Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
Гр.ДОБРИЧ 13.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ТРИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2020г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА
ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№131/2020г. по описа
на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437,във връзка
с чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Образувано е по подадени от длъжниците по
изп.д.№ 108/2003г.по описа на СИС при РС,гр.Тервел-Х.Н.Р.
и Г.И.Х.,чрез пълномощника им-адв.Р.Б.,жалби срещу постановеното по делото на
05.11.2019г. Разпореждане,с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжниците,обективирано в писмени молби,вх.рег.№ 352 и № 353 от
30.09.2019г.,да издаде постановление за прекратяване на производството по
делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Като релевират доводи,че обжалваното
разпореждане е неправилно,жалбоподателите молят за отмяната му,прекратяване на
изпълнителното дело и вдигане на наложените спрямо тях запори и възбрани.
В депозиран писмен отговор взискателят по
изпълнителното дело- Кооперация „***“,с.К.,област Силистра, оспорва жалбите
като неоснователни.
Постъпили са мотиви от В.Т.Н.- държавен
съдебен изпълнител при РС,гр.Тервел,със съображения за неоснователност на жалбите.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид
постъпилите жалби и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като
подадени в законовия срок по чл.436,ал.1 от ГПК/за атакуваното разпореждане жалбоподателите
са редовно уведомени чрез пълномощника си-адв.Б.,на 18.11.2019г.,а жалбите са депозирани на 25.11.2019г./,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,от надлежни страни с правен интерес от
обжалване,жалбите се явяват процесуално допустими.
Разгледани
по същество,жалбите са неоснователни.
С Постановление от 08.09.2017г. съдебният
изпълнител е прекратил производството по изп.д.№ 108/2003г.по описа на СИС при РС,гр.Тервел на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК.
По подадена от взискателя жалба срещу
постановлението с Решение № 304/24.11.2017г. по вз.гр.д.№ 509/2017г.по описа на
ДОС съдът е отменил постановлението за прекратяване,като е постановил
производството по изпълнителното дело да продължи.Влязлото в сила решение е
задължително за страните по изпълнителното дело,като съгласно чл.229,ал.1 от ГПК спорът,разрешен с него,не може да бъде пререшаван.В постановеното решение
ДОС е приел,че липсват законовите предпоставки за прекратяване на делото на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради това,че взискателят не е изискал извършването на
действия по принудително изпълнение в
периода от 13.01.2005г. до 13.01.2007г.При това положение,е недопустимо повторното навеждане
от страна на длъжниците и съответно обсъждането им от съда на твърдения за
неактивност на взискателя за двугодишни
периоди,части от които са включени в обсъждания от съда двугодишен
период,а именно:Първи двугодишен период-от 04.11.2003г. до 04.11.2005г.;Втори
двугодишен период- от 07.01.2005г.,до 07.01.2007г.;Трети годишен период- от 10.04.2006г.,до
10.04.2008г.Извън това,невярно е твърдението в жалбите,че решаващият мотив на
ДОС в постановеното по вз.гр.д.№ 509/2017г.решение бил свързан с това,че в
изследвания двугодишен период имало данни за молба от взискателя №
53/10.04.2006г.,която не се съдържала в кориците на делото и в нея можело да
има искане за предприемане на изпълнителни действия.В Решение №
304/24.11.2017г.е прието,че липсват данни по делото в двугодишния срок,считано
от 13.01.2005г.до 13.01.2007г.,съдебният изпълнител да е предприел действията,които са му били надлежно
възложени,както и такива,удостоверяващи,че непредприемането на тези действия е
резултат от поведението на взискателя,в т.ч. невнесянето от него в срок на дължими
държавни такси,за което задължение Кооперацията е била редовно уведомена.При
това положение,е налице бездействие от страна на съдебния изпълнител,което е
препятствало взискателя да поиска извършването на точно определени последващи
изпълнителни действия.Неизвършването от съдебния изпълнител на исканите от
кредитора справки съставлява обективна пречка за предприемане на действия относно избор на конкретен
способ за принудително изпълнение,поради което не е налице бездействие от
страна на взискателя,което да налага прекратяване на изпълнителното
производство.
Относно четвъртия,посочен в жалбите период на
неактивност на взискателя,а именно- от 13.12.2014г.,до 13.12.2016г.,неоснователно
е твърдението на жалбоподателите,че в този период взискателят не бил искал нищо
от тях.С писмена молба,вх.рег.№ 158/13.12.2014г.взискателят за пореден път е поискал за удовлетворяване на вземането
му съдебният изпълнител да наложи запор или възбрана върху имуществата на
длъжниците,във връзка с което да извършва периодично справки за имущественото им
състояние.Във връзка с това регулярно са извършвани справки,за които
взискателят е внасял определените му от съдебния изпълнител такси – така молба
от 25.02.2015г.за направени преводи съгласно писма на СИС,с изх.№ 901/19.12.2014г.;№
908/19.12.2014г.,№913/19.12.2014г.;№ 923/19.12.2014г.;№
53/04.02.2015г.Обстоятелството,че едва на 19.05.2017г.е удостоверено от СВп
притежаването на недвижим имот от длъжника Г.И.Х. не обосновава извод,че в
периода от 13.12.2014г.,до 13.12.2016г.взискателят е бездействал.За да се
приеме,че е възникнала хипотезата на т.8 на ал.1 от чл.433 от ГПК,т.е на
бездействието на взискателя за определен период от време да се придаде значението
на правопрекратяващ факт,следва взискателят да е разполагал с възможност за
активни действия,т.е по начало да няма пречки,стоящи извън волята му,да поиска
от съдебния изпълнител извършване на определени изпълнителни действия.При липса
на данни по делото,че в сочения двугодишен период непредприемането на действия
е резултат от поведението на взискателя,в т.ч. невнесянето от него в срок на
дължими държавни такси за издирване имуществото на длъжниците,липсва опора за
извод,че е налице бездействие от страна
на взискателя,което да налага прекратяване на изпълнителното производство.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от длъжниците
по изп.д.№ 108/2003г.по описа на СИС при
РС,гр.Тервел-Х.Н.Р. и Г.И.Х.,чрез пълномощника им-адв.Р.Б.,жалби срещу
постановеното по делото на 05.11.2019г. Разпореждане,с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането на длъжниците,обективирано в писмени
молби,вх.рег.№ 352 и № 353 от 30.09.2019г.,да издаде постановление за
прекратяване на производството по делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.