РЕШЕНИЕ
№…………/05.09.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание
на трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 6089
по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по
искова молба с вх. № 92430/17.09.2012 г., подадена от В.С., в качеството
ѝ на синдик на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност,
представлявано от Д.А., и „Р.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***.
Предявени за
разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване са искове, както
следва:
1./ иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за
прогласяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността
на „С.П.“ ЕООД /в несъстоятелност/ на извършено с протокол от 01.09.2009 г.
прихващане на взаимни парични задължения съществували между „С.П.“ ЕООД и „Р.“
АД съгласно фактура № **********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/
01.09.2009 г. на стойност от 426 000 лева.
2./ иск с правно
основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, във връзка с
чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Р.“ АД да заплати в полза на масата
на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата в размер от 426
000 лева, представляваща стойността на вземане по фактура № **********/01.09.2009
г., предмет на прихващане, извършено с протокол от 01.09.2009 г. за
прихващане на взаимни парични задължения на „С.П.“ ЕООД и „Р.“ АД по фактура №
**********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/ 01.09.2009 г.
В исковата молба
ищецът твърди, че с Решение № 475 от 10.05.2011 г., постановено по т.д. №
2000/2010 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество – „С.П.“
ЕООД, ЕИК ********, с начална дата на неплатежоспособността – 29.02.2008 г. Със
същото решение е постановено прекратяване на дейността на предприятието на „С.П.“
ЕООД, и обявяването му в несъстоятелност. Изтъква се, че на 23.07.2007 г. между
ответниците е бил сключен договор за наем, като в
рамките на така създалото се наемно правоотношение дружеството – „Р.“ АД
/наемодател/ отдало в полза на „С.П.“ ЕООД /наемател/ за временно и възмездно
ползване недвижим имот, намиращ се в гр. София, на бул. „*******/киноцентър към
сграда с прилежащото към кинотеатъра фоайе, както и прилежащи под салона към
кинотеатъра сервизни помещения/. Уговореният срок по така упоменатия наемен
договор бил до датата - 31.07.2017 г. Било постигнато съгласие за плащане на
обща наемна цена в пределите на наемния период възлизаща на сумата от 1 000 000 евро, като изпълнението на това облигационно задължение
било трансформирано от парично в заместващо го такова, а именно съставляващо
извършване на основен ремонт на имота /СМР/. Така на датата – 01.08.2007 г.
страните анексирали договора си за наем уговаряйки, че предвидената в него
наемна цена ще бъде определена и ще се дължи от наемателя след приключване на
предстоящите по наетия обект СМР, но не по-късно от датата – 31.08.2009 г.
Въведени са твърдения, че към датата - 31.08.2009 г. ответните дружества се
обединили около това да прекратят учреденото по между им наемното
правоотношение, и то преди изтичане на първоначално уговорения в договора срок.
В израз на това с изготвен на същата дата протокол между страните по договора
било установено, че наемателят е изпълнил частично задължението си да ремонтира
имота, като е извършил строително-монтажни работи в него възлизащи на стойност
355 000 лв. /без ДДС/, за което „С.П.“ ЕООД издал фактура с № **********/
01.09.2009 г. на стойност 426 000 лв. с ДДС. На основание чл. 2 от договора за
наем „Р.“ АД изчислил размера на дължимата от наемателя към датата на
прекратяване на договора наемна цена, за което издал фактура възлизаща на
сумата от № **********/ 01.09.2009 г. на стойност 426 000 лв. с ДДС. С протокол
от 01.09.2009 г. страните по наемното правоотношение се съгласили да извършат
прихващане на взаимните си и насрещни задължения, произтичащи от договор за
наем от 23.07.2007 г., установени с фактура № **********/ 01.09.2009 г. и №
**********/ 01.09.2009 г. Сочи се обаче, че доколкото датата, на която е
извършено посоченото прихващане следва определената от съда дата, на която е
настъпила неплатежоспособността на длъжника - „С.П.“ ЕООД, то същото според
ищеца се явява непротивопоставимо, като сделка на
кредиторите на несъстоятелността, защото договорна компенсация след началната
дата на неплатежоспособността е недопустимо действие и като такова следва да се
обяви за относително недействително спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността.
В срока за отговор
по чл. 376 от дружеството – ответник „С.П.“
ЕООД /н./ не е депозиран такъв.
Ответното дружество
„Р.“ АД е упражнило правото си на отговор, с който излага подробни съображения
срещу основателността на предявения иск. Поддържа, че обсъжданото в ИМ
изявление за прихващане не е може да се определи, като нищожна /недействителна/
сделка. Наведено е възражение, че съглашението постигнато между страните по
наемната сделка, което е инкорпорирано в протокола от 31.08.2009 г. в частта му
отнасяща се до съгласието им за това, че в обекта до момента на подписване на
протокола в СМР са вложени средства равни на сумата от 355 000 лв. за извършени
работи по приложен опис е симулативно, а оттам и
нищожно, като не може да обвърже страните с валидни правни последици. Настоява
се, че анализа на съдържанието на приложения към протокола опис не разкрива
характеристиките на КСС, защото не съдържа в себе си изброяване, било на обеми,
било на количества вложени в обекта СМР. Дори да се допуснело, че дадени СМР са
били извършени в наетия обект, то те били незаконни, защото били предприети в
разрез с установените в ЗУТ строителни правила и норми, както и с клаузите на
чл. 4.6. и чл. 4.7. от договора за наем. В този смисъл не било ясно какво било
основанието на „С.П.“ ЕООД /н./ да издаде фактура с № **********/ 01.09.2009 г., в която да
фактурира стойност на извършените СМР. Добавя се това, че подобна фактура
изобщо не била включена във водените при посочения ответник дневници за
продажби, нито била декларирана със справка декларация по ЗДДС пред НАП.
Успоредно с това от ответника - „Р.“ АД
се опонира и в насока, че дори да се приеме в полза на дружеството „С.П.“ ЕООД
/н./ да е валидно възникнало вземане за стойност на извършени СМР в наетия имот
възлизащо в размер на прихванатата с протокола от 01.09.2009 г. стойност, то се
отрича да е било реализирано прихващане предприето от длъжника по смисъла на
чл. 645, ал. 4 ТЗ, защото в тази сделка била изразена волята на кредитора - „Р.“
АД, а не тази на длъжника - „С.П.“ ЕООД /н./ за извършване на прихващане до
размер от 426 000 лв. Едно подобно прихващане обаче се изтъква да е възможно да
се оспорва само чрез упражняването на иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, но
процесуалният срок предвиден за неговото упражняване бил изтекъл.
В срока по чл. 372,
ал. 1 от ГПК от Синдик – В.С. е упражнена
допълнителна искова молба, с която ищецът продължава да поддържа
твърденията си, че ответните дружества са обвързани от правоотношение, с което
са прихванали свои насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, чиято
материализация е в двете фактури упоменати още с ИМ. Изтъква се, че въпросното
прихващане е осъществено в рамките на подозрителния период. На следващо място
относно изявлението на ответните страни, което са инкорпорирали в съвместен
техен протокол от 31.08.2009 г., където са остойностени
извършените от наемателя - „С.П.“ ЕООД
/н./ СМР в наетия имот, както вписванията в прилежащия към цитирания протокол
опис кореспондират на съществувалото към този момент фактическо положение, като
с това изявление се изразявала действителната воля на страните по него, а не
представлявало симулативна сделка. От ответника
- „Р.“ АД не били ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на тезата му, че цитираното изявление в протокола от
31.08.2009 г. е със симулативен характер, респективно че страните по него не са желали
правните последици от една такава сделка, а обратното преследвали са различни
правни последици. Посоченият протокол се квалифицира, като такъв съставляващ извънсъдебно
признание направено от „Р.“ АД във връзка с обстоятелството, че в наетия имот
са били осъществени СМР на стойност от 355 000 лева, което признание го
обвързва. Синдикът допълва, че описаните в протокола СМР са осъществени от
страна на наемателя, като тяхната стойност е именно сумата от 355 000 лева,
като цената на тези СМР била уговорена от страните по сделката при съблюдаване
принципите на чл. 20а ЗЗД. Като такива без значение за спорното материално
право се квалифицират възраженията на ответната страна, че изпълнението на СМР
не почивало на спазването на повелителните строителни правила и норми. Отново в
това направление се отнася и възражението, че фактура с № **********/
01.09.2009 г. не била включена в счетоводните записвания водени при „С.П.“
ЕООД, като се акцентира, че този първичен счетоводен документ присъства в
счетоводните записвания на „Р.“ АД, което било правно значимото обстоятелство в
насока, че дружеството е приело и признало задължение към доставчика си по
фактурата. Споменава се и това, че предявеното от ответното дружество съдебно
възражение за прихващане с отговора на ИМ не може да се разгледа в рамките на
настоящото производство, защото същото има за предмет установителен
иск, като осъдителния иск е предмет на друго паралелно протичащо исково
производство. Възражението било неоснователно и заради това, че насрещното
вземане, с което се иска извършване на прихващането не било изискуемо.
В срока по чл. 373,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, като със същия
„Р.“ АД поддържа първоначалния си отговор и излага възраженията си срещу
допълнителната искова молба. Конкретизира, че сделката инкорпорирана в
протокола от 31.08.2009 г. е опорочена, защото е сключена при условията на
абсолютна симулация, а именно страните не са желали постигането на присъщите й
правни последици, а същевременно не са желали с нея да прикрият правните
последици на друга сделка. По тези съображения изтъква, че сделката от
31.08.2009 г. е нищожна. Дружеството се спира и на това, че то оспорва изобщо в
имота да са били извършвани някакви ремонти работи от страна на наемателя му в
рамките на продължилото наемно правоотношение и в този смисъл за „Р.“ АД не
било възниквало задължение да ги заплати. Същевременно се изтъква, че вземането
на „Р.“ АД посочено във фактура с №
**********/ 01.09.2009 г. в размер на 426 000 лв., представляващо наемна цена
за периода на съществуване на наемното правоотношение с наемателя – „С.П.“ ЕООД
/н./ е изискуемо и ликвидно вземане, което не е погасено от адресата му, нито в
рамките на уговорения срок, нито във времето след това.
Съдът, след като прецени събраните по делото и
относими към спора доказателства и след като обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 475 от 10.05.2011
г., постановено по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски съд, е
обявена неплатежоспособността на „С.П.“ ЕООД /н./, определена е начаната ѝ дата – 29.02.2008 г., открито е производсто по несъстоятелност на дружеството, същото е
обявено в несъстоятелност като е постановено прекратяване на дейността му и
налагане на общ запор и възбрана въру имуеството му.
С решение № 1083 от
08.06.2012 г., постановен по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски
съд, е постановено прекратяване на правомощията на органите на „С.П.“ ЕООД /н./
и започване на осребряване на имуществото му.
С определение от
16.07.2012 г., постановено по т. д. № 2000/2010 г. по описа на Софийски градски
съд, В.С.С. е назначена за постоянен синдик на С.П.“
ЕООД /н./.
Като писмено
доказателство по делото е представен договор за наем от 23.07.2007 г., сключен
между „Р.“ АД, в качеството му на наемодател, и „С.П.“ ЕООД /н./, в качеството
му на наемател, видно от който „Р.“ АД се е задължило да предостави на „С.П.“
ЕООД /н./ за временно и възмездно ползване до 31.07.2017 г. кинотеатър към
сграда, находяща се на бул. „**********, гр. София, както
и прилежащите към кинотеатъра фоайе и сервизни помещения, срещу което
наемателят се е задължил да извърши за своя сметка основен ремонт на отддения му под наем недвижим имот, възлизащ на стойност не
по-малко от 1 000 000 евро. Съгласно чл. 4
от договора във връзка с възложения му основен ремонт наемателят се е задължил в
срок до шест месеца да изготви за своя сметка архитетурно-конструктивни
проекти за ремонт на имота, който да съгласува с наемодателя, както и със
съответните държавни и общински органи съгласно приложимата законова и
подзаконова нормативна уредба.
Представен е Анекс №
1 от 01.08.2007 г., по силата на който страните по договора за наем от
23.07.2007 г. са внесли изменение в съдържанието на задължението на наемателя,
като са се съгласили съшият да залаща на наемодателя
наемна цена за ползването на имота, чийто конкретен размер да бъде определен и
която да се дължи след осъществяване на възложените му строително-монтажни
работи, но не по-късно от 31.08.2009 г.
Представен е писмен протокол
от 31.08.2009 г., подписан между органните
представители на страните по договора за наем от 23.07.2007 г., съгласно който
същите са установили допуснато от страна на наемателя неизпълнение на задълженията
му по договора, изразяващо се в неприключване на възложените
строително-монтажни работи, както и в неосъществяването на ремонтни дейности на
стойност не по-малка от 1 000 000 евро,
представляващи неизпълнение на задължението по т. 5.4. от договора за наем,
несъгласуване на необходимата строителна документация с компетентните държавни органи,
представляващо неизпълнение на задълженията по т. 4.6. и т. 4.7. от договора за
наем, както и в отсъствието на сключен договор за застраховка на имота,
съставляващо нарушение на задължението по т. 4.8. от договора. С оглед
констатираното неизпълнение и безрезултатното изтичане на предоставен от страна
на наемодателя допълнителен срок за изпълнение, страните са се съгласили, че
възникналото между тях по силата на договора от 23.07.2007 г. наемно
правоотношение се разваля, поради неизпълнение на задълженията на наемателя. В
протокола е обективирано още изявление на тогавашния
изпълнителен директор на „Р.“ АД – Г. Д. – че при извършен в деня на подписване
на протокола оглед на място се установява, че до момента в недвижимия имот,
предмет на договора за наем, а именно :
Кинотеатър към сграда, находяща се на бул. „**********,
гр. София, с прилежащо към нея фоайе и сервизни помещения, са извършени
строително-монтажни работи, възлизащи в размер на сумата от 355 000 лева,
за които е изготвен опис, представляващ неразделна част от протокола.
Представена е
фактура № 84/01.09.2009 г., идадена от „С.П.“ ЕООД /н./ с получател „Р.“ АД за сумата
от 426 000 лева с ДДС, дължима във връзка с извършването на
строително-монтажни работи по договор за наем между страните от 23.07.2007 г.
По делото не е спорно, че фактурата е отразена в счетоводството на „Р.“ АД,
както и че въз основа на тази фактура дружеството е отправило искане за
ползване на данъчен кредит.
Представена е още и фактура
№ 1737/01.09.2009 г., издадена от „Р.“ АД с получател „С.П.“ ЕООД /н./ за
сумата от 426 000 лева с ДДС, която е дължима във връзка с договор за наем
между страните от 23.07.2007 г.
Ангажиран е протокол
от 01.09.2009 г., обективиращ постигнато споразумение
между „С.П.“ ЕООД /н./ и „Р.“ АД за прихващане, с което страните са се
съгласили, че към датата на сключване на споразумението в тежест на „Р.“ АД
съществува ликвидно и изискуемо парично задължение към „С.П.“ ЕООД /н./ за
сумата от 426 000 лева, установено с фактура № 84 от 01.09.2009 г., както
и че в тежест на „С.П.“ ЕООД /н./ съществува
ликвидно и изискуемо парично задължение към „Р.“ АД за сумата от 426 000 лева,
установено с фактура № 1737/01.09.2009 г., като с оглед уреждане на финансовите
си отношения във връзка със сключения между тях договор за наем от 23.07.2007
г., страните са постигнали съгласие за извършването на прихващане на
установените в протокола насрещни, изискуеми и ликвидни парични задължения между
тях.
По делото е изслушан
заключение на комплексна съдебно-техническо инженерна и оценителска
експертиза, което се кредитира от съда като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено. От заключението се установява, че не са налице одобрени строителни
книжа, разрешения и документи за извършени строително-монтажни работи преди
01.09.2009 г. относно обект „Модерен театър“, находящ
се в сградата на бул. „********, гр. София, и прилежащите към кинотеатъра фоайе
и сервизни помещения. За обект „Основен ремонт и реконструкция на театрална
зала, сцена и прилежащи фоайе, гримьорни и технически помещения в сградата на
бул. „**********, гр. София“ е налице изработен технически проект, който обаче
не се установява да е съгласуван от специализираните контрлни
органи, одобрен от главния архитект на гр. София и въз основа на това да е
издадено разрешение за строеж. Екипът от вещи лица не е в състояние да даде
отговор на въпроса дали в периода от 2007 г. до 2009 г. от „С.П.“ ЕООД /н./ са
извършвани строително-монтажни работи, както и за техния вид и обем. При
изслушването на експертното заключение в открито съдебно заседание от
изготвилите го вещи лица са дадени допълнителни разяснения, че орнаментите и
тапетите налични в театралната зала и по балконите са такива с давност от преди
повече от 20 години, като същите са поставяни преди 2008 г. и никога не са били
ремонтирани. Това важи и за каменната облицовка по стените във фоайето и
мраморът наличен по стълбището и балкона.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М.В., Й.К., И.Х., Т.М..
Разпитана,
свидетелката В. заявява, че за периода от 2007 г. до 2013 г. е била член на
Съвета на директорите на „Р.“ АД. Посочва, че ремонтните дейности в наетите
помещения следвало да започнат веднага след сключване на договора за наем от
2007 г., но в следващите няколко месеца станало ясно, че макар и намеренията на
наемателя да извърши възложения му ремонт да били сериозни, работите не вървели
така, както било уговорено. Свидетелката посочва, че за този период в имота са
били извършвани ремонтни дейности, имало е работници, но не е наясно с точния
обем на свършеното. Предвидено било ремонтът да се извърши на базата на
одобрена от съответните държавни и общински органи строителна документация,
каквато обаче не била представена от наемателя. Относно протокола за прихващане
свидетлката посочва, че подписването му е коментирано
на заседанията на съвета на директорите без да е приемано изрично решение за
сключването му. Подписването му от изпълнителния директор на дружеството
свидетелката обяснява с необходимостта от счетоводното документиране на
наемните отношения, доколкото дружеството подлежало на одит и проверки. Въз
основа на протокола за прихващане и на издадената фактура дружеството внесло
дължимия ДДС, но тъй като това не било декларирано от „С.П.“ ЕООД /н./, то не
могло да си възстанови внесения косвен данък.
При разпита си
свидетелят Й.К. заявява, че през 2009 г. е постъпил на работа в „А.Б.“ АД –
клон България на длъжност специалист „Обслужване на корпоративни клиенти“. Посочва,
че е запознат с кредита, отпуснат на „С.П.“ ЕООД /н./, като твърди, че ставало
въпрос за милионен заем, отпуснат с цел реконструкция и обзавеждане на
театралната зала на бул. „Евлоги Георгиев“. Не е посещавал сградата, където се
намира театъра.
Разпитан, свидетелят
Х. заявява, че е бил председател на Сдружение „Модерен театър“, помещаващ се на
бул. „**********. Посочва, че след учредяването на сдружението с „Р.“ АД бил
сключен договор за наем на театралната зала, като към този момент залата се
намирала в много добро състояние и била годна за ползване – седалките били
нови, гримьорните били реновирани, по пода на залата
имало мокет, стените били в добро състояние, имало осветление. Свидетелят
посочва, че за театралната зала знаел от предишния наемател – Д.А.(едноличен
собственик на капитала на „С.П.“ ЕООД /н./). Твърди, че познава залата и
отпреди ремонта, като посочва, че впечатленията му са от някъде преди 2010 г.
Посочва, че тогава залата нямала нищо общо, с това, което е била след ремонта
през 2010 г. – не била уютна, била хамбареста, „сталински“ тип зала.
При разпита си
свидетелят М. заявява, че от 2001 г. работи в системата на „О.Х.“, като от м.
юли 2007 г. се занимава с управлението на недвижимите имоти, собственост на
холдинга и дъщерните му дружества. Твърди, че познава всички имоти на холдинга в
страната. Посочва, че от 2010 г. работи в „Р.“ АД на постоянен трудов договор,
където му било вменено да изпълнява функцията на началник на отдел
„Експлоатация действащи обекти“. Преди това е бил изпратен от тогавашния
изпълнителен директор в „Р.“ АД да съблюдава как вървят ремонтите в театралната
зала и кино-кабината, на входа откъм ул. „Върбица“. Посочва, че бил изпратен по
повод разтрогването на договора за наем между „Р.“ АД и „С.П.“ ЕООД /н./ –
следвало да се довърши ремонтът, който бил започнат, като целта била театралната зала с балкона и кино-кабината да
бъдат приведени в състояние, което да ги прави годни за нормално ползване и
отдаване под наем. Посочва, че ремонтът бил много тежък като първите 5-6 месеца
ремонтните работи се извършвали единствено в театралната зала, балкона и
сцената. При първоначалното си посещение на имота свидетелят твърди, че е
заварил обрушена замаска,
нямало никаква настилка, нито столове, като по стените на залата имало стърчащи
кабели. Ремонтът се изразявал в поправяне на климатичната инсталация, замаска по пода, боядисване на сцената, закупуването на
нови столове, като след около половин година помещението станало годно за
отдаване под наем. По негови впечатления наемането на работната ръка и
организирането на работата били извършвани от „Р.“ АД.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По предявения обуславящ иск с правно основание
чл. 645, ал. 4 ТЗ :
Съдът е сезиран с конститутивен иск при квалификацията на чл. 645, ал. 4 ТЗ,
предявен от синдика на „С.П.“ ЕООД /н./ за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД /н./ на извършено
с протокол от 01.09.2009 г. прихващане на взаимни парични задължения на „С.П.“
ЕООД и „Р.“ АД по фактура № **********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/
01.09.2009 г. на обща стойност 426 000 лева.
Съгласно чл. 645,
ал. 4 ТЗ, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ. бр. 20 от
28.02.2013 г., приложима към прихващанията, които към
момента на влизане в сила на измененията не са били предмет на вече приключило
производство по чл. 645 ТЗ, предвид § 14, ал. 1 вр. с
§ 7 ЗИД на ТЗ, за недействиелно по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил
при разпределението на осребреното имущество, може да бъде обявено прихващане,
извършено от длъжника след началнаа дата на неплатежоспособността,
съответно на свръхзадължеността, но не по-рано от
една година преди подаването на молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали насрещните вземания.
Между страните не е
спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 23.07.2007
г. с участието на ответните страни – „Р.“ АД и „С.П.“ ЕООД /н./ е сключен
договор за наем, по силата на който на „С.П.“ ЕООД /н./ е отдадено временното ползване
на кинотеатър към сграда, находяща се на бул. „**********,
гр. София, както и прилежащите към кинотеатъра фоайе и сервизни помещения, за
срок до 31.07.2017 г., а последното от своя страна се е задължило да извърши за
своя сметка основен ремонт на отддения му под наем
недвижим имот, възлизащ на стойност не по-малко от 1 000 000
евро, във връзка с което и да изготви за
своя сметка архитетурно-конструктивни проекти за
ремонт на имота, който да съгласува с наемодателя и със съответните държавни и
общински органи съгласно приложимата законова и подзаконова нормативна уредба.
Не е спорно също така и че с Анекс № 1 от 01.08.2017 г. страните са внесли
изменение в задълженията на наемателя по така възникналото между тях облигационно
отношение като са уговорили, че след приключване строително-монтажните работи,
в негова тежест възниква задължение за заплащане наемна цена, чийто размер
предстои да бъде определен след приключване на ремонтните дейности. Съдът
констатира, че при встъпването им в този договор страните са се възползвали от
принципа на договорната автономия действащ в облигационното право, като са
постигнали съгласие, че основното задължение на наемателя за даден период от
време, вместо типичното такова за заплащане на определена наемна цена ще бъде
направата за негова сметка на определени видове СМР в наетия недвижим имот,
чиято обща стойност трябва да възлиза на не по-малко от 1 000 000 лв. Подобна уговорка е напълно допустима и валидна, като
това не означава, че характеристиката на договора за наем, като такъв за
продължително изпълнение се променя.
Не е спорно по
делото, а и се установява от наличния по делото доказателствен
материал и в частност представения като писмено доказателство по делото протокол
от 31.08.2009 г., че „С.П.“ ЕООД /н./ е допуснал
неизпълнение на задълженията си по така възникналото между ответните страни
наемно правоотношение, като не е съгласувал необходимата за извършването на
възложения му по договора основен ремонт строителна документация с
компетентните държавни и общински органи и с наемодателя; не е приключил
основния ремонт в предвидения за това срок; не е изпълнил строително-монтажни
работи, възлизащи на стойност от най-малко 1 000 000
евро; и не е застраховал отдаденият му под наем недвижим имот съгласно
уговореното, с което е нарушил задълженията си по т. 4.6., т. 4.7., т. 5.4. и
т. 4.8. от договора.
По делото не е
спорно също така и че предвид констатираното между страните по договора за наем
неизпълнение на задълженията на наемателя, наемодателят е пристъпил към
разваляне на учреденото наемно правоотношение. Правото на разваляне
представлява самостоятелно правно средство, предоставено на кредитора по
двустранен договор, по отношение на чието вземане е допуснато неизпълнение,
настъпило поради причина, за която длъжникът отговаря. Правото е от категорията
на потестативните, като извън случаите, при които се
касае за договори с предмет прехвърляне, учредяване, признаване или
прекратяване на вещни права върху недвижими имоти, същото се упражнява
извънсъдебно с едностранно волеизявление на кредитора, адресирано до
неизправния длъжник, с което на последния се дава подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му договорът ще се смята за развален.
Последното изискване не е необходимо да е налице в случай, че длъжникът е
съгласен договорът да бъде развален без да му бъде предоставен окончателен срок
за изпълнение /комисорна клауза/, както и в случаите,
при които изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забавата на длъжника е станало безполезно или ако задължението е следвало да се
изпълни непременно в уговореното време. Волята на наемодателя за разваляне на
договора, както и изричното признание на наемателя за предоставеният му
допълнителен срок за изпълнение, с изтичането на който задълженията му са
останали неизпълнени, са обективирани в писмена форма,
за което свидетелстват изявленията им, съдържащи се в изготвения между тях
протокол от 31.08.2009 г., с което
фактическият състав на развалянето е успешно завършен.
Доколкото в случая се касае до договор за наем, чието разваляне
по правило настъпва занапред, тъй като наемната сделка е вид двустранен договор, при които всяка от насрещните престации е такава за продължително или периодично
изпълнение, то реализацията на факта на развалянето на коментирания договор не
създава задължение за участниците по него да пристъпят към връщане на вече получената
престация.
Основополагащият
отговор, които трябва да бъде намерен при изследване развитието на създаденото
и впоследствие развалено наемното правоотношение между ответните страни се
състои в това, дали с подписания помежду им протокол от 01.09.2009 г. ответните
дружества са пристъпили към използване на прихващането, като гражданско-правен способ
за погасяване на създадени по между им парични задължение с източник договора
за наем, или чрез изявленията направени от тях в този протокол е преследвано
единствено извънсъдебно уреждане на правата и задълженията, които са се
породили по договора за едната и другата страна към момента на действието му
предхождащо факта на развалата. Вярно е, че в протокола страните са си служили
с терминология, която е присъща за института на компенсацията, но също така е
вярно, че за паричните задължения, които са очертали в него отсъства годно
основание, от което да възникнат. Вече се посочи, че коментираният договор за
наем има съществена специфика, която се изразява във вида на уговореното
основно задължение за наемателя, а именно в рамките на първите две години след
сключване на сделката, вместо плащане на наемна цена да се извършват СМР в
наетия имот за негова сметка. Очевидно е, че тук отсъства уговарянето на пряка
парична престация в полза на наемодателя - „Р.“ АД. В
този смисъл към датата на подписване на протокола от 01.09.2009 г. няма как
същия да е бил титуляр на вземане за наемна цена с източник договора за наем от
2007 г. и негов длъжник да се явява наемателя - „С.П.“ ЕООД /н./. Още по-малко
е възможно с оглед вида на сделката, за наемателя да съществува неудовлетворено
парично вземане с адресат наемодателят му, както е прието в обсъждания протокол,
по отношение на който синдикът - ищец поддържа да инкорпорира изявление за
прихващане. Никъде в клаузите на наемния договор, вкл. в анекса към него не е
предвидено, че „Р.“ АД ще има парични задължения към наемателя си, дори и при
настъпването на определени хипотези. Вече се подчерта, че в хипотезата на
разваляне на договор за наем, отличаващ се като сделка с периодично и
продължително изпълнение не се наблюдава обратно действие, поради което за
страните е изключено да търсят връщане на разменените блага, чрез института на
неоснователното обогатяване. Правото да се упражни компенсаторното изявление освен,
че е субективно и относително е и такова с вторичен характер, което означава,
че то може да възникне единствено, когато са налице две насрещни и изискуеми
парични задължения. В този смисъл нито наемателя, нито наемодателя към датата
-01.09.2009 г. не са били материално-легитимирани носители на насрещните
парични вземания, които са посочени в подписания между тях протокол, и които да
позволяват приложение института на компенсацията. Аргумент за обратното не може
да е фактът свързан с издаването на фактури от всяко от тези дружества за
сумите присъстващи в протокола, тъй като фактурата в случая се явява вторичен
счетоводен документ, които следва да отразява съществуващо основание за
плащане, което да се черпи от първичен източник. Подобен източник обаче може да
бъде единствено договора за наем или правната последица от неговото разваляне,
за тях от решаващия състав вече се изложи разсъждението, че няма как валидно да
създадат насрещни парични задължения между наемодател и наемател. Казаното
означава, че с протокола от 01.09.2009 г. страните са целели не да извършат
компенсация на съществуващи по между им изискуеми насрещни парични вземания, а
да декларират /разкрият/ помежду си степента на изпълнение на договора до този
момент, както и произтеклите от това изпълнение насрещни задължения, които
макар да не се отличават като парични, са били конвертирани в пари за да може
да се прецени, дали обема на изпълнението осъществено от всяка страна си
кореспондира с това на другата и с уговореното по договора. Писменото изявление
на страните присъстващо в протокола от 01.09.2009 г. показва, че те са
постигнали съгласие за нивата на изпълнение в рамките на две годишното действие
на наемното съглашение, като са приели, че това изпълнение е достатъчно за да
удовлетвори правата им създадени по договора. Нещо повече очевидно е, че
наемодателя „Р.“ АД е направил отстъпка от съществуващите в негова полза
имуществени права с длъжник - „С.П.“ ЕООД /н./, тъй като инвестицията,
която последното е трябвало да направи в наетия имот за периода на действие на
договора за наем до 31.08.2009 г. /две години/ е уговорено да е не по-ниска от
1 000 000 лв., а е признато, че нейния
паричен еквивалент се равнява на едва 355 000 лв. В този смисъл
съглашението от 01.09.2009 г. по-скоро има характеристиката на спогодба по чл.
365 ЗЗД, но не и на изявление за прихващане по чл. 103 ЗЗД. Предвид това, че
основна материална предпоставка за успешното провеждане на иска по чл. 645, ал.
4 ТЗ е да се докаже осъществяването на изявление прихващане инициирано от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, и доколкото
волеизявлението манифестирано в протокола от 01.09.2009 г. по изложените вече
мотиви не може да се квалифицира, като прихващане, то предявения от синдика иск
за обявяването му за относително недействително спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД /н./ подлежи на отхвърляне, поради
недоказаност в своето основание.
Изводът на съда за
липса на манифестирано прихващане от длъжника спрямо „Р.“ АД прави ненужно
обсъждането на въведените от ответника-наемодател възражение за абсолютна
симулация на атакуваната сделка, респективно на възражението му относно реално
извършените СМР в наетия имот, както и тяхната стойност.
По предявения
обусловен иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ във вр.
с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД :
Наред с иска по чл.
645, ал. 4 ТЗ в производството е предявен за съвместно разглеждане и осъдителен
иск срещу „Р.“ АД с предмет вземането на „С.П.“ ЕООД /н./ за сумата от
426 000 лева, представляваща стойността на строитено-монтажните
работи, осъществени при отпаднало основание по развален договор за наем от
23.07.2009 г. за периода от 23.07.2007 г. до 01.09.2009 г., установено с
фактура № 84/01.09.2009 г. Осъждането на ответника да изпълни задължението си към
неплатежоспособния длъжник, предмет на атакуваното с иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ прихващане,
е обусловено от успешното провеждане на този иск. Тоест първата необходима вътрешно-процесуална
предпоставка е позитивно произнасяне от съда по обуславящия иск. В случаят с
оглед възприетата от съда неоснователност на иска с обуславящ характер, се
формира заключение за неоснователност и на обусловения иск, като не е нужно
изследването на допълнителни елементи от предмета на спорното имуществено право
на вземане, с присъждането на което синдикът се стреми да попълни масата на
несъстоятелността формирана при „С.П.“ ЕООД /н./ и да осигури на кредиторите й
удовлетворение.
По разноските:
При този изход на
спора отговорността за разноските акумулирани във връзка с провеждане на
исковото производство трябва да се понесе изцяло от масата на
несъстоятелността, доколкото предявените за разглеждане от синдика искове се
приеха за недоказани в своето основание. Ответното дружество – „Р.“ АД
своевременно преди обявяване на делото за решаване е формулирало искане по чл.
81 ГПК за присъждане на направените от него разноски, което означава, че при
доказана реализация на такива, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК същите следва да
му се присъдят. От ангажираният списък по чл. 80 ГПК става ясно, че посочената
страна търси присъждане на разноски за заплатени възнаграждения за вещи лица,
призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение, чиито размери са съответно
– 2 100,00 лв., 30,00 лв. и 5 000,00 лв. За да се стигне до позитивно
решение на съда относно ангажиране на отговорността за разноски е нужно от
съответната страна, в чиято полза по принцип се е породило правото те да бъдат
репарирани да проведе доказване на реалното им извършване. В случая от кръга
разноски търсени от „Р.“ АД се установява реалното извършване единствено на
разхода за заплащане възнаграждения на вещи лица по допуснатата и приета комплексна
експертиза /2100 лв./, но не и на останалите такива. Приложеният договор за
правна защита й съдействие от 23.4.2013 г. сключен между „Р.“ АД и двамата му
процесуални представители по делото, установява единствено това, че е възложена
работа по извършването на процесуално представителство с предмет настоящото
търговско дело, както и уговарянето на определено възнаграждение за това.
Договорът обаче не може да служи, като доказателство за плащане на уговореното
възнаграждение, тъй като е предвидено, че това става по допълнително изготвен
график, чрез нареждане по банкова сметка ***. В потвърждение на осъществени
впоследствие плащания с подобно основание няма ангажирани, нито преводни
нареждания, респективно извлечения от банкови сметки на клиент и адвокат, но
издадени разписки за получени плащания в брой. Това означава, че отсъства
доказване на реално излъчено плащане на разход от подобно естество, което е
пречка за присъждането му. Пречка за присъждането е налице и по отношение на разхода свързан с призоваването на
свидетел, тъй като макар от ответника - „Р.“ АД да е внесена сумата от 30,00
лв. под формата на депозит за осигуряване на свидетел. Предвид отказа на
последния да се възползва от това плащане, сумата е останала неоползотворена,
респективно при поискване подлежи на възстановяване на страната, която я е
депозирала по сметка на СГС.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ масата на несъстоятелността
на „С.П.“ ЕООД /н./ трябва да бъде осъдена да плати в полза на бюджета на СГС и
следващата се държавна такса, чиито размер определен съобразно материалното
изражение на оспорваното действие /прихващане/ възлиза на сумата от 17 040,00
лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С., действаща в качеството ѝ на назначен постоянен синдик
на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, и „Р.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по
отношение кредиторите на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД - в несъстоятелност
на извършено с протокол от 01.09.2009 г. изявление за прихващане на взаимни
парични задължения съществували между „С.П.“ ЕООД- в несъстоятелност и „Р.“ АД
съгласно фактура № **********/ 01.09.2009 г. и фактура № **********/ 01.09.2009
г. на стойност от 426 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.С., действаща в качеството ѝ на назначен постоянен
синдик на „С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, срещу „Р.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 649, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника „Р.“ АД
да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „С.П.“ ЕООД – в
несъстоятелност, сумата в размер от 426 000 лева, представляваща стойността на
вземане по фактура № **********/01.09.2009 г., предмет на изявление за прихващане,
извършено с протокол от 01.09.2009 г. за прихващане на взаимни парични
задължения на „С.П.“ ЕООД и „Р.“ АД по фактура № **********/ 01.09.2009 г. и
фактура № **********/ 01.09.2009 г.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „С.П.“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на „Р.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 2 100,00 лв. –
направени съдебни разноски в пределите на исковото производство провело се пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на
„С.П.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, сумата в размер от 17 040,00 лева, представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :