Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 16 805/2015 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК и
чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на Б.П.Ц. – Б.П.се твърди, че по повод извършвана прокурорска проверка през 2014 г. било констатирано, че
исторически ценни ръкописи и богослужебни книги на БПЦ са заведени в ДА „А.“ и
регистрирани като част от фонд 1650К /Р., Д.Й./. Твърди се, че документите били
предоставени на ЦДА от Г.Д.Р., син на Д.Й. Р.. Твърди се, че Д.Р. е работил над
четвърт век като щатен уредник и художник-реставратор към Църковния
историко-археологически музей като в периода 1937 -1960 г. е бил многократно
командирован да подпомага манастирите, Екзархията и музея при издирване,
съхраняване,описване, А.ране и реставриране на
документи, икони и старини, собственост на Българската православна църква.
Твърди се, че по време на дейността си Д.Р. имал възможност да отдели и запази
в дома си цели ръкописи и отделни листа или фрагменти от тях. Твърди се, че
документите, обект на А.ране, са били предмет на
съдебно производство между сочените ответници по
настоящото такова, за което ищецът не бил уведомен. Изложени са твърдения, че
предмет на съдебното производство, развило се между Г.Д.Р. и ДА „А.“ са били 25
движими вещи, индивидуализирани в исковата молба, които понастоящем се намирали
в Дирекция „ЦДА“. Твърди се, че значителна част от тези вещи са принадлежност
на ищеца, а липсват доказателства за придобиването им от страна на Д.Р., който
е бил художник – реставратор в ЦИАМ и дейността му е била регламентирана от
Наредбата за църковните старини от 17.12.1937 г. При тези фактически твърдения
е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и е сезирал съдът с
искане за признаване за установено по отношение на ответниците,
че е собственик на следните архивни старинни документи:
1/Църковна богослужебна книга с нотно писмо от ХІ-ХІІ век на гръцки език,
върху пергамент за църковна служба, църковна поезия – два тома;
2/ Старогръцки ръкопис, писан върху пергамент от Византийската епоха Х-ХІ
век;
3/Апокрифен ръкопис от ХVІІ-ХVІІІ век с църковни молитви на османо-турски и гръцки език;
4/Търговски тефтер от първата половина на ХІХ век – 75 стр;
5/Тетрадка с ръкопис, успоредна на гръцки и български писмовник, с
музикални знаци и църковни текстове от първата половина на ХІХ век, вероятна на
Неофит Рилски;
6/ Листа с ръкописни текстове на гръцки език с неизяснено съдържание – 16
броя;
7/ Отделни листа от богослужебни книги на църковнославянски език – 23 броя;
8/лист с изображение на бюста на Адамантиоскораис
от ХІХ век;
9/ Лист с автограф върху книгата „Последование“ –
псалтикия от Х. Захариев Зографски от Самоков;
10/ Препис от съчинението на Константин Кирил Философ „Написание
о праве вере – за
иконопочитанието“, направен от Д.Р. – три листа от тефтер;
11/ Писмо от монах Самуил до отец Никодим от 1864 г. – един лист;
12/ Писмо от монахиня хаджи Мелания от Самоков до отец Никодим от 1864 г. – един лист;
13/ Подписка І към богослужебна книга І от Йосиф Рилски за минаването на
руските войски през София през 1829 г. – един лист;
14/ Бележка от монах Йосиф І Рилски І за гоненията на християните по време
на патриарх Г.и за нападението на турците над Рилския манастир – 10.04.1802 г.;
15/ Бележка от неизвестен автор за идването в София на турския везир на
27.04.1788 г. – един лист;
16/ Подпис на босманския митрополит Серафим от
1796 г. – един лист;
17/ Клетва срещу кражба от митрополит Серафим от 1784 – един лист;
18/ Приписка с подписа на митрополит Серафим от 1798 г. – един лист;
19/ Бележки за дадени суми от К.Р. – три броя на късцета
хартия;
20/Бележки с ръкописни илюстрации по църковни книги – четири листа от
тефтер и тридесет и пет рисунки на паус и картон, като осъди ответника ДА „А.“
да предаде владението им върху тях. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът Г.Д.Р., редовно уведомен, оспорва заявените искове по
съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК,
поддържани в хода на съдебното производство и в депозирани писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът Държавна агенция „А.“, редовно уведомен, признава исковете,
съобразно чл. 237 от ГПК. Депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и
писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена лична карта 1 № 7851 на Д.Й. Р., издадена от Св.
Синод на българската църква 22.11.1947
г. в качеството му на „художник-реставратор при Синодалния църковен
историко-археологически музей“.
По делото е представен открит лист № 39/28.07.1941 г. на Църковния
историко-археологически музей, издаден на художника –реставратор при Синодалния
църковен музей в София Д.Й. Р.. От съдържанието на същия се установява, че по
решение на Музейния комитет при Църковния музей на същия му е възложено
служебно като мине през Демир-Хисар да обиколи Серес,
Драма, Кавала и Скопие, в които да се погрижи за запазването на църковните
старини и ги подреди в Скопския църковен музей.
По делото е представен протокол от 30.07.1942 г., съставен в гр. Кавала от
архиерейския наместник Д.В.и пратеника на Синодалния църковен музей Д.Р., в
който са описани старини /20 бр. икони/, изпратени в Синодалния църковен музей.
По делото е представен доклад от Д.Р., изготвен на 24.02.1942 г. по повод
командировката му в гр. Скопие за 8 дни.
По делото е представен доклад от Д.Р., изготвен на 06.10.1942 г. по повод изпълнение
на допълнително решение на музейния комитет, взето с протокол № 37/25.06.1942
г. да обходи градовете Кавала, Драма, Серес, серския манастир „Св. Йоан Предтеча“.
По делото са представени протоколи от 09.08.1941 г., 10.06.1944 г. относно предадени църковни старини /икони и
ръкописи/, съставени от Д.Р., архиерейския наместник на гр. Кавала и библиотекаря
на Св. Рилска обител.
Представени са и описи на предадени църковни старини, писма, констативни
протоколи, доклади, открит лист от 03.05.1944 г.
Представена е лична преписка на Д.Й. Р., от която е видно, че същият е
постъпил като музеен чиновник към Българската патриаршия на 28.04.1937 г. като впоследствие
е бил последователно художник – реставратор, реставратор,
референт –докладчик, референт – ръководител, считано до 31.07.1960 г.
По делото е представен правилник за Църковния историко-археологически музей
при св. Синод.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели и е изслушана
съдебно изкуствоведска експертиза.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Законодателят
е предпоставил уважаването на иск по чл.108 от ЗС от
няколко условия: ищецът да е собственик на процесните
вещи, същите да се владеят от ответника и това да става без същият да има
правно основание.
Искът
по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за
собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху вещта с оглед определяне на това
кой е нейният собственик. Ищецът твърди, че е собственик на процесните
движими вещи по силата на закона. В тази връзка и с оглед очертания предмет на
исковете следва да се има предвид следното: В разпоредбата на чл. 2 от Закона
за старините от 1911 г. /отм./ е дадена легална дефиниция на понятието
„старини“, което включва паметници, документи и художествени произведения от
най-старо време до освобождението на България, които имат историческо,
археологическо, художествено и палеонтологическо
значение. В нормата се съдържа и примерно изброяване на „старините“ – „…икони и
други черковни принадлежности“. В нормата на чл. 40 от Закона за старините
/отм./ е уредена възможността изброените в нея юридически лица да образуват
музеи при осъществяване на визираните в същата кумулативни предпоставки, а в
чл. 41 от същия закон са посочени начините на образуване на музейните сбирки
като в б. „б“ на цитираната разпоредба е посочено „от старини, които им се
следват по наредбите на този закон“. По силата на правилника на Църковния
историко-археологически музей, приет от Св. Синод на 31.12.1921 г. и утвърден от Министерството на народното
просвещение на 17.02.1923 г. книжовните паметници и документите за църковната
история на българския народ са обект на неговия църковно-исторически отдел
включително биографични материали за видни йерарси и духовни или мирски лица,
служители на църквата /§6 от правилника/. В §14 от правилника са посочени и начините
за попълването на музея - чрез прибиране на принадлежащи на Българската
православна църква излезли от употребление църковни старини и документи, находящи се в подведомствени на църквата учреждения и институти, и 2) чрез подаръци и разкопки.
Съобразно чл.1 от Наредбата за църковните старини в Царството от 17.12.1937 г. /отм./
върховният надзор и върховното ръководство върху църковните старини, в това
число и върху архивните документи, собственост на Българската православна
църква се упражнява от Св. Синод чрез органите на Църковния
историко-археологически музей. На тях се дава право съгласно забележката към чл.
6 на цитираната по-горе наредба да прибират в музея срещу подписана от неговия
директор разписка всяка старина, която не се съхранява добре или се намира в
опасност. Предметният обхват на понятието „църковна старина“ е очертано от
дефинитивната норма на чл. 2 от наредбата – „…ръкописни старопечатни
богослужебни и други книги на гръцки, румънски и на други езици, църковно
исторически документи, фотографии, каменни и други надписи, печати“. Видно от
изслушаната по делото съдебна експертиза, изготвена от вещото лице проф. дфн В.Н.В.
