Р Е
Ш Е Н
И Е № 582
21.08.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на шести август през
две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №803 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от М.С.Д. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис *, адв.Н.Т.,
против „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Кукуш“ №1, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
вр.чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково, срещу нея било образувано
изпълнително дело №20199290400447 по описа на съдебен изпълнител с рег.№929-Н.
К. с район на действие – района на ОС-Хасково за принудително събиране на присъдените
суми. На 25.03.2019г. ищцата получила съобщение за образуваното изпълнително
дело, като била уведомена, че за обезпечаване на вземането на банката са й
наложени запори върху банковите сметки и е насрочен опис на движими вещи. От
възникване на задължението до образуване на изпълнителното дело реални
изпълнителни действия не били извършени. Ищцата счита, че към момента е изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията, за които е издаден
изпълнителния лист. Претендирала се неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга, като падежа на плащане бил
на 25.03.2015г. Съгласно чл.111 б.“б“ от ЗЗД, вземането се погасявало с
изтичане на тригодишна давност. В срока от 25.03.2015г. до 25.03.2018г. не били
предприети действия по принудително изпълнение, които да прекъсват давността на
основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение също не прекъсвало давността, тъй като тя се прекъсвала с
предявяването на иск. Предвид
гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 352,75лв. –
неустойка за предсрочно прекратява на договор от 17.09.2014г., ведно със
законната лихва от 09.01.2018г. и разноските, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.02.2018г. по ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково,
като погасени по давност. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът
оспорва така предявения иск в депозирания отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, като намира същия за допустим, но неоснователен. Според
ответната страна, в случая не е налице изтекла погасителна давност, както се
твърди в исковата молба. Развива подробни съображения за прекъсване и спиране
на давностния срок и съответно започване на нова давност. Счита, че следва да
се отхвърли иска и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
На 17.03.2019г.
до ищцата е изпратено съобщение от ЧСИ Н.К.за образувано изпълнително дело по
изпълнителен лист, издаден на 13.02.2018г. на основание заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№107/2018г. По делото е приложен и самия изпълнителен лист от
13.02.2018г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №55/12.01.2018г. по
ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково, с който М.С.Д. е осъдена да заплати
на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 352,75лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор №М4229335 от 17.09.2014г., ведно със законната лихва от 09.01.2018г. до
окончателното изплащане и разноски. Заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково
е депозирано в съда на 10.01.2018г. /с пощенско клеймо от 09.01.2018г./. На
12.01.2018г. е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК,
като се иска установяване на недължимост на вземане на ищцата към ответното
дружество за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, а разгледан по същество същия се явява и
основателен. Ищцата в случая се позовава на изтекла погасителна давност,
настъпила след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№107/2018г. по
описа на РС-Хасково. Дали този факт е настъпил и то когато твърди ищцовата
страна подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
т.е. това е въпрос по основателността на предявения иск. Доколкото ищцата се позовава на новонастъпили факти
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната
съдебна практика на ВКС.
Изискуемостта
на процесното вземане възниква, както е посочено от самия мобилен оператор в подаденото
от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
25.03.2015г., която дата е визирана като падеж за заплащане на сумата за
неустойка. В т.12 от заявлението са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, като подробно заявителят – ответник в настоящото производство
обяснява на коя дата е сключен договора между страните, кога е издадена
фактурата, по която се търси плащане на неустойката за предсрочно прекратяване
на договора и на коя дата настъпва падежа на това вземане. Доколкото падежа на
вземането на дружеството от ищцата за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги настъпва на 25.03.2015г., несъмнено следва извод, че
давността за погасяване на това вземане настъпва след изтичане на 3-годишен
срок. Разпоредбата на чл.111 б.“б“ от ГПК категорично сочи, че с изтичане на
3-годишен срок се погасяват вземанията за неустойка от неизпълнен договор. По
категоричен начин се установи, че в случая се касае именно вземане за неустойка
за предсрочно прекратяване на договор, т.е. налице е неизпълнение на договор от
страна на абоната спрямо мобилния оператор. Съдът счита, че подаването на
заявление по чл.410 от ГПК, издаването на заповед за изпълнение по така
подаденото заявление, респ. на изпълнителен лист нито прекъсва давността, нито
спира да тече същата. Действително в практиката на ВКС този въпрос е разрешен
по различен начин, т.е. налице е противоречива практика дали спира или не
давностния срок. Настоящият съдебен състав споделя виждането на ВКС в
постановените решения, че само предявяването на иск води до спиране на
давността и съответно с оглед изхода на исковото производство се приема, че
започва да тече нова давност или че не е спирал да тече срока на погасяване за
погасяване на вземането. В настоящия случай по категоричен начин се установи,
че не е предявяван иск за това вземане, поради което съдът приема, че
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист нито е прекъснало, нито
е спряло давностния срок. След издаване на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело при ЧСИ с район на действие ОС-Хасково на 14.03.2019г.
Съгласно тълкувателното решение, касаещо изпълнителното производство,
образуването на изпълнително дело и изпращане на ПДИ не прекъсва давността.
Едва с предприемане налагането на запори върху сметки на длъжника се прекъсва
давността, но видно от материалите по изпълнителното дело, такова действие е
предприето също през 2019г., до когато погасителната давност отдавна е изтекла.
Вземането е било погасено по давност още към момента на подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Както се сочи в т.10 от Тълкувателно решение
№2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
самото наличие на образувано изпълнително производство не е основание само по
себе си за прекъсване на давността, а следва да се извършват и съответните изпълнителни
действия, като всяко едно от тях е основание за спиране на давностния срок и
започване на нов такъв. Доколкото в настоящия случай не се установи извършено
валидно изпълнително действие, дори образуване на изпълнително дело до 25.03.2018г.,
което да е самостоятелно основание да се прекъсне погасителната давност на
основание чл.116 б.“б“ или б.“в“ от ЗЗД, съдът намира че предвидения тригодишен
давностен срок за погасяване на вземането на ответника към ищцата е изтекъл още
на 25.03.2018г. Ето защо, следва да се приеме, че вземането на ответника към
ищцата е погасено по давност, поради което процесната суми не се дължи.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
разноски в размер на 400лв., от които 50лв. държавна такса и 350лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Кукуш“ №1, че М.С.Д.
с ЕГН:********** ***, не дължи сумата
от 352,75лв. – неустойка за предсрочно прекратява на договор от 17.09.2014г.,
ведно със законната лихва от 09.01.2018г. и разноските, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.02.2018г. по ч.гр.д.№107/2018г. по описа на РС-Хасково,
като погасена по давност.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Кукуш“ №1, да заплати на М.С.Д.
с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 400лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.