РЕШЕНИЕ
№ 2346
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330112686 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „С. Студио“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл. 51, вх. Г, ет. 4, ап. 17, против Б. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес с. В.,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
1. за заплащане на сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо 13
156, 57 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, вследствие на
неизпълнение на задълженията на ответната страна по договор за счетоводни
услуги за счетоводно обслужване и извършване на действия по регистриране
по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г., която вреда се изразява в наложени на „С.
Студио“ ЕООД имуществени санкции по Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***6/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г. и Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадени
от ТД на НАП - Пловдив, ведно с обезщетение за забава върху частичната
главница в размер на 35, 11 лв., дължимо за периода от 17.09.2020 г. до
1
29.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
2. за заплащане на сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо 11
764, 02 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в
дължим от „С. Студио“ ЕООД данък добавена стойност, обединен от
данъчните органи с съставяне на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа
на ТД на НАП - Пловдив, издаден от приходната администрация вследствие
на неизпълнение на задълженията на ответната страна по договор за
счетоводни услуги за счетоводно обслужване и извършване на действия по
регистриране по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава
върху частичната главница в размер на 20, 33 лв., дължимо за периода от
28.01.2021 г. до 29.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
3. за заплащане на сумата от 200 лв. – частично от сумата от общо 1
069, 65 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в
дължима от „С. Студио“ ЕООД лихва върху начисления данък добавена
стойност, която лихва е обединена от данъчните органи в една обща сума с
издаване на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа на ТД на НАП-
Пловдив, вследствие на неизпълнение на задълженията на ответната страна
по договор за счетоводни услуги за счетоводно обслужване и извършване на
действия по регистриране по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г.
Ищецът твърди, че през 2014 г. започнал да упражнява търговска
дейност като е регистрирано дружеството „С. Студио“ ЕООД с *** Д. С., като
в края на 2014 г. сключил устен договор за счетоводни услуги с ответната
страна Б.Г. Ц. Г., с установено възнаграждение от 60 лв. месечно. Сочи, че
във връзка с изпълнение на договора от страна на ответника за осъществяване
на счетоводни услуги, направил и предал на ответната страна втори печат на
дружеството, като упълномощил последната да го представлява пред НАП,
НОИ, НСИ и Инспекцията по труда, във връзка с предоставяне и получаване
на документи, с нотариално заверено пълномощно с рег. № *** от 09.12.2014
г. на ***. Сочи, че в ответната страна изпълнявала задълженията си, като
осъществявала счетоводно обслужване на фирмата. Твърди, че поради
постъпили приходи, за което уведомил счетоводителя, се очаквало
дружеството да достигне печалба, която надхвърля 50 000 лв., което се
случило на 07.05.2020 г., поради което на 08.05.2020 г. било подадено
заявление от ответната страна за регистриране на дружеството по ДДС.
Поддържа, че във връзка с подаденото заявление данъчните органи
2
извършили проверка на „С. Студио“ ЕООД за установяване на факти и
обстоятелства от значение за регистрацията на дружеството по ЗДДС, във
връзка с която е съставен Протокол № ***/21.05.2020 г., като е установено, че
„С. Студио“ ЕООД е формирало облагаем оборот, съгласно чл. 96, ал. 2 от
ЗДДС за периода от 01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. в размер на 50 830, 50 лв.,
поради което дружеството е трябвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС в срок до 07.06.2019 г. Сочи, че във връзка с проверката получавал по
своята електронна поща електронни писма от НАП, за които уведомил
ответната страна и които препращал на нея по нейно настояване, като
последната го уведомила, че няма нищо притеснително и проверката е
рутинна във връзка с регистрацията. Сочи, че на 23.12.2020 г. във връзка с
опис на имуществото на дружеството, разбрал, че на дружеството били
наложени имуществени санкции с 12 наказателни постановления, получени
лично от ответната страна на 02.09.2020 г., за които последният не бил
надлежно уведомен, поради което пропуснал и срокът за тяхното обжалване.
Излага пред съда, че между страните е водена кореспонденция чрез
платформа „Вайбър“, като ответната страна е държала ***я на дружеството в
заблуждение по отношение на производствата, които са водени от НАП.
Сочи, че бил изготвен и Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г., издаден от ТД на
НАП – Пловдив, с която е наложена допълнителна имуществена санкция, като
ответната страна била уведомена за това чрез получаване на ревизионния
доклад по това производство на дата 17.12.2020 г., изпратен на основание чл.
120 от ДОПК на следния електронен адрес: „***“.
Излага пред съда, че са издадени следните актове от страна на
данъчните органи: 1. Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.,
издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е подало в
приходната администрация заявление за регистрация по ЗДДС в
законоустановения 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който
е достигнало облагаем оборот над 50 000, лв. за последните 12
последователни месеца преди текущия; 2. Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г., еиздадено от ТД на НАП-Пловдив затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 431,33 лв. за периода от 22.06.2019 г.
до 30.06.2019 г.; 3. Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено
от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в
размер на 723, 50 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.; 4.
3
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 194, 92
лв. за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.; 5. Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 325, 20 лв. за периода от 01.09.2019 г.
до 30.09.2019 г.; 6. Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено
от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в
размер на 407, 17 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; 7.
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 189, 83
лв. за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г.; 8. Наказателно постановление
№ ***6/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 744, 03 лв. за периода от 01.12.2019 г.
до 31.12.2019 г.; 9. Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено
от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в
размер на 508, 33 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.; 10.
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 5 635,
71 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.; 11. Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова
че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 606, 67 лв. за периода
от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и 12. Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 1 938, 33 лв. за периода от 01.05.2020 г.
до 21.05.2020 г.
Твърди, че дружеството не е начислило ДДС, поради това, че през
посочения период санкционираното лице не е било регистрирано по ЗДДС,
тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно,
което обстоятелство е установено в издадените наказателни постановления. С
оглед на обстоятелството, че няма как да начислява ДДС, лице което не е
регистрирано по ЗДДС, счита, че наложената по тези наказателни
постановления имуществена санкция е свързана с неизпълнение на същите
две конкретни задължения на ответника по договора за счетоводни услуги, а
именно - неустановяване в срок на това, че „С. Студио“ ЕООД е достигнало
облагаем оборот над 50 000 лв. за 12 последователни месеца и неподадено в
4
срок заявление за регистрация на дружеството по ЗДДС. Твърди, че поради
неизпълнение на същите задължения на ответната страна е издаден и
Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г., затова че вместо да бъде подадено
заявление за регистрация на „С. Студио“ ЕООД по ЗДДС в срок до 07.06.2019
г., такова е постъпило едва на 08.05.2020 г.
Сочи, че е получавал устни обещания за покриване на наложените
санкции от страна на ответника, но такова заплащане не последвало, а след
изпратена нотариална покана, ответната страна депозирала отговор, в който
оспорила всички твърдения на ищеца, включително наличието на възникнало
договорно правоотношение между страните. По така изложените
съображения моли за уважаване на предявените частични искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната
страна Б. Г. Ц. е депозирала отговор на исковата молба, в който се излагат
доводи за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е
съществувала правоотношение по устен договор за извършване на счетоводни
услуги, по силата на който на ответната страна е възложено да извършва
следните две услуги: 1. ежемесечно изчисляване на дължимите от
дружеството възнаграждения (тримесечно за дивидент), което е свързано и
включва начисляване на дължимите ДДФЛ и осигурителни вноски и
декларирането им; и 2. годишно счетоводно приключване и съставяне на
годишна данъчна декларация. Твърди, че доказателство за възлагане
единствено на посочените задължения е обстоятелството, че е установено
възнаграждение от едва 60 лв. на месец. Сочи, че фактурите, свързани с
дейността на ищцовото дружество, не са съставяни от нея, тъй като ответната
страна не е имала достъп до софтуерния продукт, с който са съставяни, за да
може да следи оборотите на дружеството, за период различен от съответната
календарна година, за която изготвя счетоводен отчет. Това обстоятелство се
установявало и от твърденията на ищеца в исковата молба, че през 2020 г.
уведомил ответната страна за очаквана печалба и достигане на доход над
50 000 лв., като от този момент на ответната страна й е възложено да следи за
преминаване на прага за регистрация по ДДС. Твърди, че в исковата молба се
сочи, че периодът, в който е достигната печалба по чл. 96 ЗЗДС е от
01.06.2019 г. до 31.05.2019 г., т.е. извън календарната година, за която
ответната страна е съставяла годишния финансов отчет. Сочи, че не е имала
възможност да следи за печалбата на дружеството, извън изготвяне на
5
годишния финансов отчет, тъй като не е имала такова задължение и ищецът
не е представял на ответната страна издаваните фактури ежемесечно, като
дори такива да са били предоставяни, ответникът би могъл да сумира и да
следи оборотите с един месец закъснение. Поддържа, че съгласно
разпоредбата на чл. 96 ЗДДС задължението за регистрация е на търговеца и
няма как да бъде прехвърлено на друго лице, като упълномощаването на
ответницата да представлява ищеца пред НАП означава, че ответната страна е
имала право, но не и задължение да подаде заявление за регистрация. Оспорва
твърденията на ищеца, че не го е уведомила за издадените наказателни
постановления и ревизионен доклад. По така изложените съображения моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При неизпълнение на задължения, произтичащи от договор,
кредиторът има право да иска от длъжника изпълнението на задължението,
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението
му. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е
недобросъвестен - всички преки и непосредствени вреди. Обезщетението при
неизпълнение на договорно задължение обхваща онези вреди, които
намаляват имуществото на кредитора или не го увеличават, т.е
имуществените вреди.
Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно
право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното
и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
действително правоотношение по договор за извършване на счетоводни
услуги, по силата на което на ищеца е възложено да осъществява счетоводно
обслужване на ищцовото дружество, включително и задължението да
осъществява проверка на приходите на дружеството с оглед регистрирането
му по ДДС, като при достигане на установения в закона праг на приходите да
депозира заявление за регистрация по ЗДДС; 2. неизпълнение на
6
задължението на ответника (изпълнител) да депозира в срок заявление за
регистрация на дружеството – възложител по ДДС; 3. вреда, изразяваща се в
имуществена щета; 4. причинно-следствена връзка между неизпълнението на
ответника и настъпилата вреда.
Наличието на действително договорно правоотношение по договор за
счетоводно обслужване, сключен в устна форма, е безспорно между страните.
Основният правен спор се съсредоточава относно обстоятелството дали
по силата на така сключения между страните неформален договор за
извършване на определена услуга, към който следва да намерят приложение
на разпоредбите за договора за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД, е възникнало
задължение за ответната страна да следи дали дружеството е достигнало
облагаем доход от 50 000 лв. като подаде заявление за регистрация на
търговеца по ЗДДС.
В производството по делото е приложена комуникация между страните,
както и между ответната страна и служител на ищеца - Б.И.П., проведена в
електронното приложение “Viber”. Така представените документи
представляват електронни документи, приложени на хартиен носител по реда
на чл. 184 ГПК. Последните следва да бъдат съобразени в производството,
доколкото ответната страна не оспорва, че е титуляр на телефонният номер,
от който са изпратени съобщенията, както и обстоятелството, че е автор на
обективираните в тези документи електронни съобщения.
Електронното съобщение, когато е изпратено чрез интернет и съдържа
изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал.
1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
С Решение № 303 по гр. д. № 3715/2013 г. на IV г.о. на ВКС
касационното обжалване е допуснато по въпроса за правното значение на
електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може
да бъде приравнено на връчването на писмен документ. Даденият отговор е,
че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП приравнява електронния документ на
7
писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на
касационната инстанция разрешение относно връчването на писмени
изявления, следва да намери приложение и относно електронните документи.
Съдът съобрази Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч.т.д. №
672/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е прието, че представено и прието като
доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ електронно
изявление на една от страните, адресирано до насрещната, което не е
подписано с квалифициран електронен подпис, но чието авторство не е било
спорно, има доказателствена стойност. Прието е, че съгласно разпоредбата на
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Независимо, че електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис не се ползва с
формална доказателствена сила, то не е "правно нищо", не е тъждествено на
пълна липса на волеизявление. То не може да бъде игнорирано, без да се
укаже възможността за доказване кой е издателят му. Принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще
бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е
издателят му. В случай, че такова оспорване не е направено както в срока по
чл. 193, ал. 1 от ГПК, съответно в срока по чл. 184, ал. 2 изр. последно от
ГПК, за представилата документа страна не възниква задължение да ангажира
други доказателства.
Изследвайки съдържанието на волеизявленията на страните,
обективирани в разменените между тях електронна кореспонденция –
съгласно правилата за тълкуване на правни сделки по чл. 20 ЗЗД, настоящата
съдебна инстанция приема, че между страните е възникнал договор за
счетоводно обслужване на ищцовото дружество, по силата на който ответната
страна – в качеството й на специалист – счетоводител, е поела задължение да
изчислява дължимите данъчни задължения на дружеството, да изготвя
годишен финансов отчет, както и да следи за възникване на задължение за
регистрация на дружеството по ЗДДС, като депозира заявление за това до
данъчните органи.
В този смисъл цялостната разменена между представителя на ищцовото
8
дружество и ответната страна кореспонденция е свързана с уведомяване на
ответната страна за начислените от страна на дружеството дивиденти, както и
определяне от страна на последната на дължимите данъчни и осигурителни
задължения. Установява се, че ответната страна е била снабдена с достъп до
счетоводната програма на дружеството и с електронен подпис, като
ежемесечно е получавала издадените от дружеството фактури за обработка.
В производството са снети показанията на свидетелката Б.И.П. – *** на
***я на ищцовото дружество. Свидетелства, че работила на длъжност „***“ в
„С. Студио“ ЕООД до м. януари 2021 г., когато фирмата достигнала до фалит
и трудовият й договор бил прекратен. Сочи, че счетоводството на „С. Студио“
ЕООД се водило от Б.Г., която поела задължение да води цялостното
счетоводство, като никога не е ставало въпрос за изключване на някаква
дейност във връзка със счетоводното обслужване. Свидетелства, че всеки
месец до 10-то число приготвяли необходимите документи и й ги предавали,
като във връзка с това кореспондирали чрез “Viber” и по електронна поща.
Сочи, че ответната страна най-често минавала през офиса и взимала
необходимите документи – фактури, болнични, банкови извлечения, като
тогава заплащали и дължимата такса. Твърди, че документите винаги са
изпращани до 10-то число, дори по време на извънредното положение, когато
документите изпращали по електронна поща. Сочи, че уговорената цена за
счетоводното обслужване била от 60 лв. на месец, като след като фирмата
минала по ДДС последната била увеличена до сумата от 100 лв. по искане на
ответната страна. Твърди, че ответната страна не ги е уведомила за
издадените тринадесет на брой наказателни постановления и едно ревизионно
производство, като за това разбрали на 21.12.2020 г., когато получили
обаждане от представител на НАП за опис на вещите на дружеството.
Свидетелства, че Б.Г. е имала задължение да следи за оборотите на
дружеството и да регистрира фирмата по ДДС, ако последните надвишат
50 000 лв., като многократно им е казвала „Аз следя, но и вие следете“, като
това задължение ответната страна е имала от както са й възложили да бъде
счетоводител. Твърди, че на няколко пъти ответната страна ги е уведомявала,
че са достигнали оборот от 40 000 лв. и затова, когато се е налагало да пускат
по-голяма фактура предварително са я уведомявали, за да знае. Твърди, че
когато разбрали какво се е случило ответната страна се е обадила, за да ги
успокои, като ги уведомила, че ще поеме вината и ще изтегли пари, за да им
9
помогне. Свидетелства, че тя е съставяла фактурите в „С. Студио“ ЕООД чрез
счетоводна програма – в интернет, която не е професионална и която
ответната страна им е показала. Знае, че програмата имала функция да следи
оборотите, но не са я ползвали, тъй като ответната страна не им е казала за
това. Сочи, че това което ответната страна е искала са го правили, а именно –
да представят фактурите до 10-то число, като винаги, когато ответната страна
е искала достъп до програмата – такъв й е бил предоставян с изпращане на
парола. Сочи, че ответната страна не ги е уведомила, че за работата й се
налага постоянен достъп.
Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК
като житейски логични и неповлияни, като в производството по делото не са
налице данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода на
правния спор, предмет на производството по делото.
От показанията на свидетелката Б.И.П. се установява, че цялостното
счетоводно обслужване, включително и задължението да следи облагаемите
доставки и достигнатия оборот за регистрация на дружеството по ЗДДС, са
били възложени на ответната страна в момента на сключване на неформалния
договор между страните.
В този смисъл е и разменената между свидетелката – в качеството й на
служител при ищеца и ответната страна електронна кореспонденция, като на
05.03.2018 г. ответната страна е уведомила Б.И.П. последната също да следи
приходите, за да не минат прага от 50 000 лв., тъй като при ответната страна
данните постъпват по-късно – л. 134 по делото.
Тоест установява се, че ответната страна е поела задължение за
ежемесечно счетоводно обслужване на ищцовото дружество, в което се
включва и задължение за проследяване на облагаемите доходи и
регистриране на дружество по ДДС. В този смисъл ответната страна е била
надлежно упълномощена, за което е представено пълномощно с нотариална
заверка на подписите с рег. № ***/09.12.2014 г. на ***, по силата на което „С.
Студио“ ЕООД чрез ***я си Д. С., е упълномощило Б.Г. да представлява
дружеството пред органите на НАП, НОИ, НСИ и Инспекцията по труда, във
връзка с предоставяне и получаване на документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, уреждаща предпоставките
за задължителна регистрация по ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с
10
облагаем оборот 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. С изменение на ЗДДС, което е
в сила от 01.01.2018 г., нормата е допълнена с изречение второ, като е
предвидена нова предпоставка за задължителна регистрация - когато
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът. От редакцията на разпоредбата
се налага извод, че данъчнозадължените лица са длъжни да определят
облагаемия си оборот не само след изтичане на всеки календарен месец за
предходните 12 месеца преди текущия /както е било до 01.01.2018 г./, но и
ежедневно за период, не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия.
От представените в производството по делото доказателства се
установява, че ответното дружество е достигнало облагаем оборот над 50 000
лв. - за периода 01.06.2018 г. – 31.05.2019 г. облагаем оборот от 50 833, 50
лв., установен с Протокол №**********/03.07.2020 г. на ТД на НАП -
Пловдив и за периода 01.01.2019 г. – 07.05.2020 г. облагаем оборот от 68 241,
14 лв., установен с Протокол № ***/21.05.2020 г. на ТД на НАП - Пловдив.
Установява се, че заявление за регистриране на дружеството по ДДС е
депозирано от ответната страна едва на 08.05.2020 г., което обстоятелство е
безспорно между страните, т.е. след изтичане на установения в разпоредбата
на чл. 96, ал. 1 ЗДДС срок, като по този начин ответната страна не е
изпълнила задълженията си по сключения между страните договор за
счетоводно обслужване.
Във връзка с неизпълнение на задължението на ответната страна да
регистрира в срок дружеството по ДДС на ищцовото дружество е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 500 лв. с Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив,
издадено затова че „С. Студио“ ЕООД не е подало в приходната
администрация заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-
дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало
облагаем оборот над 50 000, лв. за последните 12 последователни месеца
11
преди текущия.
Неизпълнение на задължението на ответната страна да следи за
достигане на прага на облагаеми оборот по реда на чл. 96 ЗДДС е довело до
неизпълнение на задължението на ищцовото дружество да начисли данък
добавена стойност върху облагаемите доставки, което задължение от своя
страна също е било възложено на ответната страна по силата на сключения
между страните договор за счетоводно обслужване. Това обстоятелство се
установява от представената на хартиен носител електронна кореспонденция
между страните, от която е видно, че през м. 05.2020 г. дружеството е издало
първата фактура с ДДС, за което ответната страна е уведомена, като
впоследствие ответната страна е изпращала съобщения, с който уведомява
***ят на ищцовото дружество и за начислени задължения за ДДС.
За неизпълнение на задължението на ищцовото дружество да начислява
ДДС е наложена имуществена санкция в общ размер от 12 656, 57 лв., както
следва: 1. имуществена санкция от 500 лв., наложена с Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив затова
че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 431,33 лв. за периода от
22.06.2019 г. до 30.06.2019 г.; 2. имуществена санкция от 723, 50 лв.,
наложена с Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД
на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер
на 723, 50 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г.; 3. имуществена
санкция от 500 лв., наложена с Наказателно постановление № ***/04.08.2020
г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е
начислил ДДС в размер на 194, 92 лв. за периода от 01.08.2019 г. до
31.08.2019 г.; 4. имуществена санкция от 500 лв., наложена с Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова
че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 325, 20 лв. за периода
от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.; 5. имуществена санкция от 500 лв., наложена
с Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 407, 17
лв. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.; 6. имуществена санкция от
500 лв., наложена с Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено
от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в
размер на 189, 83 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г.; 7.
имуществена санкция от 744, 03 лв., наложена с Наказателно постановление
12
№ ***6/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 744, 03 лв. за периода от 01.12.2019 г.
до 31.12.2019 г.; 8. имуществена санкция от 508, 33 лв., наложена с
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 508, 33
лв. за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г.; 9. имуществена санкция от
5 635, 71 лв., наложена с Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.,
издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил
ДДС в размер на 5 635, 71 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.; 10.
имуществена санкция от 606, 67 лв., наложена с Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-Пловдив, затова че „С. Студио“
ЕООД не е начислил ДДС в размер на 606, 67 лв. за периода от 01.03.2020 г.
до 31.03.2020 г. и 11. имуществена санкция от 1 938, 33 лв., наложена с
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадено от ТД на НАП-
Пловдив, затова че „С. Студио“ ЕООД не е начислил ДДС в размер на 1 938,
33 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 21.05.2020 г.
Всички издадени наказателни постановления са получени от ответната
страна – в качеството й на пълномощник на ищеца на 02.09.2020 г.
Посочените имуществени санкции са наложени на основание чл. 180,
ал. 2 във вр. с чл. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС е
установено, че регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от
500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената
санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв.
В ал. 2 на посочената разпоредба е установено, че тази санкция се прилага и
когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно в
случая е наложена имуществена санкция в общ размер от 12 656, 57 лв. за
неизпълнение на задължението на ответната страна да начисли ДДС върху
осъществените облагаеми доставки, поради нерегистриране на дружеството
по ДДС, както и в размер на сумата от 500 лв. за неизпълнение на
задължението на ответната страна да депозира заявление в срока по чл. 96, ал.
1 ЗДДС за регистриране на търговеца по ДДС, или санкции в общ размер от
13
13 156, 57 лв.
Така установените санкции представляват имуществена вреда за ищеца
– възложител по договора за счетоводно обслужване, като последните са
пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на
ответната страна да извършва пълно счетоводно обслужване на дружеството,
като следи за достигане на облагаем доход над 50 000 лв., депозира заявление
за регистриране на дружеството по ДДС и от този момент започне да
начислява данък добавена стойност за всички облагаеми доставки.
Налице е и последната, установена в разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗЗД
предпоставка за ангажиране отговорността на ответната страна за посочените
вреди, а именно – последните да са могли да бъдат предвидени към момента
на сключване на договора.
Според константната и непротиворечива практика на Върховен
касационен съд – така Решение № 182/21.11.2018 г. по т. д. № 3103/2017 г.,
ТК, І т. о. на ВКС, преценката за предвидимост се извършва към момента на
пораждане на задължението, който кореспондира с момента на сключване на
договора, доколкото още с факта на задължаването си и при полагането на
дължимата грижа страната следва да е наясно, според известните й и
възможни за узнаване обстоятелства, какво би последвало за нея от
евентуално нейно неизпълнение на престация, дължима при определените по
съгласие с другата страна условия и срокове.
В случая такава предвидимост е налице, доколкото при поемане на
задължение за пълно счетоводно обслужване на ищцовото дружество и при
полагане на дължимата грижа, доколкото като специалист – счетоводител
следва да е запозната с данъчното законодателство на Република България,
ответната страна – към момента на сключване на договора, е следвало да е
знаела за възможността за налагане на имуществена санкция при
неизпъленение на възложените й задължения по реда на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
По така изложените съображения предявеният частичен иск за за
заплащане на сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо 13 156, 57 лв.,
представляващи претърпяна от ищеца вреда, вследствие на неизпълнение на
задълженията на ответната страна по договор за счетоводни услуги за
счетоводно обслужване и извършване на действия по регистриране по ЗЗДС в
срок до 07.06.2019 г., която вреда се изразява в наложени на „С. Студио“
ЕООД имуществени санкции, е основателен и следва да бъде уважен в
предявения му частичен размер.
Тъй като ответната страна не е изпълнила точно в темпорално
14
отношение задължението за заплащане на главницата, последната дължи
обезщетение върху размера на частичната претенция в размер на законната
лихва. Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 35, 11 лв.,
дължимо за периода от датата на възникване на вредата, свързана с влизане в
сила на наказателните постановления – или от 17.09.2020 г. до 29.07.2021 г. В
случая задължението за заплащане на наложените имуществени санкции е
възникнало на 17.09.2020 г. – датата на влизане в сила на наказателните
постановления, но за да бъде поставена ответната страна в забава за
изплащане на обезщетение, вследствие на неизпълнение на договорното й
задължение, което е в размер на претърпяната имуществена вреда от
ищцовото дружество, следва да бъде изпратена покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Такава покана е налична в приложената по делото електронна
кореспонденция между ***ят на ищцовото дружество и ответната страна,
видно от изпратени съобщения на 20.01.2021 г., с които е отправено запитване
кога ще изплати задължението. Следователно обезщетение за забава върху
главницата от 400 лв. следва да се присъди за периода от 20.01.2021 г. до
29.07.2021 г., което съдът определи чрез интернет калкулатор
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в размер на сумата от 21, 22
лв., до който размер акцесорната искова претенция е основателна, като
последната следва да се отхвърли за разликата до пълния й предявен размер
от 35, 11 лв. и за периода от 17.09.2020 г. до 19.01.2021 г.
В останалата им част съдът намира предявените искове за
неоснователни, тъй като задължението за заплащане на данък добавена
стойност за осъществените облагаеми доставки би възникнало и при
добросъвестно и в срок изпълнение на задълженията на ответната страна по
сключения договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на
която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с
която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък
и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем
от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени
през този период.
В случая с Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. е прието, че заявлението
за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в срок до 07.06.2019 г., а
последното е депозирано на 08.05.2020 г., като е установен дължим данък
добавена стойност за периода от 22.06.2019 г. до 21.05.2020 г. в размер от
11 764, 02 лв. и лихва от 1 069, 65 лв.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС е специална и има санкционен
15
характер като цели защита на фиска от неправомерно увреждане при
недобросъвестно поведение на лицата - неподаване на заявление за
регистрация по ЗДДС в срок, при което същите не начисляват данък върху
добавената стойност за част от доставките, относно които при спазване на
закона би следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани по
закона лица.
Следователно, макар и начислен на санкционно основание,
задължението за заплащане на данък добавена стойност върху всички
осъществени облагаеми доставки би възникнало и при изпълнение на
ответната страна да регистрира ищцовото дружество по ДДС в срока по чл.
96, ал. 1 ЗДДС. С оглед на така установеното не е налице пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението на
договорното задължение и възникналото задължение за заплащане на данък
добавена стойност и начислената по отношение на него лихва.
По така изложените съображения предявените искове за заплащане на
сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо 11 764, 02 лв.,
представляващи претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в дължим от „С.
Студио“ ЕООД данък добавена стойност, обединен от данъчните органи с
съставяне на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа на ТД на НАП –
Пловдив и за заплащане на сумата от 200 лв. – частично от сумата от общо 1
069, 65 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в
дължима от „С. Студио“ ЕООД лихва върху начисления данък добавена
стойност, която лихва е обединена от данъчните органи в една обща сума с
издаване на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа на ТД на НАП-
Пловдив, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед
неоснователността на главния иск за сумата от 400 лв., като неоснователен
следва да се отхвърли и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за
забава.
С оглед изхода на правния спор, съобразно уважената част от
предявените искове, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на сумата от общо 450 лв., от
които сумата от 150 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 179, 59 лв.
В полза на ответника се следват разноски, но не подлежат на
присъждане, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Б. Г. Ц., ЕГН
**********, с адрес с. В., ***, да заплати на „С. Студио“ ЕООД, ЕИК
16
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“,
бл. 51, вх. Г, ет. 4, ап. 17, сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо 13
156, 57 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, вследствие на
неизпълнение на задълженията на ответната страна по договор за счетоводни
услуги за счетоводно обслужване и извършване на действия по регистриране
по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г., която вреда се изразява в наложени на „С.
Студио“ ЕООД имуществени санкции по Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление
№ ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление № ***6/04.08.2020 г.;
Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно
постановление № ***/04.08.2020 г.; Наказателно постановление №
***/04.08.2020 г. и Наказателно постановление № ***/04.08.2020 г., издадени
от ТД на НАП - Пловдив, както и сумата от 21, 22 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.01.2021 г. до 29.07.2021 г., ведно със
законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 30.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважение размер от 21, 22 лв. до пълния му предявен размер от 35, 11 лв. и за
периода от 17.09.2020 г. до 19.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. Студио“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 51, вх. Г, ет.
4, ап. 17, против Б. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес с. В., ***, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лв. – частично от сумата от общо
11 764, 02 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в
дължим от „С. Студио“ ЕООД данък добавена стойност, обединен от
данъчните органи с съставяне на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа
на ТД на НАП - Пловдив, издаден от приходната администрация вследствие
на неизпълнение на задълженията на ответната страна по договор за
счетоводни услуги за счетоводно обслужване и извършване на действия по
регистриране по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г., ведно с обезщетение за забава
върху частичната главница в размер на 20, 33 лв., дължимо за периода от
28.01.2021 г. до 29.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Студио“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 51, вх. Г, ет.
4, ап. 17, против Б. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес с. В., ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лв. – частично от
сумата от общо 1 069, 65 лв., представляващи претърпяна от ищеца вреда,
изразяваща се в дължима от „С. Студио“ ЕООД лихва върху начисления
17
данък добавена стойност, която лихва е обединена от данъчните органи в една
обща сума с издаване на Ревизионен акт № ***/13.01.2021 г. по описа на ТД
на НАП-Пловдив, вследствие на неизпълнение на задълженията на ответната
страна по договор за счетоводни услуги за счетоводно обслужване и
извършване на действия по регистриране по ЗЗДС в срок до 07.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. Ц., ЕГН **********, да
заплати на „С. Студио“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 179, 59 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 12686/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
18