№ 1299
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Г. С. срещу
решение № 895/ 19.04.2022г. на СГС, ГО, 9 състав, постановено по гр.д. №
9733/20г. в частта, в която са отхвърлени исковете й по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди изцяло и за
неимуществени вреди над 5000лв. до 95000лв.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в
обжалваната от нея част е неправилно и необосновано. Правилно е прието, че
срещу нея е водено наказателно производство. Неправилно и в противоречие
със събраните доказателства, при неотчитане на търпените болки и страдания
от М. С. съдът е направил погрешни правни изводи. Съдът е приел, че в
наказателното производство е установено от обективна страна извършването
на деяние от въззивника, но то не е съзнателно и с користна цел. От
присъдата се установява, че прокуратурата не е изследвала обективни факти,
което е процесуално нарушение и основание за връщане на делото за
доразследване. Именното тези факти са съществени за доказване на нейната
невинност. Постановена е оправдателна присъда, която е потвърдена от
въззивния съд. Съдът е приел, че от дисциплинарното уволнение тя е
1
търпяла болки и страдания, както и от наказателното производство. Изводът,
че неимуществените вреди произтичат единствено и само от
дисциплинарното уволнение и нямат пряка връзка с наказателното
производството е необоснован. Уволнението й е след започването на
разследването. От свидетелските показания се установява, че М. С. е страдала
изключително интензивно и е станала друг човек и е правила опит за
самоубийство. Отстраняването й от работа, започването на наказателно
преследване и последвалото уволнение са в пряка връзка и произхождат от
един и същи случай- деянието, което е квалифицирано по чл.282, ал.1 от НК, а
в последствие по чл.212, ал.5 от НК. Поради наказателното преследване е
била в невъзможност да си намери работа, както и от намесата на директора
на НАП. Съдът не взел предвид времето преди повдигане на обвинението при
определяне на обезщетението. От 17.11.2009г. до 14.12.2009г. жалбоподателят
е била призовавана неколкократно да се яви на разпит като свидетел и се е
явила на 05.05.2010г., 05.08.2010г. и на 31.08.2010г., обявена е за
общонационално издирване, снемани са й образци от подписа и почерка,
провеждани са очни ставки и е разкрита банкова тайна. Продължителността
е 09г. и 11м., което е извън разумния срок и в нарушение на чл.6 от
ЕКЗПЧОС. В решението няма изложени мотиви по този въпрос. Няма
изложени мотиви относно взетата мярка за процесуална принуда и нейната
продължителност, общонационалното издирване и криминалната
регистрация. Съдът не е обсъждал всички обективни факти, имащи
отношение към размера на обезщетението. Разпитаните свидетели
установяват търпените от въззивника болки и страдания. Счита, че искът за
имуществени вреди е основателен, защото е направила разходи за адвокатско
възнаграждение. Съдът необосновано е отказал да допусне психологична
експертиза.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
В съдебно заседание чрез представляващия я прокурор Прокуратурата
оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
2
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ . В исковата
молба ищецът М. С. твърди, че на 17.11.2009г. е било образувано
досъдебно производство № ЗМ-27/2009г. по пр. пр. № 13961/2009г. срещу
виновни длъжностни лица за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. От
17.11.2009г. до 14.12.2011г. е била призована да се яви за разпит като свидетел
на 05.05.2010г., след това на 05.08.2010г. и 31.08.2010г. Явила се е на разпит на
12.07.2011г. като свидетел. С постановление от 29.12.2009г. наблюдаващият
прокурор е отстранил от разследването разследващия полицай поради
невъзможност да осигури правилното му провеждане. На 05.01.2012г е
отправено искане за продължаване срока на разследването с четири месеца,
след което са разрешени още две продължения по 4 месеца до 17.09.2011г. До
29.12.2011г. не са извършвани процесуалноследствени действия. До внасянето
на първия обвинителен акт на 12.05.2016г. срокът на разследването е
продължаван 11 пъти по 4 месеца. С телеграма № 39654/12г. ГДНП е обявена
за национално издирване. На 11.06.2013г. и на 05.08.2013г. ищецът се е
явила пред разследващия полицай за снемане на образци от подписа и
почерка й. С постановление от 05.11.2013г. е привлечена като обвиняем за
престъпление по чл.212, ал.5 от НК и й е опредЕ. марка за неотклонение
„парична гаранция“ от 5000 лв. След жалба от страна на М. С. тя е намалена
