№ 92
гр. гр.Н., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100039 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н.
чрез адв. Д. М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет.*,
ап.* против „А.Ф.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. *. Ищцата
сочи, че е страна по сключен между нея и дружеството Договор за А1 карта
от 19.09.2018г. Съгласно същяи договор ответника, като кредитодател се
задължил да предостави на ищцата револвиращ кредит в размер на
1500.00лева. Ц. следвало да върне сумата при условията на кредита. В чл. 3,
ал. 3 на Договора било посочено, че „общо задължение“ е усвоената и
непогасена главница, начислената и непогасена договорна лихва , както и
неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране. Съгласно
чл. 20, ал. 1 от Договора се дължала и неустойка при непредоставено
обезпечение в срок от 3 дни, която била в размер на 4,8% от усвоената
главница, към последното число на предходния месец.Дължали се и разходи
за събиране на задълженията в размер на 15.00лева, при забава за плащане на
общото задължение. Сумата се начислявала ежемесечно. Ц. счита, че
клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от Договора за А1 карта от 19.09.2018г.
са нищожни и противоречат на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД ,
сключени в нарушение на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 и чл. 33 от
ЗПК , както и чл. 143 от ЗПК.
Твърди се накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на
чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Сочи се съдебна практика. По процесния договор се
стигнало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Твърди се, че оспорените клазу от Договора за А1 карта от
19.09.2018г. са нищожни като противоречащи на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Цитира се разпоредбата на чл.
1
21, ал. 1 ЗПК. Засегнато било и правилото на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Нарушени и
заобиколени били съображение 26 от Преамбюла на ДиректИ. 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити, съотв. чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Уговорено било
допълнително обезщетени, за недадено обезпечение, от което не произтичали
вреди за кредитора – ответник. Тази неустойка по съществото си била
добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за
ответника, което увеличавало стойността на договора. Това водело до
неоснователно обогатяване за ответната страна. Отново се сочи съдебна
практика.
Нарушено било и правилото на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗПК – така се
нарушавало въведеното изискване за размера на ГПР. Посочения в договора
ГПР не бил действително прилагания размер, което представлявало и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Сочи се съдебна практика и в тази насока.
Нарушено било и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - договорът
трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № * начин.
Обосновава се компетентността на Районен съд гр. Н..
Претендира се да се постанови решение, с което да се приеме, че
клаузите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от Договора за А1 карта от 19.09.2018г.
, сключен между нея и ответната страна, са нищожни на основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 22 вр. чл. 11, чл. 19 , чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, като се прогласи невалидността на същите. Претендират се
разноски. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът
„А.Ф.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. *, депозира писмен
отговор. Прави се изложение на фактическата обстановка – същността на
договора, начина на отпускане на кредита. Не се спори, че между страните е
налице облигационна правоотношение , както и за размера на сумата. Ц. не
заплащала редовно дължимите по кредита суми. Възразява се срещу искането
целият договор да се обяви за недействителен ,а също така и отделни негови
клаузи да се прогласят за такИ.. Твърденията за нищожност на клаузите на чл.
20 , ал. 1 от договора били неоснователни. Уговореното по договора
обезпечение било обвързано с неизпълнение от страна на ищеца на конкретно
текущо задължение на падежа му. При изпълнение в срок, обезпечение не се
дължало. Това било обяснено на ищцата преди сключване на договора.
Уговорената неустойка не била прекомерна, нито противоречИ. на
справедливостта. Не били посочени конкретни обстоятелства за
противоречието на чл. 21, ал. 4 от Договора с добрите нрави. Липсата на
изложение за това и изминалия срок от сключване на договора до датата на
предявяване на иска, водело до извода за недопустмост на иска и злоупотреба
с права. Неустойката не излизала извън предвидените й функции. Не било
съобразено и изискването на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Неустойката не била
елемент от ГПР , съгласно закона. Не били заобиколени и правилата на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Преддоговорната информация била предоставена на
ищцата и тя сама и доброволно била сключила договора. Не било налице
2
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – неустойката не била част от ГПР.
Неустойката не била печалба за кредитора. Не били налице нарушения на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК , която да води до нищожност на
цялата сделка. Ясно били посочени условията за изчисляване на ГПР, а
договорът бил съобразен с императивните изискванията на ЗПК. Договорната
лихва била уговорена в съгласие със ЗПК и ЗЗП. Клаузите по договора били
индивидуално уговорени. Възразява се и срещу искането за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 21, ал. 4 от Договора като противоречаща на
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП , чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК. Разходите по събиране
на вземането се дължали само при неизпълнение от страна на ищцата-
кредитополучател. Ясно били посочени , според изискванията на ЗПК, тези
разходи за събиране на вземането. Тези разходи се правели и само по
отношение на клиенти, които са изпаднали в забава. Оспорва се и
твърдението, че те са действия по управление на заема, като уговарянето на
такИ. не било допустимо. Сочи се съдебна практика. Възразява се и срещу
твърдението, че клаузите са неравноправни. Ищцата била запозната с всички
условия на договора за кредит, имала е нужното време да се запознае с
договора и последиците от него. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски. Представят се писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Предявеният иск се
поддържа с изрична молба от адв. Д. М., АК гр. П.. Претендира се осъждане
на ответника да заплати направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответникът „А.Ф.“ ООД, гр. С. не изпраща представител за участие в
съдебното заседание.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
правна и фактическа страна следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира предявеният иск за основателен и доказан.
Ищцата З. Ц. Цонев е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобИ. стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, а в случая като физическо лице му е
предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Страните не спорят , че на 19.09.2018г. между „А.Ф.“ ООД, гр. С. и З.
Ц. Ц., гр. Н. е бил сключен Договор за кредит „А1 Карта“. Дружеството, в
качеството му на кредитодател, е предоставило на кредитополучателя Ц.
сумата от 1500.00лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоявал чрез международна кредитна карта А.Ф./ iCard/ Master Card с визия
А1 , а кредитополучателят се задължил да върне сумата съгласно условията
на договора. Ищцата не спори, че е получила карта с № 555487 , както и
отделно запечатан плик с ПИН – код на картата. Страните са постигнали
съгласие кредитополучателят по всяко време да усвоява суми от главницата
до максималния размер на кредитния лимит. Договорът бил сключен за
неопределен срок, при фиксиран ГЛП в размер на 17.8% и ГПР в размер на
18.95%.
Ищцата оспорва конкретно чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 4 от Договора за
3
кредит „А1 карта“. В чл. 20, ал. 1 от посочения договор е посочено, че в
случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в
посочения срок по чл. 15 от договора, на кредитодателят се дължи неустойка
в размер на 4.8% от усвоената главница към последно число на предходния
месец, която не е погасена от кредитополучателя до второ число на
съответния месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение
на задължението. Записано е, че неустойката се начислява на шесто число на
месеца, в който кредитополучателят не е погасил изцяло задължението си по
договора в срок до 2-ро число на текущия месец, като не е предоставил
допълнително обезпечение в срока по чл. 15 до 5- то число на месеца без
междувременно да е погасил изцяло задължението си. В посочения чл. 15 от
договора е записано, че в случай, че кредитополучателят не заплати общото
си задължение на падежа , съгласно условията на договора, същият се
задължава в срок от 3 (три) дни след падежа , да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на
следните условия : 1. Лице на 21 години с минималнен осигурителен доход от
1500лева; 2. Да работи от минимум 6месеца по трудово правоотношение по
силата на безсрочен трудов договор; 3. Да няма кредитна с ЦКР към БНБ или
да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 4.
Служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя; 5. Лицето да не
е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с
„А.Ф.“ ООД. Указано е, че между поръчителя и кредитодателя се подписва
договор. За кредитополучателя е поставено условие до края на календарния
месец да се обади на кредитодателя на тел. *********, с което обаждане да
уведоми последния дали ще предостави допълнителното обезпечение в
сроковете посочени в чл. 15, ал. 1 от договора. Задължението за предоставяне
на обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
общото задължение на падежа.
Настоящият състав не намира за основателни твърденията на ищцата,
че клаузата на чл. 20, ал. 1 от Договор за кредит „А1 Карта“ от 19.09.2018г.
противоречи на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съображенията на ищцата касаят разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
която задължава кредитора да посочи в договора годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № * начин. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
обявява за недействителни всички договори , които не спазват изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
В чл. 19, ал. 4 от ЗПК се говори за това, че годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а чл. 33 от ЗПК указва, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В случая клаузата за неустойка между страните
по процесния договор е допустима, не заобикаля изискванията на закона.
Наред с това не е нарушен и закона, поради това, че при сключването му
кредитодателят е посочил способите за формиране на ГЛП и ГПР, с което е
изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Уговорката за размера на
неустойката и начина на определянето й не е насочено към заобикаляне на
4
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – не е посочено, че тя се дължи
безусловно , както и в резултат на друго поведение, освен при неизпълнение
на задължение за заплащане на задължение на падежа. Нормата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК не е приложим в случая, понеже уговорката между страните не е
свързана с изпадане на длъжника в забава, а с поетото задължение за
предоставяне на обезпечение по чл. 15 от договора.
