РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 28.01.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 12152 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Г.Б.Л. чрез адв. С.С.-особен
представител срещу Решение № 182392 от 24.08.2020г., постановено по гр. д.
№ 60487/2019г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен
срещу жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД установителен иск по чл. 415 от ГПК за сумата от 1532,30 лева – цена на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 30.04.2016г.-30.04.2018г. и сумата 39,69 лева – цена за
услуга „дялово разпределение“, и като е осъден за заплащане на деловодни
разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на ПРС за наличие на облигационна
връзка, обусловени от неправилна преценка на доказателствената стойност на
приети по делото писмени доказателства- протокол от общо събрание на етажна
собственост, липса на преценка на редовността на счетоводството на ищеца, липса
на първични счетоводни документи, липса на доказателства за годност на
измервателните уреди.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на
иска и цялостното му отхвърляне. Не е постъпил отговор на въззивната жалба
(връчена на електронен адрес на 30.09.2020г.)
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
От фактическа страна въз основа на приетият по делото
и неоспорен нотариален акт СГС приема, че ответника е носител на вещно право на
ползване върху процесния имот. Неоснователно е възражението, че следвало да се
установява фактическо ползване. Съгласно чл. 153 ЗЕ и ТР 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС носителите на вещни права са презюмирани като задължени лица. В случая не
се твърди и няма данни да е налице договор между облигационен ползвател и
ищеца. Освен това по делото са приети и неоспорени доказателства – главни
отчети от третото лице помагач, които носят подпис за ответника. Тоест той е
осигурил достъп до имота за отчет на уредите, следователно ползва имота.
При това положение е налице облигационна връзка
възникнала по силата на закона.
Неоснователни са оплакванията за липса на доказателства
за годност на измервателните уреди. По делото е приета СТЕ, която изрично е
посочила, че общият топломер е преминал за процесния период, изискуемите
метрологични проверки. Експертизата не е оспорвана. Несъстоятелни са
оплакванията, касаещи протокола от събрание на етажната собственост. Този
протокол няма как да съдържа данни, че даден имот е бил отопляван- той доказва,
че има решение за избор на лице за
дялово разпределение. Освен това по делото претенциите не са за ТЕ за отопление
на имот, а само за БГВ и сградна инсталация.
Дали счетоводството на ищеца е редовно водено също не
е от значение доколкото потребеното количество енергия и на неговата стойност
са доказани със СТЕ и СЧЕ, неоспорени, а редовността на счетоводството не е
предпоставка на задължението.
Неоснователно е оплакването за липса на данни за
изравнителни сметки- такива са представени по делото от третото лице помагач и
не са оспорени.
Експертизата е установила и че са били приспадани
надлежно технологични загуби в АС.
Други оплаквания в жалбата няма, а предвид
неоснователността на направените оплаквания решението следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски, а и не е правил такива.
Въззиваемото дружество има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, както и на разноски за депозит за
особен представител в размер на 150,00 лева.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182392 от 24.08.2020г., постановено по гр.
д. № 60487/2019г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен
срещу жалбоподателя, предявения от „Т.С.“ЕАД установителен иск по чл. 415 от ГПК за сумата от 1532,30 лева – цена на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 30.04.2016г.-30.04.2018г. и сумата 39,69 лева – цена за
услуга „дялово разпределение“.
Осъжда Г.Б.Л. да заплати на „Т.С.“ЕАД сумата от 250,00
лева разноски за въззивното дело.
На адвокат С.С. да се изплати възнаграждение в размер
на внесения депозит от 150,0 лева, за което да се издаде РКО
Решението е постановено при участие на „Т.с.“ЕООД,
като трето лице помагач на страната „Т.С.“ЕАД
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.