на 1500лв. На 18.12.2013г. гаранцията е внесена. На 13.11.2009г. е била
отстранена от служба на основание чл.100, ал.1 ,т.2 от ЗДСл., а със заповед №
ЗЦУ-36/07.01.2010г. е уволнена дисциплинарно. По внесения обвинителен акт
на 13.05.2016г. е образувано нохд № 2248/16г. на СГС, НО, което прекратено с
разпореждане на съда поради допуснати съществени процесуални
нарушения. С постановление от 15.12.2016г. наблюдаващият прокурор е
върнал делото за допълнително разследване. На 18.01.2017г. на М. С. е
наложена забрана да напуска пределите на страната. На 17.01.2017г. й е
предявено ново обвинение в нейно отсъствие, а на 23.03.2017г. й е предявено
разследването. На 05.06.2017г. е внесен нов обвинителен акт в съда, по който
е образувано нохд № 2648/17г., което също е прекратено поради допуснати
нарушение по призоваването й за процесуалноследствени действия. На
09.10.2017г. е поискала да се отмени мярката за процесуална принуда, но й е
било отказано. На 23.10.2017г. е дала подробни обяснения по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.212, ал.5, пр.1 вр. с ал.2, т.3 от НК. На
3
01.11.2017г. е извършено предявяване на разследването. На 09.11.2017г. е
внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано нохд № 5257/17г. на
СГС, НО. По него са проведени осем съдебни заседания. С присъда №
81/26.03.2019г. е оправдана. По протест на СГП е образувано внохд № 683/19г.
на САС, НО. С решение № 381/16.10.2019г. присъдата е потвърдена. То е
влязло в сила на 31.10.2019г. Наказателното производство срещу ищеца е
продължило 9г. и 11 м. През този период е била призовавана многократно да
се явява пред разследващ полицай, както и пред две съдебни инстанции.
Преживяла е страх, притеснения, постоянна тревога от повдигнатото й
обвинение за тежко умишлено престъпление. Това е довело до увреждане на
нейното име, чест и достойнство. Имало е и публикация за повдигнатото й
обвинение. Изпаднала е в депресия и отчаяние, мразела е живота си и е
направила опит за самоубийство. Притесненията и страданията са я изтощили
психически и морално, сринали са човешкото й достойнство, чувствала се е
опозорена, отхвърлена и обречена да изтърпи наказание затвор. Чувствала се
е унизена пред съгражданите си от гр. Етрополе, които са я одумвали, че е
откраднала от държавата, пред баща си. Той, като е научил за обвинението, е
изпитвал срам пред съседите. Една година по- късно е починал. Сестра й
открито й е заявила, че се срамува от нея, че е крадла и са преустановили
всякакви контакти, включително и до момента. Ищецът се е упреквала, че е
причинила страдания и на децата си. Най- силни са били притесненията й от
поведението и коментарите на колегите й, които не са й вдигали телефона,
казвали са й, ч есе страхуват да контактуват с нея. Срамувала се е да излезе в
квартала, усамотила се е, наложило се е да сменя често квартирите. Ищецът е
имала трудности при намиране на работа поради дисциплинарното уволнение
и обвинението. Преди това тя е била приветлива и отзивчива към колеги и
приятели, имала топли отношения с децата си, родителите си, близки и
познати. След повдигане на обвинението животът й се е променил рязко.
Наказателното производство е продължило 9 години и 11м. от образуваното
му и 7г. и 6 м. от повдигане на обвинението. Затова моли съда да осъди
Прокуратурата на Р България да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120 000лв., в едно със законната лихва от 31.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3100лв., в едно със законната лихва, считано
от 31.10.2019г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
4
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че срещу ищеца има водено наказателно производство, завършило с влязла в
сила оправдателна присъда. Поддържа, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността й. Оспорва иска като недоказан и
неоснователен, както и че описаните в исковата молба неимуществени вреди
действително са претърпени от ищеца. В негова тежест е да ги докаже,
техният размер и връзката им с обвинението. Сочи се, че действията на
наблюдаващия прокурор и полицейските органи са били в съответствие със
закона. Взетата мярка за неотклонение е била само парична гаранция. Ищецът
не е била задържана под стража или за 72 ч. Оспорва претендирания размер
на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не съответства на
твърденията в исковата молба и е силно завишен. Оспорва да се ангажира
отговорността на прокуратурата за медийни публикации. Оспорва иска за
имуществени вреди, тъй като не представляват разход за защита по воденото
срещу ищеца наказателно производство.
Не се спори и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по отношение на ищеца се е водило досъдебно
производство № ЗМ-271/2009г. на ГДНП, образувано с Постановление от
17.11.2009г. срещу виновни длъжностни лица от офис „Възраждане“ на ТД на
НАП за престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
От представените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че срокът на разследваното многократно е продължаван с по 4
месеца.
С определение от 22.02.2018г. на СГС, НО, по нохд № 5258/17г. е
отменена наложената принудителна процесуална мярка „забрана за напускане
пределите на страната“.
На 12.07.2011г М. С. е била разпитана като свидетел по досъдебното
производство.
С постановление от 05.11.2013г. ищецът е привлечена като обвиняем
за престъпление по чл.212, ал.5 вр. с ал.2 от НК като й е взета е мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000лв. Тя е била изменена с
определение № 3913/16.12.2013г. на СГС, НО и гаранцията е намалена на
1 500лв.
5
С постановление от 17.10.2017г. ищецът е била привлечена като
обвиняем за престъпление по чл.212, ал.5, пр.1 вр. с ал.2, алт.3 от НК. Взета й
е мярка за неотклонение „ Подписка“. Постановлението й е предявено на
23.10.2017г. На 01.11.2017г. й е предявено разследването.
Не се спори, че след внесен обвинителен акт е образувано нохд №
2248/2016г. на СГС, което е прекратено с разпореждане от 15.06.2015г.
След внесен нов обвинителен акт е образувано нохд № 5257/17г. на СГС,
по което е постановена оправдателна присъда за ищеца на 26.03.2019г. Тя е
потвърдена от САС и е влязла в сила на 03.01.2020г., съгласно отбелязването
върху нея.
Със заповед № ЗЦУ-36/07.01.2010г. на М. С. е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“.
С оглед твърденията в исковата молба са представени и други писмени
доказателства.
Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени два
договора за правна защита и съдействие.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите П., Б. и А. познават ищеца. Свидетелят Б. е син на М. С.
и желае да свидетелства. Всички знаят, че срещу нея е имало наказателно
производство. Описват емоционалното състояние на ищеца. Тя тежко е
преживяла воденото наказателно дело. Била е срината психически, не е искала
да разговаря с никого. Свидетелят П. е работила в офис „Възраждане“ на ТД
на НАП и там са я заплашвали да не разговаря с М. С., защото ще има
последствия. Ищецът е имала проблеми с децата си, защото не е искала да
комуникира, влошили са се отношенията им. М. С. не се е върнала към
работата си в НАП и е заминала за Англия да работи като чистачка.
Наказателното производство й се е отразило много зле. Имала е здравословни
проблеми. Според свидетеля Б. майка му е изпаднала в депресивно състояние,
отчуждила се е от близките си. Баща й е казвал, че е откраднала държавата,
лелята и вуйчото на свидетеля са казвали, че за тях майка му е умряла.
Сочели са я с пръст и са имали обидно отношение. Трудно си е намирала
работа, а когато е започвала, след като са разбирали за наказателното дело, са
я принуждавали да напусне. Вече не е същият човек. В родния й град
6
говорят, че е крадла. Между М. С. и сестра й няма никакъв контакт. Тя вече не
ходи в гр. Етрополе. Майка му е върнала парите, които погрешно са преведи
по сметка на фирмата на свидетеля Б..
Свидетелят А. познава ищеца. Запознали са се през 2008г. Разбрал е, че
има проблеми в работата и че много зле ги преживява. Чул е, че ищецът е
била заплашвана от хора, с които е имала служебни дела. М. С. е имала
проблеми със сърцето и щитовидната жлеза и е ходела на лекар. Не е
жизнерадостна и усмихната както преди.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на
свидетеля Б. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношения между него и ищеца, тъй като е неин син, но ги счита за
убедителни и достоверни.
