Решение по дело №456/2021 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
от 03.12.2021 г.
изготвени от съдия Александър Трионджиев
по НАХД №456 от 2021 г. по описа на Рг.РС,
във вр. с постановено Решение №27 от 15.11.2021 г.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК. Инициирано е въз основа
на постановление на РП-Б., ТО-Р., с което е поискано обвиняемият Г.С.М., роден на
02.05.1995 г. в г.Б., живущ в г.Б., у.„А.С.“№52, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН*, да бъде признат за виновен в това, че
един ден през м.03.2020 г. в г.Б., като пълнолетно лице, което без да е сключило брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с
Г.Х.А., родена на 15.06.2004 г., 15-годишна към момента на извършване на деянието –
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, се настоява
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи адм. наказание глоба.
В проведеното на 15.11.2021 г. открито съдебно заседание се явява прокурор М.К. и
обвиняемият Г.М..
Представителят на държавното обвинение пледира, че от събраните в хода на
наказателното производство доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е
извършил престъпление, което следва да бъде квалифицирано като такова по чл.191, ал.1 от
НК. Сочи, че са налице предпоставките за прилагане на текста на чл.78а от НК, като
наказанието глоба следва да е в минимален размер.
Обвиняемият М. заявява, че няма какво да каже и оставя на съда да прецени.
В последната си дума М. моли да не му се налага забрана да излиза от пределите на
Република България, понеже ходи на работа в чужбина.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това
число и събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Г.С.М. е роден на 02.05.1995 г. в г.Б., живее в г.Б., у.„А.С.“№52,
българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с
ЕГН*.
Свидетелката Г.Х.А. е родена на 15.06.2004 г. и към м.03.2020 г. била на 15 години. С
обвиняемия М. се познавали още от деца, тъй като живеели в един квартал в г.Б.. През 2019
г. между двамата започнала връзка, като впоследствие решили да заживеят заедно, на
съпружески начала. Обвиняемият знаел за възрастта на момичето, знаел, че нямат брак, но
независимо от това искал да живеят заедно като съпрузи. Поради това, всеки от двамата
уведомил своите родители за решението им. Родителите и на Г.М. и Г.А. не се
противопоставили, въпреки възрастта на момичето. В изпълнение на взетото решение, един
ден през м.03.2020 г. в г.Б. обвиняемият и свидетелката А., заедно с родителите им,
направили тържество в дома на обвиняемия в г.Б., находящ се на у.„А.С.“№52, във вр. с
„женитбата“ на двамата. Веднага след тържеството свидетелката А. останала да живее при
обвиняемия като негова съпруга, но без брак, като по този начин заживели на съпружески
начала. Двамата заживели като съпрузи в пристройка към къща, намираща се на у.
„А.С.“№52 в г.Б.. Впоследствие, на 30.05.2021 г., им се родило дете.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства
и доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
От съдържанието на Социален доклад, изготвен от Д„СП“-Я. и Удостоверение за
раждане, издадено от О.Б. е видно, че свидетелката Г.Х.А. е родена 15.06.2004 г.
От Удостоверение за семейно положение, издадено на 23.07.2021 г. от о.Б. е видно,
че обвиняемият Г.С.М. е със семейно положение „неженен“.
1

Като свидетел по делото е разпитана Г.Х.А.. От показанията на същата става ясно, че
тя и обвиняемият М. през 2019 г. са започнали да излизат заедно, а впоследствие решили да
заживеят заедно. Уточнява, че това решение било взето, без да й се указва натиск, че
заживели заедно от 05.03.2020 г. в постройка към къща, намираща се в г.Б., на у.„А.С.“№52
и че към онзи момент Г.М. е знаел нейната възраст.
По делото са разпитани като свидетели Х.А.Н. /баща на Г.А./ и С.Л.В. /майка на Г.А./.
И двамата свидетели сочат, че през м.03.2020 г. обвиняемият и дъщеря им заживели заедно,
като преди това било организирано скромно тържество по този повод.
От разпита на свидетеля Н.Г.А. – социален работник към Д.„СП“-Я. става ясно, че по
повод извършена от нея проверка по подаден сигнал, в хода на същата било установено, че
в началото на 2020 г. Г.С.М. заживял на съпружески начала с Г.Х.А., като последната към
онзи момент все още не била навършила 16 години.
От Удостоверение за раждане, издадено от О.Б. се установява, че на 30.05.2021 г. е
родено детето С.Г.С., чийто родители са обвиняемият Г.С.М. и Г.Х.А..
От правна страна
Въз основа на изложеното може с категоричност да се приеме, че обвиняемият Г.С.М.
е извършил престъпление по чл.191, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.191, ал.1 от
НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с
пробация, както и с обществено порицание.
В настоящия казус от доказателствата и доказателствените средства се установява, че
един ден през м.03.2020 г. в г.Б., обвиняемият Г.С.М., като пълнолетно лице, което без да е
сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст, а именно с Г.Х.А., родена на 15.06.2004 г., 15-годишна към момента на извършване
на деянието.
От субективна страна привлеченото към отговорност лице е действало при форма на
вината пряк умисъл – съзнавало е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
опасните последици и е искало тяхното настъпване. Следва да се отбележи, че обвиняемият
е бил наясно, че лицето, с което е заживял на съпружески начала, все още не е навършило 16
години. Това се потвърждава от показанията на свидетелката Г.А. която заявява, че Г.М. е
знаел нейната възраст към момента, когато заживели заедно.
Относно приложението на чл.78а от НК и размера на адм. наказание „глоба“
Съгласно нормата на чл.78а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага наказание „глоба“ от 1`000.00 до 5`000.00 лева, когато са
налице едновременно следните условия: 1) за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено или
лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, 2)
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, 3) причинените от престъплението имуществени вреди
са възстановени.
Г.С.М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а ат НК, което обстоятелство е видно от изготвена справка за съдимост. За умишленото
деяние, по повод на което е инициирано наказателното производство /състава по чл.191,
ал.1 от НК/, се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и
обществено порицание. От значение в случая е, че от извършеното деяние не са настъпили
вреди. Изложеното налага извод, че по отношение на обвиняемото лице може да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК.
Размерът на глобата по чл.78а от НК е от 1`000.00 до 5`000.00 лева. При определяне
на нейния размер съдът следва да се ръководи от смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
В настоящия случай като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат
оказаното съдействия от страна на обвиняемия в хода на наказателното производство,
доброто му процесуално поведение, а така също и липсата на настъпили вреди от деянието.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е и сравнително младата възраст на обвиняемия.
2

По делото не се констатират отегчаващи вината обстоятелства. Именно поради тези
съображения съдът е определил „глобата“ в минимален размер, а именно - 1`000.00 лева.
Посредством така наложеното адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лева деецът би
могъл да се превъзпита и поправи и по този начин да се постигнат целите на адм. наказание,
в това число същият да се въздържи от последващо извършване на противоправни деяния.
Само за пълнота трябва да се отбележи, че според съдебния състав случаят не може
да се определи като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Действително, към
м.03.2020 г. са оставали 3 месеца до навършване на 16-годишна възраст на Г.Х.А.. Това
обстоятелство, обаче, не е от естество да определи деянието като малозначително. Следва да
се има предвид, че с престъплението по чл.191, ал.1 от НК, се накърняват обществените
отношения, които гарантират правилното психическо, емоционално и полово развитие на
подрастващите. В обществото следва стриктно да се спазват въведените със закон
ограничения и изисквания, регламентиращи при какви обстоятелства непълнолетните лица
могат да встъпват в граждански брак и/или да заживяват с друго лице на съпружески начала.
Неспазването на тези правила винаги представлява съществено накърняване на установения
в държавата право ред.
В хода на досъдебното и съдебното производство не са сторени разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани в тежест на обвиняемия.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................................................
3

Номер на акта:	27
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20211240200456
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 септември 2021 г.

Решение по дело №456/2021 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите