното въззивно производство с решение
№6816 от 12.10.2017 г по гр.д.№8462/17 г СГС , III „Б“ състав е потвърдил решението на СРС обжалваната част . Приел е , че безспорно
ищецът е работил като шофьор при ответника за периода 27.10.2011 г.-30.08.2012
г., като е превозвал пътници по автобусни линии Русе, България-Бургос,
Испания и Хасково, България-Ел Елхидо, Испания. СРС е
квалифицирал претенциите на ищеца като извънреден труд по чл.262, ал.1 КТ във вр. с чл.143 и чл.150 от КТ. Тези текстове касаят
извънредния труд , но не и нощния труд по чл.261 КТ , който текст СРС е
пропуснал да посочи . От друга страна в мотивите си СРС е посочил , че от общата
сума от 6 583,33 лв.,
- 4 065,80 лв. са за
извънреден труд в работни дни ;
- 2 049,70 лв. са за
извънреден труд в почивни дни,
- 283,84 лв. са за извънреден
труд в празнични дни и
- 184 лв
са за нощен труд. т.е. налице е необходимото разграничение . От депозирания по
делото трудов договор от 02.05.2011 г. се установява, че страните са договорили
пълно работно време, което съгласно чл.136 ал.3 КТ е с нормална
продължителност до 8 часа дневно. Същевременно, процесуалният
представител на въззивника /ответник/ променя твърденията си и започва да
твърди , че работното време било различно през дните, в които ищецът е
извършвал курсове, но по делото не е представено доказателство за уговаряне между страните или въвеждане с акт на работодателя
на работно време, различно от посоченото с нормална продължителност между 09,00 и 17.00 часа и не е нарушен
чл.154а от КТ . От събраните по делото писмени доказателства /командировъчни
заповеди/ и показанията на разпитаните свидетели, се установява , че
изпълнението на посочените задължения е налагало ищецът да полага труд, извън
посоченото по- горе работно време, през нощта и в почивни и празнични дни. Автобусът
е бил управляван от трима шофьори, които са се сменяли след четири часа
шофиране. Според свидетеля А., който пътувал заедно с ищеца, докато единият от
шофьорите управлявал автобуса, останалите
седели по седалките и разговаряли с пътниците, като по време на движението е
било забранено да се ползва спалното помещение, поради което шофьорите не
почивали в него. Единствената почивка за нощувка на всеки курс е
била в неговата крайна точка в Испания, което се установява и от представените по
делото фактури. Според приетата пред СРС СТЕ посочените от ищеца в исковата молба периоди,
в които той е полагал извънреден и нощен труд, съответстват на данните от тахошайбите. Не могат да приемат за доказани твърденията на
ответника за възможна манипулация на тахографите
и/или че възможно други лица да са управлявали автобусите с тахографските
дискове на ищеца . Вещото лице по приетата по делото СТЕ посочва вероятност и
възможност, но никъде по делото не се установява такава манипулация, независимо
от обстоятелството, че оригиналите на приложените тахографски дискове са се намирали при ищеца, а е следвало
да се намират при работодателя. Не само приетата СТЕ, но и другите
депозирани доказателства-командировъчни заповеди, фактури за
нощувки, в хотел в крайната точка на пътуването, обяснения на
свидетели, преценени в своята съвкупност, кореспондират с информацията от тахографските дискове. Дори и да се приеме, че е възможно
друго лице да е управлявало автобуса с тахографските
дискове на ищеца, то доказателства в тази насока липсват по делото, както и
доказателства за тяхното евентуално манипулиране.
