Р Е Ш Е Н И Е №88
гр.Шумен, 20 Март 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. М.
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2.
С. Стефанова
при секретаря Г. Георгиева като разгледа докладваното
от съдия М. В.гр.дело №69 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №43 от 20.01.2020г. по гр.д.№3458/2019г.
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от Р.М.В. срещу Областна
дирекция на МВР – Ш. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ за признаване уволнението извършено със заповед №372з-2629/27.09.2019г. на директора
на ОДМВР-Ш., за незаконно, отмяната му, и възстановяване на ищеца на предишната
заемана от него длъжност „***“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни
средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Ш., за присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 384,19 лв., за периода от 27.09.2019 г. до
14.10.2019 г., и по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 1502,38 лв. за периода от
15.10.2019 г. до 07.01.2020г. На ответната страна са били присъдени и деловодни
разноски в размер на 260 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва изцяло решението на районния съд, като посочва доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и
постанови друго, с което да уважи предявените с исковата молба претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание, чл.344,
ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, предявени от Р.М.В. срещу Областна дирекция на МВР
– Ш.. Между страните не се спори, а и видно от приложените по делото трудов
договор, допълнителни споразумения, длъжностни характеристики и др., става ясно
че ищеца е работил при ответника, на длъжността „***“ в група „Регистрация и
отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“, сектор „Пътна
полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Ш.. Със заповед №
372з-2629/27.09.2019 г. на старши комисар Я.Р.– директор на ОД на МВР – Ш.,
трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.190,
ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, считано от връчване на заповедта. Като фактическо
основание за това е отразено: „На 02.08.2019 г., след 12 часа, в гр. Ш., по
време на обедна почивка, В. управлявал нерегистриран мотоциклет „Хонда ЦБР РР
600“, с номер на рама *, собственост на неговата майка И.С.В., като на
кръстовището на ул. „...“ и ул. „...“ е възприет от екип на РУ Ш. със служебен
автомобил „Шкода“ peг. № ..., но не спрял, което наложило да бъде последван с
включени светлинни сигнали от служебното МПС в гр. Ш., по маршрута: ул. „...“ –
„...“ – ул. „...“ – ул. „...“. Около 12,21 часа, извършителят завил към двора
на сектор „Пътна полиция“ Ш., влязъл в него, заобиколил между двете административни
сгради, влязъл в халето за идентификация на МПС откъм изхода му и паркирал
мотоциклета в халето, непосредствено след което при сваляне на каската е
установена самоличността на водача на мотоциклета, а именно – Р.М.В.. На
описаното превозно средство била извършена идентификация около 15.00 часа и
същият бил регистриран в „АИС КАТ Регистрация“ едва в 15.19 часа на 02.08.2019
г., като е предоставена табела с peг. № ..., която Р.М.В. монтирал на
мотоциклета същият ден.“. Прието е, че тези действия на ищеца представляват
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 вр. чл. 126, т. 9,
вр. чл. 186, ал. 1 от КТ; по чл., вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 вр. чл. 126, т. 13,
вр. чл. 107а, т. 21 от КТ, вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 13, ал.
1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно –
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в КТ и КПСДА, накърняване
на престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си
задължения, но и в обществения си живот, да следва поведение, което не уронва
престижа на държавната служба, използване на служебното си положение за
осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Заповедта е връчена
лично на ищеца на 27.09.2019 г. Представени са писма рег. №№ 1729Р
23342/26.08.2019 г., УРИ 1729р 24289/04.09.2019 г., обяснения УРИ 372
372000-17383/02.09.2019 г., УРИ 372р-16490/05.09.2019 г. и протокол рег. №
372р-17211/18.09.2019 г., от които се установява, че Р.В. е бил уведомен, че
срещу него започва дисциплинарно производство. От представения протокол за
оглед на записи от веществени доказателствени средства, рег.№1729р23737/29.08.2019г.,
е видно че при огледа на записите от камерите, ищеца е присъствал и е подписал
протокола. Представени са и веществени доказателства - снимки от видеозаписите,
на които се вижда моториста, преминал по сочения от ответника маршрут,
влизането му в халето и свалянето на каската. В първите две обяснения /от 02 и
05 Септември 2019г./, ищеца категорично отрича да е извършил соченото от
работодателя дисциплинарно нарушение, като изтъква несъответствия в часовете на
камерите, заснели преследвания от патрулния автомобил моторист, и излага, че
мотоциклета е бил натоварен на ремарке и транспортиран до входа на Сектор
ПП-Шумен, от където го придвижил в двора до самото хале. В протокол
рег.№372р-17211/18.09.2019г. е отразено изслушването на ищеца от директора на
ОДМВР Ш., в качеството му на наказващ орган, по образуваното дисциплинарно
производство, като са записани обяснения на ищеца, в които се извинява за
ситуацията в която е попаднал - "…Много съжалявам за случилото се.