процесните по делото движими вещи, които разкриват
обективните белези на „църковна старина“ са тези, описани в т.1, 2, 3, 5, 6, 7,
9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18. Белези на „църковна старина“ по мнение на
настоящия съдебен състав не притежават вещите, описани по т. 4, 8, 10, 19, 20
доколкото същите не са свързани с църковна дейност /търговски тефтер на
български търговец, описан под т. 4, лист с изображение на бюста на Адаманидос Кораис, описан под т.
8 и бележка за дадени суми на К.Р., описана под т. 19/ или представляват личен
препис или копиране, извършено от наследодателя на ответника – физическо лице /препис
от съчинението на Константин Кирил Философ, изготвен на 30.11.1942 г. от Д.Р.,
описан под т.10 и бележки с ръкописни илюстрации по църковни книги, описани под
т. 20, които съгласно експертизата са „копирки – прерисувани елементи, правени вероятно от Д.Р.“/.
Страните
не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът Г.Р. е низходящ от
първа степен на Д.Р.. Не се спори по делото, а това се установява и от
ангажираната по него лична преписка на Д.Й. Р., че наследодателят на този
ответник е работил към Българската Патриаршия – Св. Синод в периода 28.04.1937
г. – 31.07.1960 г. като е заемал различни длъжности в действащия църковен музей
от музеен чиновник, художник-реставратор до референт ръководител. Видно от
представените писмени доказателства – открити листове, предавателни протоколи,
описи за предаване същият в качеството му на служител и при изпълнение на
служебни задължения по силата на § 48 от цитирания по-горе правилник на ЦИАМ,
съгласно който по решение на Св. Синод, лица, работещи в музея се командироват
да изучават известни места, прочути със своите църковно-исторически паметници
като през време на командировачните си занятия тези
лица имат дълг и право да събират срещу формално издадени и подпечатани с
музейния печат разписки, материали за музея при Св. Синод респ. задължение след
завръщането си да дадат отчет до Св. Синод, е издирвал, прибирал респ. предавал
издирените църковни старини. По делото при доказателствена
тежест на ответника – физическо лице не са ангажирани доказателства,
установяващи годно придобивно основание, което да
легитимира по безспорен начин наследодателя му като собственик на вещите. При
ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
движимите вещи, описани в т.1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18
са били в държане на наследодателя на ответника – физическо лице с оглед
служебното му възлагане да издири и предаде намерените от него „църковни старини“.
Заявеното
възражение за изтекла придобивна давност, заявено от
този ответник е неоснователно, според настоящия съдебен състав. По отношение на
заявения период на текла придобивна давност от 1940
г. – до датата на изземването им не са установени нито обективния, нито
субективния елемент на владение. Няма данни респ. и наведени твърдения, че
наследодателя на ответника – физическо лице е манифестирал по какъвто и да е
начин пред ищеца промяна в намерението си да свои вещите т.е. от държател да
придобие статут на владелец. По отношение втория сочен период 2009 – 2014 г. с
оглед изричното съдебно признание в писмения отговор същите са били във
владение на втория ответник. Твърдението, че ответникът ДА „А.“ е упражнявало
владение върху тези вещи в полза на ответника – физическо лице не кореспондират
със стореното изрично признание на заявения иск от този ответник по смисъла на
чл. 237 от ГПК.
При
липсата на други доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен
състав намира, че установителният иск за собственост
е основателен по отношение на вещите, описани в т.1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 11, 12,
13, 14, 15, 16, 17, 18 и неоснователен в останалата му част.
Страните
не спорят, че процесните вещи са в държане на
ответника – юридическо лице напротив налице е изрично признание на иска от
същия, поради което и третата предпоставка на нормата на чл. 108 от ЗС е
установена и заявените искове срещу ответника –юридическо лице по отношение на
вещите, описани в т.1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 като основателни следва да се уважат като се
отхвърлят в останалата им част.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който е сторил разноски
за ДТ и депозити за експертизи в размер на 6 380 лв. Припадащата се част
от тях, съобразно уважената част от исковете възлиза на 6 005 лв., която
се следва на ищеца. Представени са и доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 760 лв. Размерът е определен глобално, а не
за всеки заявен иск поотделно, поради което настоящият съдебен състав намира,
че възнаграждението е уговорено по-равно за всеки един от заявените искове. С
оглед уважената част от тях, дължимите разноски, съобразно уважената част от
исковете, за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата от 2 820 лв. На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 8 825 лв.,
платима от двамата ответника по равно т.е. по 4 412, 50 лв.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ответниците не се следват разноски
с оглед липсата на данни по делото такива да са сторени.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на Б.П.Ц. – Б.П., със съдебен адрес:***, офис 207 – адв. С.С. с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК срещу Г.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.М.и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „А.“, с адрес: гр. София, ул. „******,
че Б.П.Ц. – Б.П.е собственик на следните движими вещи: 1/Църковна богослужебна книга с нотно писмо от ХІ-ХІІ век на
гръцки език, върху пергамент за църковна служба, църковна поезия – два тома; 2/
Старогръцки ръкопис, писан върху пергамент от Византийската епоха Х-ХІ век;
3/Апокрифен ръкопис от ХVІІ-ХVІІІ век с църковни молитви на османо-турски
и гръцки език; 4/Тетрадка с ръкопис, успоредна на гръцки и български писмовник,
с музикални знаци и църковни текстове от първата половина на ХІХ век, вероятна
на Неофит Рилски; 5/ Листа с ръкописни текстове на гръцки език с неизяснено
съдържание – 16 броя; 6/ Отделни листа от богослужебни книги на
църковнославянски език – 23 броя; 7/ Лист с автограф върху книгата „Последование“ – псалтикия от Х.