Според СГС , III
„Б“ състав при изпълнение на процесните курсове по редовната автобусна линия
Русе/България/-Бургос/Испания/ и Хасково/България/-Ел
Ехидо/Испания/ и обратно, ищецът е полагал труд извън установеното в трудовия му договор
работно време от 09,00 до 17,00 часа, което е ставало по разпореждане на
работодателя. Шофьорите са били трима, като всеки от шофьорите е управлявал
автобуса по 8 часа на денонощие. През времето, през което не са
управлявали автобуса по време на
пътуване, останалите двама шофьори са били на
разположение на работодателя. Съгласно чл.7
ал.1 от Наредбата „при изчисляване продължителността на дневното работно
време на транспортните работници се отчита времето
от началото до края на
работата, през което транспортният работник е на работното
си място, упражнява своите функции или дейности
и е на разположение на работодателя. На разположение на
работодателя са се намирали шофьорите, които в момента не са управлявали
автобуса, но са се намирали в него в готовност да поемат управлението. Това
съответства и на разпоредбата на чл.7 ал.4 т.2 от Наредбата, определящ
за „време на разположение“ периода, през който транспортните
работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват
седнали до водача или върху кушетка, когато превозното средство е в
движение.“. Следва да се има предвид ал.6 от Наредбата, според която „при изчисляване продължителността на дневното работно време се отчита
и времето, през което транспортният работник е задължен да бъде на
работното си място в готовност да започне нормална
работа със задачи, свързани с изпълнение на дежурство,
през периодите на очакване на
товарене или разтоварване, преди отпътуване, когато продължителността им не може да
се определи предварително.“ Съгласно ТР №8/13 от 30.10.2014 г. на ОСГК на ВКС разграничителният
критерий за включване на почивките в работното време е дали по време на дежурството работникът е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или
служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната
част, се счита за работно време”. Ето защо неоснователно се явява твърдението,
че като се позовал на чл.7, ал.4 от Наредбата, СРС е направил неправилен извод
като е включил „времето на разположение“ във времето, което е отчел като
положен извънреден труд. Размерът на предявения иск е доказан с приетата от
СРС основна и допълнителна ССЕ, като последната е разработена в два
варианта. При първия вариант във времето на положен труд не са включени
периодите за почивка, които се полагат съгласно чл.7, ал.4 от Наредбата, а при
втория вариант, цялото време на пътуване с автобуса е прието за работно
време на ищеца. Законосъобразно СРС е възприел втория вариант на
допълнителното заключение на счетоводната експертиза, тъй като т.нар „време
на разположение”, през което шофьорът не управлява моторното превозно
средство, но пътува заедно с другия шофьор и е на разположение на
работодателя. Според чл.7 ал.4 от Наредбата, във времето на
разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време
на работа, и периодите на почивка, през които транспортният работник не
е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да
отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови
управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са
периодите: 1.през които транспортният работник придружава превозното средство,
докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на
границата или поради забрани за пътното движение; 2.през които транспортните
работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват
седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в
движение-чл.7, ал.4 от Наредбата. СРС
правилно се е позовал и на европейското законодателство , като е посочил,
че полагането на труд в рамките на дежурство и съпътстващата дежурството
почивка, ползвана в рамките на предприятието или на място, определено от
работодателя, е въпрос, регламентиран и в европейското законодателство
/Директива 2003/88/ЕО/, като по приложението му са постановени актове на Съда
на Европейските общности, които са източник на правото и са задължителни за
националните съдилища /решение от 03.10.2000г. по гр.д. С-303/98 и решение от
09.09.2003г. по дело С- 151/02/. Възприетото в тази съдебна практика становище
е , че в случаите на почивка, когато служителят е длъжен да присъства физически
на място, определено от работодателя, цялото
дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си на
повикване, работното време е само времето, през което действително е положен
труд. Ето защо законосъобразно и в съответствие с чл.7 ал.4 от Наредбата, СРС е
кредитирал втория вариант от допълнителното заключение на счетоводната
експертиза, при който, при отчитане продължителността на работното време са
взети предвид и периодите на почивка , през които ищецът се е
намирал в автобуса и макар да не е управлявал МПС, е бил на разположение на
работодателя, без възможност да напуска МПС.
Решението на СГС , III “Б“ състав / в осъдителната му част/ е
обжалвано от „В.“ ООД пред ВКС . С решение
№76 от 17.06.2-19 г по гр.д.№5104/17 г ВКС , IV ГО е отменил решението на СГС , III “Б“ състав в осъдителната му за ответника част .
Приел , че организацията на работното време и почивките на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт е уредена със специални
императивни норми в Наредбата за организация на работното време на лицата,
които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, издадена на
основание чл.154а КТ. При този вид дейности, работодателят може да удължава работното време до 60 часа седмично ,
но е длъжен да компенсира в рамките на 4-месечен период като не се надвишава
средната продължителност на уговореното седмичното работно време (чл. 4
от Наредбата , специален спрямо чл. 136а и чл.142, ал.2 КТ). Съгласно чл.7,
ал.1 от Наредбата, продължителността на работното време включва времето, през което работникът е на работното място,
извършва своите функции или дейности и
е на разположение на работодателя. Във времето на разположение е и
времето , през което транспортните работници, които управляват превозното
средство в екип, прекарват седнали до
водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение (чл.7,
ал.4, т.2 от Наредбата). В работното време и във времето на разположение , не
се включват почивките през време на работа (чл.7, ал.4 от Наредбата , както и
чл.151, ал.2 КТ). Извънреден труд е този положен извън установената
продължителност на работното време (чл.143, ал.1 КТ), т.е. всички отработени
часове над 60 часа седмично. Извънреден е и трудът, когато при прекратяване на
трудовото правоотношение, удълженото работно време не е било компенсирано
(чл.136а, ал.5 КТ). В случая, това е времето на отработени часове над 40 часа
(уговорената в трудовия договор седмична продължителност) до 60 часа седмично,
които не са компенсирани. Наредба №2/94г. за реда за установяване задължение за
дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е
дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време
на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от
определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на
управление, прекъсване и почивки.
Според ВКС, IV ГО неправилно е
прието от въззивния съд, че работното време е било с нормална продължителност
от 8,00ч. до 17,00ч. и всичките отработени часове извън това време, включително
и времето на разположение, което включва и времето за почивка, представляват
извънреден труд. Работодателят има право
да удължи работното време в определени рамки , а извънредният труд е положеният такъв извън максималната седмична
продължителност, както и некомпенсираното удължено работно време над
уговорената нормална продължителност на работната седмица, при
прекратяване на трудовия договор, а почивките през време на работа не се
включват в продължителността на работното време. В случая е необходимо
изслушването на транспортна експертиза, която след проверка при
работодателя на графиците за времето на управление, времето на разположение и
почивките по време на работа , отнасящи се за шофьорите, извършващи процесния
международен пътнически превоз, да определи сумирано седмичната продължителност
на работното време на ищеца, в която се включват времето на управление и
времето на разположение, без почивките по време на работа, да констатира дали има надвишаване на нормалната
седмична продължителност и извършена ли е компенсация в рамките на 4 - месечен
период. Вещото лице да определи количеството положен извънреден труд и
дължимото за него възнаграждение, в хипотезите когато седмичната
продължителност надвишава 60 часа, и в случаите, когато удълженото седмично
работно време е било между 40 часа и 60 часа и не е било компенсирано в рамките
на 4 - месечен период .
В изпълнение на задължителните
указания на ВКС с определение от 18.07.2019 г настоящият съд допусна
съдебно-счетоводна експертиза с формулираните от ВКС задачи . Според основното заключение на вещото лице Т.М.
ответникът не представя графици
за времето на управление от ищеца и другите двама водачи . Според наличните
по делото доказателства и нормативната уредба общо за процесния период
извънредният труд е на стойност 7498,54 лева , а нощният труд е на
стойност 224 лева . В о.с.з на 08.03.2021 г вещото лице М. уточнява , че
не може да каже колко часа е престоят в хотела , а част от тахошайбите
не са приложени по делото и данните от тях не са взети предвид .
С молба от 15.03.2021 г ответникът е представил работен график , който
е оспорен от ищеца и е
приложен за сведение от съда. Според допълнителната
ССЕ на вещото лице Т.М. ако се съобрази представеният от ответника график за
процесния период извънредният труд /без почивки и компенсации/ възлиза на
1453,10 часа и е на стойност 5674,54 лева , от които 4128,48 лева в
делнични дни и 1546,06 лева в почивни и празнични дни и 179,20 лева са
за нощен труд .
Със заключението на комплексната експертиза на А.М. /автотехническа част/ са снети данни от тахографа
на автомобила за начало на работа през дни от периода , почивки и изминати
километри . Въз основа на тези данни и на графика според комплексната
експертиза на Т.М. /счетоводна част/ извънредният труд е на стойност 5388,63
лева , а нощният труд е на стойност 42 лева .
В о.с.з на 24.01.2022 г ответникът
оспорва първоначалното заключение на комплексната експертиза , поради което
съдът е дал възможност на вещите лица да изготвят и вариант , в който да
съобразят представения на 15.03.2021
г работен график .
Вещото лице М. е изготвила допълнение
към своята част на комплексната експертиза . В о.с.з на 04.04.2022
г вещото лице М. уточнява , че не е възможно да се изготви вариант на
комплексната експертиза , тъй като представените от ответника данни в работен
график взаимно се изключват с вече наличните данни , както и същите са неясни .
В о.с.з на 04.04.2022 г ответникът представя „писмо-пояснение“
, което според него е било изпратено на вещото лице М. . Според вещото лице А.М.
данните в това писмо са очевидно неверни .
Решението на СРС е частично неправилно . Съгласно указанията на ВКС в решение №76 от
17.06.2-19 г по гр.д.№5104/17 г ВКС , IV ГО чл.7, ал.1 от Наредбата за организация на работното
време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт ,
продължителността на работното време включва
времето, през което работникът е на работното място, извършва своите функции
или дейности и е на разположение
на работодателя. Във времето на разположение е и времето , през което транспортните
работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка,
докато превозното средство е в движение (чл.7, ал.4, т.2 от Наредбата). В
работното време и във времето на разположение , не се включват почивките през
време на работа (чл.7, ал.4 от Наредбата , както и чл.151, ал.2 КТ). Извънреден
труд е този положен извън установената продължителност на работното време
(чл.143, ал.1 КТ), т.е. всички отработени часове над 60 часа седмично.
Извънреден е и трудът, когато при прекратяване на трудовото правоотношение,
удълженото работно време не е било компенсирано (чл.136а, ал.5 КТ). В случая,
това е времето на отработени часове над 40 часа (уговорената в трудовия договор
седмична продължителност) до 60 часа седмично, които не са компенсирани.
Наредба №2/94г. за реда за установяване задължение за дежурство или за
разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от
специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата,
които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените
в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване
и почивки. Работодателят в случая е имал право да удължи работното време в
определени рамки , а извънредният труд е положеният такъв извън максималната
седмична продължителност, както и некомпенсираното удължено работно
време над уговорената нормална продължителност на работната седмица, при
прекратяване на трудовия договор . Почивките през време на работа не се
включват в продължителността на работното време.
Настоящият съд е допуснал и изслушал
основна , допълнителна и комплексна експертизи /с допълнение/ , които са имали
задачи :
- след проверка при работодателя на
графиците за времето на управление, времето на разположение и почивките по
време на работа , отнасящи се за шофьорите, извършващи процесния международен
пътнически превоз ; да определят сумирано седмичната продължителност на
работното време на ищеца, в която се включват времето на управление и времето
на разположение, без почивките по време на работа,
- да констатират дали има надвишаване
на нормалната седмична продължителност и извършена ли е компенсация в рамките
на 4 - месечен период.
- да определят количеството положен
извънреден труд и дължимото за него възнаграждение, в хипотезите когато
седмичната продължителност надвишава 60 часа, и в случаите, когато удълженото
седмично работно време е било между 40 часа и 60 часа и не е било компенсирано
в рамките на 4 - месечен период .
Трите новоприети експертизи са дали различни стойности на незаплатения извънреден и нощен
труд по следните причини . Първоначалната ССЕ не е работила по достатъчно
документи от ответника – не й е бил представен график . Допълнителната ССЕ е
работила по представен график , но не е проверила точно съответствието му с
наличните данни от тахографските шайби . Комплексната
експертиза има в състава си счетоводител и експерт по САТЕ и е съобразила както
представения график , така и данните от тахографските
шайби .
Настоящият съд счита , че исковете са доказани по основание още
пред СРС и в първоначалното въззивно производство , като по този въпрос са
налице задължителни указания на ВКС , IV ГО по тълкуване
на закона . Възпроизведените по-горе водещите мотиви на СГС , III „Б“ състав са законосъобразни и настоящият
съд ги споделя /споделени са и от ВКС/ , освен в частта за продължителността на
работното време и за формиране на размера на вземанията . ВКС е отменил
решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане за установяване на точния
размер , в който исковете трябва да се уважат /полагането на извънреден и
нощен труд е безспорно доказано /, като е формулирал и точната задача на
експертизата , която трябва да се изслуша . ВКС е назовал тази експертиза
„транспортна“ , но доколкото става въпрос за изчисляване на стойности на извънреден и нощен труд ,
същата е от компетентност на икономист с познания в областта на ТРЗ / „Труд и
Работна Заплата“/ ; при отчитане на спецификите на транспортния бранш /съществува
икономическа специалност „Икономика на транспорта“ /. Неоснователни са възраженията на ответника
срещу назначаване на вещото лице М. /счетоводител/ за изчисляване на процесните
стойности на извънреден и нощен труд . Специалист
по автомобилен транспорт /САТЕ/ не може да се очаква да изчисли законосъобразно
тези стойности , освен ако няма едновременно и опит в областта на ТРЗ . Такова
вещо лице не е известно на настоящия съд .
Въпреки това , за да се подпомогне
вещото лице счетоводител в спецификите на автомобилния транспорт /в случая – за
анализ на представените тахографски шайби /
настоящият съд е назначил комплексна
експертиза , в състава на която е включен и експерт в областта на
автомобилния транспорт . Поради
извършена най-подробна и задълбочена проверка на наличните данни и пълно
съобразяване на указанията на ВКС именно заключението на комплексната
експертиза трябва да бъде кредитирано и въз основа на него да се определят
дължимите от ответника суми . Следва да се приеме , че те са в размер на 5388,63 лева за извънредния труд и в
размер на 42,05 лева за нощния труд / общо 5430,68 лева /.
Вярно е , че страните взаимно си
оспорват представените по делото данни и доказателства, по които е работила
комплексната експертиза – ищецът оспорва представения едва пред настоящия съд от ответника работен график , а
ответникът оспорва представените от ищеца тахографски
шайби . От друга страна няма пречка по
реда на чл.162 ГПК да се приемат посочените от комплексната експертиза
стойности , още повече , че ответникът не е спазвал добросъвестно уредбата
по КТ и Наредбата за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния
транспорт /сравни с решение №53 от
20.02.2015 г по гр.д.№ 5406/2014 г, ГК, ІV ГО на ВКС/ . Спорният /положен/ труд не е законосъобразно документиран от
ответника , докато за твърденията на ищеца са налични свидетелски
показания , тахошайби и данните от тях се
потвърждават от комплексната експертиза .
Не се констатира редовно водено счетоводство от
ответника , а същият представя едва на 15.03.2021
г работен график като вторичен счетоводен документ - без данни към кой
момент е съставен и дали съответства на действително положения труд . Следва да
се има предвид , че задължителните указания на ВКС за проверка в счетоводството
на ответника касаят документи , които безспорно
са съществували към 2011 г – 2012 г , а не такива , които може да са създадени по-късно
. Според настоящия съд т.нар.работен график е новосъздаден документ за нуждите
на съдебното производство . Данните в него не се подкрепят от доказателствата
по делото , включително от свидетелските показания . Също и представеното в о.с.з
на 04.04.2022
г „писмо-пояснение“ не е нищо повече от писмено твърдение от страна на
ответника , като вещото лице М. заявява , че данните в него са очевидно неверни
.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени в частта , в която е присъдена на ищеца сума за
извънреден и нощен труд над 5388,63
лева до 6583,33 лева . В останалата
част решението на СРС трябва да се потвърди .
По отношение на разноските . Ищецът има право на по-малко , а
ответникът на повече разноски пред СРС , съобразно допълнително отхвърлената
част от претенциите . Ответникът дължи по-малко такси и разноски в полза на
съда пред СРС . Ответникът дължи разноски по компенсация за двете въззивни
производства и за касационното производство . Ответникът дължи в полза на съда
част от разноските за експертизи пред настоящия съд .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №96507 от 20.04.2017 г постановено по гр.д.№59101/14 г на СРС , 79 състав , в частта, в която „В.“ ООД *** ЕИК ******е осъдено да заплати :
- на В.С.К. ЕГН ********** от гр.София
на основание чл.262 ал.1 КТ във вр.чл.150 , чл.143 ал.1 КТ и чл.261 КТ разликата
над 5430,68 лева до 6583,33 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд и нощен труд за периода 27.10.2011 г. – 30.08.2012 г.,
ведно със законна лихва от 31.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 619,19 лева до
750,58 лева разноски пред СРС ;
- на държавата и по сметка на СРС
сумата над 642,89 лева до 779,35 лева такси и разноски пред СРС ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на В.С.К. ЕГН ********** от гр.София да се осъди „В.“ ООД *** ЕИК ******да му заплати на основание
чл.262 ал.1 КТ във вр.чл.150 , чл.143 ал.1 КТ и
чл.261 КТ разликата над 5430,68 лева до 6583,33 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд /над 5388,63 лева до 6399,33
лева/ и нощен труд /над 42,05 лева до 184 лева / ; за периода 27.10.2011 г. –
30.08.2012 г., ведно със законна лихва от 31.10.2014 г до окончателното
заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение в частта , в която „В.“ ООД *** ЕИК ******е осъдено да заплати :
-
на
В.С.К. ЕГН ********** от гр.София на основание чл.262 ал.1 КТ във вр.чл.150 ,
чл.143 ал.1 КТ и чл. чл.261 КТ сумата от
5430,63 лева , възнаграждения за извънреден труд в размер на 5388,63
лева и за нощен труд в размер на 42,05
лева ; за периода 27.10.2011 г. – 30.08.2012 г., ведно със законна лихва от
31.10.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; и 619,19 лева
разноски пред СРС ;
-
на
държавата и по сметка на СРС 642,89 лева такси и разноски пред СРС .
ОСЪЖДА В.С.К. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „В.“ ООД *** ЕИК ******допълнително сумата от 73,91
лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „В.“ ООД *** ЕИК ******да заплати на В.С.К. ЕГН **********
от гр.София сумата от 2949,74 лева разноски във въззивните
производства и пред ВКС /по компенсация / .
ОСЪЖДА „В.“ ООД *** ЕИК ******да заплати по сметка на СГС
412,45 лева разноски за експертизи .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.