Съзнавам че управлението на мотоциклета без регистрация е престъпление и съм
пресилил защитната си теза. Много обичам работата си в сектор Пътна полиция и я
върша всеки ден с желание. Това което стана ме постави в паника, затова взех
тази защитна позиция в писмените си обяснения. Истината е че имам вина за това
съм управлявал нерегистрирания мотоциклет. Още веднъж искам да се извиня. По
никакъв начин и при никакви обстоятелства не бих допуснал да се повтори нещо
подобно. Не съм престъпник, досега не съм извършвал престъпления в живота си.
Искам да ви помоля за някаква по - лека форма на наказание, за да си запазя
работата.". Протокола е подписан от ищеца. В допълнително обяснение от
26.09.2019г. излага, че от събраните доказателства не се установявало
авторството на нарушението, сочи разминаването на часовете на записите на
камерите, и отрича че при предходна среща е признал, че той е управлявал
мотоциклета.
От
приложената длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност е видно, че
в основните му задължения са включени: участва в изпълнението на задачите по
регистрацията и техническото състояние на ППС, извършва идентификация на
превозните средства. Представена е и кадрова справка на Р.В., в която се сочи,
че същият е на работа при ответника от 2013 г., не са му налагани дисциплинарни
наказания и е награждаван два пъти с писмена похвала през 2016 г. Видно от
писмо изх. № 1895/19 от 30.12.2019 г. на Районна прокуратура – Шумен е, че ДП №
903/2019 г. по описа на РУ – Шумен е образувано на 14.08.2019 г. с оглед данни
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. А именно за това, че „на
02.08.2019 г. в периода 11,30-12,30 часа в гр. Ш., по ул. „...“ и ул. „...“ е
било управлявано МПС – мотоциклет „Хонда ...“ с рама № * без регистрационна
табела, което не е било регистрирано по надлежния ред.“.
Разпитаните
в първоинстанционното производство ищцови свидетели И.С.В. /майка на ищеца/, И.Р.Т./приятел
на ищеца/, и А.И.Р./близък на семейството на ищеца/, подкрепят защитната теза
на ищеца, свързана с транспортирането на мотоциклета с платформа до входа на
сектор ПП. Свидетелите на ответната страна - В.С.С., К.Д.К., Д.А.Д.и Т.И.Т.сочат
фактическа обстановка, при която на 02.08.2019 г. първите двама от тях
извършвали наряда си като автопатрул по улиците на гр.Ш.. Около обяд, полицаите
се намирали на кръстовището на улиците „...“ и „...“, като забелязали
преминаващ по последната улица водач, управляващ мотоциклет без регистрационни
табели. Тъй като вероятно се касаело за извършване на престъпление, свидетелите
незабавно последвали мотоциклетиста, който бил с поставена каска на главата. Служителите на МВР подали светлинен и звуков сигнал,
но водачът не спрял, поради което те го следвали с помощта на служебния
автомобил последователно по ул. „...“, бул. „...“ и ул. „...“, като между тях
имало няколко автомобила, но не го изпускали от поглед. Мотоциклетистът
приближил до входа на дворното място, където се намирала сградата на сектор ПП
в града и завивайки, влязъл в двора. Влизането на движещ се с висока скорост
мотоциклет, без регистрационни табели било видяно от свид. Д., който веднага
след това видял и влизащия служебен автомобил на ОД на МВР. Водачът преминал
край административните сгради и влязъл през задния вход на халето, в което се
извършва идентификация на превозни средства, като спрял превозното средство
вътре. В момента, в който спрял мотора, пред входната врата на халето спрял
служебния полицейски автомобил и свидетелите К.и С.видели, че водачът махнал
каската от главата си и веднага разпознали техния колега Р.В.. В този момент, в
халето влязъл и свид. Д., който също видял случилото се. Свидетелите – полицаи,
не изготвили докладна записка за случилото се, като сторили това едва на
12.08.2019 г. Свидетелите Г.С.Б.и Л.И.А.участвали в състава на назначената от
директора на ОД на МВР – Ш. комисия за провеждане на дисциплинарното
производство срещу ищеца. Те излагат, че ищеца сам пожелал да бъде изслушан от
комисията, макар и по време на отпуск поради временна нетрудоспособност. Ищецът
изразил съжалението си за извършеното и че използвал защитната си теза, за да
запази работата си, която обичал.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при преценка степента на достоверност на
свидетелските показания следва да се съобрази както близките и приятелски
отношения на ищцовите свидетели и евентуалната им заинтересованост от изхода на
делото, така и противоречието им, с всички останали събрани по делото
доказателства. Както от свидетелските показания на ответните свидетели, от
частичното признание на ищеца, отразено в протокола от 18.09.2019г., така и от
представените веществени доказателства, се установява именно описаната от
работодателя фактическа обстановка, сочеща управлението на нерегистрирания
мотоциклет от ищеца по пътищата в гр.Ш., и не се е подчинил на подадения сигнал
за спиране от преследващия го патрулен автомобил на РУ Ш..
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, тежестта да установи правомерността на осъщественото
уволнение лежи върху работодателя.
На първо место, следва да бъде разгледано спазването
на процедурата
по чл.193, ал.1 от КТ и пълнотата на изложените мотиви - чл.195, ал.1 от КТ. В
атакуваната заповед, работодателят подробно, е описал в какво се състоят
извършените от служителя нарушения, като обстоятелствено е описал и
установените факти по случая, включително и обясненията, дадени от ищеца по
повод организирано от работодателя изслушване. Изложеното в заповедта е
достатъчно ясно и конкретно, за да може служителят да получи пълна информация
за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, и да
организира защитата си. Спазена е и процедурата по изслушването на служителя по
чл.193, ал.1 от КТ. Преди налагане на процесното наказание, ищецът е бил
изслушан от ответника, както лично, така и чрез приемане на трите му писмени
обяснения, които също са преценявани от наказващия орган в заповедта. Съобразно
разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, че дисциплинарните наказания следва да се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от
една година от извършването му. В процесния случай /в съответствие и с
константната съдебна практика/, съдът намира, че е спазен двумесечния срок от
откриване на нарушението, както и едногодишния срок от извършването му. Установено е по безсъмнен начин, наличието на
осъществено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 и
т.7 от КТ, както и датата на извършването му. Нарушението на трудовата
дисциплина е злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на
трудовата дисциплина съобразно чл.187, ал.1, т. 8 и т. 10 от КТ. Злоупотребата
с доверие съставлява неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя
– доверие, оказано при възлагане на работата за длъжността. Злоупотреба с
доверието е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но
и когато без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното
си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие,
независимо дали действията са извършени умишлено. Другите тежки нарушения на
трудовата дисциплина съобразно чл.187, ал.1 т. 10 от КТ, в конкретния случай,
са сочените нарушения на чл.2, ал. 5, чл. 13, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА. Съобразно
горните, служителят следва поведение, което не накърнява престижа на държавната
служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен
и личен живот; не може да използва служебното си положение за осъществяване на
свои лични или на семейството си интереси и при изпълнение на служебните си
задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не
уронва престижа на държавната служба. Управлението на нерегистрирано МПС от
страна на служител на ОД на МВР, в чиито трудови задължения е предвидено
извършване на действия по идентификация на превозни средства именно с цел
регистрацията им, представлява злоупотреба с доверието на работодателя, като
нарушението, освен че е тежко и криминализирано, предвид служебното положение
на ищеца не би могло да обуслови по - леко наказание от наложеното му. От друга
страна ищеца е нарушил и вменените му с разпоредбата на чл. 107а, ал. 21 от КТ
вр. чл. 2, ал. 5, вр. чл. 13, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от КПСДА задължения.
Чрез действията си, макар и извършени по време на почивката си за хранене,
ищецът в обществения си живот, накърнил престижа на държавната служба. Същият
се възползвал и от служебно си положение, разкривайки самоличността си на
работното си място, разчитайки на „колегиалността“ на останалите служители на
МВР, като нарушенията следва да се квалифицират като тежки, както с оглед
длъжността на служителя, така и с оглед обществения облик на МВР. Тежестта на
нарушенията на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са извършени,
както и поведението на служителя, обосновават налагането на най - тежкото
дисциплинарно наказание „Уволнение”, което в конкретния случай е съответно на
нарушенията. Управлението на нерегистрирано МПС е пряко нарушение на
разпоредбите, гарантиращи опазване на обществените отношения, свързани с
регистрацията на пътни превозни средства, и действително е несъвместимо с
по-нататъшното изпълнение на задълженията на ищеца, които е бил призван да
охранява съобразно длъжностната си характеристика. Ето защо съдът намира
процесното уволнение за законосъобразно, поради което и предявените искове
следва да се отхвърлят.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният
съд следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна е била представлявана от
юрисконсулт, поради което и следва да ѝ бъде определено възнаграждение за
въззивното производство в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.23, т.1 НЗПП за защита по трудови дела за отмяна на
уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен
самостоятелно – от 50 до 100 лв., а по трудови дела с определен материален
интерес – от 100 до 300 лв., поради което, предвид фактическата и правна
сложност на делото, на ответника следа де се определи и присъди възнаграждение
в размер на 250 лева.
Доколкото посочената дата, на която съдът е съобщил на
страните, че ще обяви решението си, съобразно чл.315, ал.2 от ГПК, попада в
обявеното извънредно положение в Република България, и свързаното с него
спиране на всички процесуални срокове, решението следва да подлежи на обжалване
от съобщаването му на страните.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №43 от 20.01.2020г. по гр.д.№3458/2019г. на Районен
съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Р.М.В. с ЕГН **********, да заплати ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Ш., гр. Ш., сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.