Следва обаче да се обсъди и твърдението на ищцата, че клаузата на
чл. 20 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 , предл. трето от ЗЗД. С чл. 20 във вр. чл. 15 от Договора неустойката е
уговорена за компенсирането на евентуална неплатежоспособност на
кредитополучателя. Така формулирана тази неустойка не обезпечава вземане
на кредитора и по- специално вредите от неизпълнението, каквато е
основната функция на неустойката- арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В т. 3 от
Тълкувателно решение № */15.06.2010г. по т. д. № */2009г. на ОСТК на ВКС
е предвидено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Автономията на волята на страните е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от
ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В Решение № *291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о . е
посочено, че „Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а
поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до
неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има
основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и
накърнява добрите нрави.” В случая самият характер на неустойката е извън
посочените нейни функции. С нея не се обезпечава вземане на кредитора и
целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на
договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на
кредитополучателя и то чрез поръчителство, което следва да се осигури в
изключително кратък срок – 3 дни. Наред с това са поставени и редици
5
допълнителни условия към кредитополучателя и евентуалния поръчител,
които за посочения тридневен срок са житейски неизпълними, още повече, че
в чл. 15, ал. 5 от договора е посочено, че това задължение за допълнително
обезпечение възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
общото задължение на падежа. С уговарянето на тази неустойка кредиторът
получава освен обезщетение за очакваните вреди от неизпълнението на
задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за
вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение (непредоставено
поръчителство). Присъждането на такава неустойка би довело до
несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно
обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи.
Следователно клаузата на чл. 20 Договор за кредит „А1 Карта“ от 19.09.2018г.
е нищожна, тъй като представлява клауза за неустойка, която излиза от
присъщите й функции и поради тази причина по арг. от т. 3 от Тълкувателно
решение № */15.06.2010 г. по т. д. № */2009г. на ОСТК на ВКС – противоречи
на добрите нрави.
Втората оспорена клауза е тази по чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит „А1
Карта“ от 19.09.2018г. В нея е записано, че при забава за плащане общото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разход за действия по събиране на задълженията в размер на
15лева. Разходът се начислявал на шесто число на съответния месец, в който
не е погасено до 2- ро число на месеца общото задължение или сумата по чл.
12, ал. 1. Посочено е също, че в случай, че кредитополучателят не предостави
допълнителното обезпечение по чл. 15 от договора , но заплати 10% от
общото задължение , съгласно чл. 12, ал. 1 , същият не дължал разходите за
действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи
неустойката по чл. 20 от договора в размер на 4,8% от усвоената главница.
Независимо, че са наименовани „разходи за действия по събиране“
посочените суми са с неустоечен характер. С тях на ищцата се начисляват
допълнителни разходи по събиране не вземането в случай на забава. Подобни
вземания са в разрез с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява да се
изискват и събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която указва, че кредиторът има
право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата.
Ответната страна твърди, че поддържа дължимостта на тези суми с това, че се
поддържа човешки и технически ресурс, чрез който се събират вземания на
клиенти в забава. Тези суми били разрешени според нормите на чл. 11, ал. 1,
т. 15 от ЗПК и чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Следва обаче да се отчете
обстоятелството, че събирането на такИ. такси не е забранено, но следва да
касае действително направени разходи за тези действия на дружеството, а в
случая ответната страна не твърди, че са били направени.
С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати
направените от ищцата разноски по делото. З. Ц. Ц. е заплатила сумата от
50.00лева за дължимата държавна такса. Същата следва да се присъди в нейна
полза. Ищцата е поискала да се заплати сумата от 600.00лева – по 300.00лева
за обявяване на нищожност на чл. 20 от Договор за кредит „А1 Карта“ и чл.
21, ал. 4 от Договор за кредит „А1 Карта“. В представения договор за правна
защита и съдействие се сочи, че предоставената правна помощ е по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че възнаграждението
на защитника не може да бъде по – ниско от размерите посочени в Наредба №
*/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
6
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № */ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение за
производства по неоценяеми искове е 600лева ( ред. ДВ бр. 68/ 2020г.).
Следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на адв. Д. М. сумата от
600.00лева възнаграждение за предоставената на ищцата правна помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК,
Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНA, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по иск на
З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н., кв. „К.“ № 210, ет. 4, ап. 26, действаща чрез
адв. Д. М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап.*
против „А.Ф.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. *, клаузaтa на чл.
20 от Договор за кредит „А1 Карта“ от 19.09.2018г., сключен между ищцата и
ответника, поради противоречие с добрите нрави.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНA, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по иск на
З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н., кв. „К.“ № 210, ет. 4, ап. 26, действаща чрез
адв. Д. М., АК гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет.*, ап. Б
против „А.Ф.“ ООД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Б.“ № 1, бл. *, ет. *, клаузaтa на чл.
21, ал. 4 от Договор за кредит „А1 Карта“ от 19.09.2018г., сключен между
ищцата и ответника, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „А.Ф.“ ООД, ЕИК ****,
гр. С., ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. * да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********, гр. Н.,
кв. „К.“ № 210, ет. 4, ап. 26 сумата от 50.00лева разноски за водене на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, „А.Ф.“ ООД, ЕИК
****, гр. С., ул. „Б.“ № *, бл. *, ет. * да заплати на адв. Д. В. М., гр. П., бул.
„П.ш.“ № **, ет.*, ап.* , сумата от 600.00лева възнаграждение за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7