Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна,
….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна,
Х-ти
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА
АНДОНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря Д. Д. и прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1432/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна против Решение № 586/27.04.2022 г.
на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по НАХД № 276/2022 г. по описа на
същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001622/05.10.2021
г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което, за нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл. 104, ал. 7 ЗАвтП, на „********
******“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в ЗАНН. Сочи, че
липсва законодателно предвиждане, че двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал.
7 ЗАвтП са в преюдициална връзка помежду си. Изтъква, че описаното в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното
постановление изпълнително деяние е обективирано в непредставяне за проверка от
контролните органи на информация от картата на водача за периода на проверката,
като нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП не предвижда, че отказът за предоставяне
на информация трябва да е непременно изричен. Релевира се и допуснато от
въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизследване на
спорните факти и обстоятелства, свързани с нарушението. Отправя се искане за отмяна
на обжалваното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление,
както и за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Моли
съда да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при
условията на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Ответната страна – „******** ******“ ООД, гр. *******, по обстойно
изложени доводи в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор на
касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и в полза на
дружеството да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 410 лева. Сочи, че правилно районният съд е
приел, че от фактическото описание на нарушението не става ясно за какво деяние
е санкционирано дружеството-превозвач, което представлява нарушение на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Твърди, че
санкционната норма на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП съдържа две различни по своя фактически
състав изпълнителни деяния, като посочените в АУАН и в наказателното
постановление факти не осъществяват нито една от двете хипотези поради липса на
съставомерни елементи в описанието на деянието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна пред ВРС е установено, че с оспореното по съдебен ред
наказателно постановление „******** ******“ ООД, гр. ***** е санкционирано за това, че в
качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз № 4577/08.11.2010 г. за
международен автомобилен превоз на товари, след получаване на 14.06.2021 г. на
покана за извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020 г. до
30.11.2020 г. относно транспортната дейност на дружеството, не е спазило
законоустановения 7-дневен срок, изтичащ на 21.06.2021 г., да предостави на
служителите на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна за
проверка информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача Г.С.Г..
За констатираното срещу дружеството е съставен АУАН на 31.08.2021 г., в който
деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 91в, т. 2, предложение второ от
ЗАвтП. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на
деянието, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред
районния съд наказателно постановление, с което, на основание чл. 104, ал. 7 от
ЗАвтП, на „******** ******“ ООД, гр. ****** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото
въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН, но в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Констатирал е, че в АУАН и в наказателното постановление
не се съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, тъй като не са
описани обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и
последното не е достатъчно индивидуализирано. Изложил е мотиви, че не е
посочено дали деянието се изразява е несъхраняване на информацията или в отказ
същата да бъде предоставена. Според решаващия съдебен състав на ВРС
непосочването на всички съставомерни признаци на нарушението ограничава правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
поради което е основание за отмяна на наказателното постановление.
Оспореното
решение е правилно постановено.
Изводите
на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства
по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен съдебен
състав.
Правилно
въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в него не се съдържа пълно и точно
описание на нарушението от фактическа страна.
Видно
от съдържанието на наказателното постановление касационният ответник е
санкциониран за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
Административнонаказателната отговорност на „******** ******“ ООД, гр. ***** е ангажирана на основание чл. 104,
ал. 7 ЗАвтП, който гласи, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1,
извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лева.
От
анализа на цитираната санкционна норма се установява, че същата регламентира
две различни изпълнителни деяния /1. несъхраняване на тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни и 2. непредоставянето им за проверка от контролните органи/,
реализирането на всяко едно от които обуславя ангажирането на
административнонаказателната отговорност
на субекта на нарушението. Изпълнителните деяния в двете хипотези, уредени в
чл. 104, ал. 7 ЗАвтП, се различават по своя фактически състав, поради което в
АУАН и в наказателното постановление следва да са описани пълно и точно фактите
и обстоятелствата, които определят съответното деяние като съставомерно по смисъла
на цитираната разпоредба.
В
разглеждания случай описаното в наказателното постановление изпълнително деяние
се изразява в неспазване на законоустановения 7-дневен срок за предоставяне на
контролните органи на информация на магнитен носител, извлечена от картата на
конкретен водач. Така посочените от АНО факти не осъществяват нито една от
хипотезите на чл. 104, ал. 7 ЗАвтП поради липса на съставомерни елементи в
описанието на деянието. От описанието на нарушението от фактическа страна не
става ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е санкционирано
дружеството, или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.
Относно първата хипотеза липсват каквито и да е факти в АУАН и в наказателното
постановление, а във връзка с втората не са налице сведения извлечени и
съхранени ли са данните, което от своя страна е предпоставка впоследствие
същите да бъдат предоставени за проверка на контролните органи. АНО не е отчел
представеното на 30.07.2021 г. писмено обяснение от управителя на санкционираното
дружество, в което е заявено, че поради техническа неизправност в системата на
доставчика същата не позволява архивирането на файловете, поради което не може
да бъде представена информация за наличните тахографски данни за шофьори и
камиони за периода на проверка от 01.05.2020 г. до 31.11.2020 година. С оглед
представеното обяснение АНО е следвало да прецени същото на основание чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН и при необходимост да извърши разследване на спорните
обстоятелства, а след това и преценка за формата на изпълнителното деяние,
което в случая не е сторено.
Доколкото
в хода на административнонаказателното производство привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, а не
срещу тяхната правна квалификация, липсата на описание на съставомерните
признаци от изпълнителното деяние на административното нарушение представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, както правилно
е приел и районният съд в мотивите към обжалваното решение.
Съдът
не споделя доводите на касационния жалбоподател, че отказът за представяне на
документи не трябва да бъде непременно изричен, от което следвало, че може да
се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът предполага
манифестирана, изявена воля, която юридическото лице проявява чрез своите
органи на управление. Приравняването на бездействието, представляващо отсъствие
на воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява чрез
активно проявена воля или действие, е недопустимо в строго формализирания
административнонаказателен процес.
Като
е достигнал до идентични правни изводи и е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт,
който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави
в сила.
Предвид
изхода на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна. Заплатеното от „******** ******“ ООД, гр. ****** адвокатско възнаграждение съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е в размер на 410
лева. С оглед направеното
възражение от касатора за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и съобразявайки че делото не се отличава с висока фактическа и
правна сложност, съдът счита, че същото следва да бъде намалено до предвидения
в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 370 лева.
Водим
от горното, Административен съд – Варна, X-ти тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение
първо, предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 586/27.04.2022 г. на
Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 276/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, да заплати в полза на „******** ******“ ООД, *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ******, ул. „*****“ № *, сумата в размер на 370 (триста) лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
2.