СГС е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди и е
отхвърли изцяло този за имуществени вреди. Решението е влязло в сила в
частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен и е отхвърлен над 95 000лв. до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция като ново доказателство е ангажирана
комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Според експертите
ищецът е преживяла психичен стрес след началото на наказателното
производство, представляващо психотравмена ситуация. За продължителен
период от време реално е понесла във физически и психологически аспект
последиците от преживения стрес и тревога, което е променило жизнения й
стереотип и е довело до значителни нарушения в нейното пълноценно
социално функциониране – емоционална и социална изолация, загуба на
работа, накърняване на обществения образ и репутация. Ищецът е в процес на
дългосрочно преработване на травмата и то не е приключило. С
окончателното прекратяване на съдебното производство и намаляване на
тревожността и стреса, тя ще бъде значително преработена. Към момента не
се регистрират психопаталогични/болестни/ симптоми. Установяват се
психологични последици, които предизвикват субективен дискомфорт, но не
нарушават справянето в ежедневието й. Показателни са понижената й
самооценка, преживяванията й за опозорена, неспособност и отхвърленост.
Съдът възприема заключението като обективно, компетентно и
7
неоспорено от страните. То е изготвено въз основа научни методи и опита на
експертите.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е са обективно съединени по
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба
обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ- М. С. е бил оправдана с влязла в
сила присъда.
С частично влизане в сила на първоинстанционното решение е
формирана сила на пресъдено нещо по отношение на наличието на
предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетенията.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
8
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването на неимуществените
вреди за него от незаконно поддържаното обвинение и причинната връзка
между двете. В тази връзка са допуснати гласни доказателства и комплексна
психическа и психологична експертиза. Депозираните свидетелски
показания установяват твърденията в исковата молба за това, че ищецът се е
променила в резултат от воденото срещу нея наказателно преследване.
Станала е затворена, не е искала да контактува с хората, изживяла е стрес,
изпаднала е в депресия . Загубила е връзка с близките си. Нейната сестра е
отказала да контактува с нея и отношенията им не са възстановени и към
момента. Вещите лица са установили, че травмата, която ищецът е получила
от незаконното наказателно производство все още не е преработена. М.С. е
успяла да организира живота си, но на по- ниско ниво. При нея има
психологически последици, които предизвикват субективен дискомфорт, но те
не нарушават справянето в ежедневието. Особено показателни са занижената
самооценка, преживяванията за опозореност, неспособност и отхвърленост.
Но при нея не се наблюдават психопаталогични симптоми.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази
продължителността на наказателното производство, което е било стресогенен
фактор в живота на ищеца. Обичайно то предизвиква отрицателни емоции у
всеки човек, подложен на такава репресия и особено, когато тя е незаконна.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ наказателното производство започва от момента, от когато лицето е
било съществено засегнато от действия, предприети от държавните органи в
резултат на подозрение за извършено от него престъпление. Общата
продължителност по наказателния включва и досъдебното производство, а в
някои случаи и предварителната проверка. От събраните доказателства се
установява, че при ищеца това е моментът на разпита й като свидетел на
12.07.2011г. и продължителността на наказателното производство е до
13.11.2019г., когато оправдателната присъда е влязла в сила, т.е. 8г. и 4
месеца. Наказателното производство е продължило извън разумния срок.
9
Съгласно ТР № 1/27.11.2023г. на ОСГК на ВКС при поставен въпрос за срока
на провеждане на наказателното производство, съдът следва да определи и
посочи, каква част от обезщетението е във връзка с нарушаване на правото на
лицето, делото да се разгледа в разумен срок. Предпоставките за ангажиране
на отговорността на органите на съдебната власт по чл.2б от ЗОДОВ са
дадени в ал.2 на разпоредбата и са свързани с предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, имащи отношение
за правилното решаване на спора. От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е била единствен обвиняем по наказателното дело,
което се отразява на правната и фактическа сложност. Разследването в
досъдебната му фаза е било продължавано многократно с по четири месеца
като наблюдаващият прокурор е отстранил разследващ полицай поради
невъзможността му да осигури правилно провеждане на разследването.
Компетентните органи са способствали с действията си за продължителността
на наказателното разследване в досъдебната фаза. Два пъти наказателното
дело е било прекратявано поради допуснати процесуални нарушения. Като
взе предвид установените обективни факти съдът определя обезщетение в
размер на 2500лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 7 500 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, по което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинена, е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Съдът съобрази, че е взета
най- лека мярка за неотклонение „Парична гаранция“, а от 17.10.2017г.-
„подписка“, която е била валидна по отношение на ищеца до постановяване
на оправдателна присъда. Съдът съобрази и че по отношение на М. С. е
действала мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК – забрана да
10
напуска пределите на страната, до отмяната й на 22.02.2018г. С нея не са
нарушени правата и качеството й на живот. В процеса не е доказано, че М. С.
е искала да пътува и мярката й е попречила. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази съдебното минало на ищеца, което не е
обременено с други криминални прояви и осъждания по наказателни дела.
Това предполага по- висок интензитет на негативните изживявания, на
чувствата на безпокойство и страх от осъждане, които влияят на размера на
обезщетението. В хода на процеса не се установи ищецът да е правила опит за
самоубийство, както се твърди в исковата молба. Не са доказани по
убедителен и категоричен начин с необходимите писмени доказателства, че М.
С. е имала здравословни проблеми, които са в причинна връзка с воденото
наказателно производство. Не се доказват вреди над обичайните от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение. При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид, че
внасянето два пъти на обвинителен акт в съда е предпоставка за основателен
и реален страх от осъждане.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 13.11.2019г. минималната работна заплата в страна е била 560 лв.
Обезщетението съответства на жизнения стандарт в страната.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане
на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство.
Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното
наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което
ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането
на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е.
заплатено е адвокатското възнаграждение. Видно от приложените договори за
правна защита и съдействие е, че възнаграждението е заплатено. Съдът
следва да установи наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е, че по нохд № 2648/17г.
ищецът е била представляван от адвокат. Договореното възнаграждение е
11
600лв. За да има възникнали имуществени вреди в патримонума на ищеца е
необходимо разходите за адвокатска защита да са направени действително.
Само тогава може да се приеме, че имуществото му е намаляло с размера на
заплатеното възнаграждение и тази вреда подлежи на възмездяване. Видно от
приетия договор за правна защита и съдействие е, че договореното
адвокатско възнаграждение е било заплатено, поради което е възникнала
имуществена вреда за М. С.. Претендират се и 2500лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен
на л.86 от първоинстанционното производство, Възнаграждението е
уговорено за представителство пред въззивния съд. В приложеното въззивно
наказателно производство такъв договор не се съдържа, поради което следва
да се приеме, че такъв разход не е направен обективно. Предявеният иск е
частично основателен за 600лв. като до пълния предявен размер е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. В тази част първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен над
5000лв. до 10 000лв., както и по отношение на иска за имуществени вреди за
600лв. В останалата обжалвана част следва да се потвърди.
За настоящото производство разноски следва да се присъдят на
жалбоподателя съобразно уважената част от исковете в размер на 48, 42лв .
Прокуратурата не е поискала присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 895/ 19.04.2022г. на СГС, ГО, 9 състав,
постановено по гр.д. № 9733/20г. в частта, в която е отхвърлен искът по чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
за сумата от 600лв. и е отхвърлен искът за неимуществени вреди над 5000лв.
до 10 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул. „
Витоша“ № 2 да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.*,
вх. *, ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Акад. Иван Буреш“ № 15
12
чрез адв. М. Д. сумата от 5000 лв./пет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ в едно със
законната лихва, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане, както
и 600лв./шестстотин лева/ обезщетение за имуществени вреди на основание
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ в едно със законната лихва, считано от
13.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и 48, 42 лв. разноски за
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен над 10 000лв. до 95 000лв. и е отхвърлен
искът за имуществени вреди над 600 лв. до 3100лв.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за 5 000 лв. и този за неимуществени вреди е отхвърлен над 95000лв.
до пълния предявен размер от 120000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13