Захариев Зографски от Самоков; 8/ Писмо от монах
Самуил до отец Никодим от 1864 г. – един лист; 9/ Писмо от монахиня хаджи Мелания от Самоков до отец
Никодим от 1864 г. – един лист; 10/ Подписка І към богослужебна книга І от
Йосиф Рилски за минаването на руските войски през София през 1829 г. – един
лист; 11/ Бележка от монах Йосиф І Рилски І за гоненията на християните по
време на патриарх Г.и за нападението на турците над Рилския манастир –
10.04.1802 г.; 12/ Бележка от неизвестен автор за идването в София на турския
везир на 27.04.1788 г. – един лист; 13/ Подпис на босманския
митрополит Серафим от 1796 г. – един лист; 14/ Клетва срещу кражба от
митрополит Серафим от 1784 – един лист; 15/ Приписка с подписа на митрополит
Серафим от 1798 г. – един лист.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове на Б.П.Ц. – Б.П., със съдебен адрес:***, офис 207 – адв. С.С. с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК срещу Г.Д.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.М.и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „А.“, с адрес: гр. София, ул. „******,
за признаване за установено, че Б.П.Ц. – Б.П.е собственик на следните движими
вещи: 1/Търговски тефтер от първата
половина на ХІХ век – 75 стр; 2/лист с изображение на
бюста на Адамантиоскораис от ХІХ век; 3/ Препис от
съчинението на Константин Кирил Философ „Написание о праве вере – за иконопочитанието“,
направен от Д.Р. – три листа от тефтер; 4/ Бележки за дадени суми от К.Р. – три
броя на късцета хартия; 5/Бележки с ръкописни
илюстрации по църковни книги – четири листа от тефтер и тридесет и пет рисунки
на паус и картон като неоснователни.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „А.“, с адрес: гр. София, ул. „****** да предаде на
основание чл. 108 от ЗС на Б.П.Ц. – Б.П., със съдебен адрес:***, офис 207 – адв. С.С. владението на следните движими вещи: 1/Църковна богослужебна книга с нотно
писмо от ХІ-ХІІ век на гръцки език, върху пергамент за църковна служба,
църковна поезия – два тома; 2/ Старогръцки ръкопис, писан върху пергамент от
Византийската епоха Х-ХІ век; 3/Апокрифен ръкопис от ХVІІ-ХVІІІ век с църковни
молитви на османо-турски и гръцки език; 4/Тетрадка с
ръкопис, успоредна на гръцки и български писмовник, с музикални знаци и
църковни текстове от първата половина на ХІХ век, вероятна на Неофит Рилски; 5/
Листа с ръкописни текстове на гръцки език с неизяснено съдържание – 16 броя; 6/
Отделни листа от богослужебни книги на църковнославянски език – 23 броя; 7/
Лист с автограф върху книгата „Последование“ – псалтикия от Х. Захариев Зографски от Самоков;
8/ Писмо от монах Самуил до отец Никодим от 1864 г. – един лист; 9/ Писмо от
монахиня хаджи Мелания от Самоков
до отец Никодим от 1864 г. – един лист; 10/ Подписка І към богослужебна книга І
от Йосиф Рилски за минаването на руските войски през София през 1829 г. – един
лист; 11/ Бележка от монах Йосиф І Рилски І за гоненията на християните по
време на патриарх Г.и за нападението на турците над Рилския манастир –
10.04.1802 г.; 12/ Бележка от неизвестен автор за идването в София на турския
везир на 27.04.1788 г. – един лист; 13/ Подпис на босманския
митрополит Серафим от 1796 г. – един лист; 14/ Клетва срещу кражба от
митрополит Серафим от 1784 – един лист; 15/ Приписка с подписа на митрополит
Серафим от 1798 г. – един лист.
ОСЪЖДА Г.Д.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Б.М.и ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ
„А.“, с адрес: гр. София, ул. „****** да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Б.П.Ц. – Б.П., със съдебен адрес:***, офис 207 – адв.
С.С. сумата от по 4 412, 50 лв. всеки един от
двамата – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: