Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 29.07.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 юни

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1248 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на А.Т.Т., ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 35-0000079 от 08.05.2019 г. на Началник ОО “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178б, ал. 6, т. 4 от ЗДвП е наложил А.Т.Т., глоба в размер на 500 /петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.

Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Л., който моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, тъй като има разминаване в датите на АУАН, нарушението и обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата ОО “АА” - Плевен – редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Атакуваното наказателно постановление № 35-0000079 от 08.05.2019 г. е издадено от Началник ОО “АА” - Плевен въз основа на Акт с бланков номер МФ Серия А-2018 № 260032 от 18.03.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:

На 15.06.2018г. около 19:30 часа в гр.Плевен, като преподавател по практическо обучение в ***за придобиване на правоспособност за управление на МПС притежаващ разрешение № ***не е спазил дневната натовареност на преподавателите. Вместо определените за деня 10 часа извършва обучение общо 12 часа за деня - видно от учебни картони № ***.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Л.Ц.Б. и свидетеля по акта Г.Н.Н..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.  Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. 

Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.

Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия НП, констатира съществено нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП, а именно:

Видно от обстоятелствената част на НП е описано, че същото се издава въз основа на АУАН № 260032/18.03.2019г. и за нарушение, извършено на 15.06.2018г., а видно е от самия съставен акт,  датата на съставяне на акта е 18.03.2018г., както и за дата на извършване и констатиране на нарушението е посочена дата 15.06.2018г.

Актът за нарушение е документът, който поставя началото на административнонаказателното производство и има сезираща, установителна  и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин, така, че привлеченото към отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира доказателства в своя защита.

Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.

Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно  отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно това, налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.

В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя А.Т.Т. ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт.

По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.

Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.

Различието в посочване на задължителният реквизит - дата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството.

Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора, в т.ч. и  относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата, респективно период на осъществяването си, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение, както за защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има значение и за съдебната проверка, с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите /обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение.

Датата на нарушението е част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на последното !!!

Посочената нередовност обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, явява се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото е от категорията на съществените такива, предвид нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по същество, защото въпросите свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство. В случая е  неприложима хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Водим от горното, съдът

 

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000079 от 08.05.2019 г. на Началник ОО “АА” – град Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178б, ал. 6, т. 4 от ЗДвП е наложил А.Т.Т., ЕГН ********** ***, глоба в размер на 500 /петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: