№ 693
гр. Пещера, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД срещу И. И. Ч. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът И. И. Ч. дължи на ищеца
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата в общ размер на 4538,58 лв. по
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-13343147/29.05.2016 г. ,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника И. И. Ч.,
което вземане е прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по силата на Приложение № 1/18.06.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. в полза на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, от която сума: 3452,30 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.07.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, 352,69 лв. - договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г. и 733,59 лв. – лихва за забава за
периода от 02.01.2020 г. до 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 975/2022 г.
по описа на Районен съд – Пещера.
1
Ищецът твърди, че между ответника И. И. Ч. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-13343147/29.05.2016 г. (Договора за кредит), по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на ответника кредитен лимит
в размер на 1500 лв., който впоследствие бил увеличен на 5000 лв.
Кредитният лимит можел да бъде използван чрез кредитна карта и да бъде
усвояван и погасяван многократно. В изпълнение на разпоредбата на чл. 21 от
Договора за кредит кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
изпратил на кредитополучателя И. И. Ч. Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-13556554 във връзка с
Договор за кредит № CREX-13343147/29.05.2016 г., в което се съдържали
конкретните условия на договорения между страните револвиращ кредит —
размер на кредитния лимит, годишна лихва, такси и др., както и самата
кредитна карта. Кредитополучателят получил лично на 09.08.2016 г.
издадената кредитна карта, заедно с Приложението. Кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца.
Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес - в хартиена форма на посочения от него адрес.
Неполучаването на извлечението не било причина за неплащане на
погасителна вноска. Месечните погасителни вноски се правили до 1-во число
на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален
размер съгласно Тарифата, съдържаща се на стр. 2 от приложението за
кредитна карта. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължал годишна лихва в размер на 35 %, която се начислявала върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
Ищецът твърди, че ответникът усвоил суми от одобрения кредитен
лимит, в резултат на което за него възникнало задължение за
възстановяването им, ведно с договорна възнаградителна лихва.
Кредитополучателят – ответникът направил няколко вноски по кредита и
преустановил обслужването му. Непогасената сума по кредитния лимит била
в размер на 3452,30 лв. Падежът на първата пропусната минимална месечна
вноска настъпил на 01.01.2020 г.
2
Поради спиране обслужването на кредита, кредитодателят „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД взел решение да се разпореди с вземането
си към кредитополучателя. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1/18.06.2020 г., имащо характер на
допълнително споразумение, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, ЕИК ********* (с предходно наименование „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД) прехвърлил на ищеца – цесионера
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията си спрямо ответника И. И. Ч..
Ищецът твърди, че бил упълномощен от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ да уведоми длъжника И. И. Ч., на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за извършената цесия. Изпратеното до
ответника уведомление за цесията било получено лично от ответника на
03.06.2022 г.
Ищецът сочи, че Договорът за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта е безсрочен, като в чл. 3 от
същия е предвидена възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно
изискуем. Според тази клауза при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска за
кредитора възниква потестативно право да обяви предсрочната изискуемост
на вземането си. Твърди, че в настоящия случай са налице така описаните
предпоставки, тъй като на 01.01.2020 г. е настъпил падежът на първата
просрочена и неплатена минимална месечна погасителна вноска. За периода
от 01.01.2020 г. до 31.05.2022 г. (дата на изготвяне на уведомлението за
предсрочна изискуемост) е настъпил падежът на 29 минимални месечни
погасителни вноски. Предвид гореописаното просрочие ищецът изпратил до
длъжника и му връчил на 03.06.2022 г. уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. С уведомлението ищецът дал на
ответника 7-дневен срок за доброволно плащане на задължението. При
неизпълнение, считано от 8-мия ден от датата на получаване на
уведомлението, ищецът считал за изцяло предсрочно изискуемо вземането си
по Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-13556554 във връзка с Договор за кредит № CREX-
13343147/29.05.2016 г. Ищецът твърди, че в настоящия случай длъжникът не
е изпълнил доброволно задължението си и предсрочната изискуемост по
3
кредита е настъпила на 11.06.2022 г.
Ищецът поддържа, че поради изпадане в забава ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цедираното вземане.
Сочи, че размерът на лихвата за забава върху непогасената сума по кредитния
лимит е в размер на 733,59 лв. за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г.
Ответникът не погасил задълженията по процесния договор за кредит,
поради което за събирането на вземането ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
975/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от
иницииране на настоящото производство.
Ищецът моли съда да уважи исковите претенции, като признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
процесните суми. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени
искания. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. И. Ч.
не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.
Депозира писмени молби по делото, чрез надлежно упълномощените си
пълномощници юрк. Ваня Цвяткова и юрк. М. Соколова, в които поддържа
исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, тъй като след
предявяване на исковете ответникът е направил доброволни плащания по
кредита по сметка на ищцовото дружество в общ размер на 4921,00 лв., с
които е погасил изцяло процесните вземания, както и сторените разноски за
държавна такса в заповедното и исковото производство. Претендира разноски
в заповедното и исковото производство.
Ответникът И. И. Ч., редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание и не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на ищеца и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
4
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
От приложеното към делото ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен
съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед № 292/25.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против длъжника И. И. Ч. за сумата в общ
размер на 4538,58 лв. по Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-13343147/29.05.2016 г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и длъжника И. И. Ч., което вземане е прехвърлено от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Приложение №
1/18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, от която сума:
3452,30 лв. – главница, 352,69 лв. - договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г., 733,59 лв. – лихва за забава за
периода от 02.01.2020 г. до 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за 90,77 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата
молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК,
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника с
твърдените параметри; изпълнение на задълженията на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД да предостави сумата по отпуснатия потребителки
кредит и усвояването на суми от страна на длъжника; размера на непогасения
остатък от главницата по кредита; лихвоносния характер на вземането,
неговия размер и изискуемост; съществуването на валиден договор за цесия,
по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на
5
ищцовото дружество; надлежно уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземанията; съществуването на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи
положителния факт на изпълнението.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
В процесния случай страните по делото не спорят, че за ищеца са
възникнали твърдените в исковата молба вземания за главница, договорна
възнаградителна лихва и лихва за забава по Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-13343147/29.05.2016 г. , сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника И. И. Ч., както и че тези вземания са
прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата
на Приложение № 1/18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. в полза на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и цесията е надлежно съобщена на ответника.
Наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника, прехвърляне на
вземанията от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и надлежното съобщаване на цесията на ответника се
доказва и от представените с исковата молба писмени доказателства.
Преди провеждане на първото съдебно заседание по делото е постъпила
молба с вх. № 5075/25.10.2023 г. от ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
чрез юрк. Ваня Цвяткова, в което моли за отхвърляне на предявените искове,
поради извършено доброволно плащане на исковата претенция от ответника
след завеждане на исковата молба. В молбата се сочи, че ответникът е
направил доброволни плащания по сметка на ищцовото дружество в общ
размер на 4921,00 лв. след датата на подаване на исковата молба, както
следва: на 10.08.2023 г. е платил 3000,00 лв. и на 29.08.2023 г. е платил
1921,00 лв. и по този начин претендираните от ищеца вземания са погасени
поради плащане от ответника в хода на процеса. В молбата изрично е
посочено, че ответникът е заплатил и направените от ищеца разноски за
държавна такса в заповедното и исковото производство. Направено е искане
6
за присъждане в полза на ищеца на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски с твърдението, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото. По делото е постъпила и втора молба с вх. № 5895/06.12.2023 г. от
ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрк. М. Соколова, с идентично
съдържание.
Съдебното решение трябва да отразява правното положение между
страните по делото към момента на приключване на устните състезания. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на устните състезания, а не в деня на предявяване на иска, което
може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
Признанието на неизгоден факт от ищцовото дружество за погасяване
на претендираните вземания, преценено съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, води
до извод, че ответникът не дължи сумите за главница и лихви, за които е
издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на
Районен съд – Пещера. Доколкото след подаването на исковата молба
ответникът е направил плащане по сметка на ищеца, с което е погасил изцяло
процесните дължими суми за главница и лихви, на основание чл. 235, ал. 3 от
ГПК така направеното плащане следва да бъде взето предвид от съда. Тъй
като претендираните вземания са погасени поради изпълнение (плащане) в
хода на процеса, то предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор, въпреки че исковете по чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от
ЗЗД не са уважени, а са отхвърлени, поради погасяване на вземанията в хода
на съдебното производство, ищецът има право на разноски. Това е така, тъй
като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, доколкото
плащанията не са били извършени до датата на предявяване на исковете, а
7
едва след това. В случая не намира приложение резпоредбата на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно която в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, тъй като тази
правна норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са
отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. В случая съдът е
сезиран с една поначало основателна искова молба, която е отхвърлена,
защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил
задължението си. Вярно е, че доброволното изпълнение от ответника е
равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е
налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, при която законът освобождава
ответника от задължението за възстановяване на разноските, тъй като
плащането на задълженията е направено след образуване на производството
по делото, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото (в този смисъл Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015
г. на ВКС, І т.о.).
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
По заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
90,77 лв. за държавна такса. Ищецът е извършил разноски за държавна такса
в размер на 90,77 лв. и по настоящото исково производство. За заплатената
държавна такса в заповедното и исковото производство, ищецът е представил
платежни документи. В депозираните по делото молба с вх. №
5075/25.10.2023 г. и молба с вх. № 5895/06.12.2023 г., и двете по описа на
Районен съд – Пещера, ищецът изрично признава, че ответникът е заплатил
направените от ищеца разноски за държавна такса в заповедното и исковото
производство. Следователно сторените от ищеца разноски за държавна такса
в заповедното и исковото производство са платени от ответника, т.е.
вземането на ищеца за заплатените разноски за държавна такса е погасено с
плащането в хода процеса, поради което не следва да бъдат присъждани
разноски за държавна такса в полза на ищеца.
8
Ищецът своевременно е претендирал заплащане на възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършените процесуални действия и обстоятелството, че е проведено само
едно съдебно заседание по делото, намира, че юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство, определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, следва да бъде в размер на 100,00 лв. Ето защо в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 150,00 лв., от която
100,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 50,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 6 срещу И. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл.
99 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът И. И. Ч. дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата
в общ размер на 4538,58 лв. по Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-13343147/29.05.2016 г. , сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и длъжника И. И. Ч., което вземане е прехвърлено от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Приложение №
1/18.06.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, от която сума:
3452,30 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.07.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, 352,69 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г. и 733,59
9
лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 27.06.2022 г., за които
суми е издадена Заповед № 292/25.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 975/2022 г. по описа на Районен
съд – Пещера.
ОСЪЖДА И. И. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 150,00 лв., от която:
50,00 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